Р Е Ш Е Н И Е № 260233
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 06. 12. 2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 15. 10. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на
секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа
докладваното от съдия СПАСОВ в. т.
дело № 377 по описа на
ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по
чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за
образуването му е изходяща от „М.“ ООД, *** въззивна жалба против постановеното
от П. окръжен съд по т. дело № 120/ 2019 г. решение в частта, с която „М.“ ООД,
*** е осъдено да заплати на „М....“ ЕООД, ЕИК ... със съдебен адрес *** сумата
11 448 лв., представляваща аванс по неизпълнен договор сключен между същите
страни на 23.10.2018 г. с предмет „Подготовка на проектно предложение и
управление на проект „Създаване на научно-приложен институт за повишаване на
знанията в областите, свързани с изследване на околната среда в Р.-Р.масив към фирмата М...“ ведно със законната лихва върху
посочената сума от завеждане на исковата молба на 15.02.2019 г. до
окончателното плащане.
В жалбата се
излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част
иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна не е
подал отговор, но в проведеното открито заседание пред ПАС е изразила становище
за неоснователност на жалбата
Съдът след като
се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за
установено следното:
На 15.02.2019 г.
в ПОС е постъпила изходяща от „М....“ ЕООД, ЕИК ... искова молба против „М.“
ООД, ***.
В обстоятелствената част на същата се говори,
че на 23.10.2018 г. между ищеца в качеството му на възложител и ответника в
качеството му на изпълнител бил сключен договор за управление на проект по Програма Х. 2020.
По него „М.“ ООД
трябвало да подготви и изпълни проектно предложение и да управлява проекта до
окончателното подаване на финален отчет по програмата. Уточнено е, че
действията и дейностите, които му били възложени за извършване били описани в
чл. 1 от договора. Възложителят заплатил по договора авансово 11 448 лв. с
фактура №**от 18.03.2018 г. Наред с това за целите и реализацията на проекта,
който следвало да се изработи и управлява от ответника закупил имот находящ се в с. К.за 12 000 лв. Заплатил и 23 000
лв. за изработването на проектна документация за проектиране на къща за гости в
закупения имот.
По надолу в
исковата молба се говори за сключен и предходен договор с ответника с подобен
предмет, по който бил въвеждан в заблуждение и на два пъти било отказвано
одобряване на проекта. По тази причина при подписване на настоящия договор
ответникът бил уведомен, че следва да представя за одобрение от ищеца цялата
документация по изработването, подготовката и управлението на новия проект
преди подаването й до програмата и да е
подава след същото. Това обаче не било сторено. Така въпреки липсата на
съгласие от управителя на ищеца той получил имейл, че на 21.01.2019 г. бил
подаден проект от негово име. За тази цел бил създаден нов акаунт и подаден проекта.
Достъп до новия акаунт ищецът нямал и не можел да проследи хода на процедурата.
За подаването на проекта бил уведомен на 28.01.2019 г./два дни преди затваряне
на програма/, като му било изпратено и самото предложение. Така той установил,
че сумата, за която кандидатствал била
завишена с 50 % /1 000 000 евро/ без негово одобрение и съгласие. Сочи се,
че самият проект бил некомпетентно написан, липсвала задължителната
икономическа обосновка по същия, което го правело невалиден. Споменава се и за
други грешки.
На тази база е
изразено становище, че подаването на неотговарящия на стандартите проект му
отнело възможността да участва пълноценно в програмата и да получи финансиране
по същата при условие, че същата вече е приключена. Това от своя страна обезмасляло
всички направени разходи във връзка с проекта, вкл. и закупуването на имот.
Споменава се за претърпени загуби и пропуснати ползи. Последните не били предмет
на иска, а загубите. Те според ищеца се изразяват в реално причинените му материални
щети с оглед споменатото по- горе плащане на сумата от 11 448 лв., както и
на сумите от 12 000 лв. и 23 000 лв.
На тази база е
отправено за осъждането на ответника да заплати
на ищеца 46 448 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от низпълнението на договора и действията на ответника.
В предвидения по
ГПК срок, ответникът подал отговор. В него от фактическа страна не се оспорва
сключването на процесиня договор, както и наличието
на предходни договорни отношения. Последните са индивидуализирани като е
споменато, че на 10.03.3018 г. между страните в същите им качества бил сключен
договор за изработка и управление на проект по Програмата за развитие на
селските райони/2014-2020 /. По него ответникът предприел действия по изпълнението
му. В хода на същото била приета наредба определяща , че финансирането е за 50
% от стойността на проекта, а другата половина е за сметка на самия кандидат.
Това не било изгодно за ищеца и между страните по този договор било постигнато
на 23.10.2018 г. споразумение за прекратяването му. В него те се споразумели,
че платената авансово част от възнаграждението в размер на 9 450 лв. без
ДДС ще се използва за изготвяне на ново проектно предложение - процесното. В тази връзка е посочено, че авансовото плащане
на 11 448 лв. не е станало възоснова на фактура №**от
18.03.2018 г., а при посочените по- горе условия на база фактура №***********от
30.04.2018 г.
По отношение на самия
договор е посочено, че ответното дружество добросъвестно е изпълнило всички свои задължения. Споменава се
също, че особения предмет на възложената работа свързана с престиране
на „интелектуален труд“ предполага самостоятелност и независимост на изпълнителя
до изработване на крайния резултат, т.е. оспорва се възможността на възложителя да го
направяла в начините, по който ще престара дължимото и да контролира и одобрява
всеки един етап от дейността по престиране на
задълженията по договора.
Наред с това са
изложени доводи за липса на претърпени от ищеца вреди и на причинно следствена връзка между
твърдяното неизпълнение и наличието на вреда, като е направен детайлен анализ
на описаните в исковата молба увреждания.
ДИМ, респ.
отговор на същата не са подавани и съдът след събиране на поисканите от
страните и относими по спора доказателства е
постановил решение по спора.
В него, както и
в доклада по 146 от ГПК е посочено, че се разглежда иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 261 и чл.82 от ЗЗД, с който „М....“ ЕООД иска
осъждането на „М.“ ООД за сумата 46 448 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за управление, сключен
между страните на 23.10.2018 г. Посочен и начина, по който ищецът е определил
размера на дължимото обезщетение - сбора от заплатен аванс по договора от
11 448 лв. с ДДС, цената на закупени във връзка с договора имоти в размер
на 12 000 лв. и стойността заплатения за застрояването им проект в размер
на 23 000 лв..
Така след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е направено детайлно
проследяване на отношенията между страните. Формиран е извод, че изготвеният от
ответното дружество проект не е одобрен от Управляващия орган по цитираната
програма. Това е довело до заключение за неизпълнение на първото задължение на
изпълнителя по договора, а оттук и до извод за неизпълнение и на второто поето
задължение по договора - управление на проекта, който не е реализиран.
В тази връзка е посочено, че това
неизпълнение е основание да се приеме за основателна претенцията на ищеца за връщане
на даденото по неизпълнения договор-11 448 лв. с ДДС.
По отношение на сумата от
23 000 лв. направени от ищеца разходи за проект е казано, че не са ангажирани
никакви доказателства и е изразено мнение за неоснователност на тази претенция.
За неоснователна е намерена и
претенцията за сумата от 12 000 лв. представляващи стойността на закупени
имоти с оглед изпълнението на процесния договор. В
тази връзка е посочено, че не е установена никаква причинна връзка между
извършването на тези разходи и процесната сделка.
На база изложеното съдът е постановил осъдително решение за плащане на сумата от 11 448 лв. с ДДС, за която е посочил, че аванс по неизпълнения договор и съответно е постановил, че исковете за сумите от 23 000 лв. и 12 000 лв. представляващи обезщетение за вреди от неизпълнен договор се отхвърлят.
Недоволен от решението
в осъдителната му част е останал
ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея на първо
место са изложени доводи за постановяване на акт по нередовна искова молба.
Нередовността според ответника се изразявала в това, че нямало яснота за вида
на твърдяното низпълнение и оттук за вида на
предявения пред ПОС иск.
Изложени са и
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната
част, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е
подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е
нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната
власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е
извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по
един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен
съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В
случая преценката за недопустимост следва да се прави по отношение частта от
решението предмет на контрол от въззивната инстанция, т.е. за тази, с която съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата 11 448 лв., представляваща аванс по
неизпълнен договор, сключен между същите страни на 23.10.2018 г.
В жалбата, както
бе споменато по - горе се правят доводи за нередовност на исковата молба изразяващи
се в неяснота за характера на неизпълнението, което се твърди да е налице от
страна на ответника и в тази връзка за неяснота на предявената от ищеца искова
претенция.
Това налага ПАС
преди да изложи своето мнение досежно допустимостта
на решението да изрази такова и за редовността на исковата молба.
Изискванията за
съдържанието на същата са посочени в чл. 127 от ГПК. В чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК е казано, че ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основа
искането си. Това сочи, че той няма задължение да квалифицира и анализира същите от правна гледна точка.
Това е ангажимент на съда, който с оглед изложените обстоятелства вече дължи
преценка дали се касае за пълно, частично, лошо, некачествено изпълнение и т.н.
В
обстоятелствената част на настоящата се говори за сключен между страните на
23.10.2018 г. договор, говори се за неизпълнението на същия от ответника.
Описани са и конкретните негови действия даващи основание на ищеца да достигне
до този извод. Посочени са и последиците от неизпълнението - невъзможността на
ищеца да участва в програма Х. 2020, с оглед на факта, че същата вече е приключила,
което пък обезсмисляло направените разходи във връзка това. На тази база е
отправено и искане ответника да обезщети ищеца за претърпените от него
имуществени щети изразяващи се в стойността на тези разходи, като същите са
детайлно посочени.
От така
изложеното може да се направи ясен и категоричен извод, че ищецът е предявил
иск с правно основани чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД като в този смисъл са били и изводите на първоинстанцинния
съд в доклада, когато е дадена такава правна квалификация на иска, а и в
началото на мотивната част на съдебното решение. Това
води до извод, че исковата претенция е редовна и не е нужно да се уточнява.
В самото решение
след дадената правилна квалификация на иска, който ще се разглежда е посочено,
че описаните от ищеца в исковата молба плащания се търсят като вреди от
твърдяното неизпълнение. Направен е анализ на доказателствата и отношенията
между страните. Прието е, че изпълнението на задълженията по процесния договор следва да се раздели на два етапа.
Достигнато е до извод, че изготвения проект не е одобрен от управляващия орган
на програмата, т.е. за неизпълнение на първия етап, което правело невъзможно и
изпълнението на втория етап от възложената работа свързано с управление на
самия проект.
Така
установеното неизпълнение е дало основание на съда да направи извод, че подлежи
на връщане даденото по договора. По отношение на останалите две плащания е
формиран извод за липса на доказателства за извършване на такива в размер на
23 000 лв. и за липса на връзка на това от 12 000 лв. и процесния договор. Това съответно води до извод, че съдът
се е произнесъл по иска, с които е сезиран и то на база наведените в исковата
молба факти и обстоятелства. Казаното и фактът, че ищецът има право по исков
ред да търси защита на своите притезания прави иска,
а и решението допустими.
Така изложеното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
решението в обжалваната му част. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
Съдът, както се
спомена и по- горе е сезира н иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД.
В
тази връзка следва да се посочи, че в чл. 79, ал.1 от ЗЗД е казано, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
От тази разпоредба
на ЗЗД е ясно, че при виновна невъзможност за изпълнение на едно договорно
задължение изправната страна може да иска от неизправната изпълнение ведно с
обезщетение за забава. В случаите, при които обаче изпълнението на задължението
е невъзможно за изправната страна е налице възможност да търси обезщетение
вместо изпълнение, т.н. компенсаторно обезщетение, което представлява пълната
стойност на неизпълнената от длъжника престация плюс
обезщетение и на другите вреди причинени му от факта, че не е получил реално
изпълнение на дължимото. В този случай изправна страна не се освобождава от
своята насрещна престация и дължи същата.
Другата
възможност за изправната страна при невъзможност за изпълнение на дължимата му
се по договора престация от насрещната страна е да се
позове на погасяване на своето задължение към същата и да не го изпълни.
Той може и да
развали договора при хипотезата на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, както и да претендира обезщетение
за евентуалните вреди от неосъщественото реално изпълнение, без да търси
стойността на престацията и респ. да иска връщане на
даденото по вече разваления договор.
В случая, като
се спомена по-горе ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати
обезщетение с оглед неизпълнението на сключен между тях договор от 23.10.2018
г.
Предметът на този договор е „Подготовка
на проектно предложение и управление на проект „Създаване на научно-приложен
институт за повишаване на знанията в областите, свързани с изследването на
околната среда в Р.-Р.масив към фирма М...“ от
подготовката на документите до окончателното подаване на финален отчет до
Управляващия орган на Програма „Х. 2020“.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с действията си
ответникът е подал проект, който не отговарял на стандартите и несъдържал
достатъчно информация, т.е. бил некомпетентен и неодобрен от самия ищец. Така
на последния му била отнета възможността да участва в програмата в определените
за това срокове още повече, че тя вече приключила.
Така пък се обезсмисляли направените от него във връзка с договора разходи.
Това води и до
логичния извод, че с исковата молба се твърди наличие на пълна невъзможност за
изпълнение на дължимата престация. Възможностите пред
изправната страна в този случай бяха посочени по- горе. Една от тях е свързана
с търсене на обезщетение вместо изпълнение, т.н. компенсаторно обезщетение,
което представлява пълната стойност на неизпълнената от длъжника престация плюс обезщетение и на другите вреди причинени му от
факта, че не е получил реално изпълнение на дължимото. При така избрания тип на
обезщетяване изправната страна не се освобождава от задължението да изпълни
своето задължение по договора.
В случая с
исковата молба в претендираното
обезщетение за вреди не се твърди да е включена равностойността на дължимата от
ответната страна престация. Реално се претендират
други вреди от неизпълнението, искът за които е отхвърлен и заплащане на
авансово платената сума по договора и връщане на авансово платеното
възнаграждение.
От изложеното
по- горе обаче е видно, че самото неизпълнение не поражда в патримониума
на неизправната страна задължение за връщане на извършеното авансово плащане,
т.е. на даденото. Такова би възникнало при разваляне на договора било то при
условията на чл. 87 от ЗЗД било на основани чл. 89 от ЗЗД. В тази хипотеза
обаче не може да се говори за обезщетение за вреди, а за претенция по чл. 55,
ал.3 от ЗЗД.
От изложеното
следва извод, че няма как ищецът твърдейки само факта на договорно неизпълнение
да претендира връщане на даденото по процесиня
договор за обезщетяване на вредите от незипълението.
Това от своя страна изключва нуждата от обсъждане на въпроса е или не е налице такова
и налага отхвърляне на иска.
Не в този смисъл е решението на ПОС. То по
тази причина следва да се отмени и съответно да се постанови друго отхвърлящо
иска. То подлежи на отмяна и в частта за разноските, като съответно ищеца ще
бъде осъден да заплати на ответника направените пред ПОС от него изцяло такива
в размер на 1 507 лв. Той дължи и направените от „М.“ ООД разноски пред
ПАС в размер на 2 898, 96 лв.
Водим от това
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното от П. окръжен съд по т.
дело № 120/ 2019 г. решение в частта, с която „М.“ ООД, *** е осъдено да
заплати на „М....“ ЕООД, ЕИК ... със съдебен адрес *** сумата 11 448 лв.,
представляваща аванс по неизпълнен договор сключен между същите страни на
23.10.2018 г. с предмет „Подготовка на проектно предложение и управление на
проект „Създаване на научно-приложен институт за повишаване на знанията в
областите, свързани с изследване на околната среда в Р.-Р.масив
към фирмата М...“ ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане
на исковата молба на 15.02.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 425 лв. деловодни разноски по компенсация,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М....“ ЕООД, ЕИК ...
със съдебен адрес *** против „М.“ ООД, *** иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца с оглед неизпълнението на договор, сключен между същите страни на
23.10.2018 г. с предмет „Подготовка на проектно предложение и управление на
проект „Създаване на научно-приложен институт за повишаване на знанията в
областите, свързани с изследване на околната среда в Р.-Р.масив
към фирмата „М...“ сумата 11 448 лв., представляваща платен аванс по
същия.
ОСЪЖДА „М....“ ЕООД, ЕИК ... със съдебен адрес
*** да заплати на „М.“ ООД, *** направените от това дружество разноски пред
Пловдивския окръжен съд в размер на 1507 лв., както и тези пред Пловдивския
апелативен съд в размер на 2 898, 96 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.