Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
I тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Елена Янакиева к. адм. дело №
1756/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Бумеранг шипинг“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Долни чифлик, ул. „Армейска“ № 5, представлявано от управителя П.Х.Г., чрез
пълномощник му адв. П. Х.– Адвокатска колегия – Велико Търново, срещу Решение №
804 от 14.06.2022г., постановено по НАХД № 401/2022 г. по описа на Районен съд
– Варна, XXXVI състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001645 от 12.10.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“,
с което на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
на „Бумеранг шипинг“ ООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 2 от
същия закон.
Касаторът твърди неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се
изводите на въззивния съд за яснота на извършеното нарушение, тъй като в
разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвП се съдържат две хипотези на изпълнително
деяние, които са различни по фактически състав, а липсата на конкретно описание,
води до ограничаване правото на защита. Касаторът твърди, че фактите, описани в
процесното НП, не кореспондират с нито една от хипотезите, визирани в чл. 104,
ал. 7 от ЗАвП, тъй като посоченото деяние „не предостави“, не е сред възможните
форми на изпълнително деяние. Поради изложените съображения моли за отмяна на
въззивното решение, с което е потвърдено НП. Касаторът претендира и присъждане
на съдебно-деловодните разноски, съобразно списък по чл.80 от Гражданско-процесуалния
кодекс (ГПК).
В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се явява, не се
представлява. В постъпила молба с.д. № 14800 от 05.10.2022г., касаторът
изразява становище да се даде ход на делото и поддържа изложените в касационната
жалба твърдения.
Ответната страна –
Директор РД „АА“ – Варна в писмения отговор на касационната жалба оспорва
същата като неоснователна, а изложените в нея твърдения за неправилни и
необосновани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че постановеното от Районен съд – Варна решение е правилно, съобразено с
процесуалните правила и материалния закон, и не са налице предпоставки за
неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН и от легитимирана страна пред надлежния съд, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
приема,
че от фактическа страна се установява следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалбата на „Бумеранг шипинг“ ООД, чрез пълномощник адв. П. ***-0001645 от
12.10.2021г., издадено от Директор РД „АА“ – Варна, с което за нарушение по чл.
91в, т. 2, пред. 2 от ЗДвП, на оспорващия е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. на основание чл. 104, ал. 7 от същия
закон. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за
това, че не е спазил законоустановения срок от седем дни да представи
изисканите му с покана с рег. № 14-00-51-773 от 01.07.2021 г. документи за
извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г.
относно транспортната му дейност.
Районен съд – Варна от фактическа страна е установил, че на 14.06.2021
г. управителят на дружеството - П.Г. е получил Покана с рег. № 14-00-51-773 от
01.07.2021 г., издадена от РД „АА“ – Варна, за предоставяне на документи
предвид извършване на проверка относно транспортната дейност на дружеството за
периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. В поканата административно-наказващият
орган е отразил какви документи е следвало да бъдат представени в седемдневен
срок от получаването ù.
С приемно-предавателен протокол № 14-00-51-773/1 от 21.06.2021 г.
наказаното дружество предало част от исканите документи. Установено било, че
част от изисканата документация липсва и по-конкретно информация, извлечена на
магнитен носител от картата на водача М.Й.Д., с ЕГН **********.
Срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ на 31.08.2021 г., за нарушение по чл. 91в, т. 2, пр. 2 от
ЗАвП, изразяващо се в неспазване на законоустановения срок от 7 /седем/ дни,
изтичащ на 21.06.2021 г. да представи на служителите в РД „АА“ – Варна за проверка изисканата в
раздел I, пункт 5, изр. 2, пр. 2 от поканата информация, извлечена от картата на
водача М.Й.Д., с ЕГН **********, за периода от 01.08.2020 г. – 30.11.2020 г.,
когато водачът е извършвал международен превоз на товари, управляващ МПС с рег.
№ В 4243 ВН, видно от записите на паметта на дигиталния тахограф, монтиран в
гореописаното МПС, за 20.08.2020 г., 02.09.2020 г. и 04.09.2020 г. На същата
дата АУАН бил предявен на управителя – П.Г. на дружеството, който в графата за
възражения отбелязал, че има такива, но в срока по чл. 44 от ЗАНН възражения
срещу АУАН не постъпили.
Въз основа на съставения АУАН на 12.10.2021 г., административнонаказващият
издал атакуваното НП № 23-0001645, като изцяло възприел констатациите изложени
в АУАН и приел, че проверяваното дружество е извършило нарушение по чл. 91в, т.
2, пр. 2 от ЗАвП и на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП наложил имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/лв.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че от събраните
по делото доказателства – писмени, приобщени с административнонаказателната
преписка и събраните в хода на съдопроизводството свидетелски показания на
свидетеля Бранимир Георгиев – актосъставител, се установява фактическата
обстановка. В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, като същото е започнало
въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган. НП е мотивирано,
съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл. 34 ЗАНН срок, отговаря на изискванията на чл. 42
и чл.57 ЗАНН, като се съдържат законоустановените реквизити.
Районен съд – Варна счел, че нарушенията описани в НП, са
индивидуализирани до степен, която дава възможност на наказателното дружество
да разбере нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, за да може да организира своята защита. Предвид това съставът на
съда е приел, че неоснователно е възражението относно нарушеното право на
защита, посочено във въззивната жалба.
Въззивната инстанция по възраженията на наказаното дружество –
жалбоподател е изложила в мотивите си, че в хода на протеклото производство по
безспорен начин е установено извършено нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т.
2, пр. 2 от ЗАвП, описано в АУАН и в НП, изразяващо се в непредоставяне на
поисканата информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача М.Й.Д., в срок до 21.06.2021 г. Съдебният състав на
въззивния съд е посочил, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, тъй като санкционната норма, визирана в чл. 104,
ал. 7 от ЗАвП предвижда, че превозвачи, които не съхраняват извлечените данни
от картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка на контролните органи, следва да бъдат санкционирани. АНО е имал
предвид втората хипотеза на посочената разпоредба, а именно – отказ за
предоставяне на информация, извлечена от картата на водача М.Й.Д., на контролните
органи. На следващо място Районен съд – Варна не споделя направеното от
въззивника възражение относно неправилното приложение на материалния закон при
квалифициране на изпълнителното деяние.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият касационен състав не приема
мотивите на въззивната инстанция относно липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения.
За вмененото нарушение на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП е приложена санкционната разпоредба на чл.104, ал.7
от ЗАвП, която предвижда налагането на имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/лв. на превозвач или лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за
собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 356
дни, или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, т. 2 б. „н“ от Регламент № 165 от 04.02.2014 г. на Европейския парламент и
на Съвета, относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
№ 3821/1985 г. на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните
за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, в която е дадено легалното определение на
понятието „извличане“ гласи следното: „„извличане“ от дигитален тахограф
означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от
файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в
паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят
или изтриват записани данни“. Извличането се извършва от
превозвачите и от лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, като по
отношение на данните от паметта на дигиталния тахограф то се извършва най-малко
един път на 90 дни, докато по отношение на данните от картата на водача –
най-малко един път на 28 дни, съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009
г. на МТ.
От фактическото описание на
нарушението, дадено в АУАН и в НП, според което превозвачът „не е спазил
законоустановения седмодневен срок да предостави на служителите на РД
„АА“-Варна за проверка, изисканата с покана информация, извлечена от картата на
водача М.Й.Д.“, по
никакъв начин не става ясно каква е формата на изпълнителното деяние. При
постановяването на НП АНО внася яснота като се позовава на разпоредбите на чл.
91в, т. 2, пр. 2 и на чл. 104, ал. 7 от ЗАвП, откъдето може да се стигне до
извод, че в случая се касае до несъхранение на извлечената информация в
изискуемия срок или за отказ да представи вече извлечената информация, а не до
неизвличане на исканата информация. Така даденото описание на нарушението е
недостатъчно, за да се заключи, че за дружеството, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, е станало ясно в какво
точно нарушение е обвинен, за да може своевременно да организира защитата си.
Противно
на становището на ответната страна, причините, поради които не е предоставена
изисканата информация в указания срок, са пряко относими към установяване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението (реквизит по чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН), поради което контролните органи и АНО дължат изследване на същите,
както и изричното им посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП. Това е
така, защото непредставянето на информацията като резултат, може да се дължи
както на факта, че изобщо не е била извлечена и поради това не се съхранява,
респ. била е извлечена, но не се пази в установения от закона срок, така и на
отказа на превозвача да я предостави, за да осуети проверката ѝ.
Само̀ по себе си обаче непредставянето на информацията в срок, не
осъществява състава на вмененото административно нарушение.
Дори да се
възприеме тезата на ответника, че отказът не трябва непременно да е изричен, а
може да бъде формиран и с бездействието на превозвача в указния с поканата
срок, то тази хипотеза изисква имплицитното установяване на следните факти – че
превозвачът е изпълнил задължението си по чл.37 и чл.38 от Наредба №
Н-3/08.04.2009г. да извлече информацията от тахографа, тази информация да се
съхранява, т.е. да е налична, но да не бъде предоставена на контролните органи,
а в случая такива факти не са установени в административнонаказателното
производство.
Напротив,
по делото са събрани доказателства – писмени и гласни за това, че в срока за
отговор по поканата, дружеството не е разполагало с изисканата информация и е
било в невъзможност да я представи, поради неизправност в системата на Frotcom
България, която не позволява архивиране на данните – факти, които са относими
към първата хипотеза на чл.104, ал.7 от ЗАвП или към нарушението по чл.93г,
ал.2 от ЗАвП, и които не са изследвани в административнонаказателното
производство. Това е довело до неизясняване на фактите по случая и до
недоказаност на вмененото административно нарушение.
Тази неяснота, непълнота и непрецизност в изказа при описанието, както и правната
квалификация на нарушението, винаги представлява съществен процесуален порок,
тъй като по този начин на посочения извършител се накърнява правото на защита.
В хода на съдебното следствие е недопустимо да се установяват факти, с които да
се допълва административнонаказателното обвинение, ето защо допуснатият
процесуален порок представлява съществено процесуално нарушени. Съдът не
разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на
нарушението, като го попълва или коригира.
Районен съд – Варна е достигнал до противоположния извод,
предвид което е постановил незаконосъобразно решение, като същото следва да
бъде отменено. Потвърденото с него НП също подлежи на отмяна.
При този изход на спора,
претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за двете съдебни инстанции, се явява основателна. Пред въззивната инстанция е
представен договор за правна защита и съдействие от 22.10.2022 г., видно от
който за ангажираното и осъщественото на процесуалното представителство по АНД
№ 401/2022 г. по описа на Районен съд – Варна е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 410лв. в брой. Пред настоящата касационна инстанция
също е представен договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. От
същия е видно, че касаторът е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на
410 лв. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което същият следва да бъде редуциран до
сума в размер на 600 /шестотин лева/. – по 300 лв. за всяка една от инстанциите
на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд - Варна, I тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 804 от 14.06.2022
г. по АХД № 401/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО
Наказателно постановление № 23-0001645/12.10.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „Бумеранг шипинг“ ООД,
ЕИК *********, за нарушаване нормата на чл. 91в, т. 2, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001645/12.10.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с
което на „Бумеранг шипинг“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване нормата на чл.
91в, т. 2, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 104, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Бумеранг шипинг“ ООД, ЕИК *********
сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.