№ 728
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.07.2020г., постановено по гр.д. № 11 667/2019г. на Софийски
градски съд, ГО, 20-ти състав е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на
С. А. А. сумата от 10 000лв на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие повдигнато и поддържано незаконно
обвинение в извършване на престъпление по ДП № 2615/2007 г. на 02 РУП-СДВР, пр.пр. №
42395/2006 г. на СРП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 22057/2012
г. на СРС, НО, 109 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 09.04.2019г. до окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до
претендирания от 120 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ чрез прокурор при СГП в осъдителната
му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон.
Конкретните доводи са против изводите на съда, че в причинна връзка с обвинението
ищцата действително е търпяла вреди, и че не са представени годни и достоверни
доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства. По отношение на втория довод във
връзка с компенсиране на вредите в прекомерен размер са развити съображения, че не се
установява засягане личността и правната сфера на ищцата в такъв обем и интензитет, който
да оправдава този паричен еквивалент, и че от решението на съда не става ясно защо точно
този определен размер се явява справедлив. Наред с посоченото се изтъква, че всички
1
фактически изводи са сторени въз основа на показанията на майката на ищцата, чиято
заинтересованост и ангажираност от изхода на делото не била съобразена при условията на
чл.172 ГПК, и че няма обстоятелства засягащи сериозно сферата на ищцата – мярката за
неотклонение е „подписка“, а наказателното производство е приключило в разумен срок.
Решението е обжалвано в отхвърлителната му част от ищцата С. А. А. чрез
пълномощник адв.Р. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон
/чл.52 ЗЗД/.Конкретните доводи са, че определеният размер на обезщетението е прекомерно
занижен и не отчита дългият период на наказателното производство и търпените в резултат
на това вреди. На следващо място се поддържа довод, че лихвата за забава следва да се
присъди от датата на увреждането, когато е повдигнато незаконното обвинение.
В срок не са постъпили отговори от насрещните по жалбите страни.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с цена 120 000лв. В исковата молба ищцата е изтъкнала като
правопораждащи факти незаконно повдигнати и поддържани от прокуратурата обвинения за
престъпления по чл.209 вр. чл.26 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по
ВНОХД № 474/2019г на СГС, и търпените в резултат на незаконното обвинение
неимуществени вреди с изтъкнатото в исковата молба изражение стрес и тормоз, накърнен
авторитет в обществото и пред подрастващите й деца, както и настъпили множество
житейски проблеми, свързани със загуба на работа, затруднения в полагането на грижи за
децата си и влошено здраве в резултат на неразумно продължилото повече от 12години
наказателно производство. Претендира обезщетение за компенсиране на неимуществените
вреди в размер на 120 000лв, ведно със законната лихва от датата на привличането й като
обвиняема по повдигнатото обвинение.
В срок ПРБ е оспорила исковете по основание с възражения, че искът е
неоснователен, тъй като не са представени доказателства за пряка причинна връзка между
твърдените вреди и наказателното производство, и евентуално, че претенцията е прекомерна
по размер и не съответства на критериите по чл.52 ЗЗД и с трайната съдебна практика.
Възразява срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на привличане на
ищцата като обвиняема с доводите, че при евентуално уважаване на иска законна лихва се
дължи най-рано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства се очертават за
безспорни фактите във връзка с повдигането на обвинение и привличането на ищцата като
обвиняема за престъпление по чл. по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с постановление на
2
28.07.2007г. по присъединени преписки по жалби на различни физически лица, които са
образувани в едно производство по пр. № 42395/2006г по описа на СРП, за това, че в
условията на продължавано престъпление за времето 05.12.2005г. – 08.12.2005г в гр.Бургас
и гр.София с цел да набави за себе си имотна облага, е въвела и поддържала в заблуждение
три физически лица, като им е причинила имотна вреда в размер на 1775,70лв. Не е спорно
и че с постановлението за привличане спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение
„подписка“. На 03.12.2012г СРП е внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение и
образувано НОХД 22057/2012г. по описа на СРС, по което е постановена на 20.11.2017г
оправдателна присъда. Присъдата е протестирана пред СГС и потвърдена по ВНОХД №
474/2019г. с окончателен акт в сила от 09.04.2019г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
св.А. А. – майка на ищцата, в показанията на която се възпроизвеждат факти относно
тежкото емоционално състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. През
2007 г. дъщеря й живеела и работела в *** като брокер на недвижими имоти, а трите й деца
се отглеждали от родителите, на които редовно изпращала пари за издръжка. Повдигането на
обвинение и последвалите разпити в полицията били за нея източник на голям стрес,
постоянно била под напрежение, безпокояла се от изхода на делото, физически отпаднала,
вдигала кръвно, започнала да й пада косата, зъбите. Търпяла упреци от децата си, които
били наясно с повдигнатото обвинение и не искали от нея да получават съвети. Сринала се
като авторитет в средите, в които работела в ***, загубила социалните си контакти, преди
това имала много приятели, но те се отдръпнали, когато от полицията започнали да я търсят.
Налагало се да си сменя квартирата, защото хазяите разбирали, че е подсъдима и не искали
да имат взаимоотношения с нея. Имала финансови затруднения, спряла да дава пари за
децата, взели й автомобила, защото нямала пари да го изплаща. След като напуснала гр. ***,
ищцата се запознала с втория си съпруг М., и двамата заедно заминали за ***, а
впоследствие за ***, но и там й пращали призовки, затова и не могла да си намери
постоянна работа. През 2012г се родило четвъртото й дете, и когато я викали за разпити
нямала на кого да го остави, пътувала с нощен влак и с бебето до София, а това влошило
отношенията с партньора й. През последните години се преместила да живее в ***, но пак й
се налагало на два месеца да идва, и отново идвала с детето, което допълнително влошило
отношенията с партньора и и станало повод за раздяла.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства, че ищцата е майка на
четири деца, трите от предишен брак прекратен през 2004г, които са били на юношеска
възраст на 17, 15 и 13г, когато е привлечена като обвиняема, а най-малкото й дете е родено
през 2004г. Ищцата е с чисто съдебно минало, като няма твърдения и доказателства за
предишни осъждания. От приложеното наказателно производство се установява, че са
проведени 16 открити заседания, на 15 от които ищцата се е явявала лично и няма данни за
процесуално поведение, с което да е допринесла за забавяне хода на производството.
Предвид, че оплакванията в жалбите на страните са насочени единствено против
3
правилното установяване на действително търпените вреди и приложението на чл.52 ЗЗД, в
рамките на които е ограничен въззивния контрол за правилността на решението /чл.269
ГПК/, извън предмета на настоящото производство остават въпросите във връзка с
материалната легитимация на ответника и наличието на основание по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността му, по отношение на които се запазва ефекта на
първоинстанционния акт.
Установените по делото факти въз основа на събраните пред първата инстанция
доказателства, обосновават извод за частична основателност на жалбата на ищеца и
неоснователност на жалбата на ответника. Първостепенният съд правилно е очертал
релевантните по този въпрос факти в съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и
постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС. При определяне
размера на обезщетението, обаче не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на
всички установени по делото обстоятелства, довели до сериозно накърняване личността на
пострадалия, с което е допуснал нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Настоящата инстанция приема, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди не е съобразено с всички от значение обстоятелства и конкретно, че ищцата била
привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда до 6
години лишаване от свобода, и че общата продължителност на наказателното производство
от 12години е извън разумните срокове. Продължителният период на наказателното
преследване е обстоятелство, съществено утежняващо степента на увреждане при
определяне размер за обезщетяване на всички вреди, търпени от репресираното лице,
включително за нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията. При реализиране на предпоставките
по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, по който фактически състав, прокуратурата е органът
легитимиран да представлява държавата за вреди от незаконно повдигнато обвинение, и
предвид принципа за пълно обезщетяване на всички вреди в причинна връзка с обвинението,
за отговорността на процесуалния субституент е без значение в коя фаза на наказателното
производство е допуснато забавяне и от действията на кой орган. Характерна особеност за
разглеждания казус е и обстоятелството, че за ищцата няма данни за други наказателни
производства, респ. предишни осъждания, поради което може обосновано да се приеме, че
тя като лице, което не е било обект на наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и
притеснения в един значително по-завишен аспект. Тези по-силни по интензитет
неблагоприятни изживявания се установяват и от събраните гласни доказателствени
средства – влошено емоционално състояние вследствие на опасенията и страха от осъждане,
допълнително утежнено от факта, че е майка на четири деца, на които дължи грижи и
издръжка, обтегнати отношения с родители, на които разчита за трите си деца и подронване
на родителския й авторитет пред тях /в деликатна възраст между 13 и 17 години/.
Установява се, че ищцата е била изключително притеснена от реакцията на колеги и
приятели в малък град като ***, чувствала се е изолирана и дистанцирана от хората, с които
до този момент е общувала, налагало се да сменя квартири, изпаднала в положение на
финансови затруднения и търпяла негативи от статуса си на обвиняемо лице, дори след като
4
се преместила в друго населено място с новия си партньор. Преживеният стрес безспорно е
рефлектирал неблагоприятно на общото й психическо и физическо състояние, но в същото
време няма други доказателства /освен свидетелските показания/ в това число и медицински
документи, които да аргументират, че влошаването на здравето е единствено и само пряка
последица от наказателното производство. Не може да се приеме с категоричност, че всички
описани от свидетелката житейски несгоди на ищцата – трайните финансови затруднения,
включително след преместването й в друго населено място, респ. в друга държава, така и
проблемите с партньора /с когото се е обвързала години след повдигане на обвинението/ и
раздялата им, се намират в пряка причинна връзка с наказателното производство. В тази
връзка са основателни доводите в жалбата на прокуратурата, че показанията на лицата по
чл.172 ГПК подлежат на преценка за евентуалната им заинтересованост, и дори да няма
основание да се отрече тяхната достоверност, все пак ще следва да се съобрази доколко
субективните възприятия на човек, изключително близък до потърпевшия, биха могли да се
отразят на възпроизвеждането на фактите от обективната действителност. Независимо, че
част от посочените за ищцата негативи не могат да се вменят като последици от
обвинението, всички други вече обсъдени обстоятелства налагат извод, че преживените от
нея морални страдания обосновават по–висок размер на обезщетението.
Предвид изложените по-горе аргументи, настоящият състав, приема, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение се явява занижено и не отговаря на принципа на
чл.52 ЗЗД. Справедлив паричен еквивалент за претърпените морални страдания би била
сумата от 15 000лв, поради което решението в обжалваната му отхвърлителна част ще
следва да се отмени за сумата от 5000лв, представляваща разликата между присъденото и
дължимото според настоящата инстанция обезщетение, и се присъди допълнителна
главница, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Над посочения размер от 15 000лв искът се явява неоснователен, защото не се установяват
други трайни или необратими последици /извън обсъдените/, и че спрямо ищцата е взета
най-леката мярка за неотклонение, която не е от естество да засегне обичайния начин на
живот.
Неоснователни са оплакванията на ищцата против изводите на съда относно началния
момент, от който се дължи лихва за забава – от датата на увреждането, когато е повдигнато
обвинението, вместо от влизане в сила на оправдателната присъда. Отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2,
т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е
оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното
наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ -този въпрос е разяснен в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК НА ВКС.
При този изход на спора ще има основание в полза на ищцата да се присъдят
5
допълнителни разноски в размер на 132,80лв, представляващи разликата между присъдените
от 268,80лв и дължимите при този изход на спора от 401,60лв /при общо признати
3212,80лв/. Пред въззивната инстанция ищцата ще има право на разноски съответна на
уважената/ отхвърлена част на иска в съотвествие с обжалваемия интерес. При доказани
разноски от 1000лв за адв. хонорар ще й се следват такива в размер на 38,46лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.07.2020г., постановено по гр.д. № 11667/2019г. на Софийски
градски съд, ГО 20-ти състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. А. А. иск по
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за сумата от 5 000лв,
представляваща разликата между присъденото от 10 000лв и дължимото от 15 000лв
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнато и поддържано
незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 2615/2007 г. на 02 РУП-
СДВР, пр.пр. № 42395/2006 г. на СРП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД № 22057/2012г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. А. А. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.***, ул. ***, № *** чрез адвокат Р. АК Благоевград
допълнително сумата от 5000лв, представляваща разликата между присъденото от 10 000лв
и дължимото от 15 000лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП
№ 2615/2007 г. на 02 РУП-СДВР, пр.пр. № 42395/2006 г. на СРП, ведно със законната лихва
върху допълнително присъдената главница, считано от 09.04.2019г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2020г., постановено по гр.д. № 11667/2019г. на
Софийски градски съд, ГО 20-ти състав в останалата обжалвана /осъдителна и
отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. А. А. сумите
132,80лв – допълнителни разноски пред първата инстанция и 38,46лв- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчване препис на страните.
6
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7