Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Русе, V - ти състав, в публично заседание на 04 юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 678 по описа за 2019
година., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
деветнадесета от ДОПК, във връзка с чл. 24ж, ал. 6 от Закона за акцизите
и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД,
със седалище: гр. Сеново, обл. Русе, представлявано от И.М.Т. и Р.П.Ч. –
изпълнителни членове на управителния съвет и законни представители, депозирана
чрез адвокат-пълномощник С. Й. ***, против Решение за възстановяване на акциз №
BG004000-ИВ-24-2-11-РВ40 от 09.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция
(ТД) „Дунавска“, в частта, с която е отказано да се възстанови акциз в размер
на 80 023.68 лева за използвана през 2018 г. електрическа енергия в
количество 40 011.880 MWh, за осъществяване
на производствени процеси по производство на обогатен каолин, силициев и
кварцов пясък, продукти от доломит и варовик, натриев фелдшпат във фабриките на
дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново, с. Игнатиево
и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват минералогични
процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС, което решение е потвърдено с
Решение № Р-820 от 11.10.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“.
В жалбата се излагат
подробни съображения за противоречие на акта в оспорената му част с материалноправни
разпоредби.
Претенцията е за
отмяна на решението в оспорената му част и връщане на преписката на
компетентния административен орган за постановяване на решение за
възстановяване на акциза, по отношение на който е постановен отказ.
Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.
Ответната в производството страна, чрез процесуален представител, оспорва
основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на направените в
производството разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По фактите
Административното производство е започнало въз основа на
искане рег. № ИВ/24/1/28/32-126476 от 25.04.2019 г. по описа на ТД „Дунавска“,
заявено от „Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, община Ветово, за възстановяване
на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, заплатен за електрическа енергия, използвана
за минералогични процеси. Размерът на искания за възстановяване акциз е бил 89 968.47
лв. за общо 44 984,244 MWh електрическа енергия с код по КН 2716 00 00, потребена
през 2018 г. Заявлението е изготвено съгласно чл. 21а, ал. 1 от ППЗАДС според
утвърдения в Приложение № 3б към тази норма, образец и съдържа изискуемата
информация. Приложени са и документи съгласно чл. 21а, ал. 2 от ППЗАДС.
Съгласно представена от дружеството справка продуктите,
получени при процесите, за които се иска възстановяване на акциз за
използваната електрическа енергия са каолин; шамот и калциниран каолин; кварцов
пясък; варовик; доломит и фелдшпат, произвеждани във фабрики „Вятово“, „Сеново“,
„Каолиново“, „Игнатиево“ и „Устрем“.
Във
връзка с подаденото заявление служители на ТД „Дунавска“ са извършили проверка,
за резултатите от която е съставен Протокол за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-11-ПП46 от 09.07.2019 г. (л. л. 6 -
66 от преписката – папка І).
Въз
основа на изключително пространните констатации на проверяващите директорът на
ТД „Дунавска“ приел, че на дружеството-жалбоподател следва да бъде възстановен
акциз единствено за използваната електроенергия само за производството на
калциниран каолин и шамот (вкл. млени) от обогатен каолин, тъй като
извършваните процеси/дейности в това производство представляват „минералогични
процеси“ по смисъла на чл.4, т. 33 от ЗАДС. Размерът на акциза, за който с
Решение № BG004000-ИВ-24-2-11-РВ40 от 09.07.2019 г. е постановено
възстановяване е 9 944.79 лв. за 4 972.396 MWh
електрическа енергия. По отношение на останалата част от искания за
възстановяване акциз директорът на ТД „Дунавска“, съобразно изводите на
служителите, извършили проверката, приел, че не са налице основанията по чл.
24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като процесите/дейностите, извършвани при
производството на каолин (различни марки), кварцов пясък, доломит, варовик и
фелдшпат, не представляват минералогични процеси по смисъла на ЗАДС. С оглед на
това с решението, в оспорената му в настоящото производство част, е постановен
отказ за възстановяване на акциз в размер на 80 023.68 лв. за
40 011.880 MWh електрическа
енергия, използвана през 2018 г. за дейности, които не представляват
минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. За да постанови отказа
за възстановяване на акциз за електроенергия директорът на ТД „Дунавска“ приел,
че производствата на каолин (различни марки), кварцов пясък, доломит, варовик и
фелдшпат не попадат в минералогичните процеси по подраздел DI 26 „Производство на продукти от други неметални минерални
суровини" от НКИД – 2003 (Национална класификация на икономическите
дейности – версия 2003) – подклас 26.82 „Производство на продукти от други
неметални минерали, некласифицирани другаде”, съответстващ на подраздел ГИ 26
„Производство на продукти от други нерудни материали” от Приложение NACE Rev.1.1 (Обща статистическа класификация на
икономическите дейности в Европейската общност) от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на
Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на
икономическите дейности в Европейската общност. Тезата си административният
орган обосновал и с Обяснителните бележки към сектор на НКИД – 2003 „Добивна
промишленост”, съгласно които, в този сектор се включват допълнителни операции,
имащи за цел да подготвят суровините за транспортиране и за пазара като
например – раздробяване, смилане, промиване (филтрация), сушене, сортиране,
обогатяване на руди, втечняване на природния газ и агломериране на твърди
горива. Било прието, че именно такива са процесите, извършвани при
производството на процесните продукти, за които е отказано възстановяване на
акциз. Крайният извод на директора на ТД „Дунавска“ бил, че производството по
получаване на продуктите каолин (без калциниран каолин) и кварцов пясък,
доломит, варовик и фелдшпат не се класифицират в подраздел ГИ 26 ”Производство
на продукти от други нерудни минерали” по Приложение NACE Rev.1.1
от Регламент (ЕИО) № 3037/90 и следователно не представляват „минералогични
процеси” по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС, поради което не са налице
условията на чл.24ж, ал. 1, т. 1, предл. последно от същия закон за възстановяване
на заплатения акциз за използваната в тези производства електрическа енергия
(л. л. 3 – 3.14 от преписката – папка І).
Към преписката и по делото са представени писмени доказателства –
технологични схеми и документация с описания на производствените процеси и са
приети заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, при установяване на релевантните за правния спор факти, възприема
изцяло заключенията на вещите лица с оглед притежаваните от тях специални
знания, неоспорването им от страните и съответствието им със събраните по делото
писмени доказателства.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (СЧЕ) дейностите по
добива на кварц – каолиновата суровина и дейностите по производството на
неметалните минерални продукти (каолинови и кварцови пясъци, каолини и шамоти и
др.) се отчитат отделно в счетоводството на дружеството. Организирано е
синтетично и аналитично отчитане на кариери – за добива по фабрики и цехове –
за производството на готовата продукция (л. л. 88 – 101 и л. л. 103 – 105 от
делото).
От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че
производствените процеси по производство на обогатен каолин, кварцов пясък,
производството на продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата
и фуражната промишленост, производството на продукти от доломит за керамичната
и стъкларската промишленост, производството на фелдшпат, извършвани във
фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем представляват
дейности и процеси по производство на неметални минерални продукти, обособени в
съответните технологии. Произведените продукти като резултат от тези дейности
представляват неметални минерални продукти с нови свойства, качествено различни
от влаганата в производствения процес суровина. Във всички обогатителни фабрики
на „Каолин“ ЕАД (Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и Устрем) се прилагат
различни минералогични процеси при обогатяването на нерудни минерални
изкопаеми. След прилагането на различни минералогични процеси се получават
крайни продукти – неметални минерални продукти с различни качествени
характеристики, съобразени с приложението им в различни отрасли. От природната
суровина се произвеждат нови продукти с коренно различни качествени показатели
от суровината. Дейностите на „Каолин” АД по производство на неметални минерални
продукти (различни марки обогатен каолин; различни марки кварцов пясък,
продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната
промишленост, продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост,
различни марки фелдшпат) са обособени технологично, производствено и
териториално като самостоятелни дейности от дейността по добив на нерудни
минерални изкопаеми (добив на кварц-каолинови пясъци). Нерудните минерални
полезни изкопаеми (варовик, доломит и пегматит), които се преработват в
обогатителните фабрики в Игнатиево и Устрем не са продукт от добивната дейност
на жалбоподателя, а са добити и закупени от трети лица. (л. л. 111 – 118 от
делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният
индивидуален административен акт – решение за отказ за възстановяване на акциз
за използвана електрическа енергия за минералогични процеси, е издаден от
компетентен орган по чл. 24ж, ал. 5 от ЗАДС – Директора на ТД ‚Дунавска“. Актът е в
изискуемата писмена форма, с излагане на фактически и правни основания. Актът е
издаден при спазване на процесуалните правила, но неправилно е приложен
материалният закон.
При
проверката относно наличието на основания за възстановяване на платения акциз
за електрическа енергия следва да бъдат съобразени материалноправните
предпоставки за това, регламентирани в чл.24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Посочената
разпоредба предвижда правото на възстановяване на платеният акциз за
електрическа енергия на лицата – потребители на електрическа енергия,
използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или
минералогични процеси. Това означава, че възстановяване на акциз за
електроенергия се допуска единствено в изчерпателно изброените четири хипотези,
една от които е използването на електроенергията за минералогични процеси.
Понятието
„минералогични процеси" е легално понятие, което има точно определено
съдържание. Законът за акцизите и данъчните складове в чл.4, т.33 съдържа
легална дефиниция на понятието „минералогични процеси". Според последното
определение „минералогични процеси" са процесите, класифицирани според NACE Rev. 1.1 с код ГИ 26 "Производство на продукти
от други нерудни минерали".
Разпоредбите на чл.
24ж, ал. 1, т. 1 и чл. 4, т. 33 от ЗАДС са в съответствие с нормата на чл. 2, §
1, б. (б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно
преструктуриране на правната рамка на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията („Директива 2003/96/ЕО" или
„Директивата"). Последната норма изключва от обхвата на прилагане на
облагането по Директивата енергийните продукти и електроенергията, използвани
за минералогични процеси. В същото време понятието „минералогични процеси"
има своето определение в разпоредбата на чл. 2, § 4, б. (б), пето тире от
Директивата. Според същото определение за минералогични процеси се считат,
процесите класифицирани според номенклатурата NACE с
код DI 26 „Производство на
други неметални минерални продукти" в Регламент (ЕИО) № 3037 на Съвета от
9 октомври 1990г. относно статистическата класификация на икономическите
дейности в Европейската общност („Регламент № 3037/90"). И двата
нормативни акта (и ЗАДС и Директива 2003/96/ЕО) определят минералогичните
процеси еднозначно като процеси класифицирани с код ГИ
(DI) 26 от NACE Rev. 1.1 към Регламент № 3037/90.
От анализа на раздел
ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали" в
Регламент № 3037/90 е видно, че същият раздел съдържа код 26.82 – производство
на други продукти от нерудни минерали, некласифицирани другаде, т.е.
производството на други нерудни (неметални) продукти (от каквото естество е
производството на търговското дружество), следва да бъде класифицирано като
минералогични процеси.
Основният и
единствен спорен по делото въпрос е този дали извършваните в производствените
мощности на дружеството производствени процеси, представляват минералогични
процеси по смисъла на горепосочения Регламент № 3037/90, раздел ГИ 26 "Производство
на продукти от други нерудни минерали".
В оспореното решение
директорът на ТД „Дунавска“ приема, че извършваните в обогатителните фабрики на
дружеството производствени процеси не представляват минералогични процеси (с
изключение на производството на калциниран каолин и шамот). Този извод е обоснован
с Националната класификация на икономическите дейности – версия 2003 (НКИД –
2003) като се посочва, че съдържащият се в тази класификация код 26.82 от
раздел DI "Производство
на продукти от други неминерални суровини" обхваща изброени от органа
дейности, сред които не попадат производствените процеси, осъществявани от
жалбоподателя при производството на различни марки каолин (без калциниран
каолин), кварцов пясък, продукти от варовик, доломит и фелдшпат. Директорът на
ТД „Дунавска“ е приел, че производствените процеси на дружеството са добивни
процеси, а не минералогични процеси, позовавайки се и на Обяснителните бележки
към сектор „Добивна промишленост” на НКИД – 2003, според които към този сектор
се причислява и извършването на допълнителни операции, имащи за цел да
подготвят суровините (добитите неметални минерали) за транспортиране и за
пазара.
Използваната от
митническия орган национална статистическа класификация не следва да се прилага
при изясняване на съдържанието на понятието „минералогични процеси",
предвид на обстоятелството, че същото понятие има строго определена легална
дефиниция.
Като е направил
констатациите си въз основа на неотносим нормативен документ и без да изследва
конкретно дали извършваните в дружеството производствени процеси представляват
минералогични процеси по смисъла на код 26.82 от раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали",
директорът на ТД „Дунавска“ е постановил решението си в тази част в нарушение
на разпоредбите на чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
Понятието
„минералогични процеси", както вече се посочи, представлява собствено
понятие на правото на ЕС, чието съдържание произтича от разпоредбата на чл. 2,
§ 4, б. (б), пето тире от Директивата във връзка с раздел ГИ 26 от NACE Rev.1.1 от Регламент №
3037/90, представляващ действащ акт на правото на ЕС.
Административният
орган е следвало да изясни съдържанието на това понятие именно като анализира
текстовете, включени в раздел ГИ от европейската класификация по Регламент № 3037/90. Митническият орган не е направил
анализ на позициите, включени в Регламент № 3037/90. Вместо това, той се е
позовал на неотносим национален статистически документ, който няма отношение към
същността на това понятие.
Липсата на анализ на
приложимите нормативни актове относно понятието „минералогични процеси" е
довело до необосновано заключение на митническият орган за естеството на
извършваните във фабриките на дружеството производствени дейности. Органът не е
взел предвид обстоятелството, че както освобождаването, така и възстановяването
на акциз съгласно ЗАДС се предоставят именно за
процеси, отнасящи се до производство на други неметални минерални
продукти.
Според приложимото
законодателство правото на възстановяване на акциз за използвана електрическа
енергия се предоставя за конкретни процеси, имащи характер на
минералогични процеси, а не на предприятия, имащи определен статистически код
на основна дейност или за продукти, представляващи резултат от основната
дейност, поради което за да се прецени дали даден производствен процес е
минералогичен е необходимо да се вземе предвид техническия смисъл на това
понятие.
Преценката за
наличие на минералогичен процес следва да се извършва въз основа на технически
анализ на съответните процеси, при които да се установи видът на прилагания
процес и дали в резултат на този процес се стига до производство на неметални
продукти.
В този смисъл е и
константната практика на ВАС - Решение № 3455/16.03.2009 г. по адм.д. № 11463/2008
г., Решение № 348/11.01.2010 г. по адм.д. № 10903/2009 г., Решение № 6706/22.05.2009
г. по адм.д. № 1461/2009г.
Съдебни решения по
въпроса, свързан с класификацията на производствените процеси като
минералогични по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС, са постановени (както сочи
жалбоподателят) и между страните по настоящия спор досежно процесните производства
в обогатителните фабрики на дружеството по повод освобождаване от акциз за
други енергийни продукти.
В решенията си по
тези дела ВАС е приел, че за извършване на преценката относно наличието на
„минералогичен процес" са необходими специални знания и съответно вещо
лице, което да се произнесе в какво се изразяват дейностите по добив и
последваща преработка на суровината, дали представляват един или различни
процеси, какви са конкретните процеси на които се подлага суровината и дали
получените след преработката продукти представляват неметални минерални
продукти.
Следователно
правното понятие „минералогичен процес" не предвижда непременно промяна на
химично ниво, нито драстично изменение в суровините, използвани в
производството.
От съществено
значение е само обстоятелството, дали въпросните процеси съставляват процеси на
производство на неметални минерални продукти.
От събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че извършваните от дружеството
технологични процеси по производството на каолин и кварцов пясък, доломит и
фелдшпат представляват минералогични процеси, както и че продуктите, които са
получени в резултат на използването на тези минералогични процеси представляват
продукти от нерудни минерали.
В заключението на
приетата СТЕ се посочва, че прилаганите от дружеството технологични процеси към
кварц-каолинована суровина, както и природните суровини доломит, албитизирани
гранити и варовик представляват комбинация от различни минералогични процеси, в
резултат на които се произвеждат различни продукти – различни марки обогатен каолин,
различни марки кварцов пясък, продукти от варовик за керамичната, стъкларската,
химическата и фуражната промишленост, продукти от доломит за керамичната и
стъкларската промишленост и различни марки фелдшпат. Новите продукти, получени
в процеса на технологичното преработване на суровината, са с коренно различни
от нея качествени показатели, както и с коренно различен химичен, минерален и
зърнометричен състав от суровината. Новите продукти притежават и различни от
суровината химични, физични и физикомеханични качества и свойства, поради което
намират широко приложение в различни промишлености. Новите продукти са получени
в резултат на производство, което включва прилагането на комбинация от различни
минералогични процеси, за да бъдат получени. Новите продукти имат характер на
продукти, получени от нерудни минерали и съответно попадат под код 26.82
„Производство на други продукти от нерудни минерали" от подраздел
„ГИ" от Приложение NACE Rev.1.1. към
Регламент 3037/90.
На следващо място,
директорът на ТД „Дунавска“ необосновано е приел, че извършваните от дружеството
процеси по производство на продуктите от нерудни минерали представляват добивни
процеси. Този извод в решението е направен без анализ на икономическите
дейности на дружеството и без да се вземе предвид, че производствените дейности
на дружеството са различни от добивната му дейност, още повече, че за част от
произвежданите продукти дружеството въобще не извършва добив, а ги закупува от
други добиващи предприятия.
От събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че при дружеството има ясно
разделение между добивната и производствените дейности. В заключенията и на
двете експертизи (СТЕ и ССЕ) се посочва, че производствените дейности са
обособени териториално, технологично, икономически и счетоводно в отделни
производствени подразделения, а именно – фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново,
Игнатиево и Устрем. Същите производствени дейности се извършват самостоятелно в
отделни производствени мощности и не представляват част от добивната дейност на
дружеството. Добивната дейност на дружеството, от своя страна, се извършва в
специализирани кариери, като операциите по добив и първично трошене на добитите
полезни изкопаеми представляват самостоятелни операции, извършвани по различно
време и на различно място спрямо производствената дейност на дружеството.
В приетите по делото
заключения вещите лица подробно са описали конкретните аспекти на извършването
и въведената отчетност за различни дейности, които показват установената от
дружеството обособеност на добивната и производствената дейност на дружеството
по добив на кварц-каолинова суровина и процесите на производство от тази
суровина и от закупени от трети лица други нерудни минерални суровини на нови
неметални продукти. В техническата експертиза се посочва, че добивът на
суровината се извършва в кариерите, а суровината се подлага на минералогични
процеси, които се извършват в обогатителните фабрики. От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в дружеството е налице обособяване на
дейностите на добив на суровина и тези на производство на неметални продукти,
като има ясно разграничение между различните фази от добива до последващо производство
на продукти.
Решението
на директора на ТД „Дунавска“ в частта, с която е отказано възстановяване на
платен акциз за използвана електрическа енергия при извършване на минералогични
процеси, е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 24ж, ал. 1 ,т. 1, във
връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС.
Предвид изложените
съображения и липсата на доводи за наличие на други несъответствия на
подаденото искане за възстановяване на акциз, съдът приема, че са били налице
всички предпоставки – процесуални и материални за възстановяване платения от „Каолин"
ЕАД акциз за използваната електрическа енергия през 2018 г. при производството
на продукти от нерудни минерали.
Оспореното
решение в частта на отказа, потвърдено от горестоящия административен орган, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част. Естеството на искания
от молителя акт не позволява решаването на спора по същество. Ето защо след
отмяната на отказа, преписката следва да се върне на компетентния орган, който следва да постанови решение за
възстановяване на акциз.
По разноските
По
делото е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
направените в хода на производството разноски, за които е представен списък (л.
122 от делото), включващ изплатени суми за адвокатско възнаграждение по фактура
№ **********/31.01.2020 г. на стойност 2 954.86 лв. и преводно нареждане
(л. л. 123 и 124 от делото) и по фактура № **********/31.10.2019 г. на стойност
3 960.56 лв. и преводно нареждане (л. л. 125 и 126 от делото) или в общ размер
по двете фактури 6 915.42 лева, както и депозити за СТЕ – 1 200 лв. и за
ССЕ – 360 лв. (вкл. допълнително изплатения депозит), и държавна такса в размер
на 50 лв.
Жалбоподателят е направил разноски: 50 лева – държавна такса за образуване
на производство, видно от приложения банков документ на л. 15 от делото и 1 560
лева - разноски за двете
назначени по делото експертизи.
По делото
оспорващата страна е представлявана от адв. С.Й. и Адвокатско дружество “Й., Р.
и съдружници” (пълномощно на л. 14 от делото), като адвокатското дружество
надлежно е преупълномощило адв. Д.Й., също осъществявал процесуално представителство
(пълномощно на л. 31 от делото и удостоверение от 04.09.2019 г. на СГС за
регистрация на адвокатското дружество на л. 33 от делото).
С
представения списък на разноските от страната (л.122 от делото), жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 915.42
лева.
Основателно
се явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК
при направено възражение за прекомерност на
дължимото възнаграждение за адвокат, съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 на
цитираната разпоредба, този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер. В случая делото е с материален интерес и той
възлиза на 80 023.68 лв. Съобразно него, при определяне на
възнаграждението е приложима разпоредбата на чл. 8, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения,
в ред. на разпоредбата към бр. 84 от 2016 г. на ДВ и
възнаграждението в приложимата хипотеза е 2 930.70
лв. Разноските за процесуално представителство, претендирани и сторени от
жалбоподателя са 6 915.42 лв., значително над този размер, като е налице
основание за редуцирането им. Действително
в случая е налице активно процесуално поведение от страна на процесуалните
представители на жалбоподателя, назначавани по искане на страната СТЕ и ССЕ,
значителен по обем доказателствен материал, който е следвало да бъде
съобразяван от съда при решаване на спора, но при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден, трябва да бъдат
съобразени данните за налични предходни аналогични спорове между същите страни,
решени с влезли в сила съдебни актове. В тази връзка на съда е служебно
известно, че по адм. дело № 462/2018 г. по описа на АдмС – Русе е било отменено
Решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-6-РВ12/20.06.2018 г. (рег. № 32-177039/20.06.2018 г.) на Началника
на Митница Русе, потвърдено с Решение № Р-448 (32-255782)/04.09.2018 г. на
Директора на Агенция „Митници“, в частта по т. 1, с която се отказва
възстановяване на акциз в размер на 80 915,53 лв., заплатен за
40 457,739 MWh електрическа енергия, използвана през 2017 г. от
дружеството за дейности, които не представляват минералогични процеси по
смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. Решението по адм. дело № 462/2018 г. по описа на АдмС
– Русе е оставено в сила с Решение № 14476/29.10.2019
г. по адм. дело № 7064/2019 г. на ВАС. Тези данни
дават основание на съда да приеме, че в настоящия случай адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде присъдено, следва да бъде редуцирано до размер
на 3 000 лева.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
приложим по силата на чл. 24ж, ал. 6 от ЗАДС, на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото в общ размер от
4 610 лв., от които: 50 лева – държавна такса за образуване на
производство, 1 560 лева - разноски за двете назначени по делото експертизи и 3
000 лв. – възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Каолин” ЕАД, със седалище гр.
Сеново, общ. Ветово Решение за възстановяване на акциз №
BG004000-ИВ-24-2-11-РВ40 от 09.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция
„Дунавска“, в частта, с която е отказано да се възстанови акциз в размер на
80 023.68 лева за използвана през 2018 г. електрическа енергия в
количество 40 011.880 MWh, за осъществяване
на производствени процеси по производство на обогатен каолин, силициев и
кварцов пясък, продукти от доломит и варовик, натриев фелдшпат във фабриките на
дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново, с. Игнатиево
и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват минералогични
процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС, което решение е потвърдено с
Решение № Р-820 от 11.10.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“.
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална
дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“, гр. София за ново произнасяне по
искане за възстановяване на акциз за електрическа енергия на „Каолин" ЕАД
с рег. № ИВ/24/1/28/32-126476 от 25.04.2019 г. по описа на ТД
„Дунавска“,
в частта му за възстановяване на акциза, заплатен за 40 011.880 MWh електрическа енергия, използвана през 2018 г. от
дружеството при извършване на минералогични процеси, съгласно дадените
задължителни указания в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр. София да заплати на „Каолин" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, област Русе, ул. ”Дъбрава”
№ 8, сумата от 4 610 лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: