№ 4569
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110213148 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № С-32-ДНСК-171 от 30.08.2022 г., издадено от началник на Дирекция
за национален строителен контрол (ДНСК), с което за нарушение на чл.168, ал.6, т.4,
вр. чл.169, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.359, ал.1 от
Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, на
основание чл.237, ал.1, т.20 от ЗУТ.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не било
налице нарушение, тъй като за изпълнението на процесната противопожарна козирка
ДЗЗД „***“, в което съдружник е „***“ ЕООД, никога не било получавало възлагане за
извършване на строителен надзор по реда на ЗУТ. Сочи се, че в процесното НП не се
съдържало описание на нарушението, не били посочени конкретни части от проекта,
нито била направена връзка между изпълнените дейности и твърдяното нарушение.
Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП, които преповтаря и в съдебна зала. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
нарушението било категорично доказано и нямало допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от
другата страна.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
против подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД било партньор в ДЗЗД „***“, в
качеството си на консултант, а именно лице, упражняващо строителен надзор по
смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ и притежаващо Удостоверение № *** г. издадено от
началника на ДНСК. В това си качество и на основание чл.168, ал.6 от ЗУТ
дружеството изготвило окончателен доклад за въвеждане в експлоатация на строеж
„Преустройство/преоборудване на съществуващ ТП „***“ Д.№ 31-190 в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ I - за ЖС, кв.711 и външно електрозахранване с кабел 1 kV за
многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ IX-3, кв.711, м. „***, ***“, на ул.
****, район „**“ - СО, гр. София, находящ се: от ТП Д.№ 31-190 в сграда в УПИ I - за
ЖС, кв.711; по ул. „***“ между О.Т. 11 и О.Т. 17; до ГЕТ в сграда в УПИ IX-3, кв.711,
м. „***“, район „**“ - СО, гр. София. Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ консултантът
въз основа на писмен договор с възложителя, извършва оценяване на съответствието
на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. Окончателният
доклад за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство/преоборудване на
съществуващ ТП „***“ Д.№ 31-190 в УПИ I - за ЖС, кв.711 и външно
електрозахранване с кабел 1 kV за многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ
IX-3, кв.711, м. „***, ***“, гр. София, бил изготвен и подписан от „***“ ЕООД, като
партньор в ДЗЗД „***“ /създадено с договор от 12.11.2018 г./ на основание сключен с
възложителя „ЧЕЗ Разпределение България“ АД договор № 19-108/17.04.2019 г. за
упражняване на строителен надзор.
В изготвения от „***“ ЕООД, като партньор в ДЗЗД „***“ Окончателен доклад,
2
на основание чл.168, ал.6 от ЗУТ, било дадено заключение, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените проекти, спазване на изискванията по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ и е
било вписано че, строежът е годен за въвеждане в експлоатация, което да се заяви с
писмено искане пред РДНСК - София за въвеждането в експлоатация и издаване на
Разрешение за ползване.
На 09.03.2022 г. в РДНСК София постъпило заявление от ДЗЗД „***“ за
назначаване на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за строеж
„Преустройство/преоборудване на съществуващ ТП „***“ Д.№ 31-190 в УПИ I - за
ЖС, кв.711 и външно електрозахранване с кабел 1 kV за многофамилна жилищна
сграда, находяща се в УПИ IX-3, кв.711, м. „***, ***“, на ул. ***, район „**“-СО, гр.
София, находящ се: от ТП Д.№ 31-190 в сграда в УПИ I - за ЖС, кв.711; по ул. „***“
между О.Т.11 и О.Т.17; до ГЕТ в сграда в УПИ IX-3, кв.711, м. „***“, район „**“ - СО,
гр. София. Към заявлението бил приложен и Окончателен доклад, изготвен от „***“
ЕООД, като партньор в ДЗЗД „***“, като един от изискуемите документи по чл.4, ал.2
от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти.
Със заповед на началника на РДНСК София била назначена ДПК за
горецитирания строеж, с определена дата на заседанието на ДПК на 15.04.2022 г. На
проведеното първо заседание на 15.04.2022 г., при огледа на строежа било установено,
че същият не е изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект, част „Пожарна
безопасност“ и становището на член на ДПК от Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“. Ставало въпрос за несъответствие на
предвидената по проект козирка над вентилационния отвор на ТП, по цялата дължина
на трафокилията /в случая целия ТП/, намираща се на фасадата на жилищната сграда
под прозорците й, което било в нарушение на чл.359, ал.1 от Наредба Iз-1971 за
СТПНОБП от 2009 г. От всички членове на ДПК били представени работни становища
за отлагане на приемането на строежа и провеждане на второ заседание на 26.04.2022 г.
до която дата да се отстрани несъответствието на инвестиционния проект по част
„Пожарна безопасност“.
На 26.04.2022 г. било проведено второ заседание на ДПК. При огледа на строежа
било установено отново, че не е отстранено констатираното на 15.04.2022 г. нарушение
на чл.359, ал.1 от Наредба Iз-1971 за СТПНОБП от 2009 г., касаещо несъответствие на
предвидената по проект козирка над вентилационния отвор на ТП, по цялата дължина
на трафокилията - в случая ТП, намираща се на фасадата на жилищната сграда под
прозорците й. От всички членове на ДПК били представени окончателни становища
със заключение, че строежът не може да бъде въведен в експлоатация. ДПК
приключила своята работа със съставен и подписан от всички членове на комисията
протокол образец 16 от 26.04.2022 г. с решение за отказ за приемане на строежа, тъй
3
като изпълненият строеж не съответствал на изискванията на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ,
във връзка с чл.359, ал.1 от Наредба Iз-1971 за СТПНОБП от 2009 г., понеже не е била
изпълнена козирка по цялата широчина на трансформаторната килия. Във връзка с
неизпълнението на правилата и нормите за пожарна безопасност било установено
несъответствие на строежа с изискванията на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ. От началника на
РДНСК София била издадена заповед с отказ за издаване на Разрешение за ползване на
строеж за горепосочения обект.
Впоследствие срещу дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД бил съставен от
свидетеля В. Й. АУАН № С-32 от 08.07.2022 г., като описаното в него нарушение било
квалифицирано по чл.168, ал.6, т.4, вр. чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.359, ал.1 от
Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Актът бил подписан от актосъставителя и
двама свидетели. АУАН бил съставен в присъствие на управителя на дружеството,
който вписал, че възразява срещу него.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани
и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № С-
32-ДНСК-171 от 30.08.2022 г., с което за нарушение на чл.168, ал.6, т.4, вр. чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000 лева, на основание чл.237, ал.1, т.20 от ЗУТ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля В. Й., които са логични, последователни, непротиворечиви и
кореспондират изцяло с приложения по делото писмен доказателствен материал,
поради което съдът ги кредитира напълно. По делото са приложени: окончателният
доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ; договорът за създаване на сдружение; заповеди за
назначаване на ДПК и за отказ за издаване на разрешение за ползване на строеж;
констативен протокол за установено несъответствие на строежа с изискванията за
пожарна безопасност и заявлението за издаване на разрешение за ползване на строеж,
които изцяло подкрепят думите на свидетеля Й..
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като е посочена датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
разпоредби. Актът е подписан от двама свидетели, бил е съставен в присъствие на
4
управителя на дружеството-нарушител и му е бил връчен. НП е издадено от
компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови
разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът
намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от
ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на
админстративнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.6, т.4 от ЗУТ: „след приключване на
строително-монтажните работи лицето, упражняващо строителен надзор, изготвя
окончателен доклад до възложителя. Окончателният доклад трябва да бъде съставен и
подпечатан от лицето, упражняващо строителен надзор, и подписан от управителя на
фирмата консултант и от всички квалифицирани специалисти, определени за надзор на
строежа по съответните части. Докладът задължително съдържа оценка за
изпълнението на строежа съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3“. Според чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ: „строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с
основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) №
305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна
на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност в
случай на пожар“. С оглед на това в чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е
посочено, че: „когато на разстояние не повече от 5 m над вратите или над изходния
вентилационен отвор на трансформаторната килия се предвиждат прозорци, под тях по
цялата широчина на килията се проектира козирка с широчина най-малко 0,7 m,
изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с
огнеустойчивост най-малко EI 60“. По делото категорично се доказа от обективна
страна, че дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е било партньор в ДЗЗД „***“, в
качеството си на консултант, а именно лице, упражняващо строителен надзор по
смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, като в това си качество и на основание чл.168, ал.6
от ЗУТ е изготвило окончателен доклад за въвеждане в експлоатация на строеж
„Преустройство/преоборудване на съществуващ ТП „***“ Д.№ 31-190 в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ I - за ЖС, кв.711 и външно електрозахранване с кабел 1 kV за
многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ IX-3, кв.711, м. „***, ***“, на ул.
****, район „**“ - СО, гр. София, находящ се: от ТП Д.№ 31-190 в сграда в УПИ I - за
ЖС, кв.711; по ул. „***“ между О.Т. 11 и О.Т. 17; до ГЕТ в сграда в УПИ IX-3, кв.711,
м. „***“, район „**“ - СО, гр. София. В изготвения окончателен доклад е било дадено
5
заключение, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти, спазване на
изискванията по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ и е било вписано че, строежът е годен за
въвеждане в експлоатация, което да се заяви с писмено искане пред РДНСК - София за
въвеждането в експлоатация и издаване на Разрешение за ползване, като на 09.03.2022
г. в РДНСК София е постъпило заявление от ДЗЗД „***“ за назначаване на Държавна
приемателна комисия /ДПК/ за строежа. При огледа на строежа обаче било установено,
че същият не е изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект, част „Пожарна
безопасност“, тъй като строежът не съответствал на изискванията на чл.169, ал.1, т.2 от
ЗУТ, във връзка с чл.359, ал.1 от Наредба Iз-1971 за СТПНОБП от 2009 г., понеже не е
била изпълнена козирка по цялата широчина на трансформаторната килия. Във връзка
с неизпълнението на правилата и нормите за пожарна безопасност било установено
несъответствие на строежа с изискванията на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ и от началника на
РДНСК София била издадена заповед с отказ за издаване на Разрешение за ползване на
строежа. Това несъответствие било установено още на първото заседание на ДПК на
15.04.2022 г. при огледа на строежа и въпреки представените работни становища за
отлагане на приемането на строежа и провеждане на второ заседание на 26.04.2022 г.,
до която дата да се отстрани несъответствието на инвестиционния проект по част
„Пожарна безопасност“, това не било сторено. На второто заседание на ДПК на
26.04.2022 г. при огледа на строежа било установено, че не е отстранено
констатираното на 15.04.2022 г. несъответствие и така се е стигнало до отказ за
издаване на разрешение за ползване на строежа. Предвид на изложеното, съдът намира,
че от обективна страна категорично е налице нарушение на чл.168, ал.6, т.4, вр. чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Правилно
наказващият орган е приел, че нарушението е било извършено на 09.03.2022 г., когато
в РДНСК – София е било внесено от Консултанта /строителен надзор/ заявлението за
издаване на разрешение за ползване на строежа, към което е бил приложен
окончателният доклад, изготвен от „***“ ЕООД.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на нарушението, към която
освен наличието на вина, спадат също така причините и мотивите за неговото
извършване. В случая те са ирелевантни и достатъчно е единствено да има извършено
нарушение от обективна страна, каквото е налице.
Правилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано на основание
чл.237, ал.1, т.20 от ЗУТ, предвиждащ, че на лице, упражняващо строителен надзор на
строеж, съставило окончателен доклад в нарушение изискванията на чл.168, ал.6, се
налага наказание „имуществена санкция” в размер от 1000 до 10000 лева. Наложеното
наказание е в минимален размер от 1000 лева, поради което съдът не може да го
намалява повече.
6
Неоснователно е възражението, че за изпълнението на процесната
противопожарна козирка ДЗЗД „***“, в което съдружник е „***” ЕООД, никога не
било получавало възлагане за извършване на строителен надзор по реда на ЗУТ. Видно
от съдържанието на приложения към заявлението Окончателен доклад, съставен на
28.06.2020 г. от „***” ЕООД (съдружник в ДЗЗД „***“), в раздел III. Анализ и оценка,
т. 4 е изрично посочено: „Строежът е изпълнен съобразно изискванията по чл. 169, ал.
1 и ал. 3 ЗУТ:.... - налице е безопасността в случай на пожар: ... “ . В раздел II.
Констатации, подраздел Б. По изпълнението на строежа, в частта Кабелно ел.
захранване 1 kV, изрично е посочено от лицето, извършило надзора: „Изградена е лека
метална противопожарна козирка, осигуряваща преустройвания ТП. Разположена е на
южната фасада на МЖС на ул. ****. Площта на козирката е 4,12 м2, ширината - от 0,7
м. до 0,85 м. Стената, за която е закрепена, е тухлена 35 см, с К.на облицовка“.
Процесната козирка е елемент именно от строеж: „Преустройство/преоборудване на
съществуващ ТП „***“ Д. № 31-190 в УПИ I - за ЖС, кв. 711, и външно
електрозахранване с кабел 1 kV за многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ
IX-3, кв. 711, м. „***, ***“, на ул. ****, район „**“ - СО, гр. София. Именно досежно
този строеж „***“ ЕООД (като съдружник в ДЗЗД „***“) е притежавало качеството на
лице, осъществяващо строителен надзор, на основание Договор № 19-108 от 17.04.2019
г. за упражняване на строителен надзор, сключен между ДЗЗД „***“ и възложителя
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Следователно, в процесния случай оценката по
чл.168, ал.6, т.4 от ЗУТ е обхващала и противопожарната козирка. Неоснователни са
възраженията, че за изпълнението на козирката ДЗЗД „***“ никога не е получавало
възлагане за извършване на строителен надзор. Козирката е част и елемент именно от
строеж: „Преустройство/преоборудване на съществуващ ТП „***“ Д. № 31-190 и в
случая не може да става дума за два различни обекта, които са били възлагани от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на различни изпълнители. От съдържанието на
Окончателния доклад се установява, че „***” ЕООД е извършило и досежно
„козирката“ оценка за изпълнение на условието, посочено в чл.168, ал.6, т.4 от ЗУТ, а
именно оценка за изпълнението на строежа съобразно изискванията на чл.169, ал.1, т.2
от ЗУТ. Категорично се установява, че „***” ЕООД е дало положителна оценка за
наличие на безопасност в случай на пожар. От съдържанието на инвестиционния
проект за процесния строеж - част „Строителни конструкции“ /СК/, фаза „ТП“, чертеж
„Противопожарна козирка“, лист 1/1, съгласуван и от длъжностни лица в район „**“ -
СО, и от Обяснителната записка към него, ясно се установява, че: „Козирката ще бъде
монтирана над изходния вентилационен отвор на трансформаторната килия по цялата
й ширина. Площта на козирката е 4,12м, ширината й е от 0,7м. до 0,85м.“. От
съдържанието на инвестиционния проект за процесния строеж - Обяснителната
записка, в раздел 2. Техническо описание, към част „Пожарна безопасност“ /ПБ/, фаза
„ТП“, съгласуван от длъжностни лица в Първа СПБЗН - София, ясно се установява, че:
7
„Над изходния вентилационен отвор, който е разположен на южната фасада на
трафопоста е предвидена козирка по цялата широчина на трафокилията и с широчина
0,7 м. и огнеустойчивост ЕI60“. Предвид на изложеното става ясно, че по съгласуван и
одобрен проект, процесната противопожарна козирка е следвало да бъде изпълнена по
цялата широчина на трансформаторната килия и по този начин се обезпечава
спазването на нормативното изискване на чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.
На проведените две заседания на 15.04.2022 г. и на 26.04.2022 г. от състава на
назначената ДПК, самият управител на „***” ЕООД инж. К. М. К. е дал становище, че
в нарушение на чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.: „строежът не е изпълнен
съгласно одобрените проекти в пълна степен, а именно не е изпълнена козирката над
вентилационния отвор на трафопоста по цялата му дължина“. Безспорно е, че „***”
ЕООД притежава Удостоверение за консултант № *** г. на ДНСК и именно в това си
качество, технически- правоспособни лица от „***” ЕООД също са подписвали
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 18.06.2021 г.
(Приложение обр. 15) за процесния строеж.
Неоснователни са и възраженията във връзка с момента, в който е получен
протокол обр. 19 за изпълнението на козирката от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Към процесния строеж е относима действащата понастоящем Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена
от министъра на Регионалното развитие и благоустройството (РРБ) (обн. ДВ. бр.72 от
15 Август 2003 г.). В същата не е уредено и не е предвидено съставянето на акт по обр.
19. Визираният акт обр. 19 е уреден в отменената Наредба № 1 за прилагане на
образците за актове, предвидени в правилника за капиталното строителство, приета от
Държавния комитет за планиране, Българската народна банка и Министерството на
строителството и архитектурата (обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ. бр. 3 от 12
януари 1988 г.). Същата е приета на основание Правилник за капиталното строителство
от 1980 г. (обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1980 г., изм. ДВ. бр. 101 от 25 декември 1981 г.,
изм. ДВ. бр. 47 от 15 юни 1982 г., отм. ДВ. бр.16 от 27 февруари 1987 г.). В приложение
№ 21 от същата (Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в
правилника за капиталното строителство, Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ.
бр. 3 от 12 януари 1988 г.) се съдържа визираният акт обр. 19, в който се съдържат
полета „Договорна стойност“, „Отчетна стойност“, както и подробна разбивка на
количествата. Именно това е все още използваният акт обр. 19, въз основа на който се
заплащат извършените СМР дейности. Дори и да се приеме, че е налице правно
основание към днешна дата да се съставя все още акт обр. 19, то съставянето на този
акт касае единствено отношенията между възложител и строител. Съставянето на акт
обр. 19 е неотносимо към дейността на лицето, осъществяващо строителен надзор по
чл.168, ал.6 от ЗУТ. Съставянето на акт обр. 19 е неотносимо и не е предвидено като
предпоставка за въвеждането в експлоатация (чл.177, ал.2 от ЗУТ). Този акт обр. 19 не
8
е сред изискуемите документи при подаване и на заявление за назначаване на ДПК по
реда на чл.4, ал.2 от Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на РРБ.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от
ЗАНН. При преценката си съдът съобрази указанията дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС и даденото в чл.93, т.9 от
НК понятие за „маловажен случай“ – такъв, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Касае се за формално нарушение, което се явява довършено със самия
факт на неизпълнение на предвидените в ЗУТ задължения, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди.
Разбира се приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед
наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение
е застрашило обществените отношения. В конкретния случай по делото не се
установиха особени смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид, тоест нарушението се явява типично (обичайно). Дори напротив, става въпрос за
нарушение на правилата свързани с пожарната безопасност, тоест не се касае за
някакво несъществено несъответствие на строежа, а за несъответствие, което е пряко
свързано със защитата на живота и здравето на гражданите при евентуален пожар.
Трябва да се обърне внимание и на това, че след първото констатиране на нарушението
и дадените предписания за неговото отстраняване, при втората проверка то отново не е
било отстранено. Всичко това кара съда да приеме, че в случая чл.28, ал.1 от ЗАНН не
следва да се прилага, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
9
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № С-32-ДНСК-171 от 30.08.2022
г., издадено от началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с
което за нарушение на чл.168, ал.6, т.4, вр. чл.169, ал.1, т.2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), вр. чл.359, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, на
„***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.237, ал.1, т.20 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол (ДНСК) – гр. София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10