№ 1305
гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110201807 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Ц. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр.Варна, ул.“Балкапан“ № 1, ет.2, ап.6 чрез срещу Наказателно
постановление № 25-0819-001442 от 14.04.2025 г., издадено от Началник
група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, й е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, й е
наложено наказание- глоба, в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка
досежно механизма на настъпване на процесното ПТП. Навеждат се доводи,
че в хода на административно- наказателното производство е допуснато
неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Формира се
извод, че с оглед конкретните обстоятелства, свързани с механизма и
причините за настъпване на произшествието не е налице виновно поведение
1
на водача. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и
неправилно.
В хода на съдебното производство, въззивницата Г., редовно призован,
не се явява и не се представлява от проц. представител. В постъпили преди
съд. заседание писмени бележки от въззивницата Г. чрез проц. представител
адв. А. Д., АК- Варна, се поддържа жалбата, по същество моли НП да бъде
отменено с оглед изложените в жалбата доводи.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител
на ОД на МВР- Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като
моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
поискания адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна административно наказващия орган за да
издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено
следното:
На 29.03.2025 г. в 00.40 часа в гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“ в посока
к.к.“Златни пясъци“ на около 100м преди автобусна спирка „Делфинариум“,
въззивницата Г. управлявала лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 7288 ТН,
собственост на фирма „БМС КАР“ ЕООД като поради движение с
несъобразена скорост, с атмосферните условия и състоянието на пътя /мокър
асфалт/, се блъска вляво в бордюра, завърта се на платното за движение и се
блъска и в десния бордюр.Настъпило ПТП с материални щети. Напуска ПТП-
то без да установи последиците от ПТП-то и без да уведоми съответната
служба на МВР.
2
След като е била извършена необходимата проверка е бил установен
водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 7288 ТН въззивницата Ц. Г. Г.,
участник в пътнотранспортното произшествие, която е заявил че се е блъснала
тъй като е загубила контрол над управлението на превозното средство, за
което нямала точен спомен, уплашила се е и напуснала пътното
произшествие.
Поради изложеното свидетеля Л. М. М. съставил АУАН бл. №
3579570/29.03.2025 г., с който на жалбоподателката било вменено нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, който бил
връчен на въззивницата, без възражения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели С.С.С. и Л. М. М.- актосъставител.Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност.Свид. С.С. е обяснил, че
вечерта на 29.03.2025г. били излезли заедно с въззивницата Ц. Г.. Той
управлявал процесния автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В 7288 ТН,
собственост на фирма „БМС КАР“ ЕООД, чиито управител бил баща
му.Ходили да гледат филм на кино в МОЛ-ла, след което на разходка в центъра
на града.Тръгнали да се прибират в къщи от центъра на града в посока
Евксиноград, като се движели по бул.“Княз Борис I“ в посока к.к.“Златни
пясъци“.На спирката срещу Спортна зала свид.С., спрял автомобила и
предоставил управлението на въззивницата Ц. Г., тъй като тя го помолила за
това. На около 100м преди автобусна спирка „Делфинариум“, въззивницата Ц.
Г. управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 7288 ТН, собственост
на фирма „БМС КАР“ ЕООД загубила контрол над управлението му и се
блъснала вляво в бордюра, завъртяла се на платното за движение и се блъска и
в десния бордюр.Въззивницата Ц. Г. се изплашила много от случилото се,
излязла от автомобила, треперела цялата, а коляното й било ожулено, тръгнала
към аптеката.След 10-15 минути дошла полиция.На место бил свид.С.,, а
малко след полицейските служители пристигнала и въззивницата Ц. Г..От
ПТП-то нямало пострадали.Само материални щети по автомобила.Полиц.
служители съставили протокол за ПТП.Взели обяснения от въззивницата и й
съставили АУАН.
3
Свид.М. заявява пред съда, че поддържа констатациите в АУАН-
на.Същият твърди, че на местото на произшествието заварил свид. С., и още
едно момче.Момичето пристигнало с такси малко след това, казала че е
избягала, защото се била изплашила.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 3579570/29.03.2025 г., с
който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
нарушение по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в 5 РПУ ОД на МВР- Варна, съгласно Заповед №
8121з1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
В описанието на нарушението в НП липсва необходимата
конкретизация на релевантните факти, която е предпоставка за реално и
ефективно упражняване правото на защита на наказаното лице. Не е посочено
кои конкретни условия на пътя не са съобразени, а са изброени всички
цитирани такива в нормативната разпоредба на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. При така
изложеното описание, е останало неясно за наказаното лице, в какво се
изразява виновното поведение на въззивницата, както правило визирано в
ЗДвП не е спазила. В случаят е следвало АНО да опише с кой свои действия
въззвницата е нарушила закона.Не са посочени и какви са настъпилите
материални щети на лекият автомобил, участник в ПТП-то.
4
Посочените пороци са ограничили правото на защита на наказания, на
когото следва да се осигури възможност да реализира ефективно защитата си
в пълен обем и във всички фази на административно-наказателното
производство.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа
жалбата и по същество като констатира от правна страна следното:
При издаването на атакуваното наказателно постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл.
84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче,
въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на
доказване, чрез способите на административно-наказателното производство,
не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е
осъществил визираното в АУАН и наказателно постановление
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че да не е
контролирала МПС което управлява.
В случая безспорно се установява, че при управление на процесното
ППС е възникнал удар на автомобила в левият, а след това и в десният
бордюр. Липсват обаче гласни, респ. писмени доказателства, от които да се
установява дали това се дължи на виновно поведение на въззивницата. Въз
основа на събрания доказателствен материал не са установени обективни
факти, въз основа на които да се формира извод, че произшествието е
възникнало внезапно и се дължи на виновно поведение от водача на лекият
автомобил.
С оглед на изложеното, съдът намира, че позоваването от АНО на
5
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП се основава на предположение,
поради което фактическата обстановка досежно механизма на извършеното
деяние и извода за нарушения материален закон се явяват необосновани.
Разпоредбата на 20, ал.1 ЗДвП е в насока, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР. "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Въз
основа на доказателствата по делото се установява безспорно, че в обхвата на
настъпилите вредни последици се отнасят имуществените щети, настъпили за
процесното МПС, но по делото не са били установени какви са били всъщност
те и техния размер. В контекста на разпоредбата на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП,
съдът намира, че логическото тълкуване на нормата с оглед необходимостта
деянието да е обществено опасно обхваща в легалната дефиниция на пътно-
транспортното произшествие само случаите на ощетяване на имуществото и
засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от виновния
водач. Противното би наложило ангажиране на административнонаказателна
отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна обществена
опасност, доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя
вследствие на същите.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е
издадено при спазване изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, тъй като същото
не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба,
задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното
постановление, посочени в т. 5 са: описание на нарушението, датата и мястото
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното
постановление не се съдържат тези реквизити- липсва описание на
нарушенията и обстоятелства, при които са извършени, като непосочването
им представлява съществено процесуално нарушение. Нещо повече, налице е
несъответствие между нарушението, което му описано в обстоятелствената
част на НП и посочената за нарушена правна норма.
В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени
6
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Видно от
съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено
правният извод на АНО, че не контролира МПС което управлява.
С оглед на изложените по-горе доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото НП, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено по отношение на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДВП.
На последно място състава на съда намира, и че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като се вземат предвид
индивидуализиращите обстоятелства: при възникналото ПТП няма засегнат
или пострадал друг участник в движението. Няма данни за доказани
причинени щети. В този смисъл няма накърнени обществени отношения и
причинен вредоносен резултат. При извършване на преценката си, съдът взе
предвид, както фактическите данни по конкретния случай – вида на
нарушението, начина на извършването му, степента на обществена опасност,
така и моралната му укоримост. В случая тежестта на нарушението не е
висока, предвид незначителната обществена опасност, характера на засягане
на обществените отношения.
На жалбоподателката е вменено и нарушение – по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.”б” от ЗДвП, с НП. С АУАН е била посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
3, без да е посочена по коя от буквите се квалифицира извършеното
нарушение от ЗДвП, като за да бъде изпълнен съставът следва да бъдат
установени осъществени виновни активни действия от страна на
жалбоподателя, причиняващи ПТП и неговото напускане. Такива не бяха
доказани по несъмнен начин. Останали са неизяснени причините въззивника
да напусне произшествието и дали това са били субективни или обективни
причини, той да не остане на произшествието. По делото е било установено,
че въззивницата след настъпване на ПТП-то е отишла до аптека, след което се
е върнала на местото на произшествието и не е станала причина по да бъде
обслужено. Била е изплашена с наранено коляно и е имала нужда от
медикаменти.Това именно е станало причина, тя да напусне произшествието
за около 15 минути, но при процесния автомобил е бил свид.С., и още едно
момче, което не е било установено от полиц. служители.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се
установи жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения. Посочените
7
процесуални нарушения, установени от съда при разглеждане на делото
обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, като същото следва да
бъде отменено.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивницата чрез проц. представител адв.А. Д. в писмени
бележки по делото преди съдебното заседание е направено искане за
присъждане на разноски, предвид на което при този изход на делото това
искане се явява основателно и следва да бъде уважено от съда.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-001442 от
14.04.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Ц. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“Балкапан“ № 1, ет.2, ап.6 е наложено административно наказание – глоба,
в размер на 200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, й е наложено наказание- глоба, в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за
нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна да заплати на Ц. Г. Г., ЕГН: **********,
сумата от 600 /шестстотин лева/ лв. за възнаграждение на процесуален
представите-адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9