Р Е Ш
Е Н И Е
№ 250
гр. Силистра, 26 юни 2017 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
гр. д. № 25 по описа на съда за 2017 година,
Ищецът „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „О.”, бул. „К. А. Д.” № , ет. , представлявано от И. Г.
Д.-М. – изпълнителен директор и Е. Д. К. - прокурист, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника В.Г.Ж. да му заплати следните суми: сумата 9246. 47 лева, представляваща неизплатена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 07. 09. 2011 г., както и сумата 3875. 69 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15. 04. 2013 г. до 15. 04. 2016
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09. 01. 2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане и на направените в настоящото
производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че съгласно договор за кредит
за текущо потребление от 07. 09. 2011
г. „БАНКА ДСК” ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 10
000. 00 лева, който е следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски, при
падежна дата 10-то число на месеца и уговорена годишна лихва в размер на 13. 95
%.
Според ищеца
банката е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила
на кредитополучателя горепосочената сума.
Ищецът твърди, че предвид допуснато неизпълнение по
договора за кредит произтичащите от него задължения са станали предсрочно
изскуеми съгласно т. 19.2 от Общите условия на банката, считано от 13. 07. 2012
г., а ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с настоящата искова
молба.
На 21. 11. 2012 г. „БАНКА ДСК” ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 2162 / 2012 г. на СРС. Със заповед за незабавно
изпълнение № 4553 / 26. 11. 2012 г., издадена по посоченото дело, въз основа на
представено извлечение от счетоводните книги на „БАНКА ДСК” ЕАД, ответникът е
осъден да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД главница в размер на 9607. 51 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 21. 11. 2012 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 934. 78 лв. за периода 10. 03. 2012
г. – 20. 11. 2012 г., наказателна лихва в размер на 404. 05 лв. за периода 10.
03. 2012 г. – 20. 11. 2012 г. и разноските по делото.
На 31. 01.
Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор /цедент/, който е
упълномощил за това цесионера. Независимо от горното, в случай, че съдът
приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с
изпратеното до него уведомително писмо, се моли да бъде счетено, че е уведомен
за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото –
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
В исковата молба се сочи, че срещу издадената заповед за
парично задължение е депозирано писмено възражение от ответника, което е
обусловило правния интерес на „ОТП Ф. Б.” ЕАД да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената в полза на цедента заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2162 / 2012 г. на СРС . По предявения иск е образувано производството по
гр. д. № 345 / 2015 г. Производството е приключило с частично уважаване на
исковете, както следва: главница в размер на 361. 04 лв., дължима за периода
07. 09. 2011 г. -20. 11. 2012 г., заедно със законната лихва от 21. 11. 2012 г.
до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 878. 72 лв. за периода
10. 03. 2012 г. – 20. 11. 2012 г. и наказателна лихва в размер на 28. 49 лв. за
периода 10. 03. 2012 г. – 20. 11. 2012 г. В останалата част установителните
претенции са отхвърлени и това е мотивирало ищеца да инициира настоящия процес,
претендирайки от ответника всички дължими суми по договора, чиято предсрочна
изискуемост e настъпила – 9246. 47 лв. главница и
3875. 69 лв. договорна лихва.
Ответникът, действащ чрез адв. Сн. Х. от САК, оспорва
предявените претенции. Оспорва валидността на договора за цесия и подписа си
върху известието за доставяне от 28. 02. 2012 г., приложено към исковата молба,
с което се твърди, че му е връчено
уведомлението за извършената цесия. Оспорва предявените искове по размер.
Твърди, че до момента не е бил уведомяван за настъпването на предсрочната
изискуемост и счита, че предсрочната изискуемост не може да се обяви с исковата
молба. Счита, че част от падежиралите вземания по договора са погасени по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Съдът приема, че е сезиран с искове по чл. 240, ал. 1 и 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Между страните не се спори, че съгласно договор за кредит
за текущо потребление от 07. 09. 2011
г. „БАНКА ДСК” ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 10
000. 00 лева, който е следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски, при
падежна дата 10-то число на месеца и уговорена годишна лихва в размер на 13. 95
%.
С оглед влязлото в сила решение по гр. д. № 345 / 2015 г.
на СРС следва да се приемат за безспорно установени обстоятелствата, че длъжникът
е преустановил редовното погасяване на задълженията си по кредита и че между „Банка
ДСК“ ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, за която ответникът е уведомен,
като въз основа на това е прието, че дължи на цесионера главница в размер на
361. 04 лв. за периода 07. 09. 2011 г. -20. 11. 2012 г., договорна лихва в
размер на 878. 72 лв. за периода 10. 03. 2012 г. – 20. 11. 2012 г. и
наказателна лихва в размер на 28. 49 лв. за периода 10. 03. 2012 г. – 20. 11. 2012
г.
За безспорно установено следва да се приеме и това, че
банката не е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита преди сезирането на съда със заявление за издаване на
заповед за изпълнение в нейна полза, като този извод предпоставя необходимост
от изследване на предметния обхват на договора за цесия и преценката на
обстоятелството дали цесионерът може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В § 1, т. 1.1 от
договора за цесия изрично е посочено, че се прехвърлят суми, произтичащи от
предоставени от банката потребителски кредити (които са просрочени и не се
погасяват надлежно), ведно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите, в
това число и изтеклите лихви, като индивидуализацията на отделните суми е направена
в приемо-предавателен протокол. От представения протокол (л. 37) е видно, че
прехвърленото вземане по кредита на В.Ж. съответства изцяло с размера на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. 2162 / 2012 г.
на СРС и които са били предмет на исковете в производството по гр. д. 345 /
2015 г. на СРС, като единствената разлика е, че вземанията за договорна и
наказателна лихва са дадени като сбор по перо „Присъдена лихва“. Пълното
съответствие несъмнено сочи, че банката е прехвърлила вземания по кредит, за които
е считала, че са с настъпила предсрочна изискуемост, а не вземания за вноски,
чийто падеж все още не е настъпил. Този извод се потвърждава и от декларациите
относно съществуването на вземанията, които банката е направила в § 6 от
договора за цесия, а също и от обстоятелството, че предмет на договора за цесия
са само вземания, респ. право да се получават всякакви плащания, извършени от
длъжниците (§ 5. 1 от договора за цесия), но не и други произтичащи от договора
права, в това число и потестативното право на кредитора да измени договора като
лиши кредитополучателя от преимуществото на срока при наличие на хипотеза,
договорена в общите условия. Тук е необходимо да се отвори скоба, че правото на цесионера да иска предсрочно
изпълнение на задължението по сключения договор за заем е допълнително право,
което следва да бъде уредено в отделен договор, респ. с изрична клауза (в този
смисъл Решение от 3.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2003 г., I о., търговска
колегия). В заключение на казаното до момента следва да
се обобщи, че процесният договор за цесия има за предмет вземане, което не е
съществувало в посочените размери. Същевременно по силата на договора за цесия цесионерът
не е придобил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предметът на
цесията не касае бъдещи вземания, нито предвижда право за цесионера да обяви
предсрочна изискуемост на кредита (посредством предявяването на исковата
молба), поради което не може да се счете, че ищецът успешно се легитимира като
кредитор на целия спорен дълг. Той е придобил част от вземанията по договора за
кредит, чиято изискуемост е била настъпила към датата на сключване на договора
за цесия. Видно от погасителния план към договора за кредит е обстоятелството,
че към датата на сключването на договора
за цесия 31. 01. 2013 г. е настъпила изискуемостта на първите 17 вноски от погасителния
план, като до 15 вноска включително съществуването на вземанията му е признато
с решението по гр. д. № 345 / 2015 г. на СРС. Следователно същият е легитимиран
да предяви права само за останалите две вноски, чиято изискуемост е била
настъпила към датата на сключването на договора за цесия – главница в общ
размер на 96. 51 лева, дължима за периода от 10. 12. 2012 г. до 10. 01. 2013 г.
включително и договорна лихва до 10. 01. 2013 г. в общ
размер на 214. 43 лева, която обаче не е предмет на настоящото производство. В тази връзка частично основателна се явява
претенцията за заплащане на главницата и същата следва за бъде уважена до
размера от 96. 51 лева, а за разликата над този размер този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изложените по-горе изводи относно това, че
предмет на цесията са само вземанията по кредита, които са били с настъпила
изискуемост към датата на сключването на договора за прехвърлянето им,
претенцията за присъждане на договорна лихва за периода 15. 04. 2013 г. до 15. 04. 2016 г.се явява изцяло неоснователна.
За прецизност следва да се обсъди възражението на
ответника погасяване на част от задълженията по давност. Разсрочването на
погасителните вноски не превръща задълженията в периодични (в този смисъл решение №261/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. №795/2010г. на
ІV г.о. и решение №28/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№523/2011г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК). При условие, че срокът на договора е до 07. 09. 2021 г., не може да се
счете, че някои от вземанията са погасени по давност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски,
които за производството пред тази инстанция са в размер на 1200. 00 лева и са формирани от платеното адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, СРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Г.Ж. с ЕГН – ********** *** да заплати на „ОТП Ф.
Б.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.”, бул. „К. А.
Д.” № , ет. , представлявано от И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор и Е.Д. К. -
прокурист, сумата 96. 51 (деветдесет
и шест лв. и петдесет и една ст.) лева, представляваща дължима главница за
периода от 10. 12. 2012 г. до 10. 01. 2013 г. включително по договор за кредит за текущо потребление от
07.09. 2011 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и В.Г.Ж., по който банката е прехвърлила
вземания на „ОТП Ф. Б.” ЕАД, ЕИК, ведно със законната лихва, считано от 09. 01.
2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в
останалата им част, както следва: относно главницата по договора – за разликата
над 96. 51 лв., както и за сумата 3875. 69 (три хиляди осемстотин седемдесет и
пет лв. и шестдесет и девет ст.) лева, представляваща договорна лихва за
периода от 15. 04. 2013 г. до 15. 04. 2016 г.
ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „О.”, бул. „К.А. Д.” № , ет. , представлявано от И. Г.
Д.-М. – изпълнителен директор и Е. Д. К. - прокурист, да заплати на В.Г.Ж. с ЕГН – ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 1200. 00 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Е. Чернева/