№ 12133
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110136289 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от К. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул.“Д,“ № 5, вх.В, ет.4, ап... адв. Б. срещу М. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул.“В.“ № .. ет.1, адв. Д. осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуален иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на
3099,29 лева, представляваща получена без основание сума посредством извършени
тринадесет броя парични преводи чрез системата за международни преводи Уайз за периода
03.08.2017 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на задължението, както и за сумата в размер на 944,42
лева- мораторна лихва за периода 05.07.2019 г. – 05.07.2022 г.
Ищецът твърди, че е извършил 13 банкови превода чрез системата „Уайз“ по банкова сметка
на ответницата в „У Б“ АД, като сбора на преводите е в общ размер на 3099,29 лв., а
преведените суми били изпратени без основание. Претендира от ответницата да възстанови
преведените суми, както и обезщетение за забава върху тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените
искове. Оспорва, че преведените суми не са без основание, а същите представлявали
месечна издръжка за сина им К. Й.. Прави възражение, че платените суми са във връзка с
изпълнение на нравствен дълг, доколкото тя е гледала детето им. В условие на евентуалност,
прави възражение за прихващане със задължението на ответника да заплаща издръжка за
минало време, чийто размер е бил 27 333,31 лв. Оспорва претенцията за лихви.
От фактическа страна се установява следното:
Представените са 13 броя извлечения за парични преводи чрез системата за международни
1
преводи „Уайз“ за периода 03.08.2017 г. до 31.01.2019 г. от К. В. Й. до М. Й. на обща
стойност 3099,29 лв. В открито съдебно заседание процесуалния представител на
ответницата посочва, че не оспорва, че преведените суми са действително получени от
ответницата, с оглед на което съдът счита, че извършените преводи от ищеца са
действително получени от ответницата.
От представеното Решение № 1121 от 12.04.2017 г. на Пловдивски районен съд, III брачен
състав се установява, че е прекратен брака между ищеца и ответницата, както и
родителските права са предоставени на ответницата, като ищецът е осъден да заплаща на
малолетното си дете К. К.ов Й., чрез неговата майка и законен представител издръжка в
размер на 200 лв. месечно, платима до 10-ти число на месеца, считано от 26.03.2013 г., до
настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
От представеното по делото удостоверение за размер на дълга от 20.09.2022 г., издадено
ЧСИ М К, че изпълнението по изпълнително дело образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 24.07.2013 г. от Районен съд Пловдив на основание съдебно определение
по ГД № 8666 от 2013 г. на районен съд Пловдив, III брачен състав и Изпълнителен лист
издаден на 29.05.2017 г. от Районен съд Пловдив на основание Съдебно решение по
гражданско дело № 8666 от 2013 г., се установява че размерът на дълга е 27 333,31 лв.
Представено е Решение № 747 от 29.06.2021 г. на Софийски апелативен съд, гражданско
отделение, XII състав, с което е разпоредено връщане на малолетното дете К. К.ов Й. в
държавата по обичайното му местоживеене-Великобритания и предаването на баща му К. В.
Й..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , както и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата в
общ размер на 3099,29 лв., представляваща получена без основание сума посредством
извършени тринадесет броя парични преводи чрез системата за международни парични
преводи Уайз за периода от 03.08.2017 г. до 01.02.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и
за сумата в размер на 944,42 лв. мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 05.07.2022 г.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
По така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване 1/ че процесната сума е излязла от патримониума му, т. е. е заплатена от него; 2/
че така заплатената сума е постъпила в имуществения комплекс на ответника. При
доказване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е налице валидно
основание за заплащане на процесната сума от ищеца в нейна полза, включително
съществуването на това основание и към датата на изплащането на сумата, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
В случая между страните не се спори, че ответницата е получила процесните суми, както и
2
че същите са изпратени от ищеца.
Спорен между страните е въпросът дали същите са получени въз основа на годно правно
основание.
Видно от представеното по делото Решение № 1121 от 12.04.2017 г. на Пловдивски
районен съд, III брачен състав, ищецът е осъден да изплаща издръжка на малолетното си
дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лв. месечно, считано от
26.03.2013 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката. Решението е влязло в сила на 12.04.2017 г. в частта относно прекратяването на
брака, а в останалата част, включително и в частта относно издръжката на 29.05.2018 г.
Видно от приложените по делото преводи същите са започнали на 03.08.2017 г., тоест преди
влизане в сила на решението. Видно от тях същите са били в различни размери (преводът от
03.08.2017 г. е в размер на 3..11 лв., следващият превод е извършен на 28.11.2017 г. и е в
размер на 500,38 лв., следващият е в размер на 300 лв. и е от 30.01.2018 г., следващият
превод е от 28 март и в размер на 301,68 лв., следващият е от 14 май 2018 г. и е размер на
151,93 лв., следващият е от 03.06.2018 г. и е в размер на 151,13 лв., следващият превод е от
03.09.2018 г. и е в размер на 300,60 лв., следващият е от 27 септември 2018 г. и е в размер на
271,41 лв., следващият е от 01.11.2018 г. и е размер на 199,77 лв., следващият е от 29
ноември 2018 г. и е в размер на 202,47 лв., следващият е от 5 януари 2019 г. и е в размер на
201,39 лв., а последният е от 23 януари 2019 г. в размер на 48,86 лв.).
В настоящия случай ответницата следва да докаже основанието на получените преводи, като
тя посочва, че те представляват дължимата от ищеца издръжка за малолетното им дете.
Въпреки това преводите са започнали преди влизане в сила за дължимата издръжка. Освен
това следва да се посочи, че дължимата издръжка е била в размер на 200 лв. на месец, като
нито един от преводите не съвпада с тази сума. С оглед на това съдът счита, че преводите не
съвпадат по размер, нито по период (част от тях съвпадат, но други са преди влизане в сила
на решението) с издръжката, която ищецът е осъден да заплаща на ответницата с Решение №
1121 от 12.04.2017 г. на Пловдивски районен съд, III брачен състав.
Като косвено доказателство, че сумите не представляват изпълнение по влязлото в сила
решение за плащане на издръжка е и удостоверението за размера на дълга по
изпълнителното дело. С оглед на образуването на изпълнително дело от страна на
ответницата, тя е потвърдила, че не е получила плащания във връзка с процесното решение
и именно с тази цел е образувала изпълнително дело.
Ответницата е възразила, че съгласно чл. 55, ал. 2 от ГПК не може да иска връщане онзи,
който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Действително съгласно
постановление № 1 от 28.05.1979 г., пленум на ВС хипотезата на чл. 55, ал.2 се прилага само
в случаите на чл.55, ал. 1, пр.1,когато се претендира връщане на дадено без основание, но
въпреки това съдът счита, че не са налице предпоставките за прилагането й. В случая
действително ищецът има нравствен дълг, но той е към малолетния му син, а не към
неговата бивша съпруга. Както бе посочено горе, Решение № 1121 от 12.04.2017 г. на
3
Пловдивски районен съд, III брачен състав е влязло в сила на 12.04.2017 г. в частта относно
прекратяването на брака. Преводите са започнали след тази дата, с оглед на което не би
могло да се направи предположение, че ищецът е изпълнявал нравствен дълг. Следва да се
посочи, че ответницата не ангажира никакви доказателства във връзка с използването на
средствата и дали същите са били използвани за гледането на малолетното й дете.
С оглед основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
следва да бъде разгледано направеното от ответницата възражение за прихващане. С
доклада по делото съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че има вземане в
размер на 27 333,31 лв. Ответницата е представила удостоверение за размер на дълга от
20.09.2022 г., издадено ЧСИ М К по изпълнително дело ..., от което е видно, че ищецът не е
погасил дължимите задължения за издръжка. Въпреки това, тези вземания са в полза на
нейния син, поради което съдът счита, че ответницата не би могла да направи прихващане с
чуждо задължение, поради което направеното възражение следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата да изпълни. По настоящето дело не са представени доказателства, че
ищецът е отправил покана до ответницата за процесните задължения, с оглед на което
същата не е изпаднала в забава, поради което така предявения иск за обезщетение за забава
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По разноските: При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК
право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски в размер на 173,97 лв. за
държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответницата е сторила разноски в
размер на 840 лв. за адвокатско възнаграждение. В писмените бележки ищецът е направил
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обаче не е релевирано до приключване на съдебното
заседание по делото. Поради това съдът намира, че релевираното едва в писмените бележки
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е недопустимо и
не следва да бъде разглеждано от съда. С оглед уважената част от иска ответницата следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 899,78 лв., а ищецът следва да заплати на
ответницата разноски в размер на 196,18 лв.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА М. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“В.“ № .. ет.1, адв.
Д. да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“Д,“ № 5, вх.В,
ет.4, ап... адв. Б. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата в размер на 3099,29 лв.,
представляваща получена от М. Й. сума без основание с тринадесет парични превода в
периода август 2017 г. до февруари 2019 г. от К. В. Й., ведно със законна лихва от
05.07.2022. г. до окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“Д,“
№ 5, вх.В, ет.4, ап... адв. Б. срещу М. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул.“В.“ № .. ет.1, адв. Д. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 944,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.07.2019 г. до
05.07.2022. г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“В.“ № .. ет.1, адв.
Д. да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“Д,“ № 5, вх.В,
ет.4, ап... адв. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 899,78 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА К. В. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“Д,“ № 5, вх.В, ет.4,
ап... адв. Б. да заплати на М. И. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“В.“
№ .. ет.1, адв. Д. сумата в размер на 196,18 лв., представляваща сторени от ответницата
разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5