№ 3560
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100504693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
решение № 355/08.01.2024 г. по гр.д. № 56498/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, с
което са уважени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗАД „А.“ АД
сумата в размер на 14296,18 лв., представляващи платено застрахователно обезщетение
по щета № 10017030135394, образувана във връзка с настъпило на 19.11.2017 г.
застрахователно събитие с лек автомобил „Ауди RS6”, с рег. № ****, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 4356,36 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2019 г. до
18.10.2022 г.
Жалбоподателят - Агенция „Пътна инфраструктура“, твърди, че решението е
недопустимо, тъй като СРС не е бил компетентен да разгледа делото по правилата за
местната подсъдност. Счита също така, че решението е неправилно. Твърди, че по
делото не е доказан твърденият механизъм на ПТП, настъпването на застрахователно
1
събитие и основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че водачът
на увреденото МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, което обстоятелството не е
съобразено от първоинстанционният съд. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.“ АД с искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца: сумата в размер на 14296,18 лв., представляваща заплатено по
застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 19.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.10.2022 г., до погасяването; сумата в размер на 4356,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 18.10.2022 г.
Ищецът – ЗАД „А.“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие навлизане на пътното платно на диво
животно – лисица, на АМ „Струма“, км. 158+800, в посока гр. София, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „Ауди RS6”, с рег. №
****, на стойност 14286,18 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът -
Агенция „Пътна инфраструктура“, като собственик на пътя, задължен да поддържа
състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 14286,18 лв., както и за
сумата в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение, т.е сумата в общ размер на 14296,18 лв., поради което претендира
същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 4356,36 лв. за периода от
18.10.2019 г. до 18.10.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
В тази връзка следва да се посочи, че възражението за недопустимост на
решението поради нарушаване на правилата за местната подсъдност, релевирано във
въззивната жалба, е неоснователно. Действително, в отговора на исковата молба
ответникът е релевирал възражение за местна подсъдност с аргумент, че делото следва
да се разгледа от Районен съд – Петрич, тъй като ПТП е настъпило в съдебния район на
2
посочения съд. СРС не се е произнесъл по така наведеното възражение, като е
разгледал е решил делото, от което следва, че е приел, че е местнокомпетентен. Дори
да се приеме, че действително делото не е било местноподсъдно на СРС, а на РС –
Петрич, то това не води до недопустимост на постановеното решение, доколкото само
спазването на правилата за родова подсъдност и местна подсъдност по
местонахождение на имот (при вещни спорове) представлява абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото на иска.
Разгледано по същество същото е правилно.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Не се спори между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че застрахователят е изплатил на застрахованото
лице сумата в размер на 14286,18 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен
участък са служители при ответника.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля С.И.В.. Свидетелят В. сочи, че е претърпял ПТП с
управлявания от него лек автомобил. Същото е реализирано на АМ „Струма“, като
пред автомобила на свидетеля внезапно е излязла лисица, в резултат на което е
настъпил удар между автомобила и животното.
Видно от протокол за ПТП № 1383101/19.11.2017 г., на 19.11.2017 г., около 18,10
часа, лек автомобил „Ауди RS6”, с рег. № СВ **** КМ се е движил по АМ „Струма“, с
посока от ГКПП „Кулата“ към гр. София и в района на км. 158+800 е настъпило
съприкосновение с внезапно изскочило животно (лисица) на пътното платно, в
резултата на което е реализирано ПТП и са нанесени щети в предната част по
отношение на посоченото МПС – предна броня, радиатори 2 броя, ляв фар, десен фар и
др.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти –
3
местоположението на МПС, щетите по отношение на МПС, както и наличието на диво
животно – лисица, документът има характер на официален удостоверителен по
смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е
възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си
част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите,
удостоверени от длъжностното лице и констатирани при извършения оглед на
автомобила от застрахователя, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 14752,58 лв.
Ответникът (въззивник в настоящото производство) не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден с
показанията на свидетеля С.И.В., който е управлявал автомобила при настъпван на
ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля Стоянов, заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 19.11.2017 г., около 18,10 часа, лек
автомобил „Ауди RS6”, с рег. № **** се е движил по АМ „Струма“, с посока от ГКПП
„Кулата“ към гр. София и в района на км. 158+800 е настъпило съприкосновение с
внезапно изскочило животно (лисица) на пътното платно, в резултата на което е
реализирано ПТП и са нанесени щети по отношение на посоченото МПС, описани в
протока за ПТП и описа на застрахователя, изготвен след извършения оглед на МПС.
Възражението на въззивника за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се
доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на противоправно поведение на
водача на „Ауди RS6”, с рег. № ****.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие на внезапно изскачане на диво животно на пътното платно на
републикански път - АМ „Струма“, км. 158+800), носен от ищеца, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на
застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
4
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да обезопаси пътя, така че да
предотврати навлизането на диви животни, които могат да бъдат предпоставка за
настъпване на ПТП. Агенция „Пътна инфраструктура като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните във връзка с обезопасяване на пътя е довело до навлизане на диво
животно, което е станало причина за настъпване на ПТП, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу въззивника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, както и обусловеният от него
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 355/08.01.2024 г. по гр.д. № 56498/2022 г. по
описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
София, бул. ****, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6