П Р И
С Ъ Д А
№ 210, 12.11.2013 г., гр.
Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година,
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Божидарка Йосифова
съдебни
заседатели : 1. Н.Д.
2. Л.Л.
Секретар М.Н.,
Прокурор ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ,
като разгледа
докладваното от председателя Йосифова НОХД № 243 по
описа за 2013 г.,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият А.Т.М. - роден на *** ***, обл. В., ул. „.................” № ..., българин, бълг. гражданин,
неженен, осъждан, основно
образование,
безработен, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2013 г., в гр. Б., обл. В., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство,
отнел от владението
на Г.С.Б. ***, парична сума в размер на
160,00 лв., без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, открадната вещ /сума/, е върната - престъпление по чл. 197,
т. 3 НК, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК,
поради което и на същото основание във вр. с чл. 373,
ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 4 НК,
във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал.1, т. 2, б. «б» НК, го НАКАЗВА с «Пробация», при следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК определя
периодичност – два пъти седмично, по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден
труд в полза на обществото – по 150 часа годишно, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА осн. чл. 304 НПК, ПРИЗНАВА
подс. А.Т.М. /със снета по делото
самоличност/, ЗА НЕВИНЕН по
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 7 НК, тъй като случая е маловажен.
Отхвърля предявения от пострадалата Г.С.Б. ***, против
подс. А.Т.М. /със
снета по делото самоличност/, граждански
иск за сумата от 160,00 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди.
ОСЪЖДА подсъдимият А.Т.М. /със
снета по делото самоличност/, да заплати по сметката на ОД на МВР – Видин,
направените по делото разноски за вещо лице на досъдебното произовдство, в
размер на 86,90 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ към присъда № 210/ 12.11.2013 г. по НОХД № 243/ 2013 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.
Районна
прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу А.Т.М. ***, за това, че на 01.03.2013 г., в гр. Б., обл. В., в условията на повторност, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на техническо средство, отнел от владението на Г.С.Б. ***, парична сума в размер на 160,00 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 НК,
във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Подсъдимият
А.М. е защитаван от адв. М. П. от ВАК.
В с.з., подсъдимият
и защитника му заявиха, че поддържат депозираната от тях молба, по делото да
бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Предвид на направеното искане, съдът разгледа делото по
реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие – чл. 371, т. 2 НПК. На
предварителното изслушване на страните, подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като заяви съгласието
си да не се събират доказателства за тези факти. С оглед горното, в с.з. разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, не се проведе.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл.
372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт,
като се позова на направеното самопризнание на подсъдимия и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Пострадалата Г.С.Б., депозира молба с която поиска и съдът
я конституира като частен обвинител в процеса – на осн. чл. 76 НПК.
Със
същата молба, пострадалата Г.С.Б. предяви против подс. А.Т.М. и граждански иск за сумата
от 400 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди. На осн. чл. 84 НПК, съдът прие за
разглеждане предявения граждански иск до размер на 160 лв., съобразно
обвинението, като в останалата част – до 400 лв., съдът не прие за съвместно
разглеждане гражданския иск, като счете, че приемането му ще затрудни
разглеждането на наказателния процес и ще стане причина за отлагане на делото,
което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК.
В
съдебно заседание, Районния Прокурор, поддържа обвинението така както е
повдигнато с обв. акт и пледира съда да признае подсъдимия за виновен, като му
наложи наказание около минималния размер, предвиден за извършеното от него
престъпление.
Защитата
на подсъдимия, моли съда да отчете факта, че последния е млад човек, признава
вината си и се разкайва, както и че е възстановил щетата на пострадалото лице,
поради което да му наложи минимално наказание.
С оглед вида на производството, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.03.2013 г. в гр. Б.,
подсъдимият А.Т.М. видял, че св. Г.С.Б. била на гости в ромската махала на гр. Белоградчик. Знаел
къде живее и след като разбрал че не си е вкъщи, решил да открадне пари от дома на пострадалата.
По – късно на същата дата, подсъдимият М. отишъл в
имота на св. Б.. Прескочил
оградата от към задната страна на къщата и влязъл в двора. С помощта на чук, който предварително взел със себе си, разбил прозорец на къщата
и влязъл вътре. Обиколил
стаите и намерил 160 лв., които
взел. Отново по същия начин, както бил влязъл, прескочил
оградата и се прибрал вкъщи. Парите занесъл у дома си и в последствие ги похарчил.
Св. Б. се върнала в дома си и
установила, че в имота й е влизано и е извършена кражба. Констатирала липсата на парите и
уведомила РУ „П” Белоградчик.
Бил извършен оглед на
местопроизшествие и съставен фотоалбум. На местопроизшествието, била установена и иззета дактилоскопна следа.
Видно от изготвената на ДП дактилоскопна експертиза
– л. 32 – 35 от същото, дактилоскопната
следа открита и иззета от къща, собственост на пострадалата Г.Б., е оставена от показалеца, средния и безименния пръсти на лявата ръка на подсъдимия А.Т.М..
Деянието е извръшено при пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на същото,
предвиждал е вредоносните последиците и
е целял настъпването им /по см. на чл. 11, ал. 2 НК/.
Обвинението се подкрепя от
показанията на св. Б., от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, експертна справка, заключение на дактилоскопна експертиза и от
останалите приложени по делото доказателства.
Разпитан на досъдебното
производство подсъдимият признава авторството на деянието и потвръждава така
установената фактическа обстановка.
Причини за извършване на деянието
са дефекти в нравственото и правно съзнание, а мотив – стремеж към лично
облагодетелстване.
Предишните осъждания на
подсъдимия са оттегчаващо отговорността му обстоятелство.
От правна страна
:
А.Т.М. - роден на *** ***, обл. В., ул. „.....................”
№ .., българин, бълг.
гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен, с ЕГН **********.
С определение № 328/ 03.11.2011 г. по НОХД № 238/2011
г. по описа на Районен съд Белоградчик, подс. А.Т.М. е признат за виновен за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването е отложено за срок от 3
години. Определението е в законна сила от 03.11.2011 г.
В изпитателния срок, определен по
посоченото определение, подс. А.Т.М.
извършил деянието, предмет на настоящият обвинителен акт.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло
потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. М. е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – на посочената в обвинителния
акт дата, извършил кражба на инкриминарините вещи – пари,
от имота на Г.Б., като в дома й влязъл чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупване на прозорец. За улесняване на
престъплението е използвано е и техническо средство. Осъществен е състав на
престъпление и довършено такова от вида «кражба». Вещите са били отнети от
мястото където са съхранявани.
От субективна страна - подсъдимия е осъществил
престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им.
Съдът,
като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и предвид
стойността на вещите, предмет на престъплението, счете, че следва да отнесе
случая към категорията на маловажните такива. Съдът достигна до този правен
извод, като обсъди цялата доказателствена маса, в своята съвкупност и по
отделно. Съгласно дефинитивното определение дадено в чл. 93, т. 9 НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът, счете, че по отношение на
деянието, извършено от подсъдимия М. намира приложение горецитирания законов
текст. Това е така, тъй като, открадната от него сума, е в размер на 160 лв.
Този размер е почти два пъти по – нисък от размера на минималната работна
заплата на страната, приет в съдебната практика, като критерий при отчитане на
степента на обществената опасност на деянието. Поради това, съдът счете, че в
случая е налице незначителност на вредните последици настъпили от
противоправното поведение на дееца. И тъй като сама по себе си стойността на
вещта, предмет на престъплението не е достатъчен аргумент за да се отнесе
случая към маловажните, съдът отчете наличието и на друго смекчаващо обстоятелство - факта, че щетата е
възстановена на пострадалото лице.
При тези мотиви, съдът прие, че
случая е маловажен и на осн. чл. 304 НПК, призна подсъдимия за невинен по
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК – че деянието е извършено в
условията на повторност.
При
това правно положение, в случая приложима се явява разпоредбата на чл. 197, т.
3 НК. Това е така, тъй като до приключване на делото пред първоинстанционния
съд, откраднатите вещи – в случая – пари, са върнати на пострадалата. Видно от
разписка за пощенски запис, представена в хода на съдебното следствие, подс. М.
е възстановил щетата в размера, съответстващ на повдигнатото му обвинение – 160
лв. И след като съдът призна за невинен подсъдимия по обвинението по чл. 195,
ал. 1, т. 7 НК и като отчете факта, че щетата е възстановена до приключване на
делото пред първоинстанционния съд, приложи законовата разпоредба на чл. 197,
т. 3 НК.
Предвид на това, че по делото е
проведено съкратено съдебно следствие, то съдът съобразно чл. 373, ал. 2 НПК,
следва да определи наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът счете, че
в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 4 НК, във
вр. с чл. 55 НК, като прие, че по делото се събраха многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон
наказание, би се оказало несъразмерно тежко.
На първо място, като смекчаващо
вината обстоятелство, съдът отчете
пълните самопризнания на подсъдимия. В хода на ДП, същия е признал
вината си и е описал механизма на извършеното от него деяние, като по този
начин е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. В съдебно
заседание, подс. М. отново се призна за виновен, като изрази съжаление за
извършеното от него деяние и обеща да се поправи. Като
причина за извършване на деянието сочи факта, че е безработен. Поради това, при
определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете и материалното
положение на подс. М.. Същият е безработен, живее в беден регион на страната,
където възможностите за намиране на работа са ограничени. Тежкото му материално
положение, го е принудило да отиде да краде, за да осигури средства за
съществуването си и за ежедневните си потребности. Съдът отчете и младата
възраст на подсъдимия – същия е на 21 години.
Като
смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете и ниският размер на щетата – 160
лв. Както бе посочено по – горе, този размер е почти два пъти по – нисък от
размера на минималната работна заплата за страната. От съществено значение за
решението на съда е и факта, че още до приключване на делото пред настоящата инстанция, подсъдимия
е възстановил в пълен размер щетата на пострадалото лице.
Подсъдимият
е млад човек, поради което съдът прие, че следва да му даде шанс да се поправи
и превъзпита и към този момент да не попада в местата за лишаване от свобода.
При тези мотиви, съдът прие, че следва да определи наказанието си при наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Предвиденото в чл. 197, т. 3 НК наказание,
е “Лишаване от свобода” за срок до 8 години и не е предвиден законоустановен
минимум. При това положение, след като съдът прие, че следва да определи
наказанието си съобразно чл. 58а, ал. 4 НК, то вида на наказанието следва да
бъде определено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2 “б” НК. В съответствие с
цитираният законов текст, съдът замени наказанието “Лишаване от свобода”, с
наказание от вида “Пробация”.
Досежно размера на пробационните
мерки, съдът прие, че следва да определи един по – продължителен период на
същите. Мотивът на съдебния състав за това, са предходните две осъждания на
подс. М. – отново за престъпления от общ характер и отново за престъпления от
вида „кражба”, които са отегчаващо отговорността обстоятелство /справка за
съдимост на л. 23 и 24 от ДП/.
Поради това, съдът определи един
по – продължителен период на пробационните мерки, с цел да въздейства
предупредително и превъзпитателно на подсъдимия и да му отнеме възможността да
извърши други престъпления. Съдът наложи на подс. М., както задължителните
пробационни мерки, така и пробационна мярка от вида „безвъзмезден труд в полза
на обществото”, за да накара същия да преосмисли поведението и да се поправи в
положителна насока. При тези мотиви, съдът наложи на подсъдимия наказание от
вида „Пробация”, при следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК определя периодичност – два пъти седмично, по
чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден
труд в полза на обществото – по 150 часа годишно, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин ще се поправи и превъзпита подс. М., ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
По гражданския иск.
Съдът отхвърли предявения от пострадалата
Г.Б., граждански иск против подсъдимия, в приетия за разглеждане размер – 160
лв. Безспорно е, че с деянието, подсъдимия е причинил на същата, имуществени
вреди, а съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, но към датата на постановяване на съдебния акт, щетите са
репарирани от подсъдимия. Последният е възстановил причинената щета, поради
което не е налице изискуемата предпоставка за основателност на гражданската
претенция - в резултат на противоправното поведение на подсъдимия да е намалял
патримониума пострадалото лице. И тъй като щетата е възстановена на пострадалата,
съдът отхвърли гражданската й претенция.
По разноските
Предвид
на това, че подсъдимия са признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия направените по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице на ДП – в размер на 86,90 лв.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДседател :