Присъда по дело №243/2013 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2013 г. (в сила от 28 ноември 2013 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20131310200243
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

                                                 П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                 

                          210, 12.11.2013 г., гр. Белоградчик                                    

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А         

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:                                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Божидарка Йосифова

 

                       съдебни заседатели : 1. Н.Д.

                                                                        2. Л.Л.

Секретар М.Н.,

Прокурор ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ,

като разгледа докладваното от председателя Йосифова НОХД № 243 по описа за 2013 г.,

                                          П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.Т.М. - роден на *** ***, обл. В., ул. „.................” № ..., българин, бълг. гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2013 г., в гр. Б., обл. В., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство, отнел от владението на Г.С.Б. ***, парична сума в размер на 160,00 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, открадната вещ /сума/, е върната - престъпление по чл. 197, т. 3 НК, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на същото основание  във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал.1, т. 2, б. «б» НК, го НАКАЗВА с «Пробация», при следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК определя периодичност – два пъти седмично, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото – по 150 часа годишно, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

 НА осн. чл. 304 НПК, ПРИЗНАВА подс. А.Т.М. /със снета по делото самоличност/, ЗА НЕВИНЕН по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 7 НК, тъй като случая е маловажен.

Отхвърля предявения от пострадалата Г.С.Б. ***, против подс. А.Т.М. /със снета по делото самоличност/, граждански иск за сумата от 160,00 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди.

          ОСЪЖДА подсъдимият А.Т.М. /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметката на ОД на МВР – Видин, направените по делото разноски за вещо лице на досъдебното произовдство, в размер на 86,90 лв.

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.

                                                           

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

                                                                                           2.

         

 

 

МОТИВИ  към  присъда  № 210/ 12.11.2013 г. по НОХД № 243/ 2013 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.

 

Районна прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу А.Т.М. ***, за това, че на 01.03.2013 г., в гр. Б., обл. В., в условията на повторност, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел от владението на Г.С.Б. ***, парична сума в размер на 160,00 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.  195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

          Подсъдимият А.М. е защитаван от адв. М. П. от ВАК.

          В с.з., подсъдимият и защитника му заявиха, че поддържат депозираната от тях молба, по делото да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

          Предвид на направеното искане, съдът разгледа делото по реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие – чл. 371, т. 2 НПК. На предварителното изслушване на страните, подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. С оглед горното, в с.з. разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, не се проведе.

          Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт, като се позова на направеното самопризнание на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.

          Пострадалата Г.С.Б., депозира молба с която поиска и съдът я конституира като частен обвинител в процеса – на осн. чл. 76 НПК.

Със същата молба, пострадалата Г.С.Б. предяви против подс. А.Т.М. и граждански иск за сумата от 400 лв. – обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди. На осн. чл. 84 НПК, съдът прие за разглеждане предявения граждански иск до размер на 160 лв., съобразно обвинението, като в останалата част – до 400 лв., съдът не прие за съвместно разглеждане гражданския иск, като счете, че приемането му ще затрудни разглеждането на наказателния процес и ще стане причина за отлагане на делото, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК.

В съдебно заседание, Районния Прокурор, поддържа обвинението така както е повдигнато с обв. акт и пледира съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание около минималния размер, предвиден за извършеното от него престъпление.

Защитата на подсъдимия, моли съда да отчете факта, че последния е млад човек, признава вината си и се разкайва, както и че е възстановил щетата на пострадалото лице, поради което да му наложи минимално наказание.

          С оглед вида на производството, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2013 г. в гр. Б., подсъдимият А.Т.М. видял, че св. Г.С.Б. била на гости в ромската махала на гр. Белоградчик. Знаел къде живее и след като разбрал че не си е вкъщи, решил да открадне пари от дома на пострадалата.

По късно на същата дата, подсъдимият М. отишъл в имота на св. Б.. Прескочил оградата от към задната страна на къщата и влязъл в двора. С помощта на чук, който предварително взел със себе си, разбил прозорец на къщата и влязъл вътре. Обиколил стаите и намерил 160 лв., които взел.  Отново по същия начин, както бил влязъл, прескочил оградата и се прибрал вкъщи. Парите занесъл у дома си и в последствие ги похарчил.

Св. Б. се върнала в дома си и установила, че в имота й е влизано и е извършена кражба. Констатирала липсата на парите и уведомила РУ „П” Белоградчик.

Бил извършен оглед на местопроизшествие и съставен фотоалбум. На местопроизшествието, била установена и иззета дактилоскопна следа.

Видно от изготвената на ДП дактилоскопна експертиза – л. 32 – 35 от същото, дактилоскопната следа открита и иззета от къща, собственост на пострадалата Г.Б., е оставена от показалеца, средния и безименния пръсти на лявата ръка на подсъдимия А.Т.М..

Деянието е извръшено при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на същото, предвиждал е вредоносните  последиците и е целял настъпването им /по см. на чл. 11, ал. 2 НК/.

Обвинението се подкрепя от показанията на св. Б., от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, експертна справка, заключение на дактилоскопна експертиза и от останалите приложени по делото доказателства.

Разпитан на досъдебното производство подсъдимият признава авторството на деянието и потвръждава така установената фактическа обстановка.

Причини за извършване на деянието са дефекти в нравственото и правно съзнание, а мотив – стремеж към лично облагодетелстване.

Предишните осъждания на подсъдимия са оттегчаващо отговорността му обстоятелство.

          От правна страна : 

А.Т.М. - роден на *** ***, обл. В., ул. „.....................” № .., българин, бълг. гражданин, неженен, осъждан, основно образование, безработен, с ЕГН **********.

С определение № 328/ 03.11.2011 г. по НОХД № 238/2011 г. по описа на Районен съд Белоградчик, подс. А.Т.М. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването е отложено за срок от 3 години. Определението е в законна сила от 03.11.2011 г.

В изпитателния срок, определен по посоченото определение, подс. А.Т.М. извършил деянието, предмет на настоящият обвинителен акт.

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. М. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.

От обективна страна – на посочената в обвинителния акт дата,  извършил кражба на инкриминарините вещи – пари, от имота на Г.Б., като в дома й влязъл чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на прозорец. За улесняване на престъплението е използвано е и техническо средство. Осъществен е състав на престъпление и довършено такова от вида «кражба». Вещите са били отнети от мястото където са съхранявани.

От субективна страна - подсъдимия е осъществил престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им.

Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и предвид стойността на вещите, предмет на престъплението, счете, че следва да отнесе случая към категорията на маловажните такива. Съдът достигна до този правен извод, като обсъди цялата доказателствена маса, в своята съвкупност и по отделно. Съгласно дефинитивното определение дадено в чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съдът, счете, че по отношение на деянието, извършено от подсъдимия М. намира приложение горецитирания законов текст. Това е така, тъй като, открадната от него сума, е в размер на 160 лв. Този размер е почти два пъти по – нисък от размера на минималната работна заплата на страната, приет в съдебната практика, като критерий при отчитане на степента на обществената опасност на деянието. Поради това, съдът счете, че в случая е налице незначителност на вредните последици настъпили от противоправното поведение на дееца. И тъй като сама по себе си стойността на вещта, предмет на престъплението не е достатъчен аргумент за да се отнесе случая към маловажните, съдът отчете наличието и на друго смекчаващо обстоятелство - факта, че щетата е възстановена на пострадалото лице.

При тези мотиви, съдът прие, че случая е маловажен и на осн. чл. 304 НПК, призна подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК – че деянието е извършено в условията на повторност.

При това правно положение, в случая приложима се явява разпоредбата на чл. 197, т. 3 НК. Това е така, тъй като до приключване на делото пред първоинстанционния съд, откраднатите вещи – в случая – пари, са върнати на пострадалата. Видно от разписка за пощенски запис, представена в хода на съдебното следствие, подс. М. е възстановил щетата в размера, съответстващ на повдигнатото му обвинение – 160 лв. И след като съдът призна за невинен подсъдимия по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и като отчете факта, че щетата е възстановена до приключване на делото пред първоинстанционния съд, приложи законовата разпоредба на чл. 197, т. 3 НК.

Предвид на това, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие, то съдът съобразно чл. 373, ал. 2 НПК, следва да определи наказанието си при условията на чл. 58а НК. Съдът счете, че в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 55 НК, като прие, че по делото се събраха многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон наказание, би се оказало несъразмерно тежко.

На първо място, като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете  пълните самопризнания на подсъдимия. В хода на ДП, същия е признал вината си и е описал механизма на извършеното от него деяние, като по този начин е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. В съдебно заседание, подс. М. отново се призна за виновен, като изрази съжаление за извършеното от него деяние и обеща да се поправи. Като причина за извършване на деянието сочи факта, че е безработен. Поради това, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете и материалното положение на подс. М.. Същият е безработен, живее в беден регион на страната, където възможностите за намиране на работа са ограничени. Тежкото му материално положение, го е принудило да отиде да краде, за да осигури средства за съществуването си и за ежедневните си потребности. Съдът отчете и младата възраст на подсъдимия – същия е на 21 години.

Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете и ниският размер на щетата – 160 лв. Както бе посочено по – горе, този размер е почти два пъти по – нисък от размера на минималната работна заплата за страната. От съществено значение за решението на съда е и факта, че още до приключване на  делото пред настоящата инстанция, подсъдимия е възстановил в пълен размер щетата на пострадалото лице. 

Подсъдимият е млад човек, поради което съдът прие, че следва да му даде шанс да се поправи и превъзпита и към този момент да не попада в местата за лишаване от свобода. При тези мотиви, съдът прие, че следва да определи наказанието си при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. 

Предвиденото в чл. 197, т. 3 НК наказание, е “Лишаване от свобода” за срок до 8 години и не е предвиден законоустановен минимум. При това положение, след като съдът прие, че следва да определи наказанието си съобразно чл. 58а, ал. 4 НК, то вида на наказанието следва да бъде определено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2 “б” НК. В съответствие с цитираният законов текст, съдът замени наказанието “Лишаване от свобода”, с наказание от вида “Пробация”.

Досежно размера на пробационните мерки, съдът прие, че следва да определи един по – продължителен период на същите. Мотивът на съдебния състав за това, са предходните две осъждания на подс. М. – отново за престъпления от общ характер и отново за престъпления от вида „кражба”, които са отегчаващо отговорността обстоятелство /справка за съдимост на л. 23 и 24 от ДП/.

Поради това, съдът определи един по – продължителен период на пробационните мерки, с цел да въздейства предупредително и превъзпитателно на подсъдимия и да му отнеме възможността да извърши други престъпления. Съдът наложи на подс. М., както задължителните пробационни мерки, така и пробационна мярка от вида „безвъзмезден труд в полза на обществото”, за да накара същия да преосмисли поведението и да се поправи в положителна насока. При тези мотиви, съдът наложи на подсъдимия наказание от вида „Пробация”, при следните пробационни мерки : по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК определя периодичност – два пъти седмично, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото – по 150 часа годишно, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин ще се поправи и превъзпита подс. М., ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.

По гражданския иск.

Съдът отхвърли предявения от пострадалата Г.Б., граждански иск против подсъдимия, в приетия за разглеждане размер – 160 лв. Безспорно е, че с деянието, подсъдимия е причинил на същата, имуществени вреди, а съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, но към датата на постановяване на съдебния акт, щетите са репарирани от подсъдимия. Последният е възстановил причинената щета, поради което не е налице изискуемата предпоставка за основателност на гражданската претенция - в резултат на противоправното поведение на подсъдимия да е намалял патримониума пострадалото лице. И тъй като щетата е възстановена на пострадалата, съдът отхвърли гражданската й претенция.

По разноските

Предвид на това, че подсъдимия са признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице на ДП – в размер на 86,90 лв.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДседател :