Решение по дело №1562/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 326
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20231210101562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Благоевград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101562 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. П. С., ЕГН ********** и Д. П.
С., ЕГН **********, против Община Благоевград, представлявана от Кмета.
Навежда се в молбата, че ищците са наследници на П. М. С., починал на ****** г.
Твърди се, че приживе същия осъществявал фактическа власт и владение върху следния
недвижим имот, а именно: Имот с пл. № 149 с площ от 2 200 кв.м., находящ се в с. И., при
съседи: имот пл. № 316, имот пл. № 155, имот пл. № 454, имот пл. № 468 и имот пл. № 452
по КП на с. И. от 2001 год., който имот, по действащата КК представлява: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 00134.501.149 /нула нула сто тридесет и четири, точка, петстотин
и едно, точка, сто четиридесет и девет/, представляващ имот 149 /сто четиридесет и девет/, в
кадастрален район 501 /петстотин и едно/, в с. И. с ЕКАТТЕ 00134 /нула нула сто тридесет и
четири/, съгласно заповед № РД-18-82/26.11.2021 г на ИД на АГКК, целият с площ от 2 206
кв.м /две хиляди двеста и шест кв. м/, с трайно предназначение - урбанизирана територия,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), с административен адрес: с. И.,
ул.“Братя Гошеви”, при съседи/граници: имот с идентификатор 00134.501.452,
00134.501.468, 00134.501.157, 00134.501.626, 00134.501.454. 00134.501.155,
00134.501.803, 00134.501.316, 00134.501.628, 00134.501.801.
Навежда се, че процесният имот е с площ от 2 206 кв.м., като наследодателя на
ищците владеел повече от 40 години преди смъртта си, а след неговата смърт това владение
продължило от ищците и продължава и към момента, като същото присъединили към това
на праводателя. Навежда се, че така общото владение върху описания имот е повече от 70
години и затова спор с никого не е имало. Твърди се, че в югоизточната му част имат
1
ищците изградена жилищна сграда, в годините назад са го ограждали, върху част от него
имат трайни насаждения, а друга част използват като градина и ливада независимо, че е част
от урбанизираната територия на с. И.. Твърди се, че за описаният период от време, вкл. до
момента, владението и фактическата власт винаги са били явни, спокойни и с намерение за
своене, като никой не се е противопоставял на същите, нито пък затова е имало спорове с
който и да било.
Навежда се, че тъй като за целия описан имот не притежават документ за
собственост, в края на месец май и началото на месец юни 2023 г. предприели действия за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. За целта подали до Община
Благоевград молба-декларация за удостоверяване, че имота не е общинска собственост.
След получаване на завереният екземпляр установили, че в него е отбелязан наличен акт за
общинска собственост. Поддържа се, че такъв акт не е известно на ищците да съществува,
поради което и права на Общината не са материализирани в такъв документ. Навежда се, че
дори такъв да съществува, той не би легитимирал Общината като собственик на имот с
идентификатор 00134.501.149, тъй като за съставянето му не съществува фактическо и
правно основание. Твърди се, че владяният от ищците имот не попада в хипотезата на който
и да било от текстовете на ЗОбС /не е придобит от Общината чрез сделка, не е владян от нея,
не е бил обект на отчуждаване, не е част от технически или др. съоръжения и т.н./, нито пък
друг закон предвижда обявяването му за общинска собственост. Независимо от това обаче
наличието на съставеният АОС е пречка да довършат ищците процедурата по снабдяването
с документ за собственост, с което обосновават правният интерес от оспорване правата на
Община Благоевград върху недвижимият имот.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Благоевград, че не е собственик на
недвижим имот с идентификатор идентификатор 00134.501Л49 /нула нула сто тридесет и
четири, точка, петстотин и едно, точка, сто четиридесет и девет/, представляващ имот 149
/сто четиридесет и девет/, в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, в с. И. с ЕКАТТЕ
00134 /нула нула сто тридесет и четири/, съгласно заповед № РД-18-82/26.11.2021 г на ИД
на АГКК, целият с площ от 2 206 кв.м /две хиляди двеста и шест кв. м/, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - Ниско застрояване
(до 10м), с административен адрес: с. И., ул.“Братя Гошеви”, при съседи/граници: имот с
идентификатор 00134.501.388; 00134.501.452, 00134.501.468, 00134.501.157
00134.501.626, 00134.501.454, 00134.501.810; 00134.501.155, 00134.501.803, 00134.501.316,
00134.501.628, 00134.501.801.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска. Навежда се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост вр. с
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за
общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон.
2
Законовата разпоредба, по силата на която имотът е станал общинска собственост е § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС. Сочи се, че съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС {обн. -
ДВ, ор. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.\ застроените и
незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Твърди се, че със
Заповед № 136/ 07.03.1967 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен първият
регулационен план за с. И., в който процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 59
и за него са отредени парцели XII, XV, XVI от кв. 8 и парцел IV от кв. 15.
Твърди се, че със Заповед № 2/ 05.01.1985 г. на Общински народен съвет - Благоевград е
одобрен следващият застроителен и регулационен план на с. И., в който процесният имот е
отразен с планоснимачен номер № 149 и за него са отредени парцели I, ХИ, ХШ, XIV и XV
от кв. 5 и 6.
Твърди се, че със Заповед № 1395/27.03.2001 г. на Кмета на Община Благоевград е
одобрен сега действащият кадастрален и регулационен план на с. И., в който процесният
имот е отразен е планоснимачен номер № 149 и за него са отредени парцели I, XII, XIII, XIV
и XV от кв. 5 и от кв. 6.
Твърди се, че с Акт за държавна собственост № 52/20.03.1985 г. парцел I от
процесния имот с планоснимачен номер № 149, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77
от Наредбата за държавни имоти, е актуван като държавна собственост. Видно от
този Акт, атакуваният в настоящия процес, имот е бил бивша собственост на АПК „Д.
Благоев“, представлява „незастроен жилищен парцел - земеделска земя и е предоставен
безвъзмездно на Общински народен съвет - Благоевград. Поради предназначението на имота
за жилищно застрояване, според предвижданията на РП от 1967 г на с. И.., с който е
извършена първичната регулация, имотът е бил със статут на дворно място и се счита
държавен на основание Разпореждане № 404/28.10.19968 г.. изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г.
По силата на това разпореждане всички земи на АПК и другите селскостопански
организации, попадащи в строителните граници на населените места, с изключение на
парцелите в стопанските им дворове и необходимите за производствените им нужди, се
предава безвъзмездно на Об НС, които могат да отстъпват върху тях право на строеж.
Навежда се, че тези имоти не са застроени, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ -чл. 10,
ал. 13ЗСПЗЗ, ако не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ - се считат общински на
основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение периода на владение на наследодателя на
ищците, който се твърди в исковата молба, а именно повече от 40 г. преди смъртта му, за
този период до 1991 г е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на
имоти- държавна собственост. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА / Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г„ в
сила от 17.09.1991 г./ е изменен чл. 6 ЗС като е предвидено, че става общинска собственост
имуществото, предоставено на Общината със закон. След 01.06.1996 г. с влизане в сила на
Закона за държавната собственост на основание чл. 2, ал. 3 имотът е придобил статут на
3
частна държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за Общинската собственост /Обн. ДВ
бр. 92/05.11.1999 г. / тя е трансформирана в частна общинска собственост, за която е
приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с § 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр.
105/2006 г. /, продължен до 31.12.2022 г. Придобивното основание по § 42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС, с оглед естеството си, е по силата на закона. То се изразява в трансформация на
собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и
отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Към датата
05.11.1999 г.. когато тази разпоредба е била приета, територията, в обхвата на която се
намира спорният имот, съгласно предвижданията на КЗРП на с. И., одобрен със Заповед
№2/05.01.1985 г. на Общински народен съвет - Благоевград, е отредена за целите посочени в
този параграф, а именно - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия на общината.
Навежда се, че във връзка с горното, следва да се има предвид, че с приемане на
Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната възможността общините да притежават
право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите.
Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени
изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление
на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи
собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. В чл. 6 от
ЗС в първата му редакция бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г. !ДВ бр. 77/J7.09.1991 г.!
държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. С приемането на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС ЩВ бр.
96/5.11.1999 ?.!, тази държавна собственост е преминала в патримониума на Общината.
Разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към
момента на влизането й в сила, съгласно предвижданията на действащите към този момент
подробни градоустройствени планове на населеното място, са отредени за жилищно
строителство. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в
сила, т. е. по силата на този закон, настъпва трансформация на частната държавна
собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата.
Видно от извадките от регулационния план на с. И. от 1967 г„ одобрен със Заповед №
136/07.03.1967 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград и от застроителния, кадастралния
и регулационния план на с. И. от 1985 г., одобрен със Заповед № 2/05.01.1985 г. на
Общински народен съвет, които прилагам към настоящия отговор на исковата молба,
атакуваният, в настоящия процес, имот е бил отреден за жилищно строителство, поради
което попада в една от хипотезите на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС.
И след като в случая процесният имот е заварен като образуван от имот частна държавна
собственост и при положение, че по силата на действащия към онзи момент план - от 1985 г.
е отреден за жилищно строителство, то тази трансформация на правото на собственост е
валидно настъпила. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска
собственост няма правопораждащо действие. Съставянето на акт за общинска собственост
4
по чл. 5 от ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните
нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на
общинската собственост. Поради това, фактът, че за имота няма съставен акт за общинска
собственост, не е пречка за преминаването му в патримониума на Община Благоевград.
Прави се довод, че Община Благоевград е собственик на имот с идентификатор
00134.501.149, целият с площ 2 206 /две хиляди двеста и шест/ кв. м„ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - за ниско
застрояване /до 10 м/.
Претендира сторените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищците лично и чрез процесуален представител, поддържат
предявената с исковата молба претенция.
Ответникът, редовно призован, не се явява, като вместо него се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения против доверителя му
иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, че ищците са наследници на П. М. С., починал на ****** г., което се
установява и от приетото по делото удостоверение за наследници.
Със Заповед № 136/ 07.03.1967 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен
първият регулационен план за с. И., в който процесният имот е отразен с планоснимачен
номер № 59 и за него са отредени парцели XII, XV, XVI от кв. 8 и парцел IV от кв. 15.
Със Заповед № 2/ 05.01.1985 г. на Общински народен съвет - Благоевград е одобрен
следващият застроителен и регулационен план на с. И., в който процесният имот е отразен с
планоснимачен номер № 149 и за него са отредени парцели I, ХИ, ХШ, XIV и XV от кв. 5 и
6.
Със Заповед № 1395/27.03.2001 г. на Кмета на Община Благоевград е одобрен сега
действащият кадастрален и регулационен план на с. И., в който процесният имот е отразен е
планоснимачен номер № 149 и за него са отредени парцели I, XII, XIII, XIV и XV от кв. 5 и
от кв. 6.
Видно от Акт за държавна собственост № 52/20.03.1985 г. парцел I от процесния имот
с планоснимачен номер № 149, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за
държавни имоти, е актуван като държавна собственост, като актуваният имот е бил бивша
собственост на АПК „Д. Благоев“ и представлява „незастроен жилищен парцел -
земеделска земя и е предоставен безвъзмездно на Общински народен съвет - Благоевград.
Установява се, че предназначението на имота за жилищно застрояване, според
предвижданията на РП от 1967 г на с. И.., с който е извършена първичната регулация,
имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание Разпореждане №
404/ 28.10.19968 г.. изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. По силата на това разпореждане всички
5
земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните граници на
населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите за
производствените им нужди, се предава безвъзмездно на Об НС, които могат да отстъпват
върху тях право на строеж.
Съгласно предвижданията на КЗРП на с. И., одобрен със Заповед № 2/ 05.01.1985 г.
на Общински народен съвет - Благоевград, процесния имот е отреден за целите посочени в
този параграф, а именно - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия на общината.
Видно от извадките от регулационния план на с. И. от 1967 г„ одобрен със Заповед №
136/ 07.03.1967 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград и от застроителния, кадастралния
и регулационния план на с. И. от 1985 г., одобрен със Заповед № 2/05.01.1985 г. на
Общински народен съвет, процесният по делото имот е бил отреден за жилищно
строителство, поради което попада в една от хипотезите на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС.
Видно е от писмените доказателства, че В. С. и Д. П. са депозирали молба до Кмета на
Община Благоевград, с която е поискала от Кмета на Община Благоевград да завери Молба -
декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот.
Видно от Удостоверение с изх. № 278/ 07.06.2023 г. Кметът на Община Благоевград е
удостоверил, че поземлен имот с идентификатор 00134.501.149 по КККР на с. И., общ.
Благоевград е общинска собственост, съгласно АДС № 52/ 20.03.1985 г.
По делото от ищците са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан Ж. Ст., който посочи, че през 1969 година бащата
и майката на свидетеля са слезли от с. М. и са закупили имот от чичото на В. и Д. - от брата
на техния баща. Закупили имот в „М.ва“ махала - над център на с. И. /бившето А./, има
бивша сграда на ТКЗС. От тогава и до сега живее там свидетеля, като имотът, за който става
въпрос сега преди това бил общо като ливада, ползвали го за косене на сено, за склад на
сено. Мястото било заградено първоначално с дървени колци и бодлива тел. В ливадата
няма сграда, а в големия имот В. и Д. имат построени къщи. Ливадата е 2 дка и нещо, като
общо на брат му и това на Д. може да има 4 дка и повече. Откакто помни свидетеля имота те
си го ползват. Сочи свидетеля, че Д. и В. имат имота от техния дядо, като те са трима-
четирима братя. Дядото им се казвал М., той си разделил имота на синовете и фактически
този имот остава наследство от П. С., бащата на Д. и В., който е син на М.. Д. и В. никога не
са имали спорове с никой за този имот, защото те са си поделили имотите. Сочи свидетеля,
че баща му е купил имота от един от чичовците на Д. – Михаил, който е един от синовете на
М., като имотът под старата сграда се ползва от Д. и В., парцел който си е разделен на
двамата братя. Садят си градина там. Откакто помни имота свидетеля през него не са
минавали пътища. Искали да прекарат улица, но Д. и В. не се съгласили и така си останало.
Свидетеля сочи, че освен Д. и В. не е виждал други хора, които да ползват имота, абсурд.
Оградите на имота се поддържат от Д. и В., баща им починал доста отдавна и те си
поддържат всичко. Докато той бил жив също участвал в поддръжката, помагал и той.
Имотът винаги е бил общо заграден, и техните къщи където са, и тази ливада. В частта,
6
където се намира ливадата го ползват за косене на трева, защото имали стока. Виждал
свидетеля как се ползва като ливада, то и сега се ползва.
Свидетелят сочи, че в района около процесния имот не са влизали ТКЗС да работят с
трактори или друга механизация. Сочи свидетеля, че едно време се садяло тютюн, но това
било на половин километър и повече над процесния имот. Сочи свидетеля, че къщи по-
късно се построили в селскостопанските земи, където се садяло едно време тютюн. В този
район на този дядо Милко имало стар зид, помни свидетеля къщата, от едно време и зида си
стои още на старата къща.
Свидетелят Й. К. сочи, познава Д. и В. С.и, от времето, когато е роден в с. И.. Там е
роден, там живее свидетеля, за момента е кмет на селото и познава всички. Сочи свидетеля,
че е кмет на селото от 2014 година. В. и Д. са местни хора от време оно, заселили се в
бившето село А., сегашно И. и имат много имоти. Сочи свидетеля, че над центъра на селото
имат имот, където са им къщите. Почти са в средата на нещо като махаличка, където са
разположени почти всички от М.вия род, където около тях са братовчеди и чичовци, които
са покойници вече. Площта на имота на Д. и В. е 2 дка и нещо. Целия имот е ограден и
където са им новите къщите, и където е старата. Целият е ограден, те си владеят целия имот.
Имотът, където е старата къща и свободната площ е около 2,3 дка. Има постройка – старата
къща, където са родени – гредоред, а най-отдолу стоят доварите на най-старата къща, където
е живял техния дядо. Една част от имота е ливада. Тази ливада си я спомня свидетеля от
детските години, защото там била пистата на снега и там ял бой от дедо П., защото там се
пързаляли. Човекът гледал животни и имало купки сено, а по-големите от децата пушели.
Сочи свидетеля, че под къщата е градина, то е скат не е много равно, в имота има орех,
откъм източната страна има и бунар. Предполага свидетеля, че и орехът и бунарът са в
имота на ищците, навремето когато не е имало вода са били 4-5 бунара в селото, където
хората са ходили да си дърпат вода, той е един от най-старите, с каменен зид.
Сочи свидетеля, че южно от сградата, която описа имотът се ползва от В. и Д. и има
градина. Не е виждал никой извън В. и Д. да коси ливадата и да сади градината. Това е,
откакто се помни, винаги, като едно време дядо П. – бащата на Д. и В. косел ливадата. Не
знае свидетеля да е имало някакви спорове, имотът на В. и Д. целия е ограден. Това е било
винаги. В детските години са минавали по една пътека, но е заградено цялото. Преди време
дедо П. – таткото на ищците поддържал оградата, която била дървени колове и бодлива тел.
След това оградата вече е с мрежа, като мрежата е поставена след 90-е години от Д. и В., и
техните деца, те им помагат. За всичко, което описа свидетеля не е чул между В. и Д. да е
имало спорове с други. Имали казус с Община Благоевград, когато стана кмет свидетеля
относно прокарване на улица, която е по РП – ул. „Братя Гошеви“, която не се прокара.
Когато пуснал заявление за прокарване на тази улица съгласно РП, Община Благоевград
поискали съгласие от собствениците, защото по разписен лист излизало, че имотът през
който трябва да мине тази улица, минава през частна собственост. Частната собственост
била на П. М.в С. – бащата на Д. и В. и вече той като бил покойник, ходил при В. и Д. на
разговор, но те отказали да мине пътя докато не бъде направена процедура за обезщетение.
7
Това станало достояние на Общината чрез свидетеля като кмет. Не помни свидетеля дали
станало 2014 година или е 2015 година, когато започнал мандата, но доста време го дъвкали
този въпрос, защото имало и подписка от хора за този път. Сочи свидетеля, че не са влизали
в процедура за отчуждаване. АПК имало от южната страна - долу ниското в равното. Има
бивш овчарник на АПК, където се получава контактна зона на гърба на овчарника и от него
нагоре в ската започва имота на В. и Д.. Върху този имот АПК не са работили, само равните
части се работели от АПК.
Съдът кредитира показанията свидетелите, доколкото същите са логични,
последователни, непротиворечиви, базирани на данни от лични впечатления. Освен това
свидетелите нямат родствена връзка със страните по делото, което не ги прави
заинтересовани.
По искане на ответника е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице Ю., по която
дава заключение, че за поземлен имот с идентификатор № 00134.501.149 е бил земеделска
земя преди 1929 год., но с построяване на жилищна сграда в него, той е станал дворно
място в новообразуваната мах.А., като част от с. Еленово, като поземлен имот с
идентификатор № 00134.501.149, като дворно място не е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и
други подобни организации. За процесния имот няма налице подавани заявления за
възстановяване на собствеността. Налице е частична идентичност за 412 кв.м., между имота
описан в Нотариален акт № 144 от 1975 година процесния поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 00134.501.149 по КККР, с площ от 2206 кв.м., като за онагледяване
отговора на въпроса, на основата на одобрената КККР, е изработил вещото лице цветна
Комбинирана скица в М 1:500, със следното съдържание: - с плътни черни линии - са
показани границите на ПИ с идентификатор № 00134.501.149 по КККР; - със сини
римски и арабски цифри - са записани номерата на парцелите /УПИ/ отредени за имот пл.
№ 149, по действащия регулационен план за с. И., от 2001 год.; - със зелени линии и зелен
надпис - са показани границите и номера на парцел XV-59, по регулационни план от 1967
год., с площ на парцела от 567 кв.м.; - тонирана в сиво - е показана площта на имот пл.№
59, от 412 кв.м., която попада в границите на отредения за този имот парцел, по
регулационни план от 1967 год.,, която площ е обект на нот. акт № 144 от 1975 год., при не
уредени регулационни сметки за останалата площ от 155 кв., до площта на парцела от 567
кв.м.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, доколкото е пълно, ясно и
не възникват съмнения относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК, отричайки правото на собственост на ответника.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
8
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана
върху собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
Правният интерес по предявения отрицателен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищците, че са собственици на посочения имот и че техните права се
оспорват от ответника, който претендира собствеността на имота на основание закон, след
като са отпочнали ищците процедура за снабдяване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1985 г., когато е
съставен процесният акт за държавна собственост, което право на собственост на държавата
е трансформирано на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, във връзка с § 42 ПЗР на ЗИДЗОС в
право на собственост на общината. Съгласно цитираната разпоредба, Застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В случая, имота е
частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство, поради което с приемането
на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, в сила от
01.07.2006 г., правото на собственост на държавата се е трансформирало в право на
собственост на община Благоевград върху процесния имот.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 1969 г. ищците са оградили
имота, стопанисват имота, и от тогава са в непрекъснато владение на дворното място. От
посочения момент до датата на съставяне на акта за държавна собственост и до датата на
предявяване на иска е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок,
9
поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до придобиването на правото на
собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по
отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС. По делото обаче липсват
такива доказателства, поради което следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост
и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по
делото е придобит от тях по давност.
Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които
забраняват придобиване на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти
публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега,
визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода
от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до
1996 г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този
смисъл са и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична
държавна собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за
общинската собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична
общинска собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност
всички държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност
само имоти - публична държавна или общинска собственост.
По делото са налице доказателства - АДС, че имотът е бил собственост на държавата,
собственост на АПК, но тъй като е отреден за жилищно строителство, с приемането на
Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, в сила от
01.07.2006 г., правото на собственост на държавата се е трансформирало ex lege в право на
собственост на община Благоевград върху процесния имот.
От друга страна, даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост,
придобит чрез от държавата, която го е отчуждила, съдът намира, че общината е загубила
собствеността върху имота.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот -
недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото
на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на
31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да
тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. – датата на влизане в
сила на закона, освобождаваща забраната да се придобива по давност имот частна държавна
или общинска собственост – чл. 86 ЗС. Към този момент е в действие правилото на чл. 86
ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не
могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по
аргумент на противното - в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна
държавна или общинска собственост.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
10
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна
давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това
ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната държавна и общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото
изменение от 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал.
1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна държавна и общинска
собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че
"давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е
публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр.
105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014
г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на
собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха
изтекли след 01.06.2006 г.
Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г.
посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което
параграфът няма действие.
Ищците са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и
доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 1969 г., при
владението получено/предадено/ от наследодателя – бащата П. С. до настоящия момент.
Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове,
необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното
право на владение и ползване като собственици.
Община Благоевград в хода на производството не провежда защита на оспорване
11
на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по
давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1,
т. 3 ЗМСМА.
Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот –
държавна собственост, а след 01.07.2006 г. общинска собственост, след 01.06.1996 г. касаят
само публична държавна и общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката
на частна държавна собственост, или частна общинска собственост.
След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл.
131 ГПК, че за времето от 1969 г. до момента на завеждане на иска, ищците упражняват
владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки
поведение на собственици, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в
сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска
собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на
държавна частна собственост, а след приемането на ЗИДЗОС в сила от 01.07.2006 г. е със
статут на частна общинска собственост, следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР
на ЗИДС – от 01.06.1996 г. – отпадането на забраната и до 01.06.2006 г., като такъв имот е
могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр.
46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При данните по делото, ищците са придобили правото на собственост по
отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание - придобивна
давност за времето от 1969 г. до настоящия момент, обхващащо и периода до 01.06.2006 г. и
до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на присъединено владение от
праводателя им, упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно
демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен
извод, че към 01.06.2006 г. и към датата на съставяне на удостоверяването от община
благоевград че имота е общински – 07.06.2023 г., собствеността на този имот е придобита на
оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на
собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищците
констатираните по-късно посредством отказа да удостовери че не е собственик на имота или
свои права за имота.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на 1500 лв., представляващи
разноски за адвокат и сумата 139.65 лв., представляваща заплатена държавна такса за
предявяване на иска.
12
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищеца В. П. С., ЕГН ********** и Д. П.
С., ЕГН **********, че ответникът Община Благоевград, представлявана от Кмета, не е
собственик на недвижим имот с идентификатор идентификатор 00134.501Л49 /нула нула
сто тридесет и четири, точка, петстотин и едно, точка, сто четиридесет и девет/,
представляващ имот 149 /сто четиридесет и девет/, в кадастрален район 501 /петстотин и
едно/, в с. И. с ЕКАТТЕ 00134 /нула нула сто тридесет и четири/, съгласно заповед № РД-18-
82/26.11.2021 г на ИД на АГКК, целият с площ от 2 206 кв.м /две хиляди двеста и шест кв.
м/, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - Ниско
застрояване (до 10м), с административен адрес: с. И., ул.“Братя Гошеви”, при
съседи/граници: имот с идентификатор 00134.501.388; 00134.501.452, 00134.501.468,
00134.501.157 00134.501.626, 00134.501.454, 00134.501.810; 00134.501.155, 00134.501.803,
00134.501.316, 00134.501.628, 00134.501.801
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на В. П. С., ЕГН
********** и Д. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 139.35 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на В. П. С., ЕГН
********** и Д. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 1500.00 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13