ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. К., 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600095 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.
С Определение №97/28.03.2022г. по ч.н.д. №254/2022год., в
производство по чл.243 и сл. от НПК, К. районен съд е отменил
Постановление на РП-К. от 22.02.2022г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 638/2021 г. по описа на РУ - К.
на основание чл. 243 ал.6, т.3 от НПК и е върнал делото на прокуратурата за
изпълнение на дадените указания.
От посоченото определение е останал недоволен прокурор в РП-К.,
който го протестира, като неправилно.Твърди, че в обжалваното определение
неправилно било прието, че разследването не е било извършено в пълнота —
не са били събрани всички необходими и относими доказателства, към
твърдените в жалбата две престъпления- за закана и за унищожаване на
чужда вещ, че разследването е приключило при неизяснени факти от
значение за съставомерността на деянията, както и че обжалваното
постановление не е мотивирано на база на събраните по делото
доказателства,като развива съображения за това. Предлага на съда да отмени
определението на Районен съд - К. и да потвърди постановлението на Районна
прокуратура - К. от 22.02.2022г. за прекратяване на наказателното
производство, като обосновано и законосъобразно.
1
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7
от НПК, съобрази следното:
Протеста е неоснователен.
С атакуваното пред РС постановление, прокурорът е приел, че с оглед
събраните доказателства липсвало извършено съставомерно деяние по чл.216
ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, защото предмет
на унищожаване или повреждане по смисъла на НК всякога е чужда движима
или недвижима вещ, а в случая въздействието било упражнено върху вещ,
принадлежаща на дееца, липсвала вреда за друго лице, както и умисъл/пряк
или косвен/ за въздействие върху чужда недвижима вещ.В конкретния случай
липсвали противозаконно посегателство върху имот на тъжителя, а налице
било проява на гняв от страна на деецът, лишен, съобразно притежаваните от
него документи от фактическа възможност да се ползва в пълен обем от
правото на собственост върху недвижимия си имот.Приел е също така, че по
досъдебното производство липсвали достатъчно доказателства и за
извършено деяние по чл.144 ал.3 от НК-закана с убийство. Видно от
събраните по делото доказателства конфликтната комуникация била
обичайната между горепосочените страни, размяната или отправянето на
заканителни реплики не била достатъчна, за да се обоснове извод за закана с
убийство, съдържаща и формулираща намерение, насочено към лишаване от
живот по начин и средства, че да предизвика страх, че би могла да бъде
реализирана, да е целяла и да предизвикала промяна в поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата посока, а
отправените заканителни реплики представлявали общи формулировки и
макар някои от тях във времето да са носили съдържание за прекратяване на
живот, липсвали доказателства в конкретните условия и ситуация да са могли
да възбудят основателен страх от осъществяване на закана с убийство.
Действията на свидетеля В. не обосновавали реално възбуден и изживян
страх, предвид на това , че двете стани от дълго време, в т.ч. и самия тъжител
се опитвали да разрешават имотните си претенции, макар и без резултат, не
по предвидения за това съдебен ред, а чрез устни пререкания, т.е чрез спорове
и реплики, които не били обективирали страхове. Липсвали данни да са били
употребени средства в тази насока.
2
За да постанови атакувания с жалбата акт, районният съд е приел
следното:
Съгласно чл.14 ал.1 от НПК разследването по едно наказателно дело
следвало да бъде проведено обективно, всестранно и пълно, и едва след това
прокурорът можел да пристъпи към завършването му чрез изпълнение на
задълженията му по чл.242 и следващите от НПК.Съгласно чл.199 ал.3 от
НПК прокурора следвало да се произнесе с постановление, което трябва да е
мотивирано на база на събраните доказателства, като в случая това не било
направено.Изложените факти преповтаряли казаното от разпитаните
свидетели без прокурорът да е посочил кои обстоятелства приема и кои не,
правните изводи били противоречиви и не почивали на събраните по делото
доказателства, както и липсвали мотиви от които да стане ясно защо се
прекратява производството.
Съдът е стигнал до този извод съобразявайки следното:1/ не ставало
ясно какви факти е приел прокурорът по делото, тъй като в обжалваното
постановление били цитирани показания на разпитаните по делото свидетели,
без да били изложени изводи кои от тях е кредитирал и кои не. Приел е, че не
били събрани никакви доказателства за собствеността на повреденото
имущество, което представлява предмета на доказване на деяние по чл.216 от
НК. Прокурорът бил написал, че са разпитани множество свидетели, които
обаче давали противоречиви показания относно употребените реплики и
доколко те са предизвикали страх за живота на свидетеля Р.В., по отношение
на евентуално престъпление по чл.144 от НК. Поради това е приел,че
обвинението е приключило разследването без да са събрани необходимите
данни относими към твърдените в жалба две престъпления- за закана и за
унищожаване на чужда вещ, поради което разследването е приключило при
неизяснени факти от значение за съставомерността на деянията. 2/
Обжалваното постановление не било мотивирано така както изисквала
нормата на чл.199 ал.2 от НПК, защото за да се приеме един факт за
установен, то този извод следвало да почива на събрания доказателствен
материал с допустимите от закона средства, който трябвало да е мотивиран
съгласно изискванията на закона.В случая изобщо не ставало ясно защо
представителят на обвинението е приел, че няма извършено престъпление по
чл.144ал.3 от НК и по чл.216 от НК. Изводът, че въздействието е упражнено
3
върху вещ принадлежаща на дееца, при което липсвала вреда за друго лице,
както и умисъл за въздействие върху чужда вещ, бил голословен поради
липса на събрани доказателства за това, както и неяснота движима или
недвижима вещ е повредена. Заключението на прокурора, че конфликтната
комуникация била обичайна между страните, че споровете и репликите не
били обективирали страхове, както и че липсвали данни за физическа
саморазправа, не ставало ясно на какво почива и на база на какви
доказателства, тъй като той бил приел, че са разпитани множество свидетели,
показанията на които били противоречиви относно употребените реплики и
доколко те са предизвикали страх за живота на свидетеля Р.В..Съдът е
приел,че прокурорът е прекратил производството на основание чл.24 ал.1 т.1
от НПК, което означавало, че той приема, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление, което обаче противоречало на изводите му за
наличие на противоречиви показания относно съставомерните признаци на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК. Така също не почивало на направеното
заключение, че липсвали данни за физическа саморазправа между
пострадалия и лицето, срещу което е подал жалбата си, тъй като тя не била
част от изпълнителното деяние. За това престъпление било необходимо
заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен
страх от извършване на престъплението, като то е довършено тогава, когато
пострадалият възприеме заканата с престъпление, без да е необходимо тя да е
реализирана, поради което не ставало ясно защо прокурорът иска да има
физическа саморазправа, за да приеме че има данни за извършено престъпно
деяние. Поради тези противоречия в мотивите за решаващия съд оставали
неясни изводите на прокурора, поради което е приел,че той е нарушил
задължението си да проведе обективно, всестранно и пълно разследване, като
подложи на проверка и оценка всички доказателства.
Окръжният съд , за да се произнесе,взе предвид следното:
Досъдебно производство №638/2021г. по описа на РУ- К. е било
образувано на 26.10.2021г. при условията на чл.212, ал.1 от НПК за това, че
на 03.08.2021г. в гр.К. е повредена противозаконно чужда недвижима вещ-
отрязана метална конструкция от оградно съоражение, собственост на Р. СТ.
В. от гр.К.-престъпление по чл.216 от НК. В това производство е разгледано и
евентуално извършено престъпление по чл.144ал.3 от НК. След проведеното
разследване и прекратяването му от прокуратурата, Р.В. е обжалвал акта пред
4
РС К..
Настоящата инстанция намира, че решаващия съд е направил правилен
и законосъобразен извод, че постановлението с което прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Това е така, тъй като
решаващия съд е направил цялостен, обективен и мотивиран анализ на
доказателствата по делото, който се възприема и от настоящата инстанция.
Безспорно прокурорът не е установил и отразил в постановлението дали става
въпрос за движима или недвижима вещ, както и не са събрани достатъчно
доказателства, които категорично да установяват вида и собствеността на
процесната вещ, както и собствеността на съседните имоти за които се
твърди, че навлизат в имота на А.Р. Писмото от Община К. е факт, но не е
достатъчно за изясняване на собствеността. Вярно е, че на ДП са разпитани
определен брой свидетели, които в някои части дават противоречиви
показания, но въпреки това прокурорът е преповторил една част от тези
показания без да опише фактическа обстановка и да уточни защо и кои
обстоятелства приема за установени.Липсват мотиви и за това, защо след като
прокурора приема,че свидетелските показания относно престъплението по
чл.144 ал.3 от НК са противоречиви е приел,че няма доказателства за
извършено престъпление по този текст.
В заключение, така проведеното разследване не е осъществено
съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК.Като е прекратил
производството, приемайки, че „…липсва извършено съставомерно деяние по
чл.216 ал.1 от НК“, както и приемайки че, „..липсват достатъчно
доказателства за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК-закана за
убийство“, с фактическите изводи които не съответстват на събрания по
делото доказателствен материал,прокурорът е постановил акт, който по
изложените по-горе съображения се явява необоснован. Правилно и
законосъобразно решаващия съд е приел, че са налице предпоставките по
чл.243 ал.5,т.3 от НПК за неговата отмяна.
Необходимо е да се съберат доказателства, които категорично да
установяват вида и собствеността на процесната вещ, както е необходимо и
да се изяснят чрез допълнителни подробни разпити на свидетелите Р.В., В.В.,
М.Л. и М.Ш., обстоятелствата относно изречени закани - какви, от кого, кога
5
и къде.
От всичко изложено е видно, че възраженията на прокурора срещу
постановеният първостепенен съдебен акт са неоснователни. Установява се,
че събраните доказателствата по делото не са достатъчни за да се разкрие
обективната истина по случая, като същевременно не са изчерпани всички
възможности за това. От друга страна при проследяване на начина, по който
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение се установява, че част от
обстоятелства, които той приема за доказани не са проверени или потвърдени
от други доказателства, при наличие на потенциал за това, а друга част -
макар да се подкрепят от различни доказателствени източници прокурорът не
приема с доверие, без да е изложил убедителни аргументи за това.
Субективната увереност на прокурора за това не почива на обективни
обстоятелства, а изводите му по съществото на делото са прибързани и
недостатъчно обосновани.Свидетелят Р.В. е категоричен в своите показание,
че се страхува за живота и здравето си като сочи и свидетели, които да
потвърдят тези му страхове, а именно свидетелите В.В., М.Л. и М.Ш..
Неоснователно е възражението на прокурора,че събраните по делото
доказателства са достатъчни за да бъде направен обоснован извод за липса на
извършено престъпление от общ характер.
Настоящият съдебен състав счита, че разследването не е събрало
достатъчно относими към разкриване на обективната истина доказателства, т.
к не е проведено, всестранно, обективно и пълно, а постановлението за
прекратяване не е мотивирано по предвидения в НПК ред. Ето защо и съдът
не би могъл , след като по начало разследването е в противоречие с чл.13 и
чл.14 от НПК да провери надлежно дали възприетите от прокурора
обстоятелства са обосновани и законосъобразни.
Поради изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното
определение на Районния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №97/28.03.2022г. по ч.н.д.
6
№254/2022год., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, с което К.
районен съд е потвърдил Постановление на РП-К. от 22.02.2022г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
638/2021 г. по описа на РУ - К. на основание чл. 243 ал.6, т.3 от НПК и е
върнал делото на прокуратурата за изпълнение на дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7