№ 226
гр. Б.С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100817 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Г. П., с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В.,
ул.Х.Ц. № 36, за сумата 413,26 лева, представляваща главница по договор за кредит №
40005541611/26.08.2021г., сумата 66,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 105,73 лв. представляваща възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв. представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. Д. И., чрез пълномощника си адв.П. П.в от
ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3 е депозирала писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен по изложените в него съображения.
И. изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК счита, че не дължи
изпълнение на вземанията за договорно възнаграждение относно услугите „Фаст“ и
„Флекси“ и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната
кредитна сделка.
1
Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на
основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и на
основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т, 9 ЗПК за неравноправност, което е довело до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Договорът е нищожен и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК
във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр.чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като в
ГПР по договора не са включени услугите „Фаст“ и „Флекси“ и договорна лихва.
Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Съгласно чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен и по силата на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1/ с
договорения лихвен процент в размер на 41,00 % се нарушават добрите нрави, 2/ нарушават
се изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и 3/ налице е неравноправие между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.
Ответницата навежда твърдения, че действително приложеният в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора, т.е. кредиторът посочвайки в
договора ГПР от 48,89 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща
търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Счита, че целта на ГПР следва да се изведе от съображения 19,20 от Директива
2008/48, като е посочила съответните текстове.
Посочва, че в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, без ясно да е разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Счита, че основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита. Ответницата е получила по
кредитното правоотношение 800,00 лв., а в последствие е върнала 1008,00 лв., т.е надвнесла
е 208,00 лв.
Ответницата моли на основание чл. 235 от ГПК, съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения от „Профи Кредит България“ гр.С. иск срещу нея, като
неоснователен и недоказан, като й се присъдят направените разноските по делото.
Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да присъди на адвокат П.
И. П.в, адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 МРАВ на ВАС и съобразно
фактическата и правна сложност на делото за двете инстанции.
2
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 410/2023г. по
описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 410/2023г. на РС-Б.С. срещу длъжника Г. Д. И., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 252/03.04.2023г. в полза на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., за сумата 413,26 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 40005541611/26.08.2021г., сумата 66,06 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 105,73 лв. представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв. представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 7.81 лв., представляваща лихва за
периода от 25.02.2023г. до 29.03.2023г., сумата в размер на 30.00лв., представляваща такса,
начислена на 09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Г. Д. И., чрез пълномощника си адв.П. П.в от
АК-Х., упълномощен с надлежно пълномощно и приложен договор за правна помощ по
чл.38,ал.2 от ЗА и съдействие, е възразила срещу така издадената заповед, като е посочила,
че процесният договор с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С. е недействителен при
наличие на нищожни клаузи на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, като противоречащ на
добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.143,ал.1 и
чл.146,ал.1 от ЗПП.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз
основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 817/2023г. по
описа на БСлРС.
В исковата молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С. твърди, че
вземането му произтича от следните обстоятелства: На 26.08.2021г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 40005541611 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. №
36, като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 800,00 лв.;
Срок на кредита: 18 месеца;
Размер на вноската: 59,90 лв.;
3
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1078,32 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 240,00 лв.;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:480,00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 40,00 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 1798,32 лв.;
Общ размер на вноска: 99,90 лв.;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител,
в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит №
40005541611/26.08.2021г., като го сключва за срок от 18 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 99,90 лв. и падежна дата всяко 25 -то число на месеца.
Длъжникът И. е пожелала да се възползва от застраховка „Живот“ с наименование
„Защита на кредита“ със застраховател „Уника Живот“ АД със застрахователна премия от
13,68 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 26.08.2021г. превел парична сума в размер на 786,32 лв. по посочения от
длъжника Г. Д. И. начин-чрез „Изипей“.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор ответницата Г. Д. И. дължи
на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 66.06 лв. за
периода от 25.07.2022г. /падежа на първата неизплатена вноска/ до 25.02.2023г./датата на
изтичане на погасителния план/.
4
Съгласно чл. 15 от Общите условия по процесния договор клиентът може да избере да
закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като това не е задължително
условие за сключване на договора.
В случая ответницата е закупила допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се е
съгласила с определеното между страните възнаграждение за тези услуги: „Фаст“ в размер
на 240.00 лв. и „Флекси“ в размер на 480.00 лв.
За периода от изпадане на ответницата в забава 26.03.2022г. до 25.02.2023г. се дължи и
мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 73.16 лв.
Ответницата И. не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направила само
десет пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № 40005541611. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към Договор за потребителски кредит № 40005541611 е изтекъл на дата
25.02.2023г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Г. Д. И. е внесла по процесния договор сумата от 1000,80 лв./л.20 от делото/, а не
както се твърди в писменият отговор 1008,00 лв., с която е погасила част от задълженията
по договора, от които: номинал в размер на 999.97 лв. и 0.83 лв. за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
В съответствие с изложеното ищцовото дружество счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички
изброени условия, Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, входирано в БСлРС. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 410/2023 г.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не
дължи процесните суми по издадената заповед за парично изпълнение поради наличие на
нищожни клаузи. На дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване
на вземането си, получено от заявителя на 23.05.2023г.
В настоящото исково производство ищецът моли да бъде постановено решение, с
което се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П.,
5
обл.В., ул.Х.Ц. № 36, за сумите, посочени в петитумната част на исковата молба.
Позовава се на писмени доказателства, като с исковата молба са приложени: Договор
за потребителски кредит № 40005541611; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД към Договор за потребителски кредит № 40005541611; Погасителен план към
Договор за потребителски кредит № 40005541611; Преводно нареждане; Искане за
отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни
вноски; Удостоверение за актуално състояние на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
Платежно нареждане за заплатена държавна такса и юрисконсултско пълномощно.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. Д. И., чрез пълномощника си адв.П. П.в от
ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3 е депозирала писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен по изложените в него съображения.
В с.з. ответницата не се явява и не се представлява от упълномощения й процесуален
представител.
С определение, постановено в с.з. на 10.10.2023г. по гр.д.№ 817/2023ж. по описа на
РС-Б.С., съдът на основание чл.232 от ГПК прекратил производството по гр.д. № 817/2023 г.
по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Г. П., с правно основание
по чл. 422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г. Д. И., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, за сумата 7.81 лв.,
представляваща лихва за периода от 25.02.2023г. до 29.03.2023г., както и относно сумата в
размер на 30.00лв., представляваща такса, начислена на 09.08.2022г., предмет на издадената
заповед по чл.410 от ГПК № 252/03.04.2023г. по ч.гр.д.№ 410/2023г. по описа на БСлРС,
поради оттегляне на иска от ищцовото дружество.
Обезсилил Заповед № 252/03.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 410/2023г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за
сумата 7.81 лв., представляваща лихва за периода от 25.02.2023г. до 29.03.2023г., както и
относно сумата в размер на 30.00лв., представляваща такса, начислена на 09.08.2022г., като
определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и не е влязло в
законна сила.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим,
тъй като длъжникът в срока по чл.414 от ГПК е възразил срещу издадената заповед, че не
6
дължи исковите суми по нея.
В контекста на повдигнатия правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и
ответника, произтичащо от договор за паричен кредит с твърдяното съдържание, по който
той е изправна страна, реално предаване на сумата по Договора за кредит на ответника,
съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата
и задълженията на страните, както и че същата не противоречи на добрите нрави;
основанието и размера на претенциите си, включая предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост, надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост
на кредита, настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, неизпълнение на
това задължение от ответника.
В тежест на ответника бе да установи факта на изпълнение на претендираните
задължения, заплатил ли е частично, изцяло или не дължимата сума, причината за
неиздължаването на сумата, респ. възраженията си срещу изискуемостта й.
В случая от доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че между
страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ 40005541611/26.08.2021г., по който ищецът е кредитодател, а ответникът
кредитополучател, като размерът на предоставения и усвоен кредит е бил 800,00 лева,
подлежащ на възстановяване за срок от 18 месеца, на равни месечни вноски от 59,90 лева,
при ГПР 48.89 %, ГЛП 41.17 % и лихвен процент на ден 0.11 %, при обща дължима сума по
кредита – 1078,32 лв. и дата на погасяване на кредита е 25-ти ден от месеца.
Със същия договор е бил закупен пакет допълнителни услуги: закупена услуга “Фаст“
в размер на 240.00 лв. и закупена услуга „Флекси„ в размер на 480.00 лв., като размера на
вноската по закупени допълнителни услуги е 40.00 лв.
Установи се също, че по договора са били направени погасителни вноски от
ответницата И. в общ размер на 1000,80 лв./л.20 от делото/.
Като потребител ответницата И. разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по който въпрос също е
налице категорично установена съдебна практика, която задължава както
първоинстанционния, така и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а т.
9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и
по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
7
продавача или доставчика.
По своята същност визираният договор е договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 от ЗПК, поради което по отношение на него са приложими регламентираните от
закона императивни разпоредби, съответно разпоредбите на ЗЗП. В чл.21, ал.1 от ЗПК е
посочено изрично, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според изричната разпоредба
на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са
нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
При преценка действителността на процесния договор, съдът намира, че същият не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради следното:
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и
дължимите на посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е
бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил
подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено
от ищеца. Видно още от договора е, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 48,89 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
8
както бе посочено и по-горе, в случая остават неизвестни. На следващо място, не е ясно как
точно е изчислена посочената в договора фиксирана лихва и как е включена при
пресмятането на ГПР. По този начин е невъзможно да се прецени дали посочения в договора
ГПР отговаря на действителния и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
С оглед предходното настоящата инстанция приема, че липсата на индивидуално
договаряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и
неконкретизирано формиран ГПР от 48,89%, съответно уговорен ГЛП в размер на 41,17 %,
правят въпросните договорни клаузи неравноправни, и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
същите са нищожни.
Горното налага извод, че при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да
заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради
което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по
потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не
би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от
тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че
таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно
9
даване на становище“.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
При главница от 800,00 лева, таксата „Флекси“ е в размер на 480,00 лева, а таксата
„Фаст“ е в размер на 240,00 лв. или общо 720,00 лв., т.е. приблизително колкото е
главницата. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите „Фаст“ и
„Флекси“ изцяло попадат и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер повече от 50
% от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което,
освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „допълнителен пакет услуги“, за които е
уговорено възнаграждение в размер почти равен на този на предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се
дължи никакво поведение от страна на кредитора – заявителят изрично е уточнил, че сумата
се дължи за предоставените допълнителни възможности на потребителя да управлява
кредита, като би могъл да променя условията по погасителния си план, както и за ускорено
разглеждане на искането му.
В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската
цел на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавена към уговореното
възнаграждение по договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителния
пакет услуги доближава размера на предоставената главница по договора, т.е. несъмнено
10
води до многократно превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност
на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита.
Чистата стойност на кредита е в размер на 800,00 лв., като не се спори между страните
по договора, че ответницата е върнала 1000,80 лв., видно от приложената справка-
извлечение по договора/л.20 от делото/. Следователно иска за сумата 413,26 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 40005541611/26.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Тъй като договорът е недействителен на основание чл.23 от ЗПК, то ответницата не
дължи на ищцовото дружество и следните суми: 66,06 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 105,73 лв.
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв.
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, като иска в тази част също
следва да се отхвърли, като неоснователен.
РАЗНОСКИ
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
И двете страни в настоящето производство са претендирали присъждането на
разноски.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД претендира такива за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и 180,00 лв. за юрисконсулско възнаграждение в
заповедното производство. В исковото производство претендира 175,00 лв. заплатена
държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата И. е поискала присъждане на разноски на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА
за оказана безплатна правна помощ от адв.П. П.в от АК-Х. за процесуално представителство
11
и защита в заповедното и в исковото производство в размер на по 400,00 лв. или общо
800,00 лв., които да бъдат заплатени от ищеца на адв.П.в.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ответницата Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. №
36 е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА от адв.П. П.в от
ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3 в заповедното и в исковото
производство, в който е посочен хонорар в размер на 400,00 лв. за всяко едно от
производствата.
Предвид отхвърляне на исковите претенции на ищеца, то същият следва да бъде
осъден да заплати на адв.П. П.в от ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3,
общата сума 800,00 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 410/2023г.
по описа на БСлРС и в производството по гр.д.№ 817/2023г. по описа на БСлРС за
адвокатски хонорар, определен на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, и с оглед представеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество не се дължат разноски в заповедното
и в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Г. П., с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, искове за
признаване за установено по отношение на ответника Г. Д. И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, че същата дължи на ищеца сумата
413,26 лева, представляваща главница по договор за кредит № 40005541611/26.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 66,06 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата
105,73 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв.
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 252/03.04.2023г. по ч.гр.д.
№ 410/2023г. по описа на Районен съд гр. Б.С., както и направените съдебни разноски в
заповедното и в исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Г. П., ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П. П.в от ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3, адвокатско
12
възнаграждение в общ размер на 800,00 лв. /Осемстотин лева/ за безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36 в заповедното производство по ч.гр.д.№ 410/2023г. по описа
на Районен съд гр. Б.С. (400,00 лв.) и в исковото производство по гр.д.№ 817/2023г. по
описа на РС-Б.С. (400,00 лв.)
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
410/2023г.по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
13