О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. Габрово, 22.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и втори май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 173 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 197,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от ДОПК.
Настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-811 от 15.05.2020 г.,
подадена от М.С.Л. *** с ЕГН: **********, чрез адв. К.Т. ***, против Решение по
жалба срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № 56 от 16.04.2020 г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново с искане за неговата отмяна. С това
Решение е оставена без уважение жалба на Л. с вх. № 3812 от 9.03.2020 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново и е потвърден АУЗ № ПО-04000720008590-180-001
от 27.02.2020 г. на старши инспектор по приходите при същата администрация.
С процесния
АУЗ по декларация, въз основа на подадена от задълженото лице молба от
11.12.2019 г. за преразглеждане на данъчно-осигурителната му сметка и
сторниране на начислени лихви по подадена след законово установения срок
годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2015 г., се установява задължения за данъци
и/или за задължителни осигурителни вноски по видове и периоди, както и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 27.02.2020 г., както следва:
1.Лихви – ДОО
за самоосигуряващи се за периода от 4.05.2016 г. – 21.11.2019 г. в размер на
738.53 лв., като е внесена сума от 222.00 лв. и е останала сума за довнасяне от
516.53 лв.;
2. Лихви – Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 4.05.2016 г. – 21.11.2019 г. в
размер на 451.83 лв., като е внесена сума от 120.00 лв. и е останала сума за
довнасяне от 331.83 лв.;
3. Лихви –
Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи селица за периода от 4.05.2016 г.
– 21.11.2019 г. в размер на 282.39 лв., като е внесена сума от 75.00 лв. и е
останала сума за довнасяне от 207.39 лв.
Общата дължима
сума по трите пера възлиза на 1 472.75
лв., от които са вне8сени 417.00 лв. и остават дължими 1 055.75 лв. Посочени са
сметка и срок за внасяне на задължението.
АУЗД е
обжалван в посочения в него 14-дневен срок от адресата му пред Директор ТД на
НАП – Велико Търново. В жалбата си Л. сочи, че при подаване на декларация обр.
/ДОбр 6 за 2015 г., въз основа на която се определят задълженията по процесния
Акт за дължими осигуровки, е допусната техническа грешка, което е установено
въз основа на подадено от него искане за Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Изяснено било, че в данъчно-осигурителната му сметка има надвнесени суми
по фондовете ДОО, ДЗПО и ЗО, тъй като ДОбр. 6 за 2015 година /подадена с нулеви
стойности/ не формира задължения, с които да се обвържат внесените осигуровки. След
установяването на грешката Л. подал коректна ДОбр. 6/15 за дължимите от него
осигуровки. След приемането й се оказало, че той дължи лихви за забава за
плащането на тези осигуровки. Задълженията били изискуеми от 2.05.2016 г., но
се погасявали с осигуровките, внасяни текущо. Внасяните през 2015 г.
осигуровки, както и през последващите години, са обвързани с подадените ДОбр. 6
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т.к. за 2015 г. били декларирани нулеви
стойности. Декларацията за 2015 г. не заела мястото си в хронологичния ред на
задълженията, поради което той отправил писмо до Директора на ТД на НАП –
Велико Търново за преразглеждане на сметката му и премахване от нея на
неправомерно начислените лихви. Въз основа на молбата си получил писмо, в което
му било пояснено, че те следва да се считат дължими. Отговорът бил оспорен, но
жалбата му била оставена без разглеждане, тъй като отговорът не съставлявал
ИАА. Такъв следвало да се издаде от офис Габрово след извършване на съответната
проверка. Производството приключило с процесния АУЗД от 27.02.2020 г., който Л.
оспорва.
Според
жалбоподателя той, като самоосигуряващо се лице, внася редовно осигурителните
си вноски и не е изпадал в забава. Внесените през процесната 2015 г. осигуровки
първоначално се обвързвали с ДОбр. 1 за 2015 г. и след това – с ДОбр. 6 за 2016
г., което било видно от Таблиците на стр. 5-7 от АУЗД. Неясно ставало как с
едно и също плащане се погасяват различни задължения за различни години. Преди
да подаде ДОбр. 6 за 2015 г., което станало на 11.12.2019 г., било установено,
че той имал надвнесени суми по трите осигурителни фонда, което означавало, че
системата не обвързвала добре сумите с подадените декларации. Излизало, че при
пропускане да се подаде ДОбр. 6 в съответната хронология, системата на НАП не
позволява при последващо подаване декларацията да се ситуира на мястото си и да
формира задълженията по реда на възникването им, а системата ги формира по реда
на подаване. В тази връзка жалбоподателят намира, че е нарушен принципът по чл.
169, ал. 5 от ДОПК – всяка постъпила сума да погасява задължение от съответния
вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането.
Задълженията по подадената ДОбр. 6/2015 г. с падеж 2.05.2016 г. трябва да бъдат
погасени преди задълженията по същия вид декларация за следващата, 2016 г.,
чиито падеж настъпва пред 2017 г. Системата на НАП следва да подрежда
задълженията по реда на възникването им, а не по реда на подаване на
декларациите за тях, въз основа на които се формират тези задължения.
По тази жалба
Директор ТД на НАП се произнася с Решение № 56 от 16.04.2020 г., с което
потвърждава процесния АУЗД. По изложените от жалбоподателя мотиви
контролиращият орган отговаря следното: След допусната грешка, изразяваща се в
подаване на ДОбр. 6 с нулеви стойности през 2016 г. за период 2015 г., Л. е
подал коректна ДОбр. 6 за 2015 г. на 11.12.2019 г. Въз основа на нея НАП установява лихви за забава с процесния
АУЗД и в него са изложени констатации относно начина на разпределение на
внесените от лицето средства по месеци, години и фондове за 2016 г. – 2019 г.
Сумите за довнасяне, изчислени след определянето на окончателния осигурителен
доход за 2015 г. са вписани като задължения при подаването на ДОбр. 6 през 2019
г. С оглед единната сметка, постъпилите плащания по ДОС се обвързват с момента
на постъпването им в последователността по чл. 169, ал. 1 от ДОПК, като няма
основание за признаване на недължимост на лихвите по ДОО, ЗО, ДЗПО за 2015 г.
по ДОС на лицето. Органът се позовава на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба №
Н-8/2005 г., според която самоосигуряващите се лица подават ДОбр. 6 еднократно,
до 30.04, за дължимите осигуровки от предходната година и съгласно чл. 209 от ДОПК задълженията възникват въз основа на подадената декларация или на издаден
акт на компетентен орган.
С ДОбр. 1 се
определят само авансово дължимите вноски за осигуровки за същите лица, но
тяхното окончателно установяване става чрез подаването на ДОбр. 6 и именно тя е
титулът, определящ задълженията на лицето по основание и размер. Подаването на
такава декларация с нулеви стойности е довело до невъзможност внесените суми по
ДОбр. 1 през 2015 г. да бъдат коректно обвързани и по тази причина те са
отчетени като надвнесени /недължимо платени/. Според правилата на ДОПК вноските
са послужили за поетапно разпределение на задълженията по подадените декларации
за следващите години. С промяната на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК от 2014 г.
плащанията на задълженията за данъци и осигуровки се извършват по 4 банкови
сметки към съответната териториална структура на НАП. Според ал. 4 до
започването на принудително събиране длъжникът заявява кой вид от задълженията
иска да погаси, като под „вид задължение“ законодателят има предвид посочените
в същата норма в четирите точки задължения. За всеки вид е приложим принципът
за погасяване на най-ранното по падеж задължение, заложен в ал. 5. ДОПК не
предоставя възможност за избор на
длъжника кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали
това става чрез внасяне на сумата или чрез автоматично обвързване с
надвнесената по съответната сметка сума. Според чл. 175, ал. 1 от ДОПК за
неплатените в законово установените срокове задължения се дължи лихва в размер,
определен за доброволно плащане на публичното вземане спрямо момента на
неговото възникване по закон, а не спрямо момента на установяването му с
данъчна декларация или РА. При прегледа на данъчно-осигурителната сметка на
жалбоподателя е видно, че лихвата е
определена като е съблюдавано какви средства е имало по нея, за какви
фондове и на коя дата са били налични и необвързани с други задължения по
декларации. Така, когато лицето е подало ДОбр. 6 с коректни данни в края на
2019 г., за този период на забава правилно са начислени лихви за такава. Така
е, защото преди подаването на корекцията за по-стари периоди на осигуряване
лицето е подавало декларации за последващи такива, явяващи се нововъзникнали
публични задължения към НАП. С Всяка постъпила сума по ДОС на лицето са били
погасявани задълженията му по първата подадена декларация, макар и с нея да се
установяват по-нови задължения. Като подава декларация за по-старо свое
задължение, за него се начислява лихва, т. к. то ще се погаси от по-късно
направеното плащане, понеже плащането по първото декларирано задължение вече е
постъпило и то е било покрито. Подаването на декларация не е обстоятелство,
което може с обратна сила да валидира едно забавяне.
В случая преди
подаването на коректната процесна ДОбр. 6 лицето е подавало декларации за
нововъзникнали публични задължения към
НАП за 2016 г. – 2019 г., като задълженията по тях са бивали погасявани преди
корекцията с процесната такава от края на 2019 г. С подаването на тази
декларация е формирано задължение за по-стар период, но за него Л. се намира в
забава и правилно са му били начислени лихви за това.
Процесното
решение е получено от упълномощен представител на Л. на 23.04.2020 г., а
жалбата против него е подадена на 5.05.2020 г., видно от клеймото на пощенския
плик, следователно същата е депозирана в законния срок от заинтересовано лице,
с оглед на което съдът приема, че е редовна и допустима, като подадена против
подлежащ на съдебно оспорване ИАА. Съгласно чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 156,
ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго,
включително и процесният АУЗД. Това означава, че на основание чл. от същия кодекс на обжалване пред съда
подлежи самият АУЗД, а не Решението, с което той е потвърден. Като е посочил,
че оспорва Решението, на практика жалбоподателят е посочил негоден за съдебно
обжалване ИАА, поради което на същия следва да се укаже, че следва да уточни
ИАА, който оспорва пред съда.
В жалбата си
до съда Л. отново изтъква съображенията, изложени вече пред Директор ТД на НАП
против процесния АУЗД. В подкрепа на становището си той прилага съдебна
практика на други административни съдилища. Жалбоподателят счита, че при
наличието на надвнесени по сметката му суми органът по приходите е следвало да
направи ново прихващане на декларираните задължения срещу внесените такива, а
не да се мотивира с вече направени разпределения на получени такива, които той
е решил от името на ДЗЛ да преразпредели в полза на погасяване на по-късно
възникнали задължения.
В тази връзка
и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1,чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4
от АПК, във вр. с чл. 197 от ДОПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
страни в производството:
1.Жалбоподател:
М.С.Л. ***, ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. К. Тодорова. Призовка да се
изпрати и на ул. „Тодор Бурмов“ № 17, ет. 1, ап. 2.
2.Ответник –
Директор ТД на НАП Велико Търново, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново,
пл. Център № 2.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.06.2020 г. от 10.15 ч.,
за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на
ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, вкл. че
жалбоподателят има публични изискуеми задължения на така посоченото в процесния
АУЗД основание и размер.
ЗАДЪЛЖАВА
ответната страна да представи в 7-дневен срок към преписката поделото: - Молба
вх. № 21227/11.12.2019 г. на жалбоподателя за преразглеждане на
данъчно-осигурителната му сметка; - Информация за всички предприети по тази
молба действия и издадени междинни и крайни актове, извън процесния; -
Подадените декларации– образец № 1 и № 6 за 2015 г. – 2019 г., както и - Справка
за правените въз основа на тях плащания през периода 2015 г. – 2019 г., която
да съдържа данни кое плащане към кое задължение, респективно – декларация се
съотнася, в случай, че има различия
с отразената за това информация в процесния АУЗД.
УКАЗВА на жалбоподателя,
че същият, в 7-дневен срок, следва да уточни кой административен акт обжалва,
съобразявайки се с императивните изисквания на ДОПК и АПК.
Препис от
Определението да се изпрати на страните в едно с призовката.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/