№ 198
гр. Пазарджик , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500634 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е Разпореждане № 4222 от 30.07.2021 г. по ч.гр.д. №
20215220102618/ 21 г., 16 с-в на Районен съд Пазарджик, с което заповедният
съд е оставил без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу М.К. за сумата от 415,80 лева
- представляваща застрахователна премия.
Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД намира
постановения акт за неправилен.
Законът за потребителския кредит, чл. 10А, ал. 1, позволявал на
кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не може да бъде
споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка
се цели увеличаване размера на кредита. В параграф 1 на Допълнителните
разпоредби на Закон за потребителския кредит било дадена легална
дефиниция на годишния процент на разходите чрез синонима „Общ разход по
кредита за потребителя", процентно изражение на който е ГПР. Последният
включвал всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита , или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
1
клаузи и условия. В процесния случай, сключването на застрахователния
договор не било предпоставка за отпускане на кредита, размерът на
застрахователната премия не следвало да бъде включван в размера на
годишния процент на разходите и така не се оскъпявал кредита.
Потребителското кредитиране и застрахователното дело имали
различен и специфичен предмет на дейност, поради което за тяхното
извършване били въведени редица нормативни изисквания и тяхното
упражняване било регламентирано в различни нормативни актове.
Кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка и
поради това не можело да се приеме, че допълнително оскъпява кредита.
Проверката на заповедния съд била ограничена от достъпната според
съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по
ЗЗП.
Кредитополучателя бил подписал всички необходими документи при
знанието ,че задълженията по застрахователната полица са част от дължимите
вноски , тъй като на практика бил кредитиран и за тях.Дали тези суми са
включени в ГПР или не могло да се установи само със специални знания в
рамките на исковото производство.
Молят разпореждането да бъде отменено и издадена заповед за
изпълнение и за тези суми.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя , прие за установено следното:
Частната жалба е допустима , но неоснователна.
Ч.гр.д.№ 2618 на РС Пазарджик по описа за 2021 година е образувано
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М.К. по реда
на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за главница в размер
на 700 лева,съответно лихви,суми по договор за допълнителни услуги и
застрахователна премия в размер на 415,80 лева.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от
претенциите ,като е отказал да издаде такава за застрахователната
премия.Съдът е квалифицирал уговорката за това задължение като такава по
смисъла на чл.143 ал.1 т.20 от ЗЗП.Приел е ,че се касае за клауза,която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като
е акцентирал на размера на застрахователната премия.
В указания от съда срок това разпореждане на съда е обжалвано от
заявителя , поради което съдът приема,че жалбата е допустима.
Съдът я намира за неоснователна по следните съображения.
Представен е договор за заем , сключен между „М.К. АД и М.К..Няма
данни по делото ,на какво основание заявителят заявява претенцията за себе
си.Н основание договора за допълнителни услуги с посредничеството на
2
застрахователя е сключена и застраховка към застрахователна компания
„Уника Живот“ АД,като на практика кредитополучателя е кредитирал
длъжника и със сумата на застрахователната премия , която той се е задължил
да върне на части ,заедно с дължимите суми по кредита.цената на
застрахователната премия е 415,80 при договор за кредит в размер на 700
лева.
Безспорно съдът следва да извърши проверка дали искането на
заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и
проверка за потребителска закрила, т.е. дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
От съдържанието на сключения договор за допълнителни услуги е
видно, че длъжникът е избрал да сключи застраховка „Защита“, пакет
„Премиум Живот“ към ЗК „М.К. АД .Така постигнатите уговорки сочат
правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по
силата на който „М.К. АД е поел задължението да заплати на застрахователя
дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е
задължил да върне разсрочено на кредитора. Следователно длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което
и заповедният съд е процедирал правилно и законосъобразно, извършвайки
служебна проверка дали клаузите се явяват неравноправни.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл.
24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, а именно.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна
премия - застраховка „Защита“, пакет „Премиум Живот“ към ЗК „Уника“ АД
по договора за допълнителни услуги, следва да се посочи още следното: в чл.
4.3. от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че
клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „М.К. АД и
заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се
финансира от „М.К. АД, то в този случай клиентът ще дължи връщане на
сумата на дружеството на равни вноски. Съгласно чл. 4.8. от договора за
допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори
и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ
3
от сключения договор за заем CrediHome в рамките на законоустановения 14-
дневен срок, т.е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и
когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или
прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
Въззивният съд счита, че клаузата за заплащане на застраховка „Защита“,
пакет „Премиум Живот“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя с цена – 415,80 лв., близка по
размер до предоставената в заем сума – 700 лв., същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Частният жалбоподател се позовава на изолирана съдебна практика , но
съдената практика в противния смисъл е многобройна , включително и на
същия съд/напр. Определение № 2278 от 30.06.2021 г. на ОС - Варна по в. ч.
гр. д. № 1466/2021 г./
Споделяйки мотивите на първоинстанционния съд , въззивният намира
,че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4222 от 30.07.2021 г. по ч.гр.д. №
20215220102618/ 21 г., 16 с-в на Районен съд Пазарджик, с което заповедният
съд е оставил без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу М.К. за сумата от 415,80 лева
- представляваща застрахователна премия.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5