РЕШЕНИЕ
№ 2575
10.12.2019 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХХІХ състав, в
открито съдебно заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Стефка Костадинова, като
разгледа Адм.д. № 1856 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.268, ал.1 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на З.Г.М. с ЕГН **********
*** против Решение № 192/05.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата на М. против Отказ за издаване на
разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК
изх. № С190016-159-0000086/17.05.2019 г., постановен от главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
Жалбоподателят в жалбата си излага становище
за незаконосъобразност и неправилност на оспорването решение, като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за обявяване
на обжалваното решение за нищожно, или отмяната му поради липса на мотиви и на
произнасяне по същество. С писмено допълнение към жалбата, депозирано от
пълномощника на жалбоподателя адв. В., се излагат
конкретни съображения относно това, че преди постановяване отказа на публичния
изпълнител е бил съставен протокол по чл.50 от ДОПК, който не е бил връчен на
жалбоподателя, с което е допуснато нарушение на процедурата, като отново е
изложен довод относно липсата на мотиви в обжалваното решение и необсъждане на
писмените доказателства. В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа искането за отмяна на оспореното решение, като моли за
присъждане на разноските по производството по представен списък.
Ответникът в производството – Директор на ТД
на НАП Пловдив, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Е., е
депозирал писмено становище с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Прави се възражение по
отношение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от жалбоподателя. В съдебно заседание
ответникът се представлява от упълномощения му процесуален представител
юрисконсулт А. който поддържа искането за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно
уведомена за образуваното производство, не е изпратила представител и не е
встъпила в същото.
Жалбата е подадена от надлежна страна,
длъжник по изпълнително дело, при наличие на правен интерес от обжалване, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно
чл.268, ал.1, вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, според съда, жалбата
се явява основателна.
От
фактическа страна, от
доказателствата, събрани по делото, се установява следното: С постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 19.09.2018 г. на главен публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, във връзка със събиране на установено публично вземане
по изпълнително дело № 16020075877/2002 г. по отношение на З.Г.М. е бил наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в шест банки,
включително и в Българо-американска кредитна банка /БАКБ/ за сумата 21514,37
лева. С искане за разрешение за
неотложно плащане на основание чл.229, ал.1 от ДОПК, постъпило при публичния
изпълнител на 10.05.2019 г., М. поискала издаване на разрешение за неотложно
плащане за период една стопанска година 1.01.2019 г. – 1.10.2019 г., във връзка
с плащания на дължими суми по договори, свързани с основната й дейност и като
обстоятелства, свързани с искането, М. посочила, че единствената сума, с която
разполага е в размер на 9753 лева и се намира в БАКБ по запорираната
сметка, като моли да бъде освободена сума от 70 процента от общия размер по
повод на неотложна дейност, свързана с основната дейност на лицето като
земеделски производител и предвид необходимостта до десет дни да изплати сума
по предварителен договор, за да засее, обработи и облагороди земеделските земи.
Към искането М. приложила предварителен договор за покупко-продажба, както и
фактури, а също и карта на земеделски производител и анкетна карта за регистрация на земеделски производител. С
протокол от 17.05.2019 г. главният публичен изпълнител удостоверил извършена
проверка по чл.226, ал.2 във вр. с чл.50 от ДОПК във
връзка с подаденото искане по чл.229 от ДОПК от страна на жалбоподателя М.,
като констатирал, че при проверката не
са представени извлечение от банковата сметка с актуално салдо към датата на
искането, договори за изкупуване на земеделска продукция, очаквани приходи и
срокове за плащане на публичните задължения. Посочено било, че при анализ на
поведението на задълженото лице от образуване на изпълнителното дело до момента
няма плащания, а лицето няма свободни от тежести активи и движими вещи, които
да послужат за обезпечаване на задължението по информация от регистрите на НАП.
На 17.05.2019 г. от страна на главния публичен изпълнител бил постановен и
отказ от издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания
по чл.229 от ДОПК с изх. № С190016-159-0000086/17.05.2019 г. по искането на М.
от 10.05.2019 г. Отразено било какъв е размерът на задълженията на лицето към
момента на постановяване на отказа, описани били представените доказателства,
като било посочено, че е установена липса на предвидените в разпоредбата на
чл.229, ал.3 от ДОПК условия за издаване на разрешение за неотложни плащания с
изложени мотиви, че при подаване на искането не били представени всички
необходими документи, извлечение от банковата сметка с актуално салдо към
датата на подаването на искането, договори за изкупуване на земеделската
продукция и документи за очакваните приходи. С жалба против така постановения
отказ М. представила информация за движение по сметката й в БАКБ, от която било
видно, че в сметката, преди датата на депозиране на искането, е постъпила сума
от 9779 лева, съставляваща превод от Държавен фонд Земеделие, както и прогнозен
дневник за 2019 г. на стопанството. По жалбата й Директорът на ТД на НАП
Пловдив постановил обжалваното по настоящото дело Решение № 192 от 05.06.2019
г., като приел същата за неоснователна. В решението издателят му посочил разпоредбата
на чл.229 от ДОПК, като описал съдържанието й и отразил, че в производството по
издаване на разрешение по посечения ред публичният изпълнител действа при условията
на оперативна самостоятелност и преценява дали са налице предпоставките по
чл.229, ал.3 от ДОПК, като преценката е такава по целесъобразност и включва
оценка на обстоятелствата дали е налице действителна неотложност на плащането,
както и че ако счете, че искането не касае суми, предназначени за неотложни
плащания, следва да постанови мотивиран отказ. Посочено било, че при преценката
публичният изпълнител се ползва изцяло от представените от длъжника писмени
доказателства, както и че от представените от длъжника в конкретния случай
писмени доказателства не могат да бъдат формирани изводи във връзка със
съдържанието на чл.229, ал.4 от ДОПК. Посочено било също и че извлечението от
банкова сметка ***, а оценката на това доказателство е изцяло от компетентността
на публичния изпълнител, който следва да я направи съвкупно с всички останали
представени от длъжника писмени доказателства. Отразено било също в мотивите на
обжалваното решение и че нормата на чл.229, ал.2 от ДОПК не поставя ограничения
пред публичния изпълнител да изисква по своя преценка допълнителни
доказателства от длъжника. Заключено е,
че отказът е съобразен с административно - производствените правила, материалния
закон и е в съответствие целта на закона.
При така установеното от фактическа страна,
от правна такава съдът намира следното:
На първо място, оспореното решение е издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената в закона
форма. В тази насока и не са налице основания за обявяване нищожност на
обжалваното решение, а и конкретни доводи в подкрепа на това искане на
жалбоподателя не са били развити.
В нормата на чл.229 от ДОПК
е предвидена възможност публичният изпълнител с разпореждане до банката да
разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника
суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка
с дейността му. Разрешението се издава, при условие че сумите са дължими по
договори, свързани с основната дейност на длъжника и забавянето или неплащането
на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника -
прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност,
разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори,
неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. Условията са
кумулативни. Установяването, че предпоставките по чл.229, ал.3, т. 1-3 ДОПК
съществуват, е в тежест на длъжника. Преценката на публичния изпълнител се извършва
въз основа на писмената молба от длъжника и
приложените към нея доказателства – чл.229, ал.2 ДОПК. Целта на уредбата е да се
предостави възможност на длъжника да се разпореди с част от запорираните
средства, за да може да продължи своята дейност и да реализира приходи, с които
да погасява задълженията си, включително публичните такива. Затова и разрешението
за неотложни плащания се възприема като своеобразно споразумение за разсрочване
на задълженията, чието издаване винаги следва да е обусловено от задълбочен
анализ на доказателствата, подкрепящи искането на длъжника. С оглед на съдържанието
на разпоредбата на чл.229, ал.2 от ДОПК, действително публичният изпълнител не
е изрично задължен с нея да указва на молителя какви или колко доказателства да
представя за установяване на предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 1-3 ДОПК. В
оспорения отказ обаче, както и в потвърждаващото го решение, не са изложени
никакви конкретни мотиви, свързани с анализ за наличието или липсата на посочените
основания по чл.229, ал. 3 ДОПК, като единствено е отразено в обжалваното Решение, че липсата на
изброени доказателства – извлечение от сметката, което впрочем е било на
разположение на Директора на ТД на НАП при произнасянето му, както и на
договори за изкупуване на земеделска продукция и документи за очаквани приходи
препятстват възможността за формиране на изводи и представените доказателства
не позволяват на публичния изпълнител да разбере какви точно плащания касае искането,
в какви размери, какво е основанието за плащане. В тази насока, освен
акцентирането върху липса на конкретни доказателства, посочени от публичния
изпълнител, изобщо не е направен анализ и липсват мотиви по отношение на
представените такива, а именно дали от същите се установяват и какви точно
факти и имат ли последните конкретно отношение към преценката на условията по
чл.229, ал.3 от ДОПК. В тази връзка е видно, че жалбоподателят М. е представила
доказателства относно регистрацията й като земеделски производител, както и
сключен предварителен договор за покупко-продажба на вещи и услуги с конкретен
предмет и стойност, както и срок на плащане, ведно с фактура от 02.05.2019 г.
Посочените доказателства обаче не са били обсъдени в светлината на разпоредбата
на чл.229, ал.3 от ДОПК, като не е извършена оценка на същите, а именно дали
според публичния изпълнител съответно Директора на ТД на НАП, те удостоверяват
наличие на конкретно бъдещо плащане за длъжника, като не е преценено и дали
същото е неотложно, дали забавянето му би довело до тежки стопански последици
за длъжника, както и дали в крайна сметка е свързано с основната му дейност.
Формалният отказ, постановен от публичния изпълнител с основание липса на
относими според него към преценката му документи, потвърден от Директор на ТД
на НАП, в тази насока е в противоречие със закона, доколкото, на практика
административният орган не е взел отношение изобщо по съществото на искането, а
това е било негово задължение, предвид посоченото иначе вярно обстоятелство в
обжалваното решение, че публичният изпълнител извършва в условията на
оперативна самостоятелност преценка за наличие на условията по чл.229 от ДОПК.
Посоченото задължение произтича от общото задължение за изясняване на всички
релевантни факти и обстоятелства за разрешаване на въпроса, поставен пред
административния орган, което е обусловено от основополагащите принципи на
административния процес - принципът на обективност, прогласен в чл.3 от ДОПК,
както и принципът на служебното начало, прогласен в чл.5 от ДОПК, които са
относими и към дейността на публичните изпълнители, предвид изричното им
включване в посочените законови текстове. Задължението за изясняване на
релевантните по конкретния случай факти произтича в крайна сметка и от общите
разпоредби на чл.35 от АПК, както и чл.36 от АПК, приложими във връзка с
препращащата норма на §2 от ДОПК. Ето защо и независимо от посоченото в нормата
на чл.229, ал.2 от ДОПК относно това, че преценката се прави въз основа на представените
от длъжника доказателства и съдържанието на искането му, то факта, че не е
предвидено в тази разпоредба изрично публичният изпълнител да указва
необходимостта от представяне на други доказателства, не освобождава публичния
изпълнител от задължението да прояви процесуална активност, както като
анализира доказателствата, които вече са му представени, така и като изясни и
по служебен път релевантните факти, които счита, че са останали неясни по
предвидените за това способи, включително и като укаже на молителя
необходимостта да ангажира конкретни доказателства, необходими за произнасянето
по същество на решаващия орган. Ако това бе сторено, то публичният изпълнител
би могъл да достигне и до различни изводи, включително и като извърши преценка
на обстоятелствата, свързани с произхода
на средствата по сметката на длъжника в БАКБ, в която връзка, впрочем,
по делото е прието и последващо произнасянето на
публичния изпълнител писмо от банката, адресирано и до ТД НАП Пловдив с искане
за указания във връзка с постъпилата сума от ДФ Земеделие, като се прецени
обстоятелството дали същата се явява и несеквестируема
по смисъла на чл.444, т.8 от ГПК, във връзка със ЗДБРБ.
С оглед на така установеното формално
процедиране от страна на публичния изпълнител обаче, свързано с нарушение на
основни принципи на административния процес, довело на практика до необосновани
крайни изводи, които нарушения, свързани
с процесуално бездействие са съществени, тъй като не просто създават вероятност
за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, но на практика са
довели до липса на каквито и да било фактически и оттам правни установявания на
административния орган, сиреч, липса на мотиви по съществото на искането, съдът
счита, че така постановеният отказ, респективно потвърждаващото го решение, в
което издателят му неправилно е приел, че отказът е постановен при спазване на
административно -производствените правила и на материалния закон и е в
съответствие с целта на закона, а това не е така, следва да бъдат отменени.
Иначе, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, свързано със съставения от публичния изпълнител преди
произнасянето му протокол по чл.226, ал.2 от ДОПК, във вр.
с чл.50 от ДОПК, защото разпоредбата на чл.50, ал.4 от ДОПК предвижда случай, в
който протоколът не се предоставя за подпис на проверяваното лице, какъвто
именно е бил настоящият случай.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че
жалбата е основателна, доколкото и отказа, и оспореното решение, потвърдило
незаконосъобразния отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания са
издадени при липса на мотиви, липса на конкретно изложени фактически и правни
основания, обосноваващи нуждата или липсата на необходимост от осъществяване на
исканите неотложни плащания по обстоятелства по смисъла на чл.229, ал. 3 ДОПК, както и липса на всякакъв анализ на приложените към искането
доказателства. Изложеното налага Решението на директора на ТД на НАП Пловдив,
както и потвърдения с него отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания по искането на
жалбоподателя от 10.05.2019 г. да бъдат отменени. Преписката следва да се
изпрати на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне
по искането за издаване на разрешение за неотложно плащане, с вх. №
С1900160000226425 от 10.05.2019 г., при което да се анализират представените с
искането писмени доказателства, съответно да се съберат допълнително относими
такива за направата на крайни изводи и въз основа на това се изследва наличието
или липсата на условията по чл.229, ал.3 ДОПК.
Във връзка с този изход на производството и
като взе предвид, че разпоредбата на чл.161 от ДОПК е приложима в
производството по обжалване на ревизионни актове, каквото настоящото не е,
както и съобразно с §2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК и като
съобрази възражението за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът счете, че следва да осъди ответника по жалбата да заплати
на жалбоподателя З.М. размера на внесената от нея държавна такса от 10 лева,
както и разноски за възнаграждение за ползвания един адвокат, но до предвидения
в Наредба №1/09.07.2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за
този вид дела, а именно 500 лева /чл.8, ал.3 от Наредбата/, доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
По
изложените съображения и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 192 от 05.06.2019 г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив.
ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания
по чл.229 от ДОПК
изх. № С190016-159-0000086/17.05.2019 г., издаден от главен публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне по искането за издаване на
разрешение за неотложно плащане, с вх. № С1900160000226452/10.05.2019 г.,
подадено от З.Г.М., съгласно дадените с настоящото решение указания относно
прилагане и тълкуване на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на З.Г.М. с ЕГН **********
*** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, съставляваща направените разноски в
производството.
Решението е окончателно.
Административен съдия: