Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Росен Д.
при
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело №
15254 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от П.Д.Д., ЕГН **********, чрез процесуалните му представители
адв. К.Д.и адв. Е.Д.,
против ЗАД „ОЗК - З.“, гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие смъртта на неговата майка Е.Т.Д.,
настъпила в резултат на ПТП
от 07.10.2017 г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на претенцията пред ответното застрахователно дружество – 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и заплащане на имуществени вреди като единствен
наследник на починалата в размер на сумата от 4480 лв. – направени разходи за лечението от страна на
майка му преди смъртта й, ведно със законна лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди,че неговата майка е починала в следствие на тежки телесни увреждания,които
е получила при ПТП на 07.10.2017 г. Вина за което има единствено водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“
с per. № ******, С.Ф.Д..Твърди,че автомобилът е бил
застрахован по застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.
В следствие
смъртта на майка си,ищецът търпи мъки и страдания,тъй като са били в
изключително близки и топли отношения, взаимно са полагали постоянни грижи един
за друг.
Моли съдът да
уважи предявените искове, тъй като са основателни и доказани ведно със
законните лихви и разноските.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът
ЗАД „ОЗК - З.“, гр. София оспорва предявения иск по
основание и размер.
Оспорва пряката причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърта на майката на ищеца – Е.Т.. Оспорва механизма
на ПТП, както и изключителната
вина на водача С.Д.за настъпване на процесното ПТП, доколкото се твърди, че същото е настъпило в тъмната част на денонощието, при намалена видимост и при лоши метеорологични условия. Отделно от изложеното твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от
страна на пешеходката, тъй като същата първа
е могла да забележи приближаващия
се автомобил, предвид включените фарове и да не допусне настъпване на ПТП.
Оспорва иска като прекомерно завишен по размер, както и акцесорната претенция за лихва
досежно размера и началния момент, от който се претендират. Претендира разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото Констативен
протокол за ПТП № к - 733 от 07.10.2017 г. и Присъда № 2017
от 11.10.2018 год.
по нохд № 3611/2018 год. на Софийски
градски съд, в сила от
27.10.2018 год., се установява, че на 07.10.2017 год. около 19.20 ч. В гр.
София, при управление на лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег. № ******, движейки се по ул. „Йерусалим“ с посока от ул.
„Серафим Сливенски“ към
бул. „Андрей Сахаров“, в района на № 51, С.Ф.Д. нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 , е причинил ПТП като е ударил пресичащата пътното платно на обозначената пешеходна
пътека в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила Е.Т.Д.,
като не я е пропуснал да премине и вследствие на което по непредпазливост е
причинил нейната смърт, настъпила на 26.10.2017 год.
За лекия автомобил
„Тойота Авенсис” с рег. № ******, е имало застраховка при ответното
дружество за „Гражданска отговорност”
№ BG/23/117000905584 с валидност от 28.03.2017 год.
до 27.03.2018 год. - факт, който в първото съдебно заседание е обявен за безспорен.
От представеното по делото
на л. 46 медицинска свидетелство
за смърт се установява,че удостоверение за наследници
се установява, че Е.Т.Д. е починала на 26.10.2017 год.
поради остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и мозъчен оток,като
това състояние е в следствие ПТП. Установено е от удостоверение за наследници
на л.48,че ищецът е син на починалата Е.Т.Д..
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета комплексна медицико-автотехническа
експертиза. Заключението се възприема от съда като професионално и
безпристрастно.
От заключението се установява, че причината за смъртта на Е.Т.Д. е масивна мастна емболия (запушване на кръвоносните съдове от мастни капки) на мозъка и белия дроб като
усложнение оп получените обширни,
множествени травматични увреждания от процесното ПТП, ангажиращи
костни и мекотъканни структури. Според медика, освобождаването
на мастните капки не може да бъде предотвратено и то се развива във времето,
защото фактически се получава увреждане, намачкване на подкожната мастна тъкан
и от там те попадат в кръвното русло и се придвижват към важни
органи-мозък,бели дробове и др. Експертът е
категоричен, че травмата при катастрофата е провокирала мастната емболия,която
е довела до смъртния край.
според заключението на автоексперта причина за катастрофата
е субективното поведение на водача
на автомобила, който не е възприел или ако е възприел не е реагирал
своевременно с аварийно спиране
на възникналата опасност,
при движение със скорост на
лекия автомобил „Тойота
Авенсис” от около 47 км.ч, довело до удар на пешеходката Е.Т.Д., пресичаща пътното платно на обозначената пешеходна пътека. Според експертизата, водачът на лекия
автомобил „Тойота Авенсис“ е имал техническата
възможност да види стъпилата на платното за движение пешеходка, да я възприеме
и да спре преди мястото на удара.
От показанията на св. М.С.се
установява, че отношенията между Е.Д.и
сина ѝ П.Д.били много близки и добри. По думите на свидетеля, тя била единственият в рода му близък човек,
тъй като ищецът нямал баща,
братя или сестри или приятелка към момента. Чували се по телефона всеки ден, тя често
му гостувала от Плевен. След смъртта й ищецът бил съкрушен, демотивиран, разконцентриран –бил
„като
развалина“. Сънувал кошмари
и не могъл да спи, прекарвал
изключително много време на
работа, станал по-рязък към близките си и по-нервен. Ищецът скърбял и не можел да преодолее загубата.
С оглед доказателствата
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 432,
ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение за автомобила
„Тойота Авенсис” с рег. № ******, управляван от С.Ф.Д.,
отговорността на ответното
дружество е установена.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на Софийски градски съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Ето защо вината
на С.Ф.Д. за настъпилото ПТП и последиците
от него се възприема от съда
за категорично установена- същия
е нарушил правилото ,че при
приближаване към пешеходна пътека водачът е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.
Причинно-следствената
връзка между увреждането и настъпилата смърт също е доказана по безспорен начин
от назначената в хода на настоящото производство КСМАТЕ, от което следва, че
възраженията на ответника за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и
смъртта на Димитрова са неоснователни.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди
против ответното
дружество е основателен.
Неговия размер
следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Загубата на майката е довела до тежка психическа травма за ищеца, като се взема предвид,
че отношенията им са били
близки и топли, тя имала само него като близък роднина,а той също. Ищецът е поддържал близки отношения с майка си, макар
да са живели в различни населени места (той в
София, а тя в Плевен). Често са се чували
по телефона, а тя често му гостувала в София. Още не е преживял мъката от внезапната загуба на родителя си.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, поради факта, че е можела да види приближаващия автомобил, заради пуснатите му светлини
и да предотврати настъпването на ПТП като изчака преминаването
му, е неоснователно, тъй като пострадалата
е пресичала на пешеходна пътека,като до момента на сблъсъка
е била пресякла около 2/3 от пътното
платно,състоящо се от четири
ленти за движение , не се е движела
тичешком,предвид възрастта й,и не е представлявала внезапна
и непредотвратина опасност
за водача на автомолила.
Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените мъки и страдания от
страна на ищеца е в размер на 80 000 лв. ,която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати ведно със законната
лихва върху нея по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ/тримесечен
срок от предявяване на претенцията
пред застрахователя/от 07.03.2018 год. до окончателното
й изплащане, като над
уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлене като неоснователен.
Съдът намира този размер за справедлив
и обоснован с оглед претърпените
и търпените от сина на Е.Т.Д. мъки и страдания от загубата на неговия обичан родител и отговаря на принципа на справедливостта
и социално-икономическите условия на живот в страната.
Претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди в размер на сумата от 4480 лв. от ищеца
в качеството му на единствен наследник на починалата Е.Т.Д. е основателен в пълния му
размер, установен с представените две фактури, макар в последните да не е отбелязан
конкретно заплатения продукт е ясно, че плащането е извършено във връзка на лечението
на пострадалата от катастрофата
Е.Т.Д.. Лихвата върху този размер следва да се начисли както е поискана-от датата на исковата молба- 14.11.2018 год.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв. С оглед цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото
съдът приема,че адвокатското възнаграждение не е прекомерно.
Ответникът
следва да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 3379 лв.
Ищецът следва
да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска разноски в размер
на 456 лв. и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА зад „ОЗК - З.”
гр.София, ул.»*******с ЕИК: *******да заплати на П.Д. д., ЕГН: ********** с адрес на призоваване на адв. К.Д.и адв. Е.Д.гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във
вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка Е.Т.Д., настъпила в резултат на ПТП на
07.10.2017 год. ведно със законната
лихва върху тази сума
считано от 07.03.2018 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 4480 лв. - имуществени вреди претърпени
от Е.Т.Д.
преди смъртта й , ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на исковата молба - 14.11.2018 год.
до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 2400 лв. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетяване на неимуществените
вреди над уважения размер от 80 000 лв. до претендирания такъваот 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА зад „ОЗК - З.”
гр.София, ЕИК: *******да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 3379 лв.
ОСЪЖДА П. Д. д., ЕГН: ********** да заплати на зад
„ОЗК - З.” гр.София, ЕИК: *******разноски в
размер на 458 лв. и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: