РЕШЕНИЕ
№ 21266
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110124646 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от И. Т. М. срещу „Дойче Луфтханза“ АД, регистрирано
съгласно законодателството на Федерална Република Германия с № ..., със седалище и адрес
на управление: Германия, гр. Кьолн, чрез търговското си представителство в Република
България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат ...., рег. № на представителството в
БТПП - .../06.06.2001г. обективно кумулативно съединени:
- установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1,
б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 за установяване съществуване на вземане за сумата 600 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена,
Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София,
България, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 18.12.2023г.,
до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 69732/2023г. на СРС, 55 състав.
- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз за заплащане на сумата от 600 евро, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки,
емоционални страдания, тревожност, притеснения, неудобство, стрес, физическа и
психическа умора, вследствие на закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена,
Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София,
1
България, и закъснение от над 18 часа при пристигане в крайния пункт - София, България по
договор за въздушен превоз с двупосочен самолетен билет №..../07.11.2022г. за общо 4
полета- №LH1703, №LH4454, №ВТ273 и №OS799, ведно със законна лихва от 17.12.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е закупила двупосочен самолетен билет
№2206791068943/07.11.2022г., код на резервация №..., резервационен код на авиокомпания
№... от ответника „Дойче Луфтханза” АД, за общо 4 полета, с общо разстояние от 4287.29
км., както следва: полет №LH1703 от София, България до Мюнхен, Германия, планиран по
разписание на 11.12.2022 г., с време за качване в 13:45 от София, България, и време на
пристигане в 14:50 часа в Мюнхен, Германия, с разстояние от 1102.4 км. / 685 мили; полет №
LH4454 от Мюнхен, Германия, до Рига, Латвия, планиран по разписание на 11.12.2022 г., с
време за качване в 19:10 часа от Мюнхен, Германия, и време на пристигане в 22:20 часа в
Рига, Латвия, с разстояние от 1268.16 км. / 788 мили; полет №ВТ273 от Рига, Латвия, до
Виена, Австрия, планиран по разписание на 16.12.2022г., с време на качване в 17:05 часа и
време на пристигане в 17:35 часа във Виена, Австрия; с разстояние от 1112.06 км. / 691 мили,
както и полет №OS799 от Виена, Австрия, до София, България, планиран по разписание на
16.12.2022 г., с време на качване в 21:25 часа от Виена, Австрия, и време на пристигане- в
23:55 часа в София, България, с разстояние от 804.67 км. / 500 мили.
Твърди, че полет №ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, закъснял с повече от 3
часа, поради което ищцата пропуснала прекачване на полет №OS799 от Виена, Австрия, до
София, България, който бил отпътувал. Ищцата потърсила информация и била уведомена, че
може да пътува най-рано на следващия ден - 17.12.2022 г., и не с директен полет до София, а
през Рим, Италия. Горното наложило ищцата да прекара цялата вечер и нощ на дати
16.12.2022г.-17.12.2022г. на летището и да спи на стол, без никакъв багаж, тъй като багажът
й бил чекиран директно за София, както и нямала достъп до храна и напитки. Поддържа, че
задължение на авиопревозвача било да й осигури безплатно храна и напитки според времето
на изчакване, както и настаняване в хотел, тъй като се налагало престой за цяла нощ.
Твърди, че не е разполагала с никакъв багаж, тъй като бил чекиран за София и нямала
никакви пари, с които да си закупи храна, напитки, както и да заплати нощувка в хотел.
Ищцата пристигнала на летище София, България на 17.12.2022г., около 18:00 часа,
което било с над 18 часа закъснение от планираното, където установила, че багажът,
съдържащ подаръци и лични вещи на висока стойност, бил загубен от авиопревозвача, което
наложило ищцата да остане няколко дни в град София без каквито и да лични вещи от първа
необходимост и без парични средства.
Ищцата твърди, че следствие на закъснелия трети полет № ВТ273, пропуснато
прикачване на полет № OS79 и допуснатото закъснение от над 18 часа при пристигане в
крайния пункт - София, България, претърпяла болки и емоционални страдания, имала
тревожност, физическа и психическа умора, които продължили през дните на коледните и
новогодишни празници на 2022 година, както преживяла притеснения, изпитала неудобства
и имала посттравматичен стрес, изразяващ се в тревожност и притеснения. В относително
дълъг период за времето на престоя си на летището от страна на авиопревозвача не й били
осигурени храна и напитки, условия за сън, не разполагала с пари и багаж, вследствие на
което ищцата била изтощена, провалили се плановете й за коледните и новогодишните
празници, изпитвала притеснения и тревожност да пътува със самолет, както и от това, че
няма да може да продължи нормалния си начин на живот един относително дълъг период от
време.
Поддържа, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, съответно да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, като
2
поради закъснението на полета, на ищцата е следвало да се предложи безплатно храна и
напитки, според времето на изчакване, както и настаняване в хотел, тъй като се налагало
престой за цяла нощ и същата не разполагала с личния си багаж. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при
довеждане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Признава, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз за полети № LH1703 на 11.12.2022 г.
от София до Мюнхен и № LH4454 на 11.12.2022 г. от Мюнхен до Рига, които сочи, че са се
осъществили навреме и успешно, както и че е имал качеството на опериращ въздушен
превозвач за тези полети. Ответникът оспорва, че е имал качеството на опериращ въздушен
превозвач за полети № ВТ273 и № OS799, които е следвало да се осъществят на 16.12.2022 г.
Твърди, че полети № OS7030 от 16.12.2022 г. и № OS0799 от 16.12.2022 г. са изпълнени от
Австрийските авиолинии, което обстоятелство било видно и от кодовете на
авиопревозвачите, като в процесния случай код „OS” съответствал на Австрийски
авиолинии. Навежда възражение, че ищцата не представя доказателства да разполага с билет
за полет № ВТ273 от 16.12.2022 г. Поддържа, че не дължи претендираните суми за
обезщетение, доколко превозвач на трети и четвърти полет бил трето за спора лице, като
намира за неотносим факта, че ответникът е издал закупения от ищцата билет. По
изложените съображения оспорва да дължи и претендирания размер на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7,
т.1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищцата е да докаже при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищцата, в качеството й
на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на
пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № ВТ273 по
направление от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и полет № OS799 по направление от Виена,
Австрия, до София, България, включително и закупуването от страна на ищцата на
самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за тези полети от
ответното дружество; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника /пълно или частично/
на договорното задължение; 3/ кацането на самолета, извършващ полет №ВТ273 от Рига,
Латвия, до Виена, Австрия, е осъществено с повече от три астрономически часа закъснение;
4/ полет № OS799 по направление от Виена, Австрия, до София, България, е бил излетял към
момента на кацането на полет №ВТ273; 5/ размера на обезщетението, дължимо от
авиопревозвача, и което е в по-голям размер от обезщетенията, които се следват на пътника
съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния пункт на
превоза.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да докаже точно и
3
навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полетите. В
тежест на ответника, съобразно наведените в отговора на исковата молба възражения, е да
докаже и че полет № ВТ273 по направление от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и полет №
OS799, по направление от Виена, Австрия, до София, България, е следвало да бъдат
изпълнени от Австрийски авиолинии.
Съгласно чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 600 евро за всички полети на територията на Общността
непопадащи под букви а) или б).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана Решение на Съда
(четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07, членове
5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този
регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа
или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Въпреки това подобно закъснение не поражда за пътниците право на
обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън
ефективния контрол на въздушния превозвач.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, 1/ че между
страните е сключен договор за въздушен превоз за полети LH1703 на 11.12.2022 г. от София
до Мюнхен и LH 4454 на 11.12.2022 г. от Мюнхен до Рига, които са се осъществили навреме
и успешно; 2/ че ответникът е издал двупосочен самолетен билет
№2206791068943/07.11.2022г., код на резервация №ISHWCJ, резервационен код на
авиокомпания №TX8LJ2; 3/ че ответникът е имал качеството на опериращ въздушен
превозвач на полети LH1703 и LH 4454, както и че разстоянието между летищата, изчислено
по метода на дъгата на големия кръг между от София, България до Мюнхен, Германия, е
1102.4 км. / 685 мили, от Мюнхен, Германия до Рига, Латвия, е 1268.16 км. / 788 мили, от
Рига, Латвия, до Виена, Австрия, е 1112.06 км. / 691 мили, от Виена, Австрия, до София,
България, е 804.67 км. / 500 мили.
Страните не спорят, че ищецът е имал билети за още два полета – полет № OS7030 по
направление от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане
17:35ч и час на кацане 18:35 часа, като номера на полета е идентичен с номера на същия
4
полет № ВТ273 – видно от самото отбелязване в бордната карта, че билети за този полет са
продадени като такива за полет № OS7030, и полет № ОS0799, по направление от Виена,
Австрия, до София, България, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 21:25ч. и час на
кацане 23:55ч. Страните не спорят, че резервацията на ищеца е потвърдена и същият се е
явил навреме на летището.
Страните не спорят още, че полет № OS7030 по направление от Рига, Латвия, до Виена,
Австрия, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 17:35ч и час на кацане 18:35 часа е
осъществен с 3 астрономически часа закъснение, кацайки в 21:32 часа, както и че е
пропуснато прикачването за полет № ОS0799, по направление от Виена, Австрия, до София,
България, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 21:25ч. Видно от представените по
делото доказателства /справка л. 74-76/ полет № ОS0799, по направление от Виена, Австрия,
до София, България, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 21:25ч. е излетял също със
закъснение – в 22.18часа, и е пристигнал в крайната точка на 17.12.2022г. в 00:29ч.
Страните не спорят и от доказателствата по делото е видно, че ищецът не е бил
превозен в своя краен пункт на пристигане своевременно, а след предоставяне на заместващ
полет, е достигнал същия със закъснение от повече от три часа /доколкото часа на качване на
борда на заместващия полет до Рим, Италия, на 17.12.2022г. в 08:31 часа, е повече от три
часа след часа, в който ищците е следвало да пристигнат в крайния си пункт на пристигане,
съобразно уговореното, а именно 23:55 часа на 16.12.2022 г.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът е отговорен за дължимото
обезщетение.
Легалната дефиниция на понятието "опериращ превозвач" се намира в чл. 2, буква „в“
от Регламента и гласи: "опериращ въздушен превозвач" означава въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името
на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник." Следва да се
вземе предвид и уточнението на Съображение 7 от Преамбюла на Регламента, а именно: "За
да се гарантира ефективно прилагане на настоящия регламент, задълженията, които той
предвижда, следва да се поемат от опериращия въздушен превозвач, който извършва или
има намерение да извърши полет, независимо от това дали със собствен самолет, на сух или
мокър лизинг, или на друга база;" По смисъла на регламента „билет“ означава валиден
документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител,
включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов
упълномощен представител.
Съдът на ЕС е уточнил, че в това определение се поставят две кумулативни условия, за
да може даден въздушен превозвач да бъде квалифициран като
„опериращ въздушен превозвач“ — а именно, от една страна, осъществяването на
съответния полет и от друга, наличието на сключен с даден пътник договор (решение от
11 юли 2019 г., České aerolinie, C‑502/18, EU:C:2019:604, т. 23 и цитираната съдебна
практика). Що се отнася до първото условие, то акцентира върху понятието „полет“, което
представлява основният елемент от това определение. Съдът е постановил, че това понятие е
5
„операция по въздушен транспорт и така в известен смисъл е „единица“ от този транспорт,
осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут“ (решение от 4 юли
2018 г., Wirth и др., C‑532/17, EU:C:2018:527, т. 19). Ето защо
за опериращ въздушен превозвач трябва да се смята превозвачът, който при упражняване
на своята дейност по превоз на пътници вземе решение да изпълни конкретен полет,
включително като определи неговия маршрут, и по този начин отправи до заинтересованите
лица предложение за въздушен транспорт. Вземането на подобно решение всъщност
предполага, че този превозвач поема отговорността за осъществяването на полета,
включително и по-специално отговорност при евентуалната му отмяна или при евентуално
голямо закъснение при пристигане (решение от 4 юли 2018 г., Wirth и др., C‑532/17,
EU:C:2018:527, т. 20). Досежно второто условие - съгласно член 3, параграф 5, второ
изречение от Регламент № 261/2004 в случаите, когато опериращ въздушен превозвач,
който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно този регламент, се
счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.
Следователно липсата на договорна връзка между засегнатите пътници и
опериращия въздушен превозвач е без значение, щом последният има свое собствено
договорно правоотношение с въздушния превозвач, сключил договор с тези пътници.
С решение на СЕС по съединени дела C-146/20, С-188/20, С-196/20 и С-270/20 е
дадено тълкуване на чл. 2, буква б) от Регламент № 261/2004, а именно въздушен
превозвач може да бъде квалифициран като „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
тази разпоредба по отношение на пътник, когато последният е сключил договор с
туроператор за конкретен полет, изпълнен от този въздушен превозвач, без той да е
потвърдил часовете на полета или без туроператорът да е направил резервация за този
пътник към същия въздушен превозвач.
В настоящия случай, видно от посочването в самия билет, бордната карта и
доказателствата, представени с отговора на исковата молба, билетът е издаден от ответника,
което се потвърждава от използвания от авиокомпанията „обозначителен код на
Международната организация на гражданска авиация“, който за Луфтханза е 220. Именно с
тези цифри започва номера на билетите, който е посочен в бордната карта. Кода на
Австрийските авиолинии е 257 – л. 63, който код не се съдържа в номерата на билетите.
Обстоятелството, е ответникът е издал двупосочен самолетен билет с № .../07.11.2022г. е
обявено за безспорно, по която причина и кодът – първите три цифри, се потвърждава, че е
на Луфтханза. Същото обстоятелство ответникът е признал на сайта си – .... Несъмнено,
фактическият въздушен превозвач, изпълнил полета, са Австрийските авиолинии, но те
нямат договор с пътника, след като билетът не е издаден от тях, а от ответника.
При тези съображения, този съдебен състав заключва, че между страните е сключен
договор за въздушен превоз за полети № OS7030 по направление от Рига, Латвия, до Виена,
Австрия, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 17:35ч и час на кацане 18:35 часа и
полет № ОS0799, по направление от Виена, Австрия, до София, България, планиран за
16.12.2022г. с час на излитане 21:25ч., че ответникът е издал двупосочен самолетен билет №
6
.../07.11.2022г., код на резервация №..., резервационен код на авиокомпания №.... Въз основа
на обстоятелството, че е издал билета, ответникът има качеството на опериращ въздушен
превозвач на полети № OS7030 и № ОS0799.
Страните не спорят, че полет № OS7030 по направление от Рига, Латвия, до Виена,
Австрия, планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 17:35ч и час на кацане 18:35 часа, като
номера на полета е идентичен с номера на същия полет № ВТ273, е осъществен с 3
астрономически часа закъснение, кацайки в 21:32 часа, както и че е пропуснато
прикачването за полет № ОS0799, по направление от Виена, Австрия, до София, България,
планиран за 16.12.2022г. с час на излитане 21:25ч.
Следователно и доколкото е установено, че процесният полет е бил изпълнен с повече
от три часа закъснение, то ищецът И. Т. М. се легитимира като кредитор на претендираното
вземане по чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 спрямо ответника „Дойче Луфтханза“ АД
За целите на обезщетението, предвидено в член 7 от регламента, закъснението трябва
да се разглежда във връзка с планираното време за пристигане по разписание на крайния
пункт на пристигане на пътника, определен в член 2, буква з) от регламента, който в случая
на директно свързващите полети трябва да се разбира като пункта на пристигане на
последния полет, взет от пътника - виж Air France/Heinz-Gerke Folkerts и др., C-11/11,
ECLI:EU:C:2013:106, т. 47. Отново в решението по делото Folkerts (45) Съдът изрично се
позовава на понятието „пътуване“, съставено от няколко свързващи полета. В член 2, буква
з) от регламента понятието „краен пункт на пристигане“ е определено като дестинацията на
билета, използван за регистрацията или, при директно свързващи полети, дестинацията на
последния полет. Съгласно член 7, параграф 4 от регламента разстоянието, въз основа на
което се определя размерът на обезщетението, дължимо в случай на голямо закъснение при
крайния пункт на пристигане, следва да се измерва въз основа на разстоянието по „голямата
дъга“ между мястото на заминаване и крайния пункт на пристигане, т.е. пътуването, а не
чрез сумиране на разстоянията по „голямата дъга“ между различните свързващи полети,
съставляващи пътуването. Измерено от съда посредством сайта ..... разстоянията по
„голямата дъга“ между двата свързващи полета от Рига до София възлиза на 1583 км.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на такива
по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време равна или по-
голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от въздушния
оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени
единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по
съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.
Ето защо, съдът намира, при съобразяване на дистанцията на полета, че ответникът
дължи на ищеца обезщетение по чл.7, т.1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро, поради
7
което искът следва да бъде уважен в цялост, като сумата се присъди ведно със законна лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, а за разликата до
пълния искан размер – искът да се отхвърли. Това е така, тъй като при положително решение
по иск по чл.422 ГПК същият се смята за предявен от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за вземането – чл.422, ал.1 от ГПК.
Относно предявения иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди:
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. са
предвидени минималните права, които се предоставят в полза на пътниците във въздушния
транспорт, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е
отменен или е закъснял, но този международен акт не урежда хипотезите на пълно
обезщетяване на пътника за претърпените от него вреди в тези случаи, като за последния
остава възможността освен да получи обезщетяване съгласно Регламента, така и да търси
пълно обезщетяване на реално претърпените от него имуществени и неимуществени вреди
при наличие на условия, предвидени в друг международен акт или съответно в
националното законодателство, какъвто се явява и настоящия случай. Това следва и по
аргумент от нормата на чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., с която изрично се предвижда
възможността пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения /в този смисъл е
и практиката на Съда на европейските общности - Решение от 13.10.2011 г., постановено по
дело C-83/2010 г./. Съгласно чл. 12, § 1 Регламент № 261/2004, регламентът се прилага без да
се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. В този смисъл е и даденото
с решение от 13.10.2011 г. по дело С-83/2010 на СЕС тълкуване на понятието "допълнително
обезщетяване", посочено в член 12 от Регламент № 261/2004, а именно, че същото трябва да
се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените
в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз или в
националното право условия, обезщетение за вредата, включително неимуществената,
причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз. Ето защо в случая е
допустимо ищецът да търси обезщетение по общите правила на договорната отговорност,
предвидените в ЗЗД, за реално претърпените от него вреди, каквито се твърди, че са тези за
заплащане на разходи за нощувка, за самолетен билет за връщане, за билет за футболен мач,
както и описаните в исковата молба неимуществени вреди. Следователно настоящия
съдебен състав следва да разгледа дали се установява, че са настъпили всички предпоставки,
при които възниква отговорността на превозвача за тяхното обезщетяване, предвидени в чл.
79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Фактическият състав на договорната отговорност за вреди по чл. 79, ал. 1, изр. 2
ЗЗД включва следните елементи, подлежащи на доказване от ищеца: 1 неизпълнение на
договорни задължения от "Дойче Луфтханса " АД; 2 настъпване на неимуществени вреди; 3
вредите да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението; 4 наличие на причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
8
Според фактическите твърдения на ищеца в резултат на закъснението на полета и
пропускането на свързания с него полет до гр. София, претърпяла болки и емоционални
страдания, имала тревожност, физическа и психическа умора, които продължили през дните
на коледните и новогодишни празници на 2022 година, както преживяла притеснения,
изпитала неудобства и имала посттравматичен стрес, изразяващ се в тревожност и
притеснения. В относително дългия период за времето на престоя си на летището от страна
на авиопревозвача не й били осигурени храна и напитки, условия за сън, не разполагала с
пари и багаж, следствие на което ищцата била изтощена, провалили се плановете й за
коледните и новогодишните празници, изпитвала притеснения и тревожност да пътува със
самолет, както и от това, че няма да може да продължи нормалния си начин на живот един
относително дълъг период от време.
В случая, както беше посочено, следва да се приеме, че превозвачът "Дойче
Луфтханса" АД не е изпълнил точно своето основно задължение по сключения с ищеца И.
М. договор за превоз, а именно да превози пътника по уговорения маршрут и в уговорения
между страните час, тъй като последният не е бил допуснат до борда на самолета, с който се
е осъществил полета, за който той е закупил билет. С това се доказва настъпването на
първата предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на ответникът и съдът
трябва да разгледа дали се установяват останалите, а именно дали описаните в исковата
молба вреди са претърпени реално от ищеца и дали те са преки, непосредствени и
предвидими, за да подлежат на обезщетяване от страната, която не е изпълнила своите
задължения по договор за превоз на лица.
Доказва се от свидетелските показания, че следствие на закъснението, пътника
останал на летището до 7-8 ч. сутринта, бил е без багаж, който е бил чекиран директно за гр.
София от летището в гр. Рига, не предложили храна, вода, напитки и настаняване в хотел,
нямала налични финансови средства. От там на сутринта на 17.12.2022г. се наложило да
запази нов полет до Рим и от там до гр. София. И при пристигането си била изморена,
притеснена и с главоболие. Пътника пристигнал в гр. София на 17.12.2022г., когато имала
уговорка да се срещне със семейството си за отпразнуване на семеен празник, който
пропуснала, защото решила да остане в гр. София, за да изчака пристигането на багажа си,
който липсвал. Пътника бил притеснен от липсата на багаж, тъй като в него били
подаръците за коледа на близките си и защото нямала парични средства да купи нови
подаръци. Багажът пристигнал една седмица по-късно, след коледните празници.
При съобразяване на дадените с Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк.
дело № 4/2012 г. на ВКС- ОСГТК на ВКС, тълкувателни разяснения, според които при
договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди
тогава, когато се докаже, че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, настоящият въззивен съд
намира, че в случая претендираното от Л. К. обезщетение в общ размер на 2 082. 16 лв. не
може да бъде присъдено. Следва да се отбележи в тази връзка, че и целта на предвиденото
в чл. 7 от Регламент № 261/2004 обезщетение в размер на 400 евро- при "отказан достъп на
9
борда", е да репарира и причинените на пътника неимуществени вреди, предизвикани от
свързаните с това сериозно безпокойство и неудобство.
Договорната отговорност за обезщетяването на вреди от неизпълнение е ограничена
до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или
закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението. Предвидимостта на вредите следва да
е налице и за двете страни по сделката и то към момента на пораждане на задължението на
превозвача да превози пътника до определено място, т. е. към момента на сключване на
договора за превоз.
Несъмнено неизпълнението на задължението на ответника е довело до тревожност,
физическа и психическа умора у пътника, които са продължили до прибирането и в гр.
София, както и че е изпитала неудобство, притеснения, имала е дълъг престой на летището,
без да и бъде осигурена храна и напитки, условия за сън, не разполагала с пари и багаж.
Изпитаните чувства под формата на неимуществени вреди са типични за подобен вид
неизпълнение на задължение, поради което се намират и в причинна връзка с
неизпълнението. В случая обаче тези вреди надхвърлят допустимите за този вид
неизпълнение с оглед продължителността на престоя на летището, липсата на осигурена
храна и напитки, липсата на достатъчно средства за осигуряването на такива, заставата да
прекара нощта на летището. Ето защо, предвиденото в чл. 7, пар. 1 от регламента
обезщетение не се явява достатъчно, за да обезпечи понесеното в резултат на закъснението.
Въз основа на тези обстоятелства, съдът намира, че обезщетението по чл. 7, пар. 1 от
регламента в този случай от 400 евро не се явява достатъчно, за да обезпечи понесените
неудобства, поради което намира, че справедлив размер на обезщетението за понесените
неимуществени вреди е 250 евро, като предявеният иск следва да бъде уважен до този
размер. Вземането се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане като акцесорна последица.
За разликата над тази сума, предявеният иск подлежи на отхвърляне, тъй като не се
установиха понесените неимуществени вреди в твърдения обем. Не се установява от
показанията обаче тревожността, физическата и психическата умора следствие на
закъснението на полета от Рига-Виена и пропускането на полета Виена-София да е
продължила и през дните на коледните и новогодишните празници на 2022г. Не се
установява по делото, че пътника е имал посттравматичен стрес, изразяващ се в тревожност
и притеснения. Не се установява, че в резултат на това неизпълнение и изпитаното от него
неудобство пътника не е могъл да продължи нормалния си начин на живот относително
дълъг период от време.
Свидетелските показания дават информация, че пътникът е пропуснал семеен
празник, но това не е въведено като фактическо твърдение. При все това, този съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото в случая на превозвача не е било
ясно, че пътника И. М. има семеен празник на 17.12.2022г., няма как да се приеме, че за него
изобщо е било възможно да допусне, че ако не изпълни своето основно задължение по
10
превозния договор, за пътника ще е нормално да преживее разочарование от това, че не е
присъствал на празника. Освен това, сам пътникът е решил да остане в гр. София, за да
изчака багажа си, без да има яснота кога той ще бъде наличен, поради което е могъл да се
прибере в гр. Сандански.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищеца и такива следва да
му се присъдят, защото ответникът е дал повод за завеждане на делото. Разноски за
държавна такса своевременно са претендирани и възлизат в общ размер на 100.00 лева, от
които 25.00 лева в заповедното производство и 75.00 лева в исковото. От тях дължими от
ответника съобразно размера на уважената част от иска са разноски в общ размер на 70.81
лева, от които 16.66 лева за държавна такса по ч.гр.д. №69732/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 54.15 лева в настоящото производство.
Своевременно са претендирани и разноските за адвокатско възнаграждение за оказано
на ищеца процесуално представителство в заповедното и исковото производство. В този
случай, разноските следва да се присъдят на адвоката и се определят от съда в размер на
200.00 лева по ч.гр.д. № 69732/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 400.00 лева в
настоящото производство. Възнаграждение в този размер се определя с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, протичането му в едно съдебно заседание, без
събиране на допълнителни доказателства. От тези разноски, съобразно размера на уважената
част от исковете, дължимо е адвокатско възнаграждение в общ размер на 350.72 лева, от
които 133.33 лева по ч.гр.д. № 69732/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 217.39 лева за
настоящото производство.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на ответника, но такива не са
претендирани, няма доказателства да са сторени, поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.7, т.1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Дойче Луфтханса“ АД, регистрирано съгласно
законодателството на Федерална република Германия по № ..., със седалище и адрес на
управление Германия, гр. Кьолн, ..., чрез търговското си представителство в България,
вписано в търговския регистър при Българска търговско-промишелна палата с ЕИК по
Булстат ..., рег. № на представителството в БТПП – .../06.06.2001г. дължи на И. Т. М., ЕГН
11
**********, с адрес гр. Сандански, ул. „П. Я.“ № .., сумата 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и
пропуснато прикачване на полет № OS799 от Виена, Австрия, до София, България, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 18.12.2023г., до окончателното
плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 69732/2023г.
на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за разликата над уважената
част до пълния искан размер от 600.00 евро.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД, „Дойче Луфтханса“ АД,
регистрирано съгласно законодателството на Федерална република Германия по № HRB
268, със седалище и адрес на управление Германия, гр. Кьолн, чрез търговското си
представителство в България, вписано в търговския регистър при Българска търговско-
промишелна палата с ЕИК по Булстат ..., рег. № на представителството в БТПП –
..../06.06.2001г. да заплати на И. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. Сандански, ул. „П. Я.“ №
.., сумата 250 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки, емоционални страдания, тревожност, притеснения,
неудобство, стрес, физическа и психическа умора, вследствие на закъснение на полет №
ВТ273 от Рига, Латвия, до Виена, Австрия, и пропуснато прикачване на полет № OS799 от
Виена, Австрия, до София, България, и закъснение от над 18 часа при пристигане в крайния
пункт - София, България по договор за въздушен превоз с двупосочен самолетен билет
№.../07.11.2022г. за общо 4 полета- №LH1703, №LH4454, №ВТ273 и №OS799, ведно със
законна лихва от 26.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, иска за разликата над уважената част до пълния искан размер от 600.00
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Дойче Луфтханса“ АД, регистрирано
съгласно законодателството на Федерална република Германия по № ..., .. да заплати на И. Т.
М., ЕГН **********, сумата 70.81 лева – разноски за държавна такса съобразно размера на
уважената част от иска, от които 16.66 лева за държавна такса по ч.гр.д. №69732/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 54.15 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Дойче Луфтханса“ АД, регистрирано
съгласно законодателството на Федерална република Германия по № ..., да заплати на Г. О.
М., ЕГН ...., сумата 350.72 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно
размера на уважената част от иска за оказано на ищеца И. Т. М. процесуално
предствавителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, от които 133.33 лева по ч.гр.д. №
69732/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 217.39 лева за настоящото производство.
УКАЗВА на ответника, че присъдените вземания могат да бъдат платени по следната
банкова сметка, посочена в исковата молба, а именно: IBAN: .... при „Банка ДСК“ АД с
титуляр И. Т. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
12
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13