Р Е Ш Е
Н И Е №123
гр.
Габрово, 10.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО.... в
открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА в
присъствието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ КНАХД №102 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
С
Решение №303 от 11.06.2019 година на Районен съд
Габрово, постановено по АНД №450 по описа за 2019 година, е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №07-001043 от 12.03.2019г. на Директор на
Дирекция Инспекция по труда Габрово, с което на “***”АД Габрово, с ЕИК ***, за
нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2500 лева.
Срещу така посоченото
Решение е постъпила касационна жалба, депозирана в
законния срок от санкционираното дружество. Иска се отмяна на Решението на
районния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че НП било
издадено въз основа на несъществуващ или несвързан с Дружеството АУАН, което
било съществено нарушение на процесуалните правила. Не било отчетено от съда и
от административно наказващия орган, че текста на посочената нарушена
разпоредба на чл. 224, ал. 1 от КТ в даденото предписание бил обявен за
противоконституционен с Решение на КС на РБ от 11.11.2010г. В НП не били ясни
датата и мястото на извършване на нарушението. В случая обсъждането на
отношенията работник- работодател предполагали трудовоправен спор, а не
основание за налагане на административно наказание. Субект на нарушението по
чл. 415, ал. 1 от КТ можело да бъде само физическо лице, а не ЮЛ. Наложената
санкция като размер била несъобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното Решение и
потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно се пледира отмяна
на съдебния акт и изменение на размера на наложената санкция към минималния.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се представлява.
Ответната страна Дирекция Инспекция
по труда Габрово се представлява от надлежно упълномощен пр. представител-
юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на Районен съд Габрово следвало да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като подадена
в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за основателна предвид следните съображения:
Изложената в Решението и приета за
установена от районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема от
настоящия състав.
АУАН,
въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава
всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган.
В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в
оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на
обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 10 000 лв“. Според процесното НП изпълнителното деяние се изразява
в това, че жалбоподателят не е изпълнил дадено му задължително предписание №1 от
ПР1840776/26.11.2018 г., въз основа на извършена проверка на 19.11.2018 г. и на
26.11.2019 г. /по документи/. По време на проверката от служители на ДИТ било констатирано нарушение по отношение
на служител – Е.Т.Н..
Трудовото правоотношение между нея и работодателя - "***" АД било
прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ със заповед №201801 от 19.09.2018 г. Със същата заповед било посочено дължимо
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 44 работни дни, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Във ведомостта за работни заплати за месец
септември 2018 г. обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск било
начислено в размер на 1246,67 лева, преди облагане с данъци и осигурителни
вноски За отстраняване на констатираното
нарушение било издадено предписание "на основание чл.224 ал.1 във вр. с
чл.228 ал.3 от КТ да се изплати парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което е признато за трудов стаж на
лицето, съгласно справка изх.№36/26.11.2018 г., неразделна част от протокола."
На 14.02.2019 и на 18.02.2019 била извършена
проверка в дружеството "***"АД във връзка с изпълнение на
предписанията по протокол от 26.11.2018г. В хода на същата и до нейното
приключване не били представени писмени доказателства, удостоверяващи
изплащането на сумата от 1191,92 лева на лицето Елица Нейкова, съгласно
даденото предписание.
За неизпълнение на задължително предписание №1 от
ПР1840776/26.11.2018 г., за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ бил съставен АУАН
№07-001043 от 22.02.2019 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от
страните и същата се установява от доказателствата по делото- показанията на
свидетелите Т. и К. и от приложените по
делото документи – писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка първоинстонционния
съд правилно е стигнал до извода, че е налице осъществен състав на
административно нарушение, с което е санкционирано Дружеството.
След като предписанията в Протокол
ПР1840776/26.11.2018 г на ДИТ не са били оспорени, те са влезли в сила и са били задължителни за
страните жалбоподателя. Доводът, че дадените с Предписание по т. 1 указания
били въз основа на отменена като противоконституционна разпоредба на КТ, е
неоснователен. Подобни съждения би следвало да се изтъкнат при условие, че беше
оспорено даденото предписание, което не е сторено от санкционирания.
С бездействието си жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, за което нарушение е както съставения срещу него
акт за установяване на административно нарушение, така и издаденото срещу него
наказателно постановление. Както актосъставителя, така и
административнонаказващият орган правилно са квалифицирали нарушението,
извършено от жалбоподателя.
Възражението от страна на
жалбоподателя за нарушена процедура по
съставянето на АУАН е несъстоятелно. В тази насока са изложени доводи от
състава на РС Габрово които се споделят от касационната съдебна инстанция.
Правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че при наличие на
цитираната грешка в акта не може да се приеме, че съществува неяснота или
объркване, довели до нарушено право на защита на наказаното лице, което да е
основание за отмяна на наказателното постановление.
В изпълнение на задълженията си за цялостен
контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на
административно-наказателното производство, съдът установи, че актът за
установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
от компетентните длъжностни лица. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
При определяне размера на имуществената санкция не
са взети предвид смекчаващите и всички индивидуализиращи нарушението
обстоятелства, като липсват данни и доводи защо административно наказващия
орган е приел да наложи санкция в размер над минимално установения. В случая не
са налице данни, имащи характер на отегчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят санкция в подобен размер. Напротив, налице са факти, имащи характер
на смекчаващи вината такива- съдействие по време на проверката, първо по ред
нарушение от подобен характер и др., които водят до извод за налагане на
санкция в размер към минималния за подобен вид деяния. Несъобразяването с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН определяйки вида и размера на наложеното наказание води до
незаконосъобразност на оспореното НП, а оттам и до неправилност на обжалваното
съдебно решение. Данните по делото изключват приложението на чл.415в и чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид
По изложените съображения обжалваното Решение на ГРС следва да бъде
отменено, като бъде изменено оспореното НП в частта досежно размера на
наложената санкция, като съшия бъде намален от 2500 лева на 1500 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №303 от 11.06.2019г. по НАХД№450 по описа на РС
Габрово за 2019г като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО вместо което
П О С Т А Н О В И
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №07- 0001043/12.03.2019г. на Директор на Дирекция
Инспекция по труда Габрово в ЧАСТТА на
наложената имуществена санкция като намалява размера на същата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В останалата част потвърждава Наказателно постановление №07- 0001043/12.03.2019г.
на Директор на Д ИТ Габрово като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ