РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Горна Оряховица, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Н.-Петрова
при участието на секретаря М.а Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело
№ 20214120102155 по описа за 2021 година
за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК.
Ищците П. П. Н. с ЕГН ********** и Г. М. Г.ев с ЕГН **********, двамата чрез
пълномощник – адвокат М. Н. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че са наследници на Г.
И. Г.ев, б.ж. на гр. Горна Оряховица. Заявяват, че техният наследодател, чрез покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт № 188, т.2, регистър 2266 от 1933г. на
Горнооряховски мирови съдия, е придобил заедно със С. Ф. Н., недвижим имот на ул. ..,
представляващ дюкян и празно място общо 54 кв.м, съставляващо по плана на гр. Горна
Оряховица към 1933г. парцел XIX-1398 в квартал 125, при граници: уличка към църквата
„Св.Троица“, от две страни М.М. А. и ул. „Цар Борис III“. Посочват, че през 1940 г.
наследодателят им, чрез нотариален акт за покупко-продажба № 24, том 3, peг. 937 от 1940г.
на Горнооряховски околийски съдия, купува от съсобственика си неговата идеална част и
става пълноправен собственик на гореописания имот. Твърдят, че през целия период до
смъртта си през 1974г. Г. И. Г.ев е владял непрекъснато и необезпокоявано от никого
закупения от него имот.
Сочат, че през 1981 г., за целите на социалистическата организация, имотът е изкупен от
държавата за сумата от 8289 лв. по реда на Постановление № 60 от 14.05.1975г. на МС за
изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета; подписан е договор за покупко-
продажба на недвижим имот между Общински народен съвет и синът на наследодателя М.
1
Г. И., с който последният прехвърля недвижим имот представляващ дворно място от 53
кв.м. - пл. № 3884 от кв.206 по плана на гр. Горна Оряховица, с построения в него масивен
двуетажен магазин и тавански етаж, маза и кладенец, при граници : ул. ..“, ул. „..“, от две
страни ОНС гр. Г. Оряховица.
Заявяват, че след промените, настъпили през 1989г., наследниците на Г. И. Г.ев подават до
Община Горна Оряховица молба с peг. инд. № 94-Г-20 от 10.02.1992г. от Г. М. И. и молба с
peг. инд. № 94-М-12/30.01.1992г. от М.Г.Т. и М.С.Г., с които искат да бъде възстановена
собствеността върху имота, на основание Закона за собствеността върху някои магазини,
работилници, складове и ателиета от 18.12.1991г., обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.1991г. Твърдят,
че със служебна бележка изх. № 94-М-123/30.03.1992г. от служба „Държавни имоти" при
Община Горна Оряховица е удостоверено, че имотът е върнат на бившите собственици -
наследници на Г. И. Г. Сочат, че следва Заповед на Кмета на Община Горна Оряховица № Р-
М-28/30.06.1992г. за отписване от актовите книги за държавна собственост на имот,
представляващ дюкянско помещение /сграда на два етажа, таван/, застроен върху 53 кв.м.,
находящ се в гр. Горна Оряховица, ул..., като в цитираната заповед е удостоверено, че
наследниците са възстановили сумата от 8289 лв. с кв. номер 33,34/03.02.1992 и кв. номер
72/25.02.1992г., представляваща цялата сума, платена от държавата за закупуване на имота
през 1981г. Твърдят, че с връщането на получената при изкупуването по реда на ПМС
60/1975г. цена в срока по чл.1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета, собствеността е била възстановена по право,
като се възстановява собствеността на съществуващата сграда заедно с целия терен.
Заявяват, че от този момент до днес ищците, в качеството си на наследници на Г. И. Г.ев,
считайки, че имотът е върнат в неговата цялост, са го владели необезпокоявано и
непрекъснато до настоящият момент.
Посочват, че през месец март 2021 година, в отговор на подадено от тях заявление до
СГКК-Велико Търново, получават уведомление, че Община Горна Оряховица възразява
срещу тяхната собственост върху ПИ, представяйки Акт за частна общинска собственост №
3941 от 10.03.2017г. за УПИ IV-за ЖС, кв.206 по плана на ЦГЧ, гр. Г. Оряховица, с обща
площ от 1424 кв.м., и в действащата КККР - Поземлен имот с идентификатор №
16359.514.1353 по КККР на гр. Г. Оряховица, в пределите на който се намира и процесният
имот, като актът за частна общинска собственост е издаден с правно основание чл.2,ал.1,т.1
от ЗОС.
Заявяват, че при тези условия ищците са възпрепятствани да владеят имота в неговата
цялост като пълноправни собственици. Твърдят, че в заповедта за отписване от актовите
книги изрично е посочено, че се възстановява сградата, заедно със застроената част от
парцела. Твърдят също, че никой не е оспорвал собствеността на ищците или владението
върху имота, включително и Община Г.Оряховица. Посочват, че правото им на собственост
е засегнато от издадения АЧОС и включване на собствения имот в него, като същият е
третиран като част от Урегулиран поземлен имот IV, кв.206 по плана на Общината.
Заявяват, че по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини,
2
работилници, складове и ателиета, ех lege се разваля договорът за продажба с изкупилия
субект и се възстановява собствеността на собственика към момента на изкупуването или на
неговите наследници, като единственото условие е връщане на получената при изкупуването
парична сума. Твърдят, че към релевантния за възстановяването на собствеността съгласно
закона момент, парцелът, предмет на изкупуването, е съществувал и приложимото
реституционно основание е настъпило по отношение на одържавения парцел и сграда.
Считат, че редът на правна защита за владеещите собственици срещу невладеещия такъв е
предявяването на настоящия иск за установяване със сила на присъдено нещо на
материалното право на собственост на ищците върху имота им, попадащ в имот на Община
Г. Оряховица по кадастралната карта. Поради това считат, че е налице правен интерес за
ищците да потърсят правата си по съдебен ред и да бъде установено по отношение на
Община Горна Оряховица, че същите са собственици на притежавания от тях по наследство
от наследодателя им Г. И. Г.ев недвижим имот.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Община Горна Оряховица, представлявана от кмета Д.Д., че ищците са
собственици на 53 кв.м от Поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353, област Велико
Търново, Община Горна Оряховица, гр. Горна Оряховица, ул. .., целият с площ от 1424
кв.м., вид територия Урбанизирана, квартал 206, парцел IV, при граници: от две страни
улица, ПИ с идентификатор 16359.514.7086, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-
18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат М. Н. от ВТАК, ищците поддържат
предявения иск. Излагат съображения в писмени бележки. Молят съда да уважи предявения
иск и да им присъди разноски.
Ответникът Община Горна Оряховица, със седалище и адрес на управление : град Горна
Оряховица, пл. „...“ № ..., представлявана от кмета на общината Д.Д., депозира отговор на
исковата молба чрез пълномощника си – юрисконсулт В. Е.. Ответникът изразява
становище, че предявеният иск е подсъден на първа инстанция на ГОРС, предявен е от
дееспособно лице, поради което е допустим.
Оспорва предявения срещу Община Горна Оряховица иск като изцяло неоснователен по
отношение на основание и размер. Оспорва твърдението на ищците, че са собственици на
недвижим имот на ул. „...“ (сега ул. „...“), представляващ дюкян и празно място общо 54
кв.м., съставляващо по плана на гр. Горна Оряховица към 1933г. парцел XIX - 1938 в
квартал 125, при граници: уличка към църквата „Св. Троица“, от две страни М.М. А. и ул.
„...", като невярно и необосновано.
Твърди, че Община Горна Оряховица разполага с Акт за частна общинска собственост №
3941 от 10.03.2017г., вписан в СВ с вх. рeг. № 4703 от 09.08.2017г., Акт № 34, том XV, за
УПИ IV-за ЖС, кв. 206 по плана на ЦГЧ, гр. Горна Оряховица, с обща площ от 1424 кв.м.
(имот с идентификатор 16359.514.1353 по КККР на гр. Горна Оряховица), одобрен през
1998г. /бивш парцел XIX - 1398 плана от 1921г./. Сочи, че със Заповед № РД- 18-1539/2018г.
3
е одобрена и влязла в сила Кадастрална карта на гр. Горна Оряховица, която се обслужва от
Агенция по геодезия, картография и кадастър с местонахождение гр. Велико Търново, като
горепосоченият имот в момента съответства на поземлен имот с идентификатор №
16359.514.1353 по кадастралната карта на гр. Горна Оряховица, с площ от 1424 кв.м. и
административен адрес : гр. Горна Оряховица, ул...., и съгласно приложената по делото
скица № 15-79928-27.01.2022г., имотът е записан на името на Община Горна Оряховица.
Сочи, че с договор от 04.08.1981г. М. Г.ев И. и М. С. Г. продават на Общински народен
съвет гр. Горна Оряховица дворно място с пл. № 3884, от кв. 206 по плана на гр. Горна
Оряховица, от 53 кв.м., с построените в него масивен двуетажен магазин и тавански етаж,
маза и кладенец. Признава фактите, че е подадена молба с peг. инд. 94-Г-20 от 10.02.1992г.
от Г. М. И. и молба с peг. инд. 94-М-12/30.01.1992г. от М. Г. Т. и М.С.Г., като и в двете
молби е отбелязано, че се иска да бъде върнат само магазина (дюкяна). Заявява, че със
Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на Кмета на Община Горна Оряховица е отписан от
актовите книги за държавна собственост имот, представляващ дюкянско помещение /сграда
на два етажа, таван, застроен върху 53 кв.м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Св.
Княз Борис I" № 17, парцел план. № 3884, кв. 206 по плана на гр. Горна Оряховица /от
1957г./, одържавен с акт № 1862 от 28.04.1982г. на Общински народен съвет. Сочи, че
съгласно горепосочената Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г е възстановена единствено
сградата, но никъде не фигурира текст за възстановяване на земята под сградата. Формира
извод, че земята с площ от 53 кв.м. не е възстановена и остава собственост на Община Горна
Оряховица, а заявителите са собственици само на сградата.
С оглед гореизложеното, счита, че правото на собственост на 53 кв.м. от недвижимия
имот с идентификатор 16359.514.1353 (стар номер УПИ IV - за ЖС, кв. 206 по плана на
ЦГЧ, гр. Горна Оряховица, е на Община Горна Оряховица и по никакъв начин П. П. Н. и Г.
М. И. не са собственици на терена под сградата. Посочва, че и съгласно подадената лично от
ищцата П. П. Н. данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим
имоти за деклариране на собствеността върху процесния имот, тя и Г. М. И. са декларирали
единствено сградата - търговски обект, без земя под нея.
В съдебно заседание, ответникът, лично и чрез пълномощника си – юрисконсулт В. Е.,
поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното :
Безспорни в настоящото съдебно производство са фактите, че ищците П. П. Н. с ЕГН
********** и от Г. М. Г.ев с ЕГН ********** са наследници по закон и правоприемници на
Г. И. Г.ев, роден на 01.10.1903г., починал на 06.05.1974г., като ищцата е негова внучка
/дъщеря на М. Г. Т., починала на 23.10.2006г., - дъщеря на общия наследодател/, а ищецът е
негов внук /син на М. Г. И., починал на 31.01.1984г., - син на общия наследодател/. Тези
4
факти се установяват и от приложеното удостоверение за наследници изх. №
141/19.01.2022г., изд. от Община Горна Оряховица.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че на 27.05.1933г. наследодателят на
ищците Г. И. Г.ев е придобил право на собственост, в съсобственост със С.Ф.Н., на
основание възмездна правна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №
188, том II, регистър 2266, дело № 387/1933г. на Горнооряховския мирови съдия, върху
недвижим имот : дюкян и празно място общо 54 кв.м, намиращо се в гр. Горна Оряховица,
мах. „Света Троица“, на ул. Долна Оряховска, тогава ул. „Цар Борис III“, с лице към улица
„Цар Борис III“ шест линейни метра и дълбочина девет линейни метра, с граници : уличка
към църквата „Св.Троица“, а по плана на града Д.И., от две страни М. М.А. и улица „Цар
Борис III“, съставляващ парцел XIX-1398 в квартал 125 по плана на Горна Оряховица.
Безспорни между страните са и фактите, че на 05.03.1940г. наследодателят на ищците Г.
И. Г.ев е придобил право на собственост, на основание възмездна правна сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 24, том III, регистър 937, дело №
400/1940г. на Горнооряховския околийски съдия, върху недвижим имот, представляващ
половината идеална част от дюкянско място /бивше празно място/ от 54 кв.м, с лице към
улица „Цар Борис III“ шест линейни метра и дълбочина девет линейни метра, заедно със
построеното в него масивно двуетажно здание, находящо се в гр. Горна Оряховица, махала
„Св. Троица“, съставляващо по плана на града парцел XIX-1398 в квартал 125, при граници :
уличка към църквата „Св.Троица“ /по плана на града Д.р И./, от две страни М. М.А. и улица
„Цар Борис III“. Изложените факти се установяват и от приетите писмени доказателства -
заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба № 188, том II, регистър 2266, дело
№ 387/1933г. на Горнооряховския мирови съдия, нотариален акт за покупко-продажба № 24,
том III, регистър 937, дело № 400/1940г. на Горнооряховския околийски съдия.
Страните не спорят и досежно фактите, че на 04.08.1981г., по реда на Постановление №
60 от 14.05.1975г. на МС за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета и на
основание Протокол от 08.07.1981г. на комисия при ОНС Горна Оряховица (приложени по
делото), е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между Общински
народен съвет Горна Оряховица – като купувач и М. Г.ев И. – продавач /наследник по закон
и правоприемник на Г. И. Г., починал на 06.05.1974г./, по силата на който последният е
прехвърлил в полза на купувача правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ дворно място пл. № 3884 от кв.206 по плана на гр. Горна Оряховица, от 53
кв.м., с построения в него масивен двуетажен магазин и тавански етаж, маза и кладенец, при
граници : ул. „Г.Димитров“, ул. „Гурко“, от две страни ОНС гр. Г. Оряховица, за сумата от
8289 лв., която е изплатена напълно от купувача на продавача, съгласно условията, визирани
в договора.
Безспорни по делото са и фактите, че ищецът Г. М. Г.ев е подал до кмета на гр. Горна
Оряховица молба с peг. инд. № 94-Г-20 от 10.02.1992г., с която е поискал да му бъде върнато
помещение - дюкян на ул. „Г.Димитров“ № 14, изкупено от ОбНС по 60 ПМС от 1975г.,
срещу връщане на стойността му, а ищцата М. С. и нейната майка М.Т. са подали молба с
5
peг. инд. № 94-М-12/30.01.1992г. (приложени по делото), с която молят да им бъде върнат
магазин, вземат по постановление № 60 от 1975г., намиращ се на ул. „Г. Димитров“ № 17.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство и фактите, че със Заповед № Р-М-
28 от 30.06.1992г. на кмета на Община Горна Оряховица, е отписан от актовите книги за
държавна собственост имот, представляващ дюкянско помещение /сграда на два етажа,
таван/, застроен върху 53 кв.м., находящ се в гр. Г.Оряховица, ул. „Св. Княз Борис Първи" №
17, парцел пл. № 3884, кв.206 по плана на гр. Г.Оряховица от 1957г., одържавен с акт №
1862 от 28.04.1982г. на ОбС – Г.Оряховица, като правото на собственост върху този имот е
възстановено по силата на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини,
работилници, складове и ателиета, след като наследниците са възстановили сумата от 8289
лв. на Община Горна Оряховица.
Страните не спорят и относно фактите, че за процесния недвижим имот, представляващ
земя с площ от 54 кв.м., за която е отреден Урегулиран поземлен имот IV-за ЖС, кв.206 по
плана на ЦГЧ, гр. Г.Оряховица, с обща площ от 1424 кв.м., намиращ се в гр. Горна
Оряховица, при граници: от север – улица с о.т. 540-541, от юг – улица тупик с о.т. 703-704-
705, изток – улица с о.т. 539-518, запад – УПИ III-1347, за който по КККР за град Оряховица
е отреден поземлен имот с идентификатор № 16359.514.1353 по кадастралната карта на гр.
Горна Оряховица, с площ от 1434 кв.м., с адрес на поземления имот : гр. Горна Оряховица,
ул. „Св. Княз Борис Първи", е съставен Акт за частна общинска собственост №
3941/10.03.2017г. и имотът е записан и в КККР на гр. Горна Оряховица на името на Община
Горна Оряховица (Акт № 3941 от 10.03.2017г. за частна общинска собственост, скица на
поземлен имот № 15-79928-27.01.2022г., изд. от СГКК – гр. В.Търново, удостоверение за
данъчна оценка изд. на 20.01.2022г. от Община Горна Оряховица).
Видно от показанията на свидетеля Х.Л. /познат на ищците/, дядото на П., който се казвал
Г. И., имал магазин на ул. „Свети Княз Борис Първи“. Свидетелят е ходил много пъти в
магазина още като дете, като ученик, било през 1941-1942 г. Свидетелят посочва, че това
било сграда на три етажа; свако му Г. И. правел сладкарски изделия, които били по-трайни,
като работилницата била на втория етаж, а на първия била сладкарницата. Свидетелят Л.
установява пред съда, че след това им го вземали този имот и направили шивашка
кооперация. Видно от показанията на св. Ламбринов, след промените през 1988г. М. – син
на Г. И., възстановил някаква сума и му върнали тази сграда, като след връщането й двамата
наследници са собственици. Свидетелят заявява, че наследниците дали под наем имота и е
все така имотът е магазин за телевизори. Сочи, че сградата е в същото състояние и до сега.
Спомня си, че отзад имало някакъв кладенец, като от там вземали вода за производството.
Видно от показанията на свидетеля С..А. /съученик на ищеца/, майката на П. била жива
през 1992г. и от нея наели магазина, като той лично от тогава до сега е наемател. Свидетелят
посочва, че само през кратък период през 2000 година не е бил там. Свидетелят твърди, че от
1992 г. до сега не му е известно да са предявявали претенции към самия имот. Заявява, че на
П. и Г. плаща наемните вноски, а преди това - на майката на П., преди да почине.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
6
Предявен е иск за установяване право на собственост с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК, който съдът намира за допустим. За ищците е налице правен интерес от предявяването
на настоящия установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение 8/2012 от 27.11.2013г. по
тълк. дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага
с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по
изложените по-долу съображения.
Действително, безспорни по делото са фактите, установени и от приетите писмени
доказателства, че ищците П. П. Н. и Г. М. Г.ев са наследници по закон и правоприемници на
Г. И. Г.ев, роден на 01.10.1903г., починал на 06.05.1974г. /негови внуци/. В този смисъл,
същите разполагат с правото, в качеството на законни наследници и правоприемници на
починалото лице, да придобият право на собственост върху имуществото, оставено от
наследодателя след смъртта му. Безспорни в настоящото производство са фактите, че към
момента смъртта и откриване на наследството, оставено от Г. И. Г.ев, починал на
06.05.1974г., същият е притежавал право на собственост върху недвижим имот,
представляващ дюкян и празно място общо 54 кв.м., намиращо се в гр. Горна Оряховица,
мах. „Света Троица“, на ул. Долна Оряховска, тогава ул. „Цар Борис III“, с лице към улица
„Цар Борис III“ шест линейни метра и дълбочина девет линейни метра, заедно със
построеното в него масивно двуетажно здание, находящо се в гр. Горна Оряховица, махала
„Св. Троица“, съставляващо по плана на града парцел XIX-1398 в квартал 125, при граници :
уличка към църквата „Св.Троица“ /по плана на града Д.И./, от две страни М. М.А. и улица
„Цар Борис III“, на основание осъществени две възмездни сделки, обективирани в
нотариален акт за покупко-продажба № 188, том II, регистър 2266, дело № 387/1933г. на
Горнооряховския мирови съдия, и нотариален акт за покупко-продажба № 24, том III,
регистър 937, дело № 400/1940г. на Горнооряховския околийски съдия, приложени по
делото. Цитираните по-горе писмени доказателства, както и приложеното удостоверение за
наследници изх. № 141/19.01.2022г., изд. от Община Горна Оряховица, установяват и
фактите, че след смъртта на Г. И. Г.ев, роден на 01.10.1903г., починал на 06.05.1974г.,
правото на собственост върху гореописания недвижим имот е преминало върху неговите
наследници по закон и правоприемници - дъщеря му М. Г.ева Т. и сина му М. Г.ев И.,
вторият от които, в качеството си на продавач, е сключил на 04.08.1981г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот с Общински Народен съвет Горна Оряховица - като
купувач, по реда на Постановление № 60 от 14.05.1975г. на МС за изкупуване на магазини,
работилници, складове и ателиета и на основание Протокол от 08.07.1981г. на комисия при
ОНС Горна Оряховица, по силата на който последният е прехвърлил в полза на купувача
правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ към този момент дворно
място с пл. № 3884 от кв. 206 по плана на гр. Горна Оряховица, с площ от 53 кв.м., с
построения в него масивен двуетажен магазин и тавански етаж, маза и кладенец, при
граници : ул. „Г.Димитров“, ул. „Гурко“, от две страни ОНС гр. Г. Оряховица, за сумата от
7
8289 лв., която е изплатена напълно от купувача на продавача, съгласно условията, визирани
в договора.
Приетите писмени доказателства (молба с peг. инд № 94-Г-20 от 10.02.1992г. от Г. М. И.,
молба с peг. инд. № 94-М-12/30.01.1992г. от М. Г. Т. и М.С. Г., Заповед № Р-М-
28/30.06.1992г. на Кмета на Община Горна Оряховица, служебна бележка изх. № 94-М-
123/30.03.1992 г. от служба „Държавни имоти" при Община Горна Оряховица) обосновават
извод и страните не спорят досежно фактите, че със Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на
кмета на Община Горна Оряховица, по силата на Закона за възстановяване собствеността
върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, е отписан от актовите книги за
държавна собственост имот, представляващ дюкянско помещение /сграда на два етажа,
таван/, застроен върху 53 кв.м., находящ се в гр. Г.Оряховица, ул. „Св. Княз Борис Първи" №
17, парцел пл. № 3884, кв.206 по плана на гр. Г.Оряховица от 1957г., одържавен с акт №
1862 от 28.04.1982г. на ОбС – Г.Оряховица, и на ищците е възстановено правото на
собственост върху този имот, след като наследниците са възстановили на ответника сумата
от 8289 лв.
Въз основа на всички приети в настоящото производство писмени и гласни доказателства
обаче, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищцовата страна, че в
случая ex lege - по силата на реституционния закон, се разваля договорът за продажба с
изкупилия дворното място субект и се възстановява собствеността върху него на
собствениците, както и че с горепосочената Заповед № Р-М-28/30.06.1992г. на Кмета на
Община Горна Оряховица е възстановено и правото на собственост на наследниците на Г.
И. върху спорното дворно място.
На първо място, настоящият съдебен състав счита, че договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 04.08.1981г. между ОбНС Г. Оряховица и М. Г.ев И. не е сключен въз
основа на посоченото в него ПМС № 60 от 14.05.1975г. по отношение на описаното в този
договор дворно място пл. № 3884 от кв. 206 по плана на гр. Г.Оряховица с площ от 53 кв.м.,
при граници : ул. “Г.Димитров”, ул. “Гурко”, от две страни ОНС гр. Г.Оряховица, тъй като
предметът му не попада в приложното поле на това Постановление. Видно от самото
наименование на този нормативен акт, както и от изричната и недвусмислена разпоредба на
чл.1 от ПМС № 60 от 14.05.1975г., то е създадено целево и се отнася само за “изкупуване на
магазини, работилници, складове и ателиета, собственост на граждани”, т.е. при
продажбата обектите вече трябва да имат статут на някой от изброените в тази норма и
самото им предназначение е възникнало като такова или е вече променено на такова.
В настоящия случай обаче, е видно, че предметът на гореописаната продажба може да се
квалифицира като обект, функциониращ самостоятелно и независимо, притежаващ такива
или сходни белези и предназначение, с някой от посочените от правната норма, само и
единствено по отношение на “масивен двуетажен магазин, тавански етаж и маза”. Така
описаните помещения по местонахождение, вид и предназначение, са попадали в
определението на цитираната норма и са станали предмет на продажбата, установено както
от приетите писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба № 188, том II,
8
регистър 2266, дело № 387/1933г. на Горнооряховския мирови съдия, нотариален акт за
покупко-продажба № 24, том III, регистър 937, дело № 400/1940г. на Горнооряховския
околийски съдия, Протокол от 08.07.1981г. на комисия при ОНС Горна Оряховица, договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.1981г.,) така и от показанията на св. Х. Л.,
който удостоверява пред съда, че имотът, собственост на свако му Г. И., представлявал
сграда на три етажа, на първия етаж била сладкарницата, а на втория - работилницата за
сладкарски изделия, като именно този имот след това им го вземали и го направили
шивашка кооперация. При тези данни, безспорно се налага извод, че именно помещенията,
представляващи “масивен двуетажен магазин, тавански етаж и маза”, могат да бъдат и
предмет на реституция по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета, в чл.1 от който е разписано, че се възстановява
правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях
по реда на ПМС № 60 от 1975г. магазини, работилници, складове и ателиета, ако в срок от 1
година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, респ. на техните правоприемници,
получените от продажбата суми. Поради това, законосъобразно и по предвидения в този
закон ред, със Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на кмета на Община Горна Оряховица, е
отписан от актовите книги за държавна собственост имот, представляващ дюкянско
помещение /сграда на два етажа, таван/, застроен върху 53 кв.м., находящ се в гр.
Г.Оряховица, ул. „Св. Княз Борис Първи" № 17, парцел пл. № 3884, кв.206 по плана на гр.
Г.Оряховица от 1957г., одържавен с акт № 1862 от 28.04.1982г. на ОбС – Г.Оряховица, и
правото на собственост върху този имот – сграда е възстановено по силата на ЗВСНМРСА,
след като наследниците са върнали на Община Г.Оряховица сумата от 8289 лв. Съдът счита,
обаче, че процесното дворно място не е имало характер на такъв обект /самостоятелно
помещение/ и не е могло да бъде предмет на горепосочената продажба по смисъла на ПМС
№ 60 от 1975г., нито да бъде предмет на реституция и правото на собственост върху същото
да бъде възстановено на ищците по реда на ЗВСНМРСА.
Независимо от казаното дотук, дори да се приеме обратното, че описаният в договора
обект - дворно място, може да се подведе под хипотезата на чл.1 от ПМС № 60/75г.
/отм./,ако се приеме за функционално свързан със сградата, която е построена върху него, то
за валидното преминаване на собствеността законодателят е предвидил последователното
осъществяване на поредица от юридически факти, липсата на които, според настоящия
съдебен състав, представлява незаконосъобразност, препятстваща пораждането на целения с
регламентираната процедура вещно-транслативен ефект. Нормите на чл.3 – чл.8 от ПМС №
60 от 1975г. са императивни и административните органи е следвало да действат при
условията на обвързана компетентност. Неспазването на предвидения ред води до най-
тежкия порок на договора – неговата нищожност, тъй като сключването му е станало в
противоречие на изрични и задължителни правни норми. Видно от данните по делото, в
случая липсва цялостна и пълна документация, в която да е обективирано протичането на
административното производство по реда на Постановлението. Цитирането му като
основание за сключване на договора в съдържанието на последния изобщо не е причина да
се приеме за доказано, че е осъществена надлежно предвидената процедура, тъй като това
9
следва да се извърши единствено с писмени документи – тези, които Постановлението
посочва. В случая страната, носеща тежестта на доказване, нито е заявявала, че такива
документи въобще са съществували, нито е представила административна преписка, която
да съдържа всички изискуеми документи по чл.3-чл.8 от ПМС № 60 от 1975г.
Наред с изложеното дотук, съдът намира също, че договорът за покупко-продажба на
недвижим имот от 04.08.1981г. страда и от друг порок – липса на надлежна форма за
действителност. Видно от данните по делото, този договор е изготвен в обикновена писмена
форма, като не е извършено и вписването му в съответната нотариална служба, а с оглед
предмета му, предвидената от правната норма форма за валидност е нотариалната.
Настоящият съдебен състав счита, че обикновената писмена форма не е достатъчна, тъй като
макар и в чл.8 от ПМС № 60 да е регламентирана една административна процедура,
приключваща със сключването на договор между собственика и социалистическата
организация - купувач, то това е естествена и закономерна последица и тя материализира
постигането на съгласието между страните, но договорът няма сам по себе си вещния ефект
без издаването на нотариален акт въз основа на него (съгласно чл.18 от ЗЗД, “договорите за
прехвърляне на собственост....върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт”, а съгласно чл.20 от ЗСГ /отм./ “собствеността... се придобива с издаването
на нотариален акт”), т.е. дори при наличието на всички изискуеми условия на ПМС №
60/1975г. /отм./, при стриктното спазване на цялата процедура, процесният договор, поради
липса на надлежна форма, не може да породи правни последици.
Не на последно място, видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 04.08.1981г., сключен между ОбНС Г. Оряховица – като купувач и
М.Г.ев И. – като продавач, при сключването на същия липсва и съгласие за продажбата на
процесното дворно място от страна на всички собственици на този имот към момента на
продажбата, тъй като при осъществяването на сделката не е участвала и не е дала лично
своето съгласие за сключването й М. Г.ева Т. - дъщеря на общия наследодател Г. И. Г.ев,
починала впоследствие - на 23.10.2006г., притежаваща към този момент право на
собственост върху 1/2 идеална част от имота на основание наследствено правоприемство, а
продавачът М.И. - неин брат и син на общия наследодател, е действал при изначална липса
на представителна власт по отношение продажбата на притежаваните права от отсъстващия
съсобственик (доказателства за надлежното му упълномощаване да представлява
съсобственика М.Танева при сключването на договора не са приети в настоящото
производство, а и в самия договор не е удостоверено купувачът да действа по пълномощие,
предоставено му от неговата сестра М.Т.).
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че договорът за покупко-продажба на недвижим
имот от 04.08.1981г. не е породил целените правни последици по отношение на продажбата
на процесното дворно място, тъй като същият може да се приеме за нищожен на изброените
основания.
На следващо място, съдът счита, че макар договорът за продажба на процесното дворно
място да не е породил правни последици, ищците действително са загубили собствеността
10
върху същото. Ответната страна твърди, че е придобила право на собственост върху
процесното дворно и отблъсква собственическия иск, като заявява права на основание
съставен акт за частна общинска собственост № 3941 от 10.03.2017г., въз основа на плана на
ЦГЧ на гр. Г.Оряховица, одобрен през 1998г., правейки възражение, че осъществяваното от
общината владение върху този имот не е прекъсвано от придобиването му през 1981г. и
одържавяването му с акт № 1862 от 28.04.1982г.
Съдът счита, че са доказани всички изискуеми от закона условия за възникване на право
на собственост в патримониума на ответника, в т.ч. и чрез способа на давностното
недобросъвестно владение. Въпреки че дворното място не е имало характер на обект по
смисъла на чл.1 от ПМС № 60 от 14.05.1975г. и не е могло да бъде предмет на продажбата,
извършена на 04.08.1981г., респ. да не е могло да бъде прехвърлено по този ред, то страните
не спорят, че именно на основание договора за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между ОбНС Г.Оряховица – като купувач и М. Г.ев И. – като продавач, общината е
встъпила във владение на този недвижим имот, съставен е акт за одържавяването му с №
1862/28.04.1982г., въз основа на което ответната община се е намирала във владение на
имота към момента на постъпване на молба с peг. инд. № 94-Г-20 от 10.02.1992г.,
депозирана от ищеца, и на молба с peг. инд. № 94-М-12/30.01.1992г., депозирана от ищцата
и от нейната майка М. Т., с искане да им бъде върнат магазин /дюкян/, изкупен от тях по
постановление № 60 от 1975г., намиращ се на ул. „Г. Димитров“ № 17. Съдът намира за
доказани въз основа на всички писмени и гласни доказателства, приети по делото, и
фактите, че ответникът се е намирал във владение на спорния имот и към момента на
издаване на Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на кмета на Община Горна Оряховица, с
която е отписан от актовите книги за държавна собственост имот, представляващ дюкянско
помещение /сграда на два етажа, таван/, застроен върху 53 кв.м., находящ се в гр.
Г.Оряховица, ул. „Св. Княз Борис Първи" № 17, парцел пл. № 3884, кв.206 по плана на гр.
Г.Оряховица от 1957г., одържавен с акт № 1862 от 28.04.1982г. на ОбС – Г.Оряховица, а
също и към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
В тази връзка, неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото са твърденията
на ищците, че същите са възстановили правото си на собственост върху спорното дворно
място по силата на реституцията – с издаването на Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на
кмета на Община Горна Оряховица, тъй като в случая им е възстановено единствено
правото на собственост по реда на ЗВСНМРСА само върху описания в заповедта магазин,
респ. общината им е предала владението само и единствено върху реституираното
самостоятелно помещение. Тези факти се потвърждават и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, ангажирани от ищцовата страна, като св. Х. Л. удостоверява пред съда, че
след промените през 1989г. М. е възстановил някаква сума и му върнали тази сграда
/магазинът на свако му Г. И./, като двамата наследници дали този имот под наем и той се
ползва като магазин за телевизори, а сградата е в същото състояние и до сега. От своя
страна, св. Св.Ангелов установява по делото, че през 1992г. той е наел от майката на ищцата
магазина и от тогава до сега той е негов наемател, като по отношение на този имот не му е
11
известно да са предявявани претенции, освен оплакване от комшиите за теч на калкана.
Въз основа на цитираните писмени и гласни доказателства обаче не се установява след
издаването на Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. на кмета на Община Горна Оряховица
ищците да са встъпили във владение на спорното дворно място и това владение да е
продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого от тогава до сега. В този
смисъл, основателни са възраженията на ответната страна за недоказаност и на субективния
елемент /animus/, с мотиви, че давност в полза на ищците не е започнала да тече поради
липсата на предоставяне на владението върху процесния имот на някакво годно основание,
поради недоказаност на преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един
несъмнен начин отричане на владението на общината и промяната в намерението им за
своене на чуждите части, като тези действия да са достигнали до знанието на останалите
съсобственици, тъй като съгласно подадената от ищцата П. Н. данъчна декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имоти за деклариране на собствеността върху
процесния имот, двамата ищци са декларирали пред ответната община правото си на
собственост само и единствено върху сградата - търговски обект, без земята под нея, както и
са заплащали дължимите данъци и такси единствено по отношение на притежаваната от тях
сграда.
Същевременно, от приетите по делото писмени доказателства - извадки от отпаднали
регулационни планове на гр. Горна Оряховица от 1921г., от 1957г. – 2 броя, от 1998г.,
разписни листи към регулационните план от 1921г. и от 1957г., извадка от действащия
регулационен план на гр. Горна Оряховица, одобрен със Заповед № 2762/1998г. и отменен в
част кадастър със Заповед № РД-18-1539/2018г., се установява, че в същото време
ответникът е извършил преустройства – промени в регулационния план на гр. Горна
Оряховица, одобрен със Заповед № 4026/1957г., в който процесният имот е бил обособен
като парцел с пл. № 3884, с площ от 53 кв.м., попадащ в новообразувания УПИ IV – за гр.
или жилищно строителство в кв. 206, като със Заповед № РД-02-14-185/1998г. (около 6
години след издаване на Заповед № Р-М-28 от 30.06.1992г. за реституцията на процесната
сграда) е одобрен нов кадастрален и регулационен план на ЦГЧ на гр. Горна Оряховица,
според който парцел с пл. № 3884 с площ от 53 кв.м. не съществува като самостоятелен
парцел /обект на собственост/, а е включен в УПИ XVIII – за ЖС, в кв.206 от КРП на ЦГЧ, с
обща площ от 1424 кв.м., с предназначение – за жилищно строителство. Така одобреният
нов кадастрален и регулационен план на гр. Г.Оряховица не е обжалван от заинтересуваните
лица, в т.ч. и от ищците по делото, влязъл е в сила и регулацията е приложена. Съгласно
чл.110,ал.1 от ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план (планът, с който се създават
дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване) има непосредствено
отчуждително действие, т.е. правото на собственост върху придадените по регулация части
от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два
маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на
влизане в сила на дворищнорегулационния план. Според разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, това
12
придобиване е под прекратително условие, тъй като според чл.33,ал.1 от ЗТСУ (отм.) и
чл.86,ал.2 от ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен
план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен
парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не
бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения
план/ положение на недвижимите имоти. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, дворищно-регулационният план
следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33,ал.1 и 2 от ЗТСУ (отм.), а
понятието "приложен план" по чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ (отм.) е относимо не към заемането на
придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след
заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от
деня на това заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това основание –
чл.33,ал.1 във вр. чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ (отм.). Съдът счита, че в случая регулационният
план, одобрен със Заповед № РД-02-14-185/1998г., следва да се счита за приложен, като от
неговото одобряване през 1998г. до момента на снабдяването на Община Горна Оряховица с
Акт за частна общинска собственост № 3941 от 10.03.2017г., вписан в СВ с вх. рeг. № 4703
от 09.08.2017г., Акт № 34, том XV, са изминали около 19 години, настъпила е
трансформация на регулационните линии в имотни граници за УПИ IV-за ЖС с обща площ
от 1424 кв.м., кв. 206 по плана на ЦГЧ на гр. Горна Оряховица, като през този период
владението на общината върху поземления имот не е оспорено или отблъснато по никакъв
начин от ищците по делото. Същевременно, след отмяната на ЗТСУ, ЗУТ (Обн., ДВ, бр. 1 от
2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г.) зачита регулационните граници на имотите по влезлите
в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници /съгласно
чл.15,ал.1 от ЗУТ, урегулирани веднъж, поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи/, но въвежда съществено различен
режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за
създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т. нар. "доброволна"
регулация : Съгласно чл.15,ал.2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, изменението на подробен устройствен план,
касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти /тоест придаването на
части от един имот към съседен нему имот и образуването на общ урегулиран поземлен
имот от два маломерни имота/, се допуска само със съгласието на собствениците на двата
имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, а
според чл.19,ал.1,т.1 от ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери: в градовете -
най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност, като съгласно ал.3, определените в ал.1 най-
малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да
бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или
теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това
не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на
общинския експертен съвет.
13
Във връзка с изложеното, безспорно се установява по делото, че единствената промяна по
отношение на влезлия в сила и приложен по отношение на процесния поземлен имот
кадастрален и регулационен план на ЦГЧ на гр. Г.Оряховица, одобрен със Заповед № РД-02-
14-185/1998г., е отмяната му в част кадастър със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Горна Оряховица, съгласно които УПИ XVIII – за ЖС, в кв.206 от КРП на
ЦГЧ, с площ от 1424 кв.м., съответства на Поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353
по КККР на гр. Горна Оряховица, с площ от 1434 кв.м., с адрес на ПИ : гр. Горна
Оряховица, ул. „Св. Княз Борис Първи", трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване : средно застрояване /от 10 до 15 м./; имотът е
записан като собственост на Община Горна Оряховица, както и е отразено, че върху този
имот попада сграда с идентификатор 16359.514.1353.2 със застроена площ 51 кв.м., брой
етажи : 3, предназначение : сграда със смесено предназначение (скица № 15-79928-
27.01.2022г.).
Видно от данните по делото, в това състояние на поземления имот, същият е бил явно,
непрекъснато и несмущавано ползван и своен от страна на общината в продължение на
повече от 20 години до предявяването на иска. Поради това и с оглед изложените по-горе
съображения, съдът счита, че ищците не могат да се легитимират като собственици на
процесния имот – дворно място с площ от 53 кв.м., чиято собственост е прехвърлена от
техните наследодатели в полза на ОбНС Г.Оряховица през 1981г., а още по-малко като
съсобственици, с права върху 53 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 16359.514.1353 по
КККР на гр. Горна Оряховица, с обща площ от 1434 кв.м., който е различен от имота,
описан като предмет на продажбата от 04.08.1981г., т.е. продаденият имот не съществува, а
новообразуваният такъв е собственост на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че
при тези факти за ищците съществува само възможност да търсят, при спазване на
съответните законови изисквания, връщане на даденото по нищожен договор, респективно –
на обезщетение за него.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по настоящото дело съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ищците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от П. П. Н. с ЕГН
**********, с адрес : град С. кв. „...“, ул. „..., и от Г. М. Г.ЕВ с ЕГН **********, с адрес :
град П......, двамата чрез пълномощник – адвокат М. Н. от ВТАК, против ОБЩИНА ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, представлявана от кмета Д. Д., с адрес : град Горна Оряховица, пл. „Г.
Измирлиев” № 5, за приемане за установено по отношение на ОБЩИНА ГОРНА
14
ОРЯХОВИЦА, че ищците П. П. Н. с ЕГН ********** и Г. М. Г.ев с ЕГН ********** са
собственици на недвижим имот, представляващ 53 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор
16359.514.1353, област Велико Търново, Община Горна Оряховица, гр. Горна Оряховица,
ул. „Свети Княз Борис Първи“, целият с площ от 1424 кв.м., вид територия Урбанизирана,
квартал 206, парцел IV, при граници: от две страни улица, ПИ с идентификатор
16359.514.7086, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1539/31.08.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. П. Н. с ЕГН **********, с адрес : град С..., кв..., и Г. М. Г.ЕВ с ЕГН
**********, с адрес : град П..., ул. .., ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА,
представлявана от кмета Д.Д., с адрес : град Горна Оряховица, пл. „Г. Измирлиев” № 5,
СУМА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15