№ 1259
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509998 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12558 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 61318/2023 г. по описа на СРС,
78 с-в е осъден ЗАД "ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ, сума в
размер на 12 134,74 лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско”, във връзка с щета № 44010212300204, ведно със законна
лихва от предявяване на иска – 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата
инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез
събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния
закон. Поддържа, че неправилно съдът е отказал да разпита като свидетел водача на
застрахования при ответника автомобил Фиат- Н.М.К. за установяване на механизъм
на настъпилото ПТП. Така, чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установен механизъм на настъпване на ПТП. В случай, че съдът приема за установено
при какви обстоятелства и как е настъпило произшествието, сочи, че съдът не е
съобразил приноса на водача на лекия автомобил Фолксваген застрахован при ищеца
1
за настъпване на вредите. С оглед последното, съдът при постановяване на решението
е следвало да съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от водача на
застрахования при ищеца автомобил. Моли за отмяна на постановеното решение като
неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е подала в срок
писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез
събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. В производството не е доказано
съпричиняване на вредоносния резултат. Установен е механизмът за настъпване на
ПТП, като последното е настъпило изцяло по вина на водача на застраховиния при
ответника автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/. Фактическият състав на
суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на
който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
2
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което
разрешение настоящия състав споделя).
Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизмът на
ПТП от събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни. В
производството е установено чрез представения протокол за ПТП и констатациите на
експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, че ПТП станало на 13.01.2023 г. около 17:15 ч. на
третокласен път III-208 при километър 32,100 в посока гр. Айтос, в близост до
разклона за с. Сава, община Дългопол, Варна е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил Ф.С.-Н.К.. Установено е, че управлявания от него автомобил с рег. №
*******, /л.а. Фиат Седичи/, се движил в назованата посока и при маневра отклонение
вляво се ударил в предната дясна част на минаващия покрай него л.а. с рег. № *******
- Фолксваген Джета. Следствие на удара л.а. Фиат Седичи образувал щети в лявата
странична част, като извел другия автомобил от движение в права посока в ляво на
пътя по посока на движението, нанасяйки щети по продължение на дясната странична
част. След това л.а. Фолксваген Джета навлязъл в канавката /отводнителен изкоп/ с
предната лява част и се ударил в естествени крайпътни прегради /храсти и др./. След
удара л.а. Фиат Седичи продължил пътя в същата посока, като напуснал мястото на
ПТП. Установено е от констатациите на експерта по САТЕ, че л.а. Фиат Седичи се е
движил в опасната зона за спиране при маневра отклонение в ляво спрямо другия л.а.
Съответно, стойността необходима за възстановяване на щетите л.а. Фоклсваген Джета
възлиза на сумата 11 653,00 лв., в която сума не влизат 465 лв. за репатриране и 15 лв.
ликвидационни разноски.
При така установения механизъм на ПТП правилни са констатациите на първата
инстанция, които настоящия състав изцяло възприема, че щетите на л.а Фолксваген
Джета са в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. Доколкото не е оборена
предвидената в закона оборима презумпция за вина /указана с разпоредбата на чл.45
ЗЗД/, то, съдът намира че вината за ПТП принадлежи на водача на застрахования при
ответник автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25,
ал.1 от ЗДвП. С посочената разпоредба е предвидено, че водачът е следвало да не
3
предприема описаната маневра, тъй като създава опасност на участниците в
движението и не е съобразил поведението си с тях. Освен това същият е нарушил и
правилата за движение указани с разпоредбите на чл.36 и чл.37 от ЗДвП предвиждащи
правилно извършване на маневрата завиване наляво. Така посочените обстоятелства се
потвърждават и от образуваната срещу водача Н.К. административно-наказателна
преписка по описа на МВР Провадия, която е била прекратена поради образуване на
досъдебно производство за описаното нарушение. / ДП № 2005/2023 г. по описа на РУ
Провадия, пр.пр.№ 889/2023 г. по описа на ВРП/ с предмет – установеното нарушение
на правилата за движение по пътищата.
Доводите на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – И.С.С., съдът
намира за недоказани и неоснователни. Чрез удостовереното в съставения протокол за
ПТП и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че поведението на водача на
л.а. „Фолксваген Джета“ не е довело до настъпване на ПТП, а последното се дължи на
поведението на водача на л.а. „Фиат Седичи“, което сочи за нарушение на правилата за
движение по пътищата описано по-горе.
С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че при съобразяване
указанията на разпоредбата на чл.51 ЗЗД и установената практика приложима по
сочената хипотеза в случая не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на застрахования при ищеца водач, се явяват правилни. Напротив, както е
посочил СРС и настоящия състав формира като идентични фактически констатации и
правни изводи, в производството е установено по категоричен и несъмнен начин, че
вината за пътното произшествие принадлежи на водача на застрахования при
ответника водач, който е извършил маневрата завиване наляво в нарушение на
правилата за движение по пътищата.
При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във
връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил правилно
материалния закон. Поради това и предявения иск следва да бъде уважен за сумата
12134,74 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско”, във връзка с щета № 44010212300204, в която сума се включват и 15,00
лв. ликвидационни разноски при съобразяване действителната стойност на
причинената щета на застрахования при ищеца автомобил.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1492.13 лв.
за заплатено възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. За обосноваване на
4
сочения извод, съдът съобрази и дадените указания с постановеното решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с ретроактивно
действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.,
както и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12558 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 61318/2023 г. по
описа на СРС, 78 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: *********, да заплати на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК: *********, сумата в размер на 1492.13 лв., представляваща направени по делото
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5