ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2118
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501429 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по чл. 248, ал.3 от ГПК, по частната жалба на Р.Д.
Д., с постоянен адрес: **** и Д.С. С. с постоянен адрес: *****- двете чрез пълномощник адвокат
В.Фотева от БАК, със служебен адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул.“Македония“, № 61-
63, Офис 1, партер, адвокатско дружество „Ф., Танев и Минчев“, подадена против Решение №
994/16.05.2022 г., по гр.д. № 5608/ 20 г. на БРС, имащо характер на определение, В ЧАСТТА, с
която съдът е поправил допуснатата в допълнително Решение № 1194/ 18.10.21г .(също с
характер на определение), допълващо Решение №775/26.07.21г. по гр.д.№5608/20г. на БРС с
присъждането на разноски, ЯФГ, изразяваща се в това, че ответница Д.С. е осъдена да заплати на
ищцата Н.Б. 640, 86лв. вместо действително дължимите 1028,57 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, В ЧАСТТА, с която не са уважени в цялост претендираните от ответниците
като дължими им по делбеното дело пред първа инстанция разноски( присъдени са им такива
от 473лв., но не и действително дължимата част от 2364,14лв., на колкото възлизат разноските,
сторени като адвокатско възнаграждение за защита по отношение допуснатите до делба
недвижими имоти), както и В ЧАСТТА, с която не е изменено допълнително Решение
1194/18.10.21г., по исканията на ответниците, досежно разноските, претендирани от ищцата в
делбата.
В тези части решението се сочи за неправилно и постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, включително при неправилно възприемане от съда на
отправеното му от ответниците-молители искане за определяне на дължимите им съдебно-
деловодни разноски в делбата. Твърдят, че съдът не се е произнесъл с акта си по поисканото
редуциране на разноските, присъдени на ищцата с Решение №1194/18.10.21г., респективно по
искането им за отхвърлянето на молбата й за присъждането на такива, като неправилно е счел
волеизявлението в горния смисъл за отправено при условие на евентуалност, ако на ответниците
не бъдат присъди допълнителни разноски. То било заявено наред с останалите искания, изразени в
молбата на ответниците, отправена на 17.11.22г. към БРС . Уточняват, че т.к. такива разноски
изобщо не са дължими на този етап от развитието на процеса за делба, атакуват допуснатата с
Решение №994/16.05.22г. поправка на ЯФГ в Решение 1194/18.10.21г. по разноските, дължими на
ищцата именно в този смисъл, т.е. във вр. с чл.248 от ГПК.
1
Молят за отмяна на Решение №994 в частта, допускаща поправка в размера на
ищцовите разноски; за изменение на същото в частта, касаеща разноските на ответниците в
първа фаза на делбата, като им бъдат присъдени такива в размер на разликата над вече
определените им с допълнително Решение№ 1194/18.10.21г. 473лв., до заплатените за
допуснатите до делба безспорни имоти - общо 2364,14лв., както са били присъдени на ищцата и
за изменение на Решение №1194 в частта, присъждаща разноски на ищцата, като съдът не й
присъди изобщо такива, или ако счете, че й се следват- да ги намали до 180лв..
Конкретно твърдят, че съдът не само неправилно е присъдил на ищцата разноски, които
според правилото на чл.355 от ГПК изобщо не й се дължат на този етап, но е изчислил и размерът
им грешно(в повече), а от трета страна не е изложил мотиви защо не присъжда платените от
ответниците 2364,14лв. разноски, касаещи допуснатите до делба пет имота според правилата,
приложени спрямо разноските на ищцата.
Поддържат, че съдът е изчислил техните разноски, сторени в първа инстанция неправилно.
Намират, че т.к. са уговорили възнаграждението за адвоката си диференцирано, сумата от общо
1764лв. разноски действително им е дължима и правилно им е била присъдена. Тя включва
възнаграждението от 720лв., уговорено за двете несъществуващи сгради №2 и №3 в ПИ
07079.608.176(за които производството е прекратено)и възнаграждението от 1044лв., уговорено за
защита срещу отхвърлената ищцова претенция по чл.344,ал.2 от ГПК. Намират, че на този
процесуален етап други разноски на страните не се дължат с оглед правилото на чл.355 от ГПК,
обаче ако въззивният съд счете обратното, намират частта от разходите си, касаеща допуснатите
до делба пет недвижими имоти, за неправилно изчислена от първата инстанция. Тя надхвърляла
допълнително присъдените им с Решение 994/16.05.22г. общо 473лв.(представляващи част от
уговорените за защитата на ответниците за тези пет имота- 2364,14лв.).
Въвеждат оплакването, че съдът прилагал по отношение размера на разноските на двете
страни по делото различни правила за изчисление.
Ако съдът приемел, че разноски в първата фаза на делбата се дължат на ищцата, би
следвало да съобрази, че платените от нея общо 1800лв. такива касаят не само делбата на
посочените имоти, но и претенцията й по чл.344 от ГПК, минималният размер на
възнаграждението за която възлиза на 1044лв. С оглед това за възнаграждение на адвоката й за
осъществяването на делбата на имотите, оставала сумата от 756лв., която би следвало да бъде
намалена съответно с възнаграждението, дължимо и за неоспорените и допуснати до делба два
имота и с възнаграждението за двата, по отношение на които производството е прекратено.Така
жалбоподателите обосновават евентуална дължимост на разноски на ищцата в размер от 180лв.
Отговор на жалбата е постъпил в срок от ищцата по първоинстанционното производство
и ответница в настоящото – Н. Д. Б. от *****, с посочен съдебен адрес: Шумен, ул. "Съединение"
№117Б, ет. 1, адв. Снежана Костова. В него жалбата се оспорва като неоснователна и се моли да
бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено. Изразява се
съгласие с мотивите на първата инстанция, че молбата за редукция на разноските, сторени от
ищцата не е била разгледана, защото е била предявена евентуално и предпоставките за това не са
настъпили.
Въззивният съд намира настоящата жалба за допустима и частично основателна, по
следните съображения:
Производството по гр.д.№5608/20г.на БРС е било образувано по претенция за делба на
шест недвижими имота, заявена от Н. Д. Б. ЕГН ********** от *** против Р.Д. Д. и Д.С. С.-
двете от гр.****. В същото производство, в първа фаза по допускането на делбата е била заявена и
претенция на ищцата спрямо ответниците по чл.344, ал.2 от ГПК, да й заплащат обезщетение за
ползването на сутеренния и първи етаж от процесна сграда, в размер на 300лв. месечно.
По делото е постановено влязлото в сила Решение №775/26.07.21г. на БРС , допускащо
до делба между горепосочените страни четири от заявените с исковата молба имоти, при квоти:
5/10 ид.ч. за ищцата, 4/10 ид.ч. за ответница Р.Д. и 1/10 ид.ч. за Д.Д..Със същото е прекратено
производството за делба относно останалите два, посочени в исковата молба имоти, поради това,
че вече не са налични и е отхвърлено искането на Б. по чл.344, ал.2 от ГПК.
2
Съдът не се е произнесъл по разноските за производството.
С молба от 26.08.21г. ответниците са поискали от съда произнасяне с решение за
поправка на ЯФГ, допусната относно квотите им в общите имоти, както и допълване на решението
в частта за разноските.
С молба от 10.09.21г. и ищцата е поискала от съда допълване на решението с произнасяне
по сторените от нея разноски в първа инстанция- 1800лв. за адвокатско възнаграждение, 250лв. за
СТЕ и 10лв. за вписване на исковата молба.
В становището си от 30.09.21г. ответниците са заявили по повод горната молба, че чл.355
от ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 от ГПК досежно
предявените в делбеното производство присъединени искове, а разноските, направени по повод
ликвидирането на съсобствеността, се присъждат с решението по извършването на делбата,
съобразно стойността на дяловете на съделителите. Що се отнася обаче до разноските за
адвокатски възнаграждения, всяка страна сама понася сторените от нея в производството
такива.Цитират и съдебна практика. Претендират разноските,сторени за възнаграждението,
уговорено диференцирано за защитата им досежно вече прекратената част от делбеното
производство( от 720лв.) и за защитата им срещу иска по чл.344 от ГПК(от 1044лв.) или общо
1764лв.
В Решение 1194/18.10.21г., РС се е произнесъл по горните волеизявления на страните, като
допуснал поправка на ЯФГ, определяйки правилно квотите на съделителките ответници- 1/10 части
за Р.Д. и 4/10 части за другата ответница, отразил вярно имената на ответниците, като Р.Д. Д. и
Д.С. С. и допълнил на основание чл.248 от ГПК Решение №775/26.07.21г. в частта за разноските,
като осъдил ищцата да заплати на ответниците общо 1764лв.(352,80лв. на Р.Д. и 1411,20лв.- на
Д.С.), разноски в размер на диференцирано уговореното и заплатено възнаграждение за защитата
им от адвокат, касателно двата имота, за които производството по делбеното дело е прекратено и
за отхвърления иск за обезщетение по чл.344 от ГПК. Същевременно Р.Д. е осъдена да заплати на
Н.Б. разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в размер от 257,14лв., а Д.С.- да й заплати
640,86лв., макар в мотивите на решението тази сума да е изчислена в размер на 1028,57лв.
С молба от 17.11.21г.(постъпила в съда на 19.11.21г.) ответниците са поискали изменение
на Решение №775/26.07.21г. ,допълнено с Решение №1194/18.10.21г.(и двете по гр.д.№5608/20г. по
описа на БРС) в частта за разноските, като освен присъдените им вече 1764лв. претендират и
„съответната част от останалото заплатено от тях възнаграждение в размер на 2364,14лв.“,
касателно оспорването на правата на ищцата върху ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на процесната
сграда, което да се определи като съразмерна част по същите правила, по които е определена
съответно дължимата на ищцата част от адвокатско възнаграждение за допуснатите до делба
имоти, но не по-малко от 473лв.
„Евентуално“, което е непрецизно формулирано, а в същност проследено смислово – на
първо място, въззивниците твърдят, че разноски на страните във връзка с оспорването в делбата
не се дължат въобще, поради липсата на доказателства за точния размер на сторените от всяка от
тях такива за всяко конкретно оспорване на правата на другата. Намират, че следва да се приемат
за дължими само вече присъдените им с допълнителното решение разноски от 1764лв.
Тъй като принципно с горното поддържат недължимост на разноски в полза на ищцата,
евентуално, ако съдът приеме, че такива следва да й бъдат присъдени, ответниците молят за
корекция в размера им от 1285,71лв. – на 179лв.,което обосновават с математически изчисления
на база общо уговореното и платено от Б. адвокатско възнаграждение от 1800лв.
С молба, назована първоначално „жалба“ , от 08.11.21г., ищцата също е поискала след
нарочно уточнение от 29.11.21г. по указание на съда, поправка на ЯФГ в допълнителното решение
досежно размера на разноските, които й дължи за първа инстанция Д.С. (посочени като 1028,57лв.
в мотивите, но погрешно като 640,86лв. в диспозитива на акта),възразила е срещу дължимостта на
720лв. разноски за възнаграждение на адвоката на ответниците, т.к. не била поискала делба на
несъществуващи имоти, а изрично посочила още в исковата молба, че те са такива и съществуват
само „на хартия“.Поискала е и пълно присъждане на собствените си разноски.
С второ допълнително решение №994/16.05.22г.по гр.д.№5608/20г. по описа на БРС, е
3
допусната поисканата от ищцата поправка на ЯФГ(ответница Д.С. е правилно осъдена да заплати
на Б. 1028,57лв. разноски за адвокатско възнаграждение, вместо 640,86лв.), молбата на ищцата за
присъждането на допълнителни разноски е оставена без уважение, а тази на ответниците – за
допълнителни разноски- е частично уважена, като ищцата е осъдена да заплати на Р. Д. още
94,60лв., а на Д.С. – допълнително 378,40лв. или общо 473 лв. на двете.
Предвид изнесените данни, съдът обосновава следните правни изводи:
Тъй като делото пред БРС е за делба, по отношение дължимостта на разноските на страните
в това производство, намира приложение специалната норма на чл.355 от ГПК.
Формираната практика по приложението на чл.355 ГПК е последователна в становището,
че предвид характера на производството по съдебна делба (особено исково) и на
регламентиращите го процесуални норми (специални по отношение на общите норми, уреждащи
гражданския процес), както и на процесуално-правното положение на съделителите-
едновременно да са ищци и ответници, отговорността за разноски в първа съдебна инстанция не
следва правилата на чл.78 от ГПК, т.е. не е уредена като санкция за неправомерно поведение,
какъвто принцип е залегнал в посочената норма. Съсобствеността върху вещи и вещни права,
съобразно визираното в чл.34 Закона за собствеността прави съдебната делба винаги възможна,
отказът от иск за прекратяването на създадената съсобственост- недопустим, а предявяването му
не зависи от поведението на другата страна. Затова причината за завеждането на иска за делба не е
поведението на ответника, а целеният допустим от закона правен резултат – ликвидиране на
съществуващата съсобственост, което обслужва правния интерес на всички съпритежатели. Затова
законодателят е предвидил в чл.355 от ГПК разноските за делбеното производство да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните такси и другите
деловодни разноски.
Предвид горепосочената специфика на особеното делбено производство, разноските за
адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили, освен когато в делбата са
присъединени за разглеждане други искове (например по сметки или за обезщетение за ползване
на общата вещ), тъй като те зависят от поведението на ответника по тях. С оглед това чл.355 ГПК
предвижда присъждането на разноските по тях да се осъществява по общите правила на чл. 78
ГПК. Прилагането на това правило е оправдано и при иницииране на инстанционен контрол на
първоинстанционен акт по делбено дело, т.к. зависи от процесуалното поведение на всяка от
страните. Съответно на това би следвало да се приеме, че при обжалване, разноските за адвокатско
възнаграждение също следва да се възлагат съобразно правилото на чл.78 от ГПК.
Съдебната практика е последователна и във възприятието, че оспорването на иска за делба
по трите въпроса, на които следва да се отговори в делбеното производство, а именно: за кои
имоти, между кои страни и при какви квоти следва да се допусне делбата, не променя правилото,
че разноски се присъждат при постановяване на решението по извършването й върху размера на
признатите дялове, нито това, че разноски за възнаграждението за адвокат се понасят от всяка
страна, както са направени, освен ако спорът не се пренесе пред следващия по степен съд, както е
посочено по-горе.
В конкретния случай спорът пред въззивния съд е само за дължимостта и размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на страните в първа инстанция, във фазата по
допускането на делбата. Спор за делбената маса, съделителите и квотите им въобще не е повдиган
за разрешаване пред настоящата инстанция, а решението на РС по допускането на делбата е влязло
в сила като необжалвано на 23.09.21г.
С оглед казаното, според съдебния състав няма основание да се приеме за приложимо
изключението, визирано в чл.355 от ГПК и в тежест на всяка от страните да се възлагат разноските
за адвокатско възнаграждение, сторени по делото от насрещната, съобразно правилата на чл.78
ГПК.
На база последните и по-точно в приложение на чл.78, ал.3 от ГПК би следвало да се
определи само възнаграждението за адвокат, платено от ответниците, заради отхвърлянето на
4
заявената срещу тях самостоятелна претенция по чл.344 от ГПК. То е в размер на 1044лв.(вж.л.91-
дело БРС), уговорен диференцирано за защитата срещу този иск.
В останалата си част, производството по делото продължава да е висящо по иск за делба на
имоти, поради което частичното му прекратяване досежно два от тях не дава основание за
прилагането на чл.78, ал.4 от ГПК.Разноските на страните по предмета на делбата следват
правилото на чл.355, изр. първо от ГПК, а тези, сторени за адвокатски възнаграждения, се понасят
от всяка от тях, както са направени.
Тъй като основният довод, изтъкнат в молбата на ответниците за изменение на
допълнително Решение №1194 в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, е недължимост на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцата и той е основателен, съдът не разглежда
евентуално въведеното възражение на ответниците за намаляване на присъдените й разноски по
размер до 180 лв.
Освен това, т.к. жалба срещу Решение №994/16.05.22г., изменящо допълнително
Решение №1194/18.10.21г., допълващо Решение №775/26.07.21г. по гр.д.№5608/20г. по описа
на БРС в частта за разноски е подадена само от ответниците, въззивният съд не може да влоши
положението им, като отмени на база горните съображения акта в частта, присъждаща им
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, още повече, че така щеше да го ревизира в
част, която не е предмет на обжалване.
Затова настоящият състав ще се ограничи с отмяна на Решение№ 994 само в частта,
допускаща поправка на ЯФГ в Решение №1194, досежно размера на присъдените в полза на
ищцата Б. разноски, дължими й от ответница Д.С., макар твърдяната грешка да е действително
допусната, но защото такива разноски въобще не се дължат, а също и с отмяна на Решение №1194,
в частта, допълваща Решение №775 с присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ищцата от 257,14лв., дължими й от ответница Р.Д. и от 640,86лв., дължими й от
ответница Д.С..
В частта, възразяваща срещу неприсъждането на допълнителни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на ответниците(над 473лв. до 2364,14лв.), настоящата частна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, именно предвид изнесените дотук
съображения за пълна недължимост на такива разноски на когото и да е от съделителите.
С оглед естеството на настоящото производство, като такова по спор за дължимост и размер
на разноските, сторени в исковия процес, въззивният съд счита, че такива не се дължат на
страните, независимо от изхода на делото.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №994/16.05.22г. по гр.д.№5608 по описа на БРС за 2020г.(имащо
характер на определение) в частта, допускаща поправка на ЯФГ в размера на разноските, които
ответница Д.С. С. е осъдена да заплати на ищцата Н.Б. с Решение №1194/18.10.21г. по същото
дело( от 640,86лв. на 1028,57лв.).
ОТМЕНЯ Решение №1194/18.10.21г.(имащо характер на определение), допълващо по
разноските Решение №775/26.07.21г.(двете по гр.д.№5608/20г. описа на БРС) в частта,
осъждаща ответница Р.Д. да заплати на ищцата Б. разноски за адвокатско възнаграждение в
делбеното дело от 257,14лв.и в частта, осъждаща ответница Д.С. да заплати на ищцата Б.
разноски за адвокатско възнаграждение за делбеното дело от 640,86лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Д. Д. и Д.С. С. за допълване на Решение
№775/26.07.21г. по гр.д.№5608/20г. по описа на БРС с присъждане на разноските, сторени за
адвокатско възнаграждение в проведеното по същото дело първоинстанционно производство по
5
допускане на делбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Д. Д. и Д.С. С. против Решение
№994/16.05.22г., изменящо Решение №1194/18.10.21г., допълващо в частта за разноските Решение
№775/26.07.21г., всички постановени по горното дело на БРС, насочена към присъждане в полза на
жалбоподателите на допълнителни разноски, сторени за адвокатско възнаграждение, в размер над
473лв. до 2364,14лв., уговорени за защитата им по претенцията за допуснатите до делба имоти.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му
на страните, с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6