№ 1019
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110136122 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Университетска
многопрофилна болница за активно лечение "А." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., ............ дължи сумите: 2 539,70 лева стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, 528,92 лева мораторна лихва за
период от 31.08.2021 г. до 12.03.2024 г., 25,95 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, 7,25 лева мораторна лихва за период от
31.03.2021 г. до 12.03.2024 г., с неплащане на които суми за главници се е обогатил за сметка
на обедняването на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17274/24 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди като собственик на топлоснабден имот
- апартамент № 7 в гр. С., ................. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява чрез сключването на писмен договор при общи условия,
какъвто ответникът не сключил с ищеца въпреки отправените покани. Ищецът твърди, че за
процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия, която е следвало да
бъде заплатена, но ответникът не я заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването
на ищеца. Твърди, че за сградата където е имотът, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д.” ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва
доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност. Оспорва
претенцията за лихви и ДР. Релевира възражение за давост. Твърди, че имотът, който
придобил по саморъчно завещание, се ползва неправомерно от трето лице – М. П., срещу
което е предявен иск за ревандикация. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 422
ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД. Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки
обогатяването на даден правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между
обогатяването и обедняването, липса на основание за имущественото разместване и на друга
възможност за защита на нарушените права. В тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в имота в твърдените количества и с посочената стойност, която
ответникът е потребил, ползвайки имота, и с неплащането й се е обогатил.
По делото е представено саморъчно завещание на Г. Л. С., с което завещава на
Психиатричната клиника на А. болница гр. С., апартамент № 7 с мазе в гр. С., квартал
Борово, бл. 232, първи етаж. Завещателят е починал на 9.1.2019 г. Завещанието е обявено на
6.2.2019 г. от нотариус В. Я., по молба на М. Л. П..
От прието по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство се
установява, че преписката е била образувана по завяление на УМБАЛ "А." ЕАД за нарушено
владение върху апартамент № 7 и още два имота поради ползването им от Е. Г. и М. П., на
които по думите им били дарени апартаментите от Г. Л., като след дарението те се пренесли
да живеяв тях, да се грижат за тях и плащат разходите за ползването им. Поради липса на
престъпление от общ характер и наличието на гражданскоправен спор, наказателно
производство не е образувано.
С писмо от 13.09.2022 г. ищецът поканил ответника за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия в апартамента.
На 24.10.2022 г. ответното дружество депозирало до ищеца заявление за сключване на
договор за продажба на топлинна енеригя за стопански нужди за гореописания апартамент.
От представените протокол от Общо събраните на ЕС и договор с ФДР Техем сървисис
ЕООД, както и от заключението на САТЕ, се установява, че сградата, в която се намира
имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа и е топлоснабдена.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се изяснява, че
процесният имот е топлофициран. В сградата е въведена система за дялово разпределение,
извършено от Д.. По данни на ФДР в имота има монтиран един топломер и водомер за топла
вода. Поради неосигурен достъп за отчет на уредите за отчетния период 21-22 г. разходът за
отопление е изчислен служебно. На база отопляемия обем е изчислена топлоенергията,
2
отдадена от сградната инсталация за имота. Стойността на доставената в имота през
процесния период ТЕ е изчислена на 2566.95 лв.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – в
този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от "Т. С." АД на потребители в гр. С.. В чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от
Общите условия е посочено кой може да бъде купувач на топлинна енергия за стопански
нужди, а именно физическо или юридическо лице, което извършва стопанска дейност и
използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е
на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си. Съгласно § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ /ред.ДВ бр. 54 от 2012 г./, небитов клиент е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия или природен газ за небитови нужди.
А според т.2а от ДР, битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия за собствени битови нужди. Следователно, юридическите лица могат да са клиенти
на топлинна енеригя само за небитови нужди, продажбата на която се осъществява въз
основа на писмен договор с доставчика.
Тъй като такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това претенцията е за настъпило неоснователно
обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване в конкретния случай се
съизмеряват с доставената в имота ТЕ, с чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а
ответникът да се е обогатил, спестявайки си този разход като собственик на имота.
За разлика от предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на
ТЕ, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е необходимо установяване, че ответното дружество
действително е ползвало имота и се е обогатило, спестявайки си разходите за потребената в
него топлинна енергия. Т.е. не е достатъчно да се докаже, че ответникът е бил собственик на
имота през процесния период, а и че го е ползвал, защото именно ползвателят на имота е
този, който се е обогатил с доставената топлинна енрегия без да заплаща цената й /така
Решение № 4869/18.07.2018г. по в.гр.д.№ 4494/2017 г., Решение № 5538/31.10.2023 г. по
в.гр.д.№ 1377/23 г./. За това фактическо ползване не е от значение собственосттта върху
имота, освен когато собственикът не оспорва ползването /лично или чрез другиго/.
По делото липсват безспорни доказателства и за двете обстоятелства. Първо, за да се счете
едно лице за собственик по наследство на имот е необходимо доказване, че наследодателят е
бил собственик на имота, в каквато насока по делото няма доказателства. Второ, с оглед
възражението на ответника, че не е ползвал имота, в доказателствена тежест на ищеца е
било да установи безспорно това ползване през исковия период. Такова доказване по делото
не е проведено, а от друга страна ответникът е ангажирал доказателства за неправомерно
позване на имота от трето лице. При липса на една от предпоставките на чл. 59 ЗЗД –
обогатяване на ответника, предявените на това основание искове за главници са
3
неоснователни, а заедно с това и акцесорните претенции за лихви.
Исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. На основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника се дължат разноски за представителството от
юрисконуслт в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установуно, че Университетска многопрофилна болница за активно лечение
"А." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............ дължи сумите: 2
539,70 лева стойност на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.10.2022
г. в имот апартамент № 7 в гр. С., ................, с неплащане на която ответникът се е обогатил
за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до
изплащане на вземането, 528,92 лева мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до
12.03.2024 г., 25,95 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., с неплащане на която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на
вземането, 7,25 лева мораторна лихва за период от 31.03.2021 г. до 12.03.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17274/24 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., да
заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "А." ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ............ на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 100,00 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4