Решение по дело №114/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             23.04.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 114 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 19.11.2020г., гр.д.17056/20г., СРС, 76 с-в признава  за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на П.Г.С., извършено със заповед от 1114/24.04.2020г. (заповед № 0014/24.04.2020г.) на представляващ „Р.“ АД,  считано от 25.04.2020г., отхвърля предявените от П.Г.С. срещу „Р.“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ да се възстанови на заеманата длъжност „фактурист“ и за обезщетение за оставянето без работа, вследствие на незаконното уволнение в размер на                 6 600 лева за периода от 25.04.2020г. до 25.10.2020г., признава за установено по иска с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.357 КТ, че П.Г.С. не дължи на „Р.“ АД сумата 1 173,92 лева -  обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и осъжда „Р.“ АД да заплати на П.Г.С. сумата 300 лева – разноски, а по сметка на Софийски районен съд сумата 130 лева - държавна такса.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.225, ал.1 КТ постъпва въззивна жалба от ищцата П.Г.С.. Счита, че обезщетението за оставане без работа се дължи при признато за незаконно уволнение. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът. Оспорва жалбата на ответника.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Р.“ АД. Счита, че срокът на отправеното до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, тече от връчването му на ищцата и не е изтекъл към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа. Отсъствието й от работа без оправдателна причина се установява от прекия й ръководител – свид. М., според която няма нареждане, ищцата да не полага труд. Не следва да се възприемат показанията на свид. С., съпруг на ищцата и заинтересован в нейна полза. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищцата.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата на ищцата е основателна, а на ответника по исковете е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.124 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ.

С предизвестие от 16.03.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ - съкращаване на щата, изпълнителният директор на ответника „Р.“ АД предизвестява ищцата П.Г.С., заемаща длъжност „фактурист“, че техният трудов договор № 3109/26.06.2017г. ще бъде прекратен, считано от 15.04.2020г. Предизвестието е отправено при неспазване на законния 1-месечен срок. Връчено е на 10.04.2020г., лично на ищцата, чрез куриер „Спиди“ АД.

Със заповед № 0014/24.04.2020г., изпълнителният директор на ответното дружество,  налага на ищцата наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.190, т.2 вр. чл.188, т.3 КТ за неявяване на работа без основателна причина през периода 30.03.2020г. – 16.04.2020г., която не се спори, че е връчена на ищцата.

Относно едностранното прекратяване на трудово правоотношение от работодателя с предизвестие, при неспазен срок (както в случая), приложим е чл.335, ал.2, т.2 КТ, според който прекратяването настъпва с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Същото при неспазен срок няма правопораждащо действие. Самото прекратяване се извършва с друг акт – заповед и извършеното с нея уволнение е предмет на иска за отмяна. Заповедта за уволнение има конститутивен характер и поражда самото прекратяване, което настъпва с връчването й на работника или служителя, или в посочен от работодателя в самата заповед друг по-късен момент, предхождащ крайния срок на отправеното предизвестие Затова именно заповедта е предмет на съдебен контрол за законност на уволнението. Различна е хипотезата при спазено предизвестие, когато съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието, като може въобще да не бъде издадена заповед за прекратяване, а ако такава бъде издадена, тя има само декларативно значение. В този смисъл са постановени: решение № 239/23.03.2010г., гр.д.5111/08г., ВКС, I г.о.; решение № 873/18.01.2011г.,  гр.д.1757/09г., ВКС, IV г.о.; решение № 208/02.05.12г., гр.д.738/11г., ВКС, IV г.о.; решение № 62/01.04.14г., гр.д.4370/13г., ВКС, IV г.о.] определение № 236/24.02.2010г., гр.д.1762/09г., ВКС, ІV г.о. и определение № 594/30.06.2017г., гр.дд1619/17г, ВКС, III г.о.

Противно на оплакването в жалбата, връчването на предизвестието не поставя началото за броене на неговия срок, а обуславя настъпване на последиците от прекратяването и преценката за законност на уволнението. Неспазеният срок на предизвестие не рефлектира върху законността на уволнението, а единствено възниква възможност за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.                                                                            

В случая, през исковия период ищцата не ползва платен или неплатен годишен отпуск по общия трудовоправен ред.

Няма издадена нарочна заповед от работодателя за възлагане на надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите, без тяхно съгласие, съобразно чл.7, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (първоначална редакция, обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.) и чл.120 б, ал.1 КТ (първоначална редакция, нов, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.).

По реда на чл.7, ал.2 от ЗМДВИП, ответникът не предоставя с изричен акт до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

При условията на чл.120 в, ал.1 КТ (първоначална редакция, в сила от 13.03.2020г.) работодателят не издава и заповед за преустановяване на работата изцяло, отчасти или персонално за ищцата.

Липсва законно основание за приложимост на изключението по чл.120 в, ал.2 КТ, когато само при обявено извънредно положение, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

Въпреки липсата на издадена подобна заповед за преустановяване на работата, която да касае ищцата, работодателят и виновни длъжностни лица незаконно не я допускат до работа докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, по смисъла на чл.213, ал.2 КТ. Така е именно през процесния период 30.03.2020г. – 16.04.2020г., за когато според заповедта за дисциплинарно уволнение, не се е явявала на работа без основателна причина.

В тази насока, свидетелят В.С., съпруг на ищцата, въз основа на непосредствените си впечатления от проведени в негово присъствие телефонни разговори установява, че ищцата не се явява на работа, т.к. нейната колежка Т./ Т.й съобщава, че шефът разпоредил по-възрастните да не ходят на работа до второ нареждане. Между двете всяка седмица са провеждани телефонни разговори в очакване на ново нареждане.

Според свидетелката Е.М., офис мениджър и ТРЗ при ответника, колежката им Т.Х., организатор производство, е в близки отношения с ищцата, но не й е пряк ръководител. Преди пандемията, ищцата се обажда за отсъствия на нея (свидетелката). След обявяване на извънредно положение в страната, й обажда еднократно на 02.04.2020г. във връзка с фиш за заплата и с въпрос какво ще се прави, като свидетелката отговаря, че няма никакви нареждания до момента. Свидетелства, че през част от процесния период е в отпуск, без да е замествана от друг. Установява, че според вътрешните правила по време на извънредното положение, служителите ползват по две седмици платен отпуск.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля С., като при преценката им по реда на чл.172 ГПК отчита неговата евентуална заинтересованост от благоприятния за ищцата изход на спора. Въпреки това, показанията му са основани на лични възприятия, представени са житейски логично, последователно и непротиворечиво, не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства, а напротив, подкрепени са с писмените и гласни доказателства в непротиворечащата им част. Установеното от свидетеля С., че ищцата през исковия период получава информация да не се явява на работа до следващо нареждане, основно от Т.Х., вместо от свид. М., има своето логично обяснение. От една страна, свид. М. е в отпуск през част от исковия период, когато няма заместник. Същевременно, още от началото на обявеното извънредно положение, от колежка, която изпълнява организационни функции и счита за близка, ищцата получава служебна информация, която е нормално да приеме за достоверна и достатъчна.

Намерението на работодателя, ищцата да не полага труд на работното си място през целия исков период 30.03.2020г. – 16.04.2020г., а да ползва неплатен отпуск, след което да бъде освободена от заемане на длъжността, намира израз в предварително изготвената от него писмена декларация от името на ищцата, без дата, относно съгласие за ползване на неплатен отпуск през периода 30.03.2020г. – 15.04.2020г. Върху декларацията не е положен подпис от ищцата след текста „С уважение“ и над нейното име. Вместо това, след печатното съдържание, ищцата ръкописно изразява изрично несъгласие да ползва неплатен отпуск през същия период, като се подписва.

В подкрепа е и представената от ответника молба от 13.04.2020г., с която ищцата го уведомява, че не възразява срещу прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.04.2020г., в случай че периодът на предизвестие не се счита за неплатен отпуск, а за престой.

Показанията на свид. М. не следва да се ценят в противоречащата им част относно липса на нареждане за уведомяване на ищцата да не полага труд на работното си място. В съответствие с чл.172 ГПК, съдът съобразява евентуалната заинтересованост на свидетелката от изход на делото, изгоден за ответника. Същевременно показанията в тази част не са подкрепени с никакви други доказателствени средства и са оборени с установеното в различен смисъл от свид. С. и писмените изявления на ищцата до ответника.

Последователното уведомяване на ищцата от служител, заемащ организационна длъжност при ответника, да не се явява на работа през целия исков период, след като е отказала ползване на предложен неплатен отпуск, представляват действия, насочени към нейното отстраняване и недопускане до работа. Налице е безвиновен характер на отсъствието от работа, по обективни причини. Същите произтичат както от недобросъвестно упражняваната работодателска власт във връзка с организирането на трудовия процес в намален състав при условията на извънредно положение, така и от нарушение на обсъдените вече общи и специални трудовоправни норми в тази насока. Предвид недоказано неоправдано неявяване на работа в течение на поне два последователни работни дни по смисъла на чл.190, т.2 КТ, незаконна е заповедта за наложеното най-тежко дисциплинарно наказание  - уволнение. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ подлежи на уважаване.

Основателен е и искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ относно обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение в размер на последното получено пълно възнаграждение през период до 6 месеца.  В трудовата книжка на ищцата, след вписването за процесното уволнение, няма други отразявания и предвид липсата на спор относно оставането на ищцата без работа през исковия период 25.04.2020г. - 25.10.2020г., това обстоятелство е доказано. При съобразяване на трудовото възнаграждение от 1 100 лв., посочен в допълнителното споразумение и фиш за заплата, обезщетението възлиза на сумата 6 600 лева., за който размер искът е основателен.

След като дисциплинарното уволнение е незаконно, основателен е искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 1 173,92 лв. - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи. Решението в останалата обжалвана част, с която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се потвърди.

Решението в останалата част, с която се отхвърля искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ, като необжалвано е влязло в сила.

Ищцата пред първа инстанция установява разноски от 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, от които след приспадане на присъдените от СРС 300 лв. и предвид уважаването и на третия от четирите предявени иска, следва да се присъдят допълнително още 100 лв. Пред въззивна инстанция реализира разноски за 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, или общо има право на сумата 700 лв. – разноски за двете инстанции.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 19.11.2020г., гр.д.17056/20г., СРС, 76 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от П.Г.С. срещу „Р.“ АД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ за обезщетение за оставянето без работа, вследствие на незаконното уволнение в размер на 6 600 лева за периода от 25.04.2020г. до 25.10.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „Р.“ АД, ***, Стопански двор, ул. „******да заплати на П.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата 6 600 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 25.04.2020г. - 25.10.2020г. и сумата 700 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.11.2020г., гр.д.17056/20г., СРС, 76 с-в в останалата част, с която се признава  за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на П.Г.С., извършено със заповед от 1114/24.04.2020г. (заповед № 0014/24.04.2020г.) на представляващ „Р.“ АД,  считано от 25.04.2020г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от 23.04.2021г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.