РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2012/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 19776/15.02.2017г.,
предявена от И.С.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:***
Ищецът И.С.И., твърди, че на 13.09.2016 г.,
около 16.40 ч., в гр. Габрово, Х.Х.С., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, нарушила
правилата за движение по пътищата и реализирала пътнотранспортно произшествие (ПТП) с мотопед „Сузуки“, с рег.
№ *******, движещ се по ул. „Брянска“, в посока от
центъра на гр. Габрово към гарата, управляван от ищеца.
По повод настъпилото ПТП, бил съставен Констативен протокол с пострадали
лица от 13.09.2016г. и било образувано ДП № ЗМ 645/2016г. по описа на РУП –
Габрово.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му били причинени следните увреждания: счупване
на дясната лопатка, кръвонасядания и охлузвания по дясната предмишница и
подбедрица. След ПТП, ищецът бил откаран
в Спешно отделение на МБАЛ „д-р *******” АД, където му била поставена ортеза,
която носел в продължение на месец. Ищецът твърди, че уврежданията от процесното ПТП, са му причинили болки и
страдания, неудобства и стрес. Ищецът не можел да спи, сънувал
кошмари, изпитвал страх от коли и избягвал да излизал навън. Към предявяване на
исковата молба на 15.02.2017 г., ищецът все още се възстановявал в дома си.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, включително и на
водача Х.Х.С.. Застрахователната полица била със срок на действие от 02.08.2016
г. до 02.08.2017 г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 35
000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва исковете с възражението, че не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******. Излага съображения, че представеният по делото Констативен
протокол за ПТП не установява механизма на ПТП. Сочи, че произшествието е
настъпило на четири лентов, двупосочен път, с по две ленти във всяка посока.
Твърди, че ищецът, в качеството си на водач на мотопед „Сузуки 50", с peг.
№ *******, е предизвикал настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие, като вместо да се движи най-вдясно по пътното платно - чл. 15 от ЗДвП, същият се е движел най-вляво, на лявата пътна лента в неговата посока на
движение, предприел е неправилна маневра
разминаване, с което сам се е поставил в опасност.
Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Счита, че за вредоносния резултат е
допринесло и поведението на ищеца, тъй като същият не е спазил задължението си по чл. 15 от ЗдВП
да се движи най-вдясно по платното за движение, както и че е предприел
неправилна маневра, с което значително е допринесъл за настъпване на произшествието.
Ответникът твърди, че в качеството си на водач на мотопед „Сузуки", с peг.
№ *******, ищецът е имал възможност да предотврати удара, но поради субективни
причини не го е сторил и сам се е поставил в опасност, от която за него са
настъпили вредни последици. Ответникът оспорва и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените в исковата молба увреждания и
настъпилото ПТП. Ответникът оспорва
и иска по размер, като твърди, че е в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди, вида, степента и характера на
получените увреждания, с продължителността на оздравителния процес на лицето,
неговата възраст, принципа на
справедливост, икономическата обстановка в стра и съдебната практика. Ответникът оспорва и претенцията
за присъждане на лихва. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените
по делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 13.09.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 01.08.2016 г., във формата на застрахователна полица №
06116002065931, валидна от 02.08.2016 г.
до 02.08.2017 г., ДЗИ - О.З.“ ЕАД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Пасат”,
с рег. № *******, включително и на водача Х.Х.С.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определение от 06.11.2018 г.), а и се установява от представената застрахователна
полица и от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 5 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 13.09.2016 г., около 16.40 часа, в гр. Габрово, на кръстовището,
образувано от ул. „Брянска“ и ул. „Щастие“, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, с рег. № *******, управляван от Х.Х.С. и мотопед „Сузуки“, с рег. № *******, управляван от ищеца.
По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2016
г., съставен от разследващ полицай при ОД - Габрово, в съответствие
с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство
(ДП) № 645/2016 г. по описа на РУ – Габрово, пр.пр. № 1392/2016
г. по описа на Районна прокуратура –
Габрово, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С постановление от 16.10.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Габрово, производството по ДП № 645/2016 г. по описа на РУ –
Габрово, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т.
1, и чл. 199 НПК (след като е прието, че
телесните повреди по чл. 343 НК са причинени на И.С.И. от
Габрово, Х.Х.С. и след като пострадалият е направил искане за
прекратяване на наказателното производство).
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, се установява и от представения по делото Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, съставен на 13.09.2016 г. от мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ –
Габрово, който е посетил мястото на ПТП.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Х.Х.С. и П.В.Б..
Свидетелката С. заявява, че е участвало в процесното ПТП, като е
управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******. Свидетелката
сочи, че кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, е с двупосочно
движение на автомобилите, като всяко платно има две ленти за движение.
Управляваният от С. лек автомобил излизал от бензиностанция „Лукойл“.
Свидетелката искала да направи ляв завой, за което автомобилът трябвало да
пресече двете ленти, които били в платното за движение в посока Гарата и да се
влее в лентите за движение в посока центъра. На това кръстовище станало ПТП.
Преди кръстовището, свидетелката изчаквала да спрат автомобилите, които идвали
от центъра. Въпреки изчакването, двама шофьори спрели и дали път на
свидетелката, поради което и не се наложи тя да изчака да е празна лентата.
Двата автомобила били успоредно един на друг и били заели и двете ленти на платното
за движение, в посока Гарата.
Свидетелката сочи, че е имало пресичащ пешеходец на пешеходна пътека, и
автомобилите били спрели. Шофьорът на автомобила, който бил по-близо до
свидетелката й дал знак с ръка, че ще я
изчака да премине. Вторият автомобил, също изчакал. В момента, в който
автомобилът на свидетелката се изнесъл, за да премине, и „тъкмо да премине осовата линия“, станал
сблъсъка, като съприкосновението станало в предната част, по средата на
автомобила. Свидетелката сочи, че на мястото на ПТП, полицаите са видели, че
спирачките на мотопеда са около осовата линия. Преди ПТП, свидетелката не
видяла мотопеда.
Свидетелката П.В.Б. заявява, че при настъпване на процесното ПТП се е
возела в колата на Х., на предната седалка. Свидетелката сочи, че от ляво по
булеварда се движели коли, които спрели, за да дадат път на автомобила, в който
била свидетелката. Когато тръгнали да излизат за ляв завой, автомобилът ударил
скутер, който изпреварвал колите и в двете платна. Скутерът се движел към
осовата линия.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза. Вещото
лице по АТЕ, след като се е запознало със събраните по делото доказателства, е
приело, че процесното ПТП е настъпило в гр.
Габрово, на кръстовището, образувано от ул. „Щастие“ и ул. „Брянска“. Ул.
„Брянска“ се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е
предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по две пътни ленти. След кръстовището, в посока изхода на гр. Габрово и
перпендикулярно на ул. „Брянска“ е обозначена пешеходна пътека. Преди
кръстовището, от дясната страна на ул. „Щастие“ има монтиран пътен знак Б2 –
„Спри и пропусни движещите се по път с
предимство“.
ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост.
Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като движещите се по ул. „Брянска“ са
с предимство.
Вещото
лице по АТЕ е описало следният механизъм на ПТП: Процесният лек автомобил
„Фолксваген“ се е движил по ул. „Щастие“ в дясната пътна лента с посока към
процесното кръстовище, със скорост на движение 10 км./ч. Приближавайки се към
кръстовището с ул. „Брянска“, водачът на автомобила е спрял преди кръстовището.
След като два автомобила, движещи се по ул. „Брянска“ и идващи от лявата му
страна, намиращи се в двете пътни ленти, успоредно един на друг, са спрели,
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е предприел маневра ляв завой, за да се
включи в движението на ул. „Брянска“ в посока центъра на града. В същото време,
ищецът по делото е управлявал мотопед „Сузуки“ по ул. „Брянска“, като се е
движил в близост до двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за
движение, преминавайки от ляво на спрелите автомобили. Водачът на процесния лек
автомобил не е спрял, а е продължил изпълнението на маневрата ляв завой.
Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си част, челно, е ударил от дясно и странично
навлезлия в кръстовището мотопед. Вследствие на удара, мотопедът и водачът му са
паднали на платното за движение.
Преди
настъпването на удара, скоростта на лекия автомобил е била около 10 – 15
км./ч., а скоростта на мотопеда е била около 40 км./ч. Мястото на удара е било
в зоната на разделителната ивица на платното за движение и по дължина на
платното за движение, на около 10 метра в посока изхода на гр. Габрово.
Вещото
лице е посочило, че водачът на процесния автомобил е имал възможност да
предотврати удара и настъпването на ПТП, като не навлиза в кръстовището и
пропусне преминаването на автомобилите, движещи се по пътя с предимство.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицински документи (лист за преглед на пациент в
Спешно отделение, допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно отделение,
изследвания и съдебномедицинско удостоверение) и след личен преглед на ищеца, е
приело, че при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания: счупване
на дясната скапула (лопатка). Проведено
е било лечение с ортеза за 30 дни. След свалянето на ортезата, ищецът провеждал
рехабилитация на дясната раменна става за още 30 дни. Видно от СМЕ, ищецът се е
нуждаел от чужда помощ през първите 30 дни при носенето на ортезата и през този
период е имал снижен комфорт на живот.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че ищецът е претърпял болки и страдания
около 45 дни, от които през първите 15 дни болките са били с по-интензивен
характер. Към момента на изготвяне на заключението по СМЕ (представено в СГС на
15.03.2018 г.), състоянието на ищеца е стабилизирано. Според СМЕ, ищецът ще има
болки в областта на дясната скапула при промяна на времето и при по-голямо
натоварване, които ще продължат цял живот.
От представеното съдебномедицинско удостоверение, съставено на 15.09.2016
г. от началника на отделение по Съдебно медицина при МБАЛ „Д-р *******“ АД,
съдът приема за установено по делото, че след процесното ПТП, ищецът е имал по
външностраничната повърхност на дясната предмишница под лакътя дребнопетнисто
бледомораво кръвонасядане и повърхностно охлузване, на площ от около 3/2 см., а
по предната средна трета на дясната подбедрица е имал охлузване с червена
коричка с размери около 5/2.5 см.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М.И..
Съдът прецени
със засилена критичност показанията на свидетелката И. (същата е съпруга на
ищеца). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват на
непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на св. И.. След процесното ПТП,
свидетелката видяла ищеца в болницата. Ищецът бил много зле, било му студено и
не можел да уринира. Не го задържали в болницата, тъй като не пожелал да
остане. През нощта му било студено. Ва следващия ден, отново му поставили
болкоуспокояваща инжекция. Лечението му
се състояло в обезболяващи и превръзка през кръста и рамото. Ищецът останал в
дома си един месец. Не можел да се преоблича и да се мие. Трудно ходил до
тоалетната. Болели го главата и рамото.
Ищецът носил превръзката в продължение на един месец, после ходил на
раздвижване. Сам пожелал да ходи на нагревки.
Имал оплаквания и трудно си вдигал ръката, изпитвал болка. Не си
възстановил в пълен обем движенията на ръката. Свидетелката сочи, че се е
налагало да се помага на ищец един месец, докато е с превръзката и един месец,
след като е махането на превръзката. Ищецът вече не е смеел да кара мотор или
велосипед, бил стресиран, не можел да
вдига по-тежко, взел обезболяващи, когато го заболи ръката.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******* не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед
установеното от фактическа страна (от събраните писмени доказателства, разпита
на свидетелите и заключението по АТЕ), водачът Х.Х.С. е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Водачът е
нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ДЗИ-О.З.“ ЕАД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.С.И. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания,хпродължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял пострадалия,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 63
г., необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищеца; неблагоприятните остатъчни последици за здравето на
пострадалия след инцидента и негативното
им отражение върху качеството му на живот, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на И.С.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 22 000 лева
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищецът не е спазил задължението си по чл. 15 от ЗдВП
да се движи най-вдясно по платното за движение, както и че е предприел
неправилна маневра, с което значително е допринесъл за настъпване на
произшествието. Ответникът твърди, че в качеството си на водач на мотопед
„Сузуки", с peг. № *******, ищецът е имал възможност да предотврати удара,
но поради субективни причини не го е сторил и сам се е поставил в опасност, от
която за него са настъпили вредни последици.
По делото е
представен протокол за разпит на свидетел, съставен от разследващ полицай при
ОД на МВР - Габрово по ДП № 645/2016 г.
по описа на РУ – Габрово, за извършения
на 04.11.2016 г. разпит на свидетеля И.С.И. по повод на процесното ПТП. При
разпита в досъдебното производство, ищецът в настоящото производство е заявил:
„На около три – четири метра от кръстовището,
видях, че от изхода на бензиностанцията бавно излиза автомобил, който трябваше
да пресече нашите две ленти. В дясната лента до мен имаше автомобил, който
според мен беше спрял. Като цяло, движението в дясната лента беше спряло, и
поради тази причина аз се движех в лявата лента. След края на бензиностанцията
видях че автомобилът, който излиза от
бензиностанцията е навлязъл в нашите две ленти за движение, лява и дясна. Аз се движех по средата на лявата лента за
движение, но за да се избегне сблъсък с този автомобил, завих към осовата
линия. Автомобилът ме блъсна с предната си част от дясната страна, като блъсна
дясното ми колело. Аз помъчих да избегне удара, като намалих скоростта …“.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда. Посоченият
протокол, обаче, е подписан от И.С.И., който е страна в настоящото
производство, поради което и представлява
изходящ от страната документ, който доколкото съдържат неизгодни за
автора си факти, представлява извънсъдебно признание на страна в настоящото
производство.
Въз
основа на така установените факти, съдът приема, че ищецът е допуснал нарушения
на ЗДвП, и че поведението му е в
причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици.
Ищецът
се е движил по платно за движение, състоящо се от две ленти в едната посока –
към Гарата (изхода на гр. Габрово). И в двете ленти за движение, преди
кръстовището е имало два леки автомобила, които са били спрели, за да пропуснат
движещия се по път без предимство лек автомобил „Фолксваген“, управляван от
свидетелката Х.С.. При наличието на два стрели леки автомобила в двете ленти от платно за
движение, ищецът е предприел изпреварването им, от лявата им страна, в близост до
двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение, преминавайки
от ляво на спрелите автомобили.
Всички
тези факти, се установяват не само от протокола за разпит на ищеца в
досъдебното производство, но и от събраните по настоящото дело гласни
доказателства и от заключението по АТЕ.
Видно
от заключението по АТЕ, действията на водача на мотопеда (който се е движил
около двойната разделителна линия, разделяща двете платна за движение) също са
повлияли на настъпването на ПТП, като е навлязъл в процесното кръстовище. Вещото
лице е посочило, че водачът на мотопеда е щял да има възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не е предприел изпреварване на спрелите автомобили в
двете пътни ленти за посоката му на движение.
Съдът
не кредитира заключението по АТЕ, в частта, с която е прието, че „в момента на първа възможност, водачът на
мотопеда да забележи приближаващият го от дясно лек автомобил, преминаващ пред
спрелите автомобили, той не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати настъпването на ПТП. От момента на първа възможност
мотоциклетистът да забележи автомобила до момента на удара, е изминало време
около 1.5 сек., което е съизмеримо с времето за реакция на водача на мотопеда“.
В тази част, заключението се опровергава
от изявленията на самия ищец, който е посочил: „На около три – четири метра от кръстовището, видях, че от изхода на
бензиностанцията бавно излиза автомобил, който трябваше да пресече нашите две
ленти“. Това означава, че ищецът е
забелязал автомобила много повече от 1.5 сек. преди ПТП, имал е видимост през
цялото време към него, и е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с
него (още повече, че достатъчно рано е видял и спрелите автомобили).
По
описания начин, ищецът, като водач на МПС, е допуснал нарушение на чл. 15, ал.
1 ЗДвП, според който на пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента. Ищецът е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗДвП, според който когато има
път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на
определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са
длъжни да се движат по тях. В крайна сметка, с поведението си, ищецът е нарушил
чл. 5, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че всеки участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да създава опасности, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
Следователно,
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Както
беше посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са
взели неправилни решения за маневрите си.
Установеното нарушение на водача
на лекия автомобил, обаче, освен че е първопричина, но и сочи на по-голям
принос за настъпване на вредите. Това
дава основание да се приеме, че приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 40%, с колкото и на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно
обезщетение.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 13 200 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 35 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от
И.С.И. неимуществени вреди, искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на
04.10.2016 г., като с писмо от 04.01.2017 г., ответникът е поискал да бъдат
представени протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, скици на ПТП,
автотехническа експертиза, протоколи за разпит на свидетели и съдебномедицинска
експертиза. Към 04.01.2017 г., от така посочените документи по досъдебното
производство не е била извършена единствено автотехническата експертиза. Всички
останали документи са били налични, но не са били представени на ответника. Поради това, обезщетението за неимуществени
вреди е дължимо ведно със законната
лихва, считано от 04.01.2017 г. Претенцията за законна лихва, следва да се
отхвърли , за периода от 04.10.2016 г. до 03.01.2017 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 130.20 лева от
общо направените разноски в размер на 210 лева (210 лв. х 0.62) - депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 124 лева (200
х 0.62) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. М.Г.И., с адрес: ***, адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 600.40
лева (1580 лв. х 0.38).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 585 лева, от които: 528 лв. - държавна такса и
57 лева – депозит за експертиза (150 лв. х 0.38), от внасянето на която съдът,
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.С.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 13 200 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от И.С.И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 13.09.2016
г., в гр. Габрово, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, за разликата над 13
200 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, както и претенцията за законна лихва, за периода от 04.10.2016 г. до 03.01.2017 г., като неоснователни
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 130.20 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 124 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.Г.И., с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 600.40 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 585
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и депозит за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: