Решение по дело №10559/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2025 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110110559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8255
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110110559 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „***“ ЕАД сумите, както следва:
И. Х. М.: сумата от 582.63 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ул. „***“ № 49, ет. 2, сумата от 115.78 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
09.02.2023г., сумата от 20.44 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.28 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно
изплащане на задължението;
Н. В. М.: сумата от 291.31 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ул. „***“ № 49, ет. 2, сумата от 57.89 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
09.02.2023г., сумата от 10.22 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.64 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно
изплащане на задължението;
К. М. М.: сумата от 291.31 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ул. „***“ № 49, ет. 2, сумата от 57.89 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
1
09.02.2023г., сумата от 10.22 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.64 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения недвижим
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на
фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение
за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия
отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от
публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба, техен представител не се е явил
в първото по делото открито съдебно заседание, не са заявили искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие, като са уведомени за възможността по отношение на тях да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 28.10.2023г., както и в постановеното по реда на
чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресатите. С исковата
молба, а и в проведеното на 12.02.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответниците при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от
посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 162.89 лева, дължима от ответниците, както следва- ½ част от И. М. и по ¼
част от всеки от останалите, включваща заплатени държавни такси за разглеждане на
исковете и за издаване на съдебно удостоверение, както и определеното от съда на
2
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД И. Х. М., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от
582.63 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „***“
№ 49, ет. 2, сумата от 115.78 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.02.2023г., сумата от 20.44
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 1.28 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 81.45 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Н. В. М., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от
291.31 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „***“
№ 49, ет. 2, сумата от 57.89 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.02.2023г., сумата от 10.22
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 0.64 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 40.73 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. М. М., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от
291.31 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „***“
№ 49, ет. 2, сумата от 57.89 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 09.02.2023г., сумата от 10.22
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 0.64 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
09.02.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 28.02.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 40.73 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
3
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4