РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. ХАСКОВО, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500877 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №620/31.VII.2025 г. постановено по гражданско дело
№1821/2024 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявения от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.***, против С. А. А., ЕГН **********, от гр.***, иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, за присъждане на сумата от
24200 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № ***, за причинени при ПТП
на 01.06.2018г. в гр.*** имуществени и неимуществени вреди на С.Г. Ш.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 15.07.2024г., до окончателното й изплащане, като - неоснователен.
С решението се осъжда „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на
адвокатско дружество „Г. и М.“, с код по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление – гр.***, сумата в размер на 3094 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Обстоятелства по въззива
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД са останали недоволни от
постановеното решение,поради което го обжалват като неправилно и
незаконосъобразно с искане за отмяната му в отхвърлителната му част на
предявените осъдителни искове и уважаване на същите.
Въззивникът обосновава искания правен резултат от възбудената от него
въззивна проверка на първинстанционното решение,като извежда,че Районен
съд-Хасково неправилно е тълкувал понятието „напуснал
местопроизшествието“ в хипотезата на чл.500 ал.I т.3 от Кодекса за
застраховането,като е възприел липсата на осъждане в наказателноправен
аспект на извършителя на деликта в насока негово бягство от ПТП.Според
въззивникът самото напускане на местопроизшествието от страна на
делинквента извеждало наличие на хипотезата на чл.500 ал.I т.3 от КЗ.В тази
насока първата инстанция не съобразила наличието на наказателно
постановление на ОДМВР-Хасково,по силата на което ответника С. А. е
наказан точно за това,че е напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР.
Въззивникът извежда и че постоянната практика на ВКС в тази насока
извеждала основанието за регрес по чл.500 ал.I т.3 от КЗ в полза на
застрахователя когато застрахования водач напуща ПТП без да уведоми
органите на реда и без в тази насока да има постановена присъда.
С. А. А. представя отговор на въззивната жалба,като извежда нейната
неоснователност и правилността на атакуваното съдебно решение,с искане
същото да се потвърди.
Въззиваемият извежда,че в хода на производството по делото изрично се
установило,че не е налице хипотезата на чл.500 ал.I т.3 от КЗ.Същият
безспорно с гумата на водения от него автомобил осъществил контакт с крака
на пострадалата С.Ш.Последната обаче се отдалечила от
2
местопроизшествието,отишла да автомобила на сина си,като отказала
предложената помощ от страна на А.,посочвайки че нищо й няма,като се
качила в автомобила на сина си и потеглили в неизвестна за въззиваемия
посока.А. останал в неведение относно самоличността на Ш. и дали същата
има увреждане,останал сам на место.Като направил всичко възможно от него
да помогне и при тази ситуация,същият си тъгнал.
Според въззиваемото лице в тази насока били събраните по делото
доказателства,свидетелските показания,така и постановената присъда,с която
му е наложено наказание за обикновено причиняване на средна телесна
повреда по време на водене на МПС по чл.343 ал.I .б“Б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.I
от НК,без квалифициращото обстоятелство на избягване от
местопроизшествието.
В отговора на въззивната жалба се посочва още ,че изплатеното
обезщетение за претърпени от Ш. неимуществени вреди от 23 000 лева била
завишено,а и същата съпричинила настъпването на увреждащия резултат със
собственото си поведение в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
В съдебно заседание страните поддържат застъпените тези,водови и
възражения.
Правни съображения
Застрахователят е надлежно активно легитимирана страна и носител на
правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера.
Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във
въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност
на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост.Не се излагат
доводи относно валидността на решението.
Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по
чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.
Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно
изискванията на производствените правила,която обвързва страните и
въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и
3
правните им последици по относно осъществяването на хипотезата по чл.500
ал.I т.3 от КЗ.
Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.
Представените доказателства в хода на производството извеждат
неоснователност на предявената въззивна жалба.
Първоинстанционното решение е постановено по предявени осъдителни
искове от застрахователят против С. А. обосновани с хипотезата на чл.500 ал.I
т.3 от КЗ-при условията на регрес относно изплатени на пострадалата С. Ш. 24
200 лева,обхващащи обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди
за 23 000 лева и имуществени вреди от 1 200 лева. по причинен от ответника
деликт чрез водене на застраховано при ищеца МПС,който съставлява
застрахователно събитие по покрит от застраховката гражданска отговорност
риск.В тази насока е образувана щета № *** при ЗК „Лев Инс“ АД, като по
сключено Споразумение №***г. между ЗК „Лев Инс“ АД и С.Г.Ш., на
последната е било изплатено обезщетение в общ размер от 24 200 лева-23000
лева за претърпените неимуществени вреди и 1 200 лева за имуществените
вреди.
Безспорно по делото е,а и в тази насока са събраните доказателства, че
на 01.VI.2018г., около 07.30 часа, в гр.***, на бул. ***, до Общинска полиция,
е осъществено ПТП с участието на МПС "Пежо 206“, с рег. №***,
управлявано от С. А., което предприема маневра да излезе от реда на
паркираните МПС от страна на Общинска полиция, при което водача не
забелязва неправилно преминаващата от ляво на дясно пешеходка С.Г.Ш.,
която е пресичала на неопределените за тази цел места /пешеходна пътека/,
като с предната лява гума застъпва десния крак на пешеходката и й причинява
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десния крак, което се дължи на счупване на костите на подбедрицата.
Поведението на А. освен,че съставлява деликт и застрахователно
събитие,същото е и престъпление общо характер.Поради това и с Решение №
284/19.09.2019г., постановено по АНД № 968/2019г. по описа на Районен съд –
Хасково, същият е признат за виновен в това, че на 01.06.2018г., в гр.***, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 206“ с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.25, ал.1 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
4
телесна повреда на С.Г.Ш., от гр.***, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупването на костите на
подбедрицата – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро вр. чл.342,
ал.1 от НК вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Решението е влязло в сила на 04.10.2019г.
Заявените за защита субективни материални права от страна на
застрахователя по делото за обосновани с хипотезата на чл.500 ал.I т.3 от
КЗ.Като ищец същият ги извежда против ответника,като твърди,че
последният е виновен водач,който е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Основния спор както в първата инстанция,така и пред въззивния съд е
именно това-осъществена ли е горната хипотеза,която обуславя и правото на
регрес в полза на застрахователя от страна на делинквента по покрития риск.
Събраните по делото доказателства ,вкл. и показанията на свидетелите
еднопосочно,поотделно и съвк,пно не установяват обстоятелствата от
фактическия състав на чл.500 ал.I т.3 от КЗ.Извежда се от същите,че след
настъпването на инцидента А. е останал на место,предложил е веднага помощ
на пострадалата Ш. ,която обаче останала анонимна за него.За ответника е
останало и неясно дали въобще същата има наранявания в този момент.Ш.
сама се качила в автомобила на сина си,който бил наблизо и то без негова
помощ, и напуснала местопроизшествието,на което А. останал
сам.Последният при тези обстоятелства очевидно е нямал знание,че е въобще
са настъпили значими вреди у Ш.,поради което и същият не може да има и
знание,че е участвал в правнорелевантно ПТП с пострадало лице,за което се
дължи уведомяване и изчакване на органите на реда на место.Действията на
А. в случая са изцяло добросъвестни и в съгласие със закона и добрите
нрави,предвид неговото възприятие за събитията.Същият е направил
всичко,което зависи от него в момента,за да постъпи правилно,да окаже
помощ на пострадалата и без никакво намерение да се укрива от органите на
5
реда. Ето защо като се преценят съвкупно действията на А. и действията на
Ш.,която сама е напуснала мястото на ПТП,то не може да се изведе
осъществяване на хипотезата по чл.500 ал.I т.3 от КЗ.В тази насока следва да
се цени и осъждането му с цитираното решение на наказателния съд,което го
признава за виновен и го осъжда за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“
предл.2-ро вр. чл.342, ал.1 от НК,без да има поведението му съставомерност
относно напускане на ПТП. Следва да се съобрази и че съобразно чл.300 от
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.В сучая виновността на А. не обхваща квалифициращия
белег по чл.343 ал.III деецът да е избягал от местопроизшествието.
Ето защо заявените субективни материални права чрез предявените
искове от страна на застрахователя не са възникнали в неговия
патримониум,не е настъпила правопораждащата ги хипотеза на чл.500 ал.I т.3
от КЗ и правилно първата инстанция ги е отхвърлила,което е и единствено
възможния законосъобразен правен резултат въз основа на установените
надлежно по делото относими към предмета на делото факти.
Съобразно изложеното,съдът намира за изцяло правилни и
законосъобразни изложените мотиви в атакуваното решение на Районен съд-
Хасково,които са точен отговор на надлежно изведените по делото релевантни
факти и адекватно приложение на относимия закон.
Ето защо съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към тях,като
следва да потвърди и самото решение.
Предвид на горното изложените във въззивната жалба доводи са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало
ответника, сумата от 3094 лева с включен ДДС, възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3, вр. § 2а от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд-
6
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №620/31.VII.2025 г. постановено по
гражданско дело №1821/2024 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на адвокатско
дружество „Г.и М.“, с код по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – гр.***, сумата в размер на 3094 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство на въззиваемия по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7