Р
Е Ш Е
Н И Е
№260045
03.11.2020г.,
гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание, проведено на шести август,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Татяна Костадинова Евгения
Стамова
С участието на секретаря:Любка Николова, след като
разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№272/20г. и, за да се произнесе взе
предвид:
С решение от 24.01.2020г. по гр.д.№2383/2019г. на Дупнишкия районен
съд Прокуратурата на Република България ЕИК******** е осъдена да заплати на Й.В.М.
сумата ***** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,изразяващи
се в претърпян силен стрес, безсъние, депресия, тревожност, чувство на
изолация, изпотяване и безсилие от незаконно воденото срещу него наказателно
производство - ДП №614/2016г. на РП- Дупница, нохд
№788/2017г. и НОХД №1068/2017г. на РС – Дупница и внохд
№318/2019г. на ОС – Кюстендил, както и сумата 900 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на предявяване на иска – 12.11.2019г. до окончателното изплащане.С
решението е отхвърлен предявения иск за разликата над ***** лева до ******
лева, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 280,50 лева.
В
срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба, от Марияна
Кожухарова – прокурор в Районна прокуратура Дупница, като представител на
Прокуратурата на Република България срещу решението на Дупнишкия
районен съд от 24.01.2020г. по гр.д.№2383/2019г.Заявено е искане за отмяна на
решението в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян силен стрес,безсъние, депресия, тревожност,чувство на
срам, изолация, изпотяване и безсилие от незаконно воденото срещу него
наказателно производство - ДП №614/2016 на РП – Дупница , нохд
№788/2017г. и нохд №1068/2017г. на РС – Дупница и внохд №318/2019г. на ОС – Кюстендил, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 12.11.2019г. до окончателното изплащане.Жалбоподателят
оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, обезщетението,
като прекомерно завишено.Твърди се, че
по делото не са събрани доказателства , които да установяват действително
претърпени неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от
обвинението, като негативни последици описани в исковата молба.С оглед
показанията на разпитания свидетел е обосновано становище за заболяване
датиращо далеч преди образуваното наказателно производство и евентуални
негативни изживявания във връзка със задържането на ищеца от полицейски
служители, за чиито действия жалбоподателя не носи отговорност.Визира се, липса
на сведения за споделени оплаквания във връзка с действия на разследващи
полицаи, прокурори и съдии.Наказателното производство е продължило 2 години и 7
месеца, при това продължителността в съдебната фаза, поради неявяване на ищеца
в съдебни заседания и на неговия защитник, поради неизготвяне на съдебно –
психиатрична експертиза, включително и неоказано негово съдействия за
извършване преглед от вещо лице.Изтъква се факта, че след привличане на лицето,
като обвиняем, окончателния обвинителен акт е внесен в съда след 3 месеца и 24
дни, както и факта, че лицето е било осъждано 2 пъти с влезли в сила присъди за
извършени от него престъпления по чл.195, ал.1 т.4 пр.1 вр.
с чл.194, ал.1 НК и чл.339, а.1 пр.2 НК.Факта, че е оправдан по повдигнатото му
обвинение според жалбоподателя не означава, че не е извършил същото, с оглед
изявлението му пред вещо лице лекар – психиатър – „посадихме ги тия растения…
после ако знаеш колко много ме млатиха за тех, не е
истина“.Посочено е,че според съдебно – психиатрична експертиза от наказателното
производство към момента на извършване на деянието обвиняемия, не е могъл да
ръководи и да прогнозира последствията от постъпките си, както и ,че поради
психичното му заболяване ищецът е наказателно неотговорен.Друг аргумент в
подкрепа на становището си жалбоподателят извежда от факта, че предвид осъжданията му, за ищеца не
са чужди преживяванията свързани с репресивния характер на наказателното
производство.С оглед разясненията в т.ІІ
на ППВС №4/1968г. и относимите с оглед на същото при
преценка на дължимото обезщетение обстоятелства – как обвинението се е отразило
върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения, се твърди несъответствие на
определеното обезщетение от ***** лева на евентуално претърпените вреди,
икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи(
включително и тази на ЕСПЧ).В с.з. представителят на ОП- Кюстендил поддържа
жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение..
Препис от жалбата е връчен на другата страна.В срок е
подаден отговор от ответника Й.В.М. чрез пълн-к адв.У..В отговора е
противопоставено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.Становището е обосновано с довода, че с показанията на разпитания
свидетел е установено, че ищецът е претърпял неимуществените вреди именно от това
наказателно преследване и всичките предприети действия по същото.Размерът на
присъденото обезщетение е определен, според ответника по жалбата, при
съобразяване на фактическата обстановка, решението е изчерпателно, като фактите
изтъкнати в жалбата са повлияли неуважаване на иска в пълния му предявен
размер.Предишните осъждания според ответника по жалбата не следва да се взимат
предвид, тъй като всяко наказателно преследване е различно по своя характер и
интензитет и наличието на предходни такива не прави евентуалните последващи по леки за изживяване.В отговора е отправено
искане за потвърждаване на решението, като несъдържащо посочените в жалбата
пороци и при липса на допуснати нарушения.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка проверка по реда на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на
обжалването е и допустимо.
Фактическите
обстановка въз основа на която е постановено обжалваното решение е следната:
Безспорно,
лицето е било привлечено, като обвиняем
за престъпление по чл.354в, ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2
вр. с ал.1 НК за това, че на неустановена дата в
периода – края на м.март и началото на м.април 2016г. в съучастие, като съизвършител с В.Й.Е. е засял и до 07.08.2016г. е отглеждал
в с.Джерман, в имот собственост на Ю.Т. Ш. от гр.Д., находящ
се зад имот с адрес – с.Д., ул.“********“№**, 23 бр. растения от рода на
конопа( марихуана) с височина 2,5 м. с общо тегло на изсушената листна маса
2072 гр. със съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,36% на стойност 12 432 лева, в
нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила( чл.27, ал.1 ЗКНПП).
Първото
му привличане е с постановление от 04.04.2017г., на 02.06.2017г.
е внесен обвинителен акт, прецезиран след връщане на
делото от районният съд, като повторно на 28.07.2017г (31.07.2017г.) е внесен
обвинителен акт с посоченото съдържание в съда, като лицето е обвинено, като съизвършител заедно с лицето Владимир Йорданов Евтимов, в
извършването на престъпление по чл.354в,
ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 вр.
с ал.1 НК за същото деяние. Насрочени са общо 12 съдебни заседания
Насрочени
са общо 12 съдебни заседания .Първото заседание насрочено за 28.09.2017г. е
отложено по молба на подсъдимите, поради неявяване на защитника им, след това
делото е разглеждано регулярно в с.з., до 05.04.2018г., когато е отложено
поради невъзможност за участие в с.з. на вещо лице ( д-р Р.).Поради неизготвяне
на експертиза поради неявяване на лицето за преглед, и служебна ангажираност на
защитника на М. е отложено и насроченото за 17.05.2018г. съдебно заседание,
поради неизготвяне на заключение и
неявяване на М. за преглед е отложено и насроченото за 03.07.2018г.
съдебно заседание,а поради неизготвяне на експертиза и неявяване на М. и
насроченото за 11.10.2018г.Насроченото за 27.11.2018г. с.з. не е проведено,
поради неявяване на в.л., подадена молба от защитника, при явяване на
подсъдимите в условията на принудително довеждане, след това делото е
разглеждано без отлагането му по причина свързана с подсъдимия М. до
постановяване на присъда.
Разпитания
в производството свидетел е заявил пред съда, че познава В.К. от 15 години, с
който е приятел и знае, че не е добре.От него разбрал, че през 2016г. бил
хванат с марихуана, ищецът бил, като в шок – събличал се, обличал се, това се
случило след задържането му, след което започнал повече да халюцинира и да
говори за извънземни.Знае, че бил пациент на д-р Паризов
с когото са от едно село, а преди това ходел при д-р Иванова, знае, че има
психични проблеми откакто го помни.Ищецът е ходил при транспортна болница и са
пили кафе, казвал, че са го били в полицията.
С
присъда №33/25.04.2019г. по нохд №1068/2017г. М. е
оправдан.Присъдата е потвърдена с решение на КнОС от
07.10.2019г. по внохд №318/2019г.Видно от мотивите на
присъдата е, че съдът е оправдал лицето на основание чл.304 НК вр. с чл.33, ал.1 НК.
От
представеното с писмения отговор свидетелство за съдимост на Й.В.М. се установява, че е осъждан за
престъпления по чл.195 НК и по чл.339 НК.
Ищецът
е представил и заповед за задържане на лице, с която на 07.09.2016 г. бил
задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и ЕР на ТЕЛК
установяващо признаване на трайна неработоспособност, поради психично
заболяване, а именно ЕР №0170/29.01.2014г. , влязло в сила на 20.02.2014г. с
което е признато трайно намаляване работоспособността на лицето на 80%, за срок
до 01.01.2017г. поради заболяване, водеща диагноза“********“,
общо заболяване“********“, с противопоказания за условия на труд свързани с психофизическо напрежение.
Изложените обстоятелства са приети за установени и от първоинстанционния съд, като с
изключение оплакванията относно преценката на свидетелските показания, други
доводи, досежно приетите за установени факти в
жалбата не се съдържат.
С
исковата молба по която е образувано първоинстанционното
производство ищецът е сезирал съда с искане за заплащане на обезщетение,
основано на твърденията, че като човек с нормален начин на живот, който е
избягвал конфликтни ситуации и с нормално психично състояние, то задържането му
на 07.09.2016г. за 24 часа и през целия период докато е траело наказателното
производство – досъдебна фаза и съдебно производство, той е имал сериозни
притеснения за бъдещето си, изживял е голям стрес, обичайните тревоги, страх и
несигурност, травматичност, ограничения на социални
контакти, психологически проблеми, срам и унижение,сериозно засягане на
личността и достойнството му, затворил се е в себе си и се депресирал.Изтъкнал
е като фактор и продължителността на наказателното производство – 3 години,
факта, след прекратяването му наказателното производство отново е образувано, посочил
е, че страда от психично заболяване като описаното е довело до влошаване на
състоянието му.Съселяните му, които бързо разбрали за случилото се, започнали
да го коментират, да го гледат с презрение, избягвали го, престанали да общуват
с него.Стресът се отразил на физическото и психическото му състояние –
безсъние, депресия тревожност, чувство на срам, изолация и безсилие.Отговорна
според него за понесените от него вреди е Прокуратурата на Република България,
по чието разпореждане е образувано наказателното производство, която е
упражнявала надзор и ръководство, контролирала е хода на разследването,
подготвила и внесла обвинителен акт и поддържала обвинението до приключване на
съдебната фаза пред първа инстанция и внесла впоследствие протест срещу
оправдателната присъда.
По
делото е представено психологично изследване №55/24.11.2016г. МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ ЕООД изготвено от психолог Ел.Василева, констатирани са намалено
активно внимание, нарушена фиксационна памет, забавен
мисловен процес, паметови нарушения и интелектуален
спад дължащи се на психично заболяване.Съдържа се обобщение за дисхармонична
личност, с особености в характера и поведенческите прояви, споделящ мисли за
суицидни намерения, циклоидни колебания в
настроените, нисък самоконтрол, съпровождащи се с импулсивност, заредени с
активност и емоционален подем, са такива при които няма съжаление и разкаяние
за постъпките.Набелязват се индикации за егоцентрично поведение и стремеж да се
удовлетворяват желания и потребности.Неполагащ контрол поради липса на съзнание
за заболяването, негативен социален резонанс към събития и хора, влошено социално
функциониране.
Представен
е протокол на медицинска комисия при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД – Дупница за
освидетелстване на лицето, изпращане на ТЕЛК . В наказателно дело №1068/2017г. се
съдържа ЕР №***** от 19.12.2016г., без отбелязване за датата на влизането му в
сила, с което със същата диагноза е
удостоверена намалена работоспособност със срок до 01.12.2019г.
Районният
съд е уважил иска,като е приел за доказано, че на ищеца е повдигнато обвинение,
по което е оправдан, с оглед показанията на разпитания свидетел е приел за
доказано, че ищецът е преживял негативни
емоции, породени от осъщественото наказателно производство, но също, че това не
се е отразило на трудовата заетост, до социална изолация, до нарушаване на
здравето му, с оглед медицинска документация и свидетелски показания, сочещи на
дългогодишни здравословни проблеми. При определяне на обезщетението освен
посочените обстоятелства е взел предвид продължителността на воденото
наказателно производство – 2 години и половина, факта, че в предходен период
спрямо него са проведени две наказателни производства по обвинения за тежки
умишлени престъпления, процесуалното му поведение в хода на съдебното
производството пред районния съд – неявяването му в с.з., за които е редовно
уведомен респ. отлагане по молби на
неговия защитник, неоказано съдействие за извършване на експертиза, тежестта на
престъплението непредставляващо тежко такова по смисъла на НК, че по отношение
на ищеца не е била определена мярка за неотклонение.
Предвид
изложените обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл.2 т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на обвинение в
престъпление за което лицето е оправдано за доказан по основание и в присъдения
с първоинстанционното решение размер.Извън предмета
на спора с оглед съдържанието на жалбата независимо от посоченото в доклада, по
който страните не са възразили е проверка на първоинстанционното
решение в частта му относно присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер
на ****** лева. Съображения:
Съгласно
чл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при:1. задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на
лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.;
попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък
"Конвенцията" и 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.Съгласно чл.4 от закона -
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно
чл.5, ал.1 и ал.2 ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи,когато пострадалият виновно е допринесъл
за увреждането, обезщетението се намалява.
В
конкретния случай по делото се твърди повдигане на обвинение срещу ищеца, за
което той е оправдан от което е претърпял неимуществени и имуществени вреди,
както и осъществено задържане на лицето за срок от 24 часа.
С
оглед разпоредбата на чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ и установените обстоятелства,
изводът на районния съд, че искът е доказан по основание е законосъобразен.Тук
следва да се отбележи, че въззивният съд възприема
разбирането изразено в решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване, като при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинноследствената връзка между него и незаконното
обвинение.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение те трябва да бъдат установени от ищеца, както
на установяване подлежи и причинно следствена връзка с незаконното обвинение и
настъпилите вреди.
По въпроса за доказването на вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление е дадено разрешение и в решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1506/2009 г., IV г. о., ГК, което също се споделя от въззивния
съд. Прието е, че доказването
на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и
страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване
са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни
правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на
отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват
връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени
доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от
действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по
воденото наказателно производство, без съмнение са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
В
случая по делото няма спор и е установено, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл.354в а.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 вр. са л.1 НК
за това, че като обвиняем за престъпление по чл.354в, ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК
за това, че на неустановена дата в периода – края на м.март и началото на
м.април 2016г. в съучастие, като съизвършител с В. й.Е.
е засял и до 07.08.2016г. е отглеждал в с.Д., в имот собственост на Ю.Т.Ш. от
гр.Дупница, находящ се зад имот с адрес – с.Д., ул.“********“№**,
23 бр. растения от рода на конопа( марихуана) с височина 2,5 м. с общо тегло на
изсушената листна маса 2072 гр. Със съдържание на активно наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 5,36% на стойност
12 432 лева, в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила.
Установено
е и, че ответникът е оправдан по повдигнатото обвинение, от мотивите към
присъдата става ясно, че съдът е приел, че не е доказано извършване на
деянието, както и, че подсъдимият М. е невменяем.Доводите в жалбата, че
оправдаването му не означава, че лицето не е извършило престъплението, нямат
отношение към преценка осъществяване на обстоятелствата, за ангажиране на
отговорността на ответника. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на
предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не
съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало
неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението,
осъществено чрез метода на процесуална принуда.Съгласно чл.17, ал.1 ГПК в
производство по гражданско дело съдът не може да вземе становище по въпроса
извършено ли е престъпление.
Повдигнатото
обвинение е имало неблагоприятно отражение върху психичното състояние на ищеца.Видно
от показанията на свид.К.,
който е възприел и определил, неадекватни прояви и разговори, които различава
от тези съпътстващи постоянното състояние на ищеца, за който знае, е с психични
проблеми е, че за ищеца не са чужди нормално присъщите негативни изживявания
във връзка с действия насочени към накърняване на неговите права.
Предвид изложеното
съдът намира доводите в жалбата за недоказаност на иска за неоснователни..Следва
да се отбележи, че с постановеното решение съдът е изключил наличие на
основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата във връзка със
задържането на лицето, поради което изложените доводи в тази връзка са ирелевантни.Според решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ГК даже следва, че такива вреди подлежат на
обезщетяване и следва да се включат при определяне на обезщетението.Не са
налице твърдения и доказателства, за това, че заболяването на ищеца изключва възможността за негативни изживявания
свързани с повдигнато обвинение. Съгласно
т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963
г., Пленум на ВС следва, че правото на обезщетение за неимуществени вреди на
невменяем не се изключва.От представеното психологично изследване
като източник на здравна информация съгласно чл.27 и чл.28 във вр. с пар.1 от ЗЗ изготвено от в.л. Е.В. не могат да се направят
изводи в тази посока,както за влошаване
на състоянието му респ. усложнение във връзка със заболяване така и за връзка
между такова влошаване и повдигнатото обвинение, нито пък може да се изведе
извод, че поради заболяването, е изключено негативно преживяване във връзка с
повдигнатото обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т.ІІ от Постановление №4/1968г.,размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.Съгласно утвърдилата се съдебна практика при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при оправдаване на лицето след повдигнато
обвинение са тежестта на престъплението и вида на предвижданото за него
наказание, продължителността на наказателното производство, наличието респ.
отсъствието на взети спрямо обвиняеми мерки за неотклонение, икономическия
стандарт в страната, съдебното минало на ищеца, как е протекло наказателното
производство – само в досъдебна фаза или и в съдебна, отражение върху трудовата
заетост..При определяне размера на
обезщетението в разглеждания случай първоинстанционният съд е съобразил всички установени и относими обстоятелства, в това число е отчел и
процесуалното поведение на ищеца в хода на съдебното производство, отразило се
върху продължителността на производството, липса на данни за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, за
социална изолация, продължителността на /досъдебното производство, считано от
първото му привличане в качеството на обвиняем – по-малко от три месеца/, както
и процесуалното поведение на въззиваемия изразяващо
се в неявяване в с.з. и препятстване изготвяне на съдебно психиатрична
експертиза, отчел е, че обвинението на е за тежко по смисъла на НК
престъпление, както и, че ищецът е осъждан.Съдът не е отразил, че освен
лишаване от свобода за престъплението се
предвижда и наказание глоба в размер от 5 000 лева до 10 000 лева
както и, че присъдата на районния съд е оправдателна.По делото не е установено
изключително извън негативно отражение на събитията в общуването на лицето с
неговите близки, в социалната му среда, за обществен отзвук на наказателното
преследване, липса на данни за влошаване на състоянието му, усложнение на
заболяването му, за безсъние и депресия, социална изолация намиращи се в
причинна връзка с обвинението.Съдът не намира основание за намаляване на размера
на определеното обезщетение. В жалбата не се сочат обстоятелства, които да не
са били взети предвид от първоинстанционния съд, обосноваващи по- нисък размер
на обезщетението.Същото е в рамките на определяните в подобни случаи
обезщетения и икономическия стандарт в страната.Върху тази сума се дължи законната
лихва, считано от 12.11.2019 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.В диспозитива
на решението съдът е посочил, че обезщетението касае и безсъние, социална изолация и депресия и изпотяване, за
което в мотивите липсва констатация, че такива обстоятелства са доказани.Ако
такива обстоятелства бяха установени то това би обусловило по- голям размер на
обезщетението.Ето защо решението ще бъде потвърдено.
Подадената жалба е неоснователна.С оглед неоснователността на жалбата на ответника следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 260.00 лева( платено адвокатско възнаграждение), като съдът намалява размера на заплатеното адв.възнаграждение от
500 лева до минималния размер, съгласно
действащата към датата на сключване на договора
за правна помощ и плащане на възнаграждението
редакция на чл.7, ал.2 т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ДВ бр.2/2009
и бр.45/2020г.),като отчита, че обжалваемия
интерес във въззивното производство е 2000 лева,
както, че нови доказателства във въззивното
производство не са ангажирани т.е от страна на ответника по жалбата не са
извършвани действия по издирване и представяне на доказателства, респ. по
анализ на представени от другата страна доказателства или нови обстоятелства.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №59 от 24.01.2020г. по
гр.д.№2383/2019г. на Дупнишкия
районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ЕИК*******
да заплати на Й.В.М., ЕГН ********** разноски за въззивното
производство в размер на 260.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: