Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    N .......

 

       Град Пловдив, 16.06.2010 година

 

       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                        ІV-ти граждански състав, на двадесети май две хиляди и десета година,

в публично заседание в състав :

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА КАНДУЗОВА

 

при секретаря П.Ц.,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело N 367 по описа на съда за 2009 година,

за да се произнесе съобрази:   

 

 

            Предявеният иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правна квалификация чл.34 от ЗС. Производството се движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК. Намира се във втора фаза - по извършване на делбата.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното :

С Решение № 2115 от 29.07.2009 г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между ищеца Д.Г.М. и ответниците Н.Г.М. и П.Г.М. по отношение на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2 /две/, находящ се в град П., на бул. ”**” № **, блок ***, етаж ** , с площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, при граници : ап. № 1, ап. № 3 и ап. № 7, ведно с Избено помещение № 25 /двадесет и пет/ и ведно с 2,30 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена същата, при равни квоти от правото на собственост.

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ответникът Н.М. е предявил претенция да му бъде възложен процесния имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК. Останалите съделители не са възразили делбата да се извърши чрез възлагане на имота в дял на Н.М., а те да получат парични суми за стойностно уравнение на дяловете.

Също в първото съдебно заседание във втората делбена фаза ищецът Д.М. е предявила срещу ответника Н.М. претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот за периода от 25.01.2009 г. до 24.11.2009 г., в размер на 100 лв. месечно. Ответникът Н.М. е оспорил облигационната претенция на ищеца като неоснователна, поради това, че не бил пречил на последната да ползва съсобствения имот според правата си.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът направи следните фактически констатации :

   Съдебна делба е допусната върху реално неподеляем жилищен имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за реално поделяне на имота.

За установяване основателността на възлагателната претенция на ответника Н.М., по делото са изслушани свидетели, от показанията на които се установява, че същият е живял в процесното жилище към момента на смъртта на общите на страните наследодатели – техните родители Г. П. М. /поч. 25.12.2001г./ и Б. Н. М. /поч. 13.01.2004г./. Във връзка с това обстоятелство съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж. П. и К. К., които живеят в съседни на наследствения имот апартаменти, респ. имат преки впечатления за това. Св. П. е категорична : “Н. живее там от 1969 г., заедно влязохме в жилищата. Освен Н. там живееше П. - големия му брат, Д. – сестра му и нейното дете, както и Д. и Г. - техните родители. Родителите им починаха преди 5-6 години. Първо баща им, после и майка им. Когато починаха, Н. живееше там.”. Св. К. също заявява изрично: “Някъде от 40 години той живее там с родителите си. Те починаха преди 5-6 години. Майката почина по - късно, една година след бащата. Когато почина майка му, Н. живееше в апартамента.”.

            Показанията на свидетелят Г. К. И., който твърди : “Жилището се ползва от вуйчо ми Н.М. от януари 2005 г.”, съдът не цени като обективни, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Тази преценка на съда почива на обстоятелството, че свидетелят е син на ищеца и е заинтересован в нейна полза от изхода на спора, както и на това, че показанията му не се припокриват с показанията на другите двама свидетели, които показания са незаинтересовани, непротиворечиви и допълващи се с цялостния доказателствен материал. Освен това, самите показания на св. И. са противоречиви. Той твърди : “От тогава /2005г./ не сме ходили /в апартамента/. От 2005 г. майка ми няма ключ за жилището.”  и едновременно : “Скоро ходихме да си взема мои останали дрехи”; Твърди също : “Жилището се ползва от вуйчо ми Н.М. от януари 2005 г.” и едновременно : “Преди баба и дядо да починат, в апартамента живееше вуйчо ми Н. със семейството си, баба, а и аз живеех с тях.”.

От свидетелските показания не се установява ответникът Н.М. да е пречил на ищеца Д.М. да ползва съсобствения им имот. Според свидетелят П., ищецът има собствено жилище, но посещава процесния имот, в който скоро е идвала. Св. П. посочва : “Преди един-два месеца когато излизах видях Д. и тя ми каза, че е дошла да си вземе някои неща, но не знам какво точно е взела. Не знам дали някой е възпрепятствал достъпа им до жилището”.  Според свидетелят И., вуйчо му Н. сменил патрона на жилището, а майка му нямала ключ за апартамента, но на тези показания съдът не дава вяра, по изложените по-горе съображения. Други факти, сочещи твърдяното от ищеца лишаване от ползването, не се установиха по делото.

            Установи се от представената от ищеца Д.М. нотариална покана, че същата е поканила ответника Н.М. да й заплаща обезщетение за това, че я е лишил от ползването на делбения имот, в размер на 100 лв. месечно. Поканата е получена от адресата на 25.01.2009 г., което е удостоверено с разписка от нотариус с рег. № *** по РНК, който е връчил поканата.

            Видно от представеното удостоверение за декларирани данни, издадено от Община П., ответникът Н.М. не е декларирал друг недвижим имот, освен собствената си 1/3 ид. част от делбения такъв. Ответникът Н.М. е представил и декларация, с която е декларирал, че към датата на подписването й – 20.05.2010 г. – притежава единствено 1/3 ид. част от процесния имот.

От заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза по делото, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, става ясно, че справедливата пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот е 70 200 лева.

            От представената кадастрална схема на имота, издадена от АГКК – гр. П., се установява актуалното положение на делбения имот по одобрената кадастрална карта на град П. Видно от схемата, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесния имот представлява самостоятелен обект с идентификатор 56784.503.375.1.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.375, с адрес : гр. П., бул. “Б***” № **, ет.*, ап.*, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ по документ : 75.00 кв. м., с прилежащи части : избено помещение № 25 и 2.30 % ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж - 56784.503.375.1.1 и 56784.503.375.1.3, под обекта – няма, над обекта - 56784.503.375.1.7.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Извършването на делбата на процесния неподеляем жилищен имот следва да се извърши чрез възлагането му в дял на съделителя Н.М., а дяловете на останалите съделители следва да се уравнят в пари. Този извод се налага от наличието на четирите комулативни предпоставки, визирани в разпоредбата чл.349, ал.2 от ГПК, за уважаване на възлагателната претенция на ответника Н.М., а именно : 1/. съсобственият имот да е жилище; 2/. съсобствеността да е възникнала по наследяване; 3/. наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. Тези предпоставки се установиха по делото по отношение на претендиращия възлагането по реда на чл.349, ал.2 от ГПК ответник Н.М.. По делото има категорични данни, че се касае до изцяло сънаследствен имот, който има правната характеристика на неподеляем жилищен такъв. Установи се също, от свидетелските показания, че ответникът Н.М. и живял в имота при откриване на наследството на общите наследодатели. Съдът приема за доказано наличието на последната предпоставка – непритежаването от страна на претендиращия ответник на друго жилище, тъй като е налице твърдение на отрицателен факт и при положение, че този факт не е оспорен от останалите съделители, в чиято тежест бе опровергаването му, то той следва да се приеме за истина.

При тези данни, установяващи наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, претенцията на ответник Н.М. ще се уважи, като жилището му се възложи в дял, а той ще бъде осъден да заплати на останалите съделители парични суми за стойностно уравнение на дяловете, съобразно приетото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза по делото.

Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, съдът намира за неоснователна. За да се уважи претенцията, ищецът следваше да докаже наличие на следните комулативни предпоставки : съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника Н.М., последният да е лишил ищеца от ползване, както и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищеца. По делото е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че процесното жилище е съсобствено на страните. Фактът на самостоятелно ползване на жилището от страна на ответника Н.М. в процесния период е също категорично установен. Законовото изискване за наличие на писмена покана се доказа с представената нотариална покана на ищеца, получени от ответника Н.М. Нотариалната покана в частта й, съдържаща нотариалното удостоверяване, че е връчена на определено лице, представлява официален документ. До доказване на неверността на нотариалното удостоверяване, то задължава съда да приеме, че обстоятелството /в случая – връчването/ се е осъществило така, както свидетелствува нотариалният орган. Не е безспорно установен обаче фактът, че ищецът е била лишена от ответника Н.М. от ползването на съсобствения им имот. Съдържащото се в нотариалната покана изявление на ищеца, че желае ответникът Н.М. да започне да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на апартамента, не може да се приеме като доказателство, че ищецътът е искала реално да ползва имота, според правата си, а ответникът Н.М. й е попречил да стори това. С оглед липсата на доказателство за лишаване от ползването, претенцията на ответника по чл.31, ал.2 от ЗС, съдът намира за неоснователна, поради което тя ще се отхвърли.

На основание чл.355 от ГПК страните ще следва да бъдат осъдени за заплатят държавна такса, определена съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ВЪЗЛАГА, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в дял на Н.Г.М. с ЕГН: *********, и той става собственик на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** находящ се в град П., на бул. ”**” № **, блок ***, етаж ***, с площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, при граници : ап. № 1, ап. № 3 и ап. № 7, ведно с Избено помещение № 25 /двадесет и пет/ и ведно с 2,30 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена същата, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор 56784.503.375.1.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.503.375, с адрес : гр. П., бул. “***” № **, ет.*, ап.*, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ по документ : 75.00 кв. м., с прилежащи части : избено помещение № 25 и 2.30 % ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж - 56784.503.375.1.1 и 56784.503.375.1.3, под обекта – няма, над обекта - 56784.503.375.1.7, със справедлива пазарна стойност 70 200 лева.

ОСЪЖДА Н.Г.М. с ЕГН: ********, да заплати на Д.Г.М. с ЕГН: *******, за стойностно уравнение на дяловете СУМАТА 23 400 лв., платима заедно със законната лихва в 6 – месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

ОСЪЖДА Н.Г.М. с ЕГН: *********, да заплати на П.Г.М. с ЕГН: ********, за стойностно уравнение на дяловете СУМАТА 23 400 лв., платима заедно със законната лихва в 6 – месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

ОСЪЖДА Д.Г.М. с ЕГН: *********, Н.Г.М. с ЕГН: ********* и П.Г.М. с ЕГН: **********, всеки един от тях да заплати по сметка на ВСС сумата 936 лв. – държавна такса върху стойността на дяла.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Г.М. с ЕГН: ********, за заплащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, от Н.Г.М. с ЕГН: *********, на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот за периода от 25.01.2009 г. до 24.11.2009 г., в размер на 100 лв. месечно.

            ОСЪЖДА Д.Г.М. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на ВСС сумата 40 лв. – държавна такса върху отхвърлената й претенция по сметки.

Решението подлежи на обжалване в пред ПОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

 

Вярно с оригинала

ПЦ