Решение по дело №8776/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20241110108776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10983
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВ.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВ.А Гражданско дело №
20241110108776 по описа за 2024 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против М. Л. И. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2412.92 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергтия за периода от
м.05.2020 зо м.04.2022, ведно със законната лихва от 19.10.2023 до изплащане
на вземането, и 457.27 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2021 до
9.10.2023, дялово разпределение в размер от 27.95 лева-главница за периода от
м.10.2020 до м.04.2022, ведно със законната лихва от 19.10.2023 до
окончателно изплащане на вземането, и 6.67 лева – лихва за периода от
15.11.2020 до 9.10.2023.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна
енергия за битови нужди.От своя страна ответницата се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. Л. И. оспорва предявените
1
искове. Не оспорва размера на сумите за топлоенергия за главница и ца
лихвите за забава.Оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия.Оспорва доставката на топлинна енергия. Прави възражение за
давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от 25.11.2014, обективиран в
нотариален акт І6, том III, рег. №9455, дело №341 от 2014 Е. Н. П. е продал на
М. Л. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно:апартамент №137,
находящ се в С., жк. „Д.”, блок 19, вх.Е, ет.8.
Нисто ог удостоверение от С. община, район „И.” жк. „Ч. звезда” е
преименуван на жк. „Д.”.
Със заявление–декларация от 17.02.2015 М. Л. И. е поискала да бъде
открита партида на нейно име за топлоснабден имот на адрес:гр.С., жк. „Д.”,
бл.19, вх.Е, ет.8, ап.137.
Видно от протокол от 20.08.2002 ОС на ЕС с адрес:гр.С., жк. „Д.”,
бл.19, вх.Е, е взето решение да се сключи договор за услугата „Т.
счетоводство” с ТАЕС„Н.о И.”ООД.Договорът е сключен на 18.09.2002г.
По силата на договор №Д-0-68/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на
„Н.о”АД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
По делото са представени общи фактури и извлечения по сметки, както
и фактури, дебитни и кредитни известия за процесния период..
По делото са представени изравнителни сметки за сезони 2020-2021 и
2021-2022 за аб.№110377, документи за отчет, документ за сертификация на
уреди за дялово разпределение.
Съгласно заключението на СТЕ начислена е топлинна енергия за
отопление на имот по отчет на три броя топлинни разпределители.Съгласно
заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект.За апартамент №137 отопляемият обем по проект е 121
2
куб.м.Топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена по
отчет на един водомер и е изчислена съгласно т.5.2. от Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г.Съгласно
заключението на СТЕ извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергтия за имота са в
съответствие с изискванията на нормативните актове и цени на топлинната
енергия.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинна енергия за
процесния период възлиза в размер на 2412.92 лева, а лихвата за забава в
размер на 457.27 лева.Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение
е в размер от 27.95 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба от 25.11.2014, обективиран в
нотариален акт І6, том III, рег. №9455, дело №341 от 2014 Е. Н. П. е продал на
М. Л. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно:апартамент №137,
находящ се в С., жк. „Д.”, блок 19, вх.Е, ет.8.
С оглед на което ответницата се легитимира като собственик на
процесния имот.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права –
право на собственост, съответно ограничено вещно право на ползване.
В качеството си на собственик ответницата се явява и потребител на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
3
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказана
доставката на топлинна енергия до процесния имот и количеството на
топлинната енергия.Съгласно заключението на СТЕ сградата, в която се
намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода от
м.05.2020 до м.04.2022, като ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер за потребената топлинна енергия и е приспадана топлинна
енергия за технолочигни разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца.
Съгласно заключението на СТЕ начислена е топлинна енергия за
отопление на имот по отчет на три броя топлинни разпределители.Съгласно
заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект.За апартамент №137 отопляемият обем по проект е 121
куб.м.Топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена по
отчет на един водомер и е изчислена съгласно т.5.2. от Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяване от 04.2007г.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че извършените
измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на
потребена топлинна енергтия за имота са в съответствие с изискванията на
нормативните актове и цени на топлинната енергия.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на
топлинната енергия за процесния период възлиза в размер от 2412.92 лева.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасавят с 3-годишната
погасителна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 19.10.2023,
с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 19.10.2020г.Вземането за м.09.2020 е станало изискемо на
15.11.2020, поради което същото не е погасено по давност.Вземането за
м.08.2020 е станало изискуемо на 15.10.2020, т.е. преди 19.10.2020 и същото е
4
погасено по давност.С оглед на изложеното погасени по давност са вземанията
за периода от м.05.2020 до м.08.2020 и същите възлизат в размер от 157.81
лева.
С оглед на което съдът намира, че са останали непогасени по давност
вземанията за периода от м.09.2020 до м.04.2022 в размер от 2255.11 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на
сумата от 2255.11 лева за периода от м.09.2020 до м.04.2022 и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2412.92 лева за периода
от м.05.2020 до м.08.2020г.

По отношение на лихвите за забава
Лихвите за забава са акцесорно вземане. С погасяване на част от
вземанията за главница по давност се погасяват и лихвите за забава като
акцесорно вземане.
Съгласно заключението на ССЕ лихвите за забава възлизат в размер от
457.27 лева.С погасяване на главното вземане поради давност се погасяват и
част от лихвите за забава и те възлизат в размер от 427.36 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на
сумата от 427.36 лева и да бъде отхвърлен за горницата над 427.36 лева до
пълния предявен размер от 457.27 лева.

По отношение на дяловото разпределение
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че дяловото
разпределение е в размер от 27.95 лева. Същото е за периода от м.10.2020 до
м.04.2022 и не е погасено по давност.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване
на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е канен от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което
5
съдът приема, че ответникът не дължи лихви за забава върху дяловото
разпределение.
С оглед на което искъг с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.

По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
исковете.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от
798.09 лева, от които 58.09 лева – държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ,
320 лева за СТЕ и 100 лева –юрисконсултско възнаграждение.Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер от 744.68 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
108.10 лева, от които 58.10 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
100.86 лева.
Процесуалното представителство на ответника е осъществено по реда на
38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от
590.48 лева.Съгласно чл.7, ал.9 от Наредба №1 при защита с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълинтелно по 250 лева.В
случая са проведени 3 съдебни заседания, поради което за третото съдебно
заседание се дължи още 250 лева.Минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза в общ размер от 840.48 лева.Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на процесуалния представител на ответницата следва
да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер от 56.24 лева.
Процесуалното представителство на ответницата в заповедоното
производство е осъществявано също по реда на чл.38 от ЗА.Доколкото
възражението по чл.414 от ГПК не представлява специфична правна дейност,
а е попълване на бланка, съдът намира, че възнаграждението в заповедното
6
производство следва да бъде в размер от 50 лева.Съобразно утхвърлената част
то исковете в полза на процесуалния представител на ответницата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер от 3.34 лева.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6,
със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против М. Л. И.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Г.т”№31, ет.1, чрез адв. Л.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Л. И. дължи на „Т.
С.”ЕАД сумата от 2255.11 лева, стойност на топлинната енергия за периода от
м.09.2020 до м.04.2022, ведно със законната лихва от 19.10.2023 до изплащане
на вземането, 427.36 лева – лихва за забава за периода от 15.08.2021 до
9.10.2023 и дялово разпределение в размер от 27.95 лева-главница за периода
от м.10.2020 до м.04.2022, ведно със законната лихва от 19.10.2023 до
окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6, със седалище и адрес
на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против М. Л. И., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.С., ул. „Г.т”№31, ет.1, чрез адв. Л., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 2255.11 лева до пълния предявен
размер от 2412.92 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергтия за периода от м.05.2020-м.08.2020, както и за горницата
над 427.36 лева до пълния предявен размер от 457.27 лева – лихва за забава за
периода от 15.08.2021 до 9.10.2023, както за сумата от 6.67 лева – лихва за
периода от 15.11.2020 до 9.10.2023.
ОСЪЖДА М. Л. И., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул.
„Г.т”№31, ет.1, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
744.68 лева- разноски в исковото производство.
7
ОСЪЖДА М. Л. И., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул.
„Г.т”№31, ет.1, да заплати на „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, сумата от 100.86 лева-разноски в заповедното
прозиводство.
ОСЪЖДА „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати в полза на адв. М. Л. Л.,
процесуален представител на М. Л. И., адрес:гр.С., ул. „Г.т”№31, ет.1, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 56.24 лева-адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.”ЕАД, ЕИК8.6, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати в полза на адв. М. Л. Л.,
процесуален представител на М. Л. И., адрес:гр.С., ул. „Г.т”№31, ет.1, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 3.34 лева-адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Н.о”АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8