Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Д.,
19.07.2013година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. районен съд, шести състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и тринадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при
участието на секретаря Д.Д., сложи за разглеждане гр. дело №4113 по опИ. на
съда за 2012год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.М.И. с ЕГН **********,***, Ф.М.И. с ЕГН **********,*** и А.М.Н. с ЕГН **********,
с.а. Ищците настояват
делбата на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда-
АПАРТАМЕНТ, с административен адрес гр.Д., ул.”***„№***, с площ от
77,51кв.м., състоящ се от ***, представляващ имот с идентификатор *** по КК на
гр.Д., ведно с прилежащо избено помещение№** с площ от 6,99кв.м. и 4,119%
ид.части от ообщите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
В обстоятелствената част на молба се излагат твърдения, че
съсобствеността възникнала по силата на нот.акт№**, том**, дело **г. на РС Д..
Като ответник по предявения иск са конституирани
наследниците на И. М. И. с ЕГН **********- З.И.И. с ЕГН ********** и А.И.М. с
ЕГН **********.
Допълнително с определение от 10.05.2013г. като ответник е конституиран и Н.М.Н. с ЕГН **********.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците З.И. и А.И. депозират
отговори на исковата молба. Двете оспорват предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва, че
първоначално имотът бил получен като обезщетение по реда на чл.100 от
ЗТСУ/отм/, при което бил съставен и констативен
акт за собственост- нот.акт№**, том**, дело **г. на РС Д.. Излагат
правопогасяващо съсобствеността възражение, а именно, че след **година, когато
станало обезщетяването с процесното жилище по реда на чл.100от ЗТСУ /отм/, техния
наследодател И. И., заедно със **та си отпочнали самостоятелно владение върху
апартамента. Апартамента се ползвал от И. като семейно жилище необезпокоявано, със
съзнанието за своене. След неговата **
през **година, ответниците останали да живеят и владеят недвижимия имот. През
целия период ищците не завили претенции към имота, не се противопоставили на
намерението за своенето му, при което и на осн.чл.79 ал.1 от ЗС бил придобит по давност от И. и неговите
наследници.
Допълнително ответницата З.И. сочи, че тъй като по време на
** и с И. И. се наложило доплащане за придобития по обезщетението имот,тя
станала съсобственик в имота.
В
срока по чл.131 от ГПК отговор е подал и ответникът Н.М.Н., с който предявеният
иск за делба не се оспорва.
В съдебно
заседание страните поддържат своите искания и възражения.
Д. районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,
че ищците и наследодателя на ответниците А.М. и З.И.- И.И. са обезщетени след
проведено отчуждително производство с процесния апратамент.
В този смисъл по делото е приложена заповед№ **година
на кмета на община Д., издадена по реда на чл.102 и 103 от ЗТСУ/отм/. В б”б” е
отразено, че И. И., Н. И.а, Ф. И.а и А. И.а/последната по удостоверение за
идентичност на имена- А.Н./ са обезщетени с апартамент от **
В заповедта е разпоредено на блокиран влог на името на всички да бъде преведена сумата
от 7104,62лв.
На 14.10.1992г. е издадена последваща заповед№**, съгласно която имотът
се индивидуализира с площ и административен адрес, както и е посочена и общата му стойност- 19963лв.
С вносна бележка **г., за доплащане на процесния апартамент
на името на И. И., Н.И., Ф.И. и А. И. е внесена сумата от 9304,09лв.
Съгласно разрешение за ползване№**г. е разрешено
ползването на обектите в **.
По делото е приложен и констативен нот.акт№**, том**с, дело **г.
на РС Д.. Представено е удостоверение на община Д. за идентичност на имената на
ищцата А.Н. от 12.11.2012г.
Съгласно представената схема на АК,
процесното жилище е заснето с идентификатор *** по КК на гр.Д..
По делото са приложени
удостоверения, че за консумативите на
жилището- ток, вода, теефон са открити партиди на името на ответника А.И.М..
Съгласно удостоверение за
наследници от 30.11.2012г. на община Д. И.И. е ** на 09.04.**г. и оставил
законни наследници – ** З.И.И. и низходящ- А.И.М..
Съгласно справка в ** и справка на
Община Д./л.69/, А.М.Н. е сключила граждански брак с Н.Н. на **година.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез изслушване на свидетелите Ф. М. И., ЕГН *********, ** на ищците и на И.И., С. Ф. С.,
ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН ********** и Х. И. О. ЕГН **********, последните
трима ** със страните по делото.
Свидетелката Д.
живее в съседен на процесния вход. След построяване на жилищния блок в
процесния апартамент на ** етаж се нанесло семейството на И.. От семейство И.
свидетелката знаела, че апартамента е наследнически-„ **.”
Другите наследници идвали на гости, но
не отсядали в този апартамент, а в този на ** етаж-
собствен на техен **. Ищците и И. И.
нямали проблеми в отношенията си, нямали претенции за имота. Всички ремонти
били правени от И. и З.И., а ** -ищци живеели в **. И преди **та на И.И. и след това те
идвали само на гости, като свидетелката присъствала на такива срещи и не чула
изобщо да става въпрос за апартамента.
Свидетелят Ф. И., ** на ищиците и на И. И. сочи, че за имоти на наследодателя на ищците семейството било
обезщетено с два апартамента- на ** и ** етаж от един и същ вход на **. И. И. и
ищците били обезщетени с апартамента на ** етаж. За апартамента на ** етаж
трябвало да се плати уравнение. За този апратамент ищците доплатили 9304.09лв. Свидетелят като
пълномощник и тъй като водел работите по оформяне документите за апартамента,
внесъл сумата от 9304,09лв., предоставена му от ищците. При плащането на тази
сума И.И. не участвал-отказал.
След като били
предоставени ключовете от апартамента семейството на И.И. се настанило там
временно, с уговорката че ще си купува друго жилище. Ищците през това време вече живеели в **, но често се връщали в **. Свидетелят
доста пъти казвал на И. да даде полагаемото се на ** си, а той му отговарял, че няма да даде „ **. ......., **”. Въпреки честите разговори между
двамата **я, И. винаги отказвал да
плаща. Тези разговори свидетелят провеждал по молба
на своите **, който настоявали да си уредят парично отношенята в процесния
апратамент.
Самите ищци също посещавали И. докато той **.
Питали го за **. След като ** И.И., през м.август 2012година, свидетелят, придружен от
ищцата А. Н. посетили
ответницата З.И.. Тя ги пуснала вътре, но на молбата им да уредят отношенията си отговорила, че
няма пари, и ако искат да я съдят, „**”.
Свидтелят О., е съсед. Знаел, че за
доплащането на апартамента парите били дадени от **. И.И. споделял със свидетеля,
че възнамерява да спести пари и да си купи друг апартамент. За процесния не
разговаряли. Свидетелят не е чувал И.И. да казва, че апартамента е негов.
Свидетелката С.
сочи, че ищците живеят в **, като в ** се
връщали за кратко и отсядали в дома на ** си, разположен на ** етаж в процесния
вход. От време на време ищците идвали на гости на ** си И. за да се видят. Отношенията им били добри. Семейството на И. И.
обзавеждало и стопанисвало апартамента, а ** му не се месели в тези дейности.Свидетелката
чувала за някакви недоразумения в семейството на **ята и ** на И.И., но не знае
за какво ставало дума.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.34 от Закона
за собствеността, съгласно която, всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Не се
спори по факта, че ищците и ** им И. И. са получили като обезщетение процесния
апратамент. Съгласно заповед№**, общата стойност на апратамента е
19963лв. Не е спорно по делото, че се наложило доплащане стойността на
полученото като обезщетение жилище в размер на 9304,09лв.
Установи
се, че доплащането на сумата от 9304.09лв. е станало с вносна
бележка от **г., като вносител е свидетеля Ф. И.. Парите били осигурени от
ищците. Тъй като сумата е внесена за всичките четирима съсобственици /така
вносна бележка на л.**/, то квотите в процесния апратамент не са се променили,
с изключение на частта на А.М.Н., доколкото плащането е станало по време на **
й с ответника Н.М.Н.. За **ид.части /съответни
на 1/4 от доплатената сума/ е възникнала ** с оглед правилото на чл.19
ал.1 от СК/отм/.
Без
значение за обема на правото на собственост е обстоятелството, че ищците
изпълнили задължението на ** си И.И. да доплати съответния на правото му на
собственост дял/платили чуждо задължение/.Евентуално това плащане би могло да
обуслови само облигационни отношения помежду им.
Заради
това, че ищците платили дела на ** си И.И., за неговата част от доплащането не
възникнала ** общност по аргумент за о**ното от чл.19 СК/отм/, доколкото е
оборена презумпцията за съвместен принос
в средствата, платени за доплащане на дела.
При
това, след доплащане на пълната цена на процесния имот и приключване на
обезщетителното производство И. И., Н.И. и Ф.И. станали
собственици на **90,** ид.части от апартамента, А.Н. придобила 2664,**ид.части на лично основание и **ид.части в ** общност с Н.Н..
При
така установената съсобственост подлежи на преценка отпочнал ли е И. И.
самостоятелно владение върху частите на останалите съсобственици.
При спор за придобиване
по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде
отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от
кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да показват на останалите
съсобственици по явен и недвусмислен начин отричане владението им. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. /В
този смисъл ТР-1/2012г по тълк.д№1/2012г на ОСГК/.
При
преценка на събраните гласни доказателства, настоящия състав намира, че не са
доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 79 от ЗС. По делото не е
установено наличието на съответните фактически действия от страна на съделителя
И.И. и **та му З.И., целящи да отблъснат владението на останалите
съсобственици, както и тези действия да са достигнали до знанието им.
Напротив свидетелят Ф. И., който е ** на ищците и И.И. и познава най-отблизо
отношенията им, сочи, че през годините многократно той от името на ищците и
самите ищци, когато пребивавали в **, настоявали съсобствениците да уредят
сметките по между си/И.И. да наплати на ** си дела им/. Това, че свидетелят
говорил с И.И. е съвсем обяснимо, с оглед безспорното обстоятелство, че ищците
живеят в *** и че свидетелят се занимавал с въпросите относно обезщетяването с
апартамента, доплащането и изобщо бил в течение на проблема и имал а**тет в
семейството. Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само
по себе си, не представлява отказ от права. Напротив, ищците заплащали
данъците за имота си, когато си идвали в **, разговаряли с ** си И., като
настоявали доброволно да се уредят съсобственическите им права. И понеже те
били жилищно уредени и не живеели в **, а И. нямал друго жилище, нормално е
било поведението им да се съгласят на парично уравнение. С оглед на това, че
съсобствениците са ** и ** и се виждат сравнително рядко, нормално е, че в
отношенията им не се стигало до
крайности по повод на имота. И. просто премълчавал или отговарял че няма да
плати. Преди **та му свидетелят Ф. И. разговарял за пореден път с ** си И. за
апартамента- „**”.
Манифестирането
на намерението да се свои целия имот в случая е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, поради което сам по себе си фактът, че само семейството
на И.И. е упражнявало фактическа власт върху имота, не може да обоснове
извод за придобиване по давност и на притежаваната от ищците идеална част
от имота. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата
власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може
да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници,
като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е
достигнало до знанието им. Такива доказателства не се събраха.
След като не се е осъществил един от елементите на фактическия състав на
твърдяното придобивно основание, то направеното възражение за изтекла
придобивна давност е неоснователно.
По изложените съображения съдът
намира, че делбата на имота следва да се допусне при гореустановените квоти,
при отчитане наследственото правоприемство, настъпило след **та на И.И.. В
неговата **90,** ид.част встъпили по равно **та З.И. и дъщеря А.М., т.е с по 2**5,3**ид.части
всяка /чл.9 ал.1 от ЗН/.
Водим от горното Д. районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл. 34 от
ЗС на Самостоятелен обект в сграда- АПАРТАМЕНТ, с
административен адрес гр.Д., ул.”***„№***, с площ от 77,51кв.м., състоящ
се от ***, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., ведно с
прилежащо избено помещение№** с площ от
6,99кв.м. и 4,119% ид.части от ообщите части на сградата и толкова от
отстъпеното право на строеж
върху поземления имот, между съделители с квоти: Н.М.И. с ЕГН **********- ****,** ид.част, Ф.М.И. с ЕГН **********- ****,** ид.част, А.М.Н. с ЕГН **********- ****,**ид.части на
лично основание и **ид.части в **
общност с
Н.М.Н. с ЕГН **********, З.И.И. с ЕГН **********- ****,***ид.част и А.И.М. с ЕГН **********-*****,**ид.част
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................