О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.01. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2527 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. от САК срещу Д.М.М., с ЕГН: **********, адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че с ответника били в
договорни отношения предвид сключването между тях на Договор за мобилни услуги № ********* от 28.02.2014 г. и
Декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице от
28.02.2014 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер
**********; Допълнително споразумение № ********* от 27.02.2017 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер ********** влиза в
сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с
вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 17.99 лв. е вкл. ДДС или 14.99 лв. без
вкл. ДДС); Допълнително споразумение № ********* от 08.05.2017 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 08.05.2017 г., съгласно
което потребителят продължава ползването на мобилните услуги на оператора, при
условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на настоящото
споразумение, а на клиента е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Р10 Black и предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 1 080, 77 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 46, 99
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди,
че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д.М.М.
мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
28.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.05.2017 г.
към
договор за мобилни/фиксирани услуги; за мобилно устройство HUAWEI
Р10 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 08.05.2017 г. Твърди,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. декември 2017 г. - м. март 2018 г.: фактура №
**********/05.12.2017 г., фактура № **********/05.01.2018 г., фактура № **********/05.02.2018
г. и фактура № **********/05.03.2018 г., а във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента:
1. Фактура №
**********/05/12/2017г. е издадена за отчетния период 05/11/2017-
04/12/2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14, 99
лв. без ДДС - 17, 99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство
HUAWEIР10 Black - 46, 99 лв. с вкл. ДДС, общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 64, 98 лв.;
2. Фактура №
**********/05.01.2018 г. е издадена за отчетния период 05/12/2017 - 04/01/2018
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 14, 99 лв., такса временно възстановяване
на изходящия трафик 1, 24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и
ползвани услуги 0.32лв. (от които Кратки текстови съобщения (SMS) 0,32 лв.),
които са в общ размер на 17, 30 лв. без ДДС - 20, 76 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство HUAWEI Р10 Black - 46, 99 лв. с вкл. ДДС; дарения
- 1,00 лв. с вкл. ДДС, общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 68,
75 лв.;
3. Фактура №
**********/05.02.2018 г. е издадена за отчетния период 05/01/2018 - 04/02/2018
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер **********: месечна абонаментна такса ( - 5, 32) лв. без ДДС - (- 6, 38)
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Р10 Black - 46,
99 лв. с вкл. ДДС (отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във
фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения
отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на
оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния
период), общата сума, начислена и претендирана по фактурата е
40, 61 лв.
Твърди, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор
България“ ЕАД и ответника Д.М.М. по негова вина, поради изпадането му в забава,
на потребителя е издадена и Фактура № **********/05.03.2018 г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 200, 43 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Р10
Black в общ размер на 704, 85 лв. с вкл. ДДС,
като твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 08.05.2019 г.)
на процесния договор са уредени в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение
№ ********* от 08.05.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018
г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие е условията на
чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. №
16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Отделно от това сочи, че, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги - за мобилно устройство HUAWEI Р10 В1аск, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 08.05.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 704.85 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови вноски, претендираната сума по фактурата е в общ размер на 905, 28 лв., при което общата стойност на неизплатените парични задължения на Д.М.М. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе е в размер на 1079, 62 лв. Предвид горното и сочените клаузи в исковата молба от ОУ, приложими към договорите, сключени между страните, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответника му дължи сума в размер на 1 079.62 лв., дължима по фактура № **********/05.12.2017 г., фактура № **********/05.01.2018 г., фактура № **********/05.02.2018 г. и фактура № **********/05.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и осъдителен с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно
известни на съда факти, свързани с
предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от
страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са
налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска, за да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.дело № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2020г. от 09, 30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно
споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за
постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението
има значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Да
се изиска ч.гр.дело № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: