Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18585 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 901,23 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция № 13018100100533/08.10.2018 г. за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна броня, задна маска, теглич, заден капак и
долна задна част на заден капак на собствения на ищцата лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № ***, настъпили в резултат от реализирано на 08.10.2018 г. в гр. Варна,
на ул. „Пирин“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/11/118000625522, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба, на
08.10.2018 г., около 8,10 ч. сутринта, в гр. Варна, на ул. „Пирин“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: водачът на собствения на
ищцата лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управлявайки същия, се движел
по ул. „Пирин“ в посока бул. „Сливница“ и поради задръстването на пътното
платно спрял, за да изчака потеглянето на автомобилите пред него, като в този
момент движещият се зад него лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***, го блъснал
в задната част. Ищцата излага, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие
участниците в същото са попълнили двустранен протокол за ПТП, в който е
отразено, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил „Пежо 207“.
Поддържа, че последният е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД „Армеец“ с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Твърди, че
ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, във
връзка с което е образувана щета под № 13018100100533/08.10.2018 г., извършен е
оглед и заснемане на автомобила и е съставен опис на настъпилите вреди, в който
са обективирани следните увредени детайли на превозното средство: задна броня,
задна маска, теглич, заден капак и долна задна част на заден капак. Излага, че
за претърпените вреди е получила застрахователно обезщетение от 184 лв.,
размерът на което намира за недостатъчен, за да покрие щетите по автомобила.
Счита, че последните възлизат на стойност 700 лв., респективно ответникът дължи
разликата между тази сума и изплатената такава от 184 лв.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на
516 лв., представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение, и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба, предприема изменение на иска чрез увеличаване на неговия
размер до сумата от 901,23 лв. и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва описания в
двустранния протокол механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие,
както и че същото е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с
рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.“ АД,
валидна към датата на събитието. Твърди, че ответното дружество е уведомено за
застрахователното събитие на 08.10.2018 г., като по заведената застрахователна
претенция е изплатено обезщетение в размер на 185,11 лв., определено съгласно
Наредба № 49/16.10.2014 г. на КФН и Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение за вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Счита,
че обезщетението следва да бъде определено именно съобразно методиката,
утвърдена с Наредба № 24/08.03.2006 г., тъй като ищцата в депозираното пред
застрахователя уведомление е избрала определяне размера на вредите по оценка на
застрахователя. Наред с това твърди, че ищцата не е представила доказателства
за извършен ремонт в сервиз. По тези съображения счита, че изплатеното
обезщетение в размер на 185,11 лв. репарира напълно щетите по автомобила,
поради което моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, в която поддържа депозирания отговор и искането
по същество на спора.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно
с размера на определеното и изплатено обезщетение по заведената застрахователна
претенция под № 13018100100533/08.10.2018 г.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите;
2.) виновно противоправно поведение на водача на превозното средство, за което
е сключена застраховката, осъществено в периода на застрахователно покритие;
3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се
презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу
предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите
възражения срещу размера на претенцията.
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между собственика на
лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № *** и З. „А.” АД с период на застрахователно
покритие от 25.02.2018 г. до 24.02.2019 г. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на посочения
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Като безспорно е отделено също, че на 08.10.2018 г., около 8,10 ч. сутринта
в гр. Варна е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата
молба механизъм, както следва: водачът на собствения на ищцата лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № *** се движел по ул. „Пирин“ в посока бул. „Сливница“ и
поради задръстването на пътното платно спрял, за да изчака потеглянето на
автомобилите пред него, когато бил блъснат от движещият се зад него лек
автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***. Така описаният механизъм се потвърждава и от
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП (л. 5), съставен и
подписан от участниците в произшествието, съдържанието на който не е оспорено
от ответника. От този механизъм се
налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Пежо 207“ с рег. № ***, който не е спазил необходимата дистанция от
движещото се пред него друго превозно средство, за да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е нарушил правилото на
чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за регистрация - част I (л. 4), собственик на увредения лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** е ищцата М.Х.Б..
По отношение вида на настъпилите имуществени
вреди отново не е налице спор между страните. Същите са установени от
експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и описани
в съставения опис по щета № 13018100100533 от 08.10.2018 г. (л. 6), в който са посочени
пет на брой увредени детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и
начина на възстановяване на всеки от тях, както следва: задна броня – за
ремонт, задна маска – за боядисване и ремонт, теглич – за ремонт, заден капак –
за боядисване и ремонт и долна задна част на заден капак – за боядисване.
Като безспорно по делото е отделено още и
обстоятелството, че посочените щети по собствения на ищцата лек автомобил са
настъпили в резултат от пътнотранспортното произшествие, поради което съдът
намира за доказана и пряката причинно-следствената връзка между противоправното поведение на застрахования водач и претърпените имуществени
вреди.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното
действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя (ответник) е възникнало задължение да
заплати на увреденото лице (ищцата), спрямо което застрахованият е отговорен,
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно
обезщетение. За неговото определяне съдът
съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера
на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна
стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната
вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, прието по делото и
неоспорено от страните, се установява, че щетите по автомобила възлизат в
размер на сумата от 1086,34 лв. с ДДС, включваща стойността на необходимия труд и материали, при
влагане на нови части от алтернативен доставчик и средна пазарна цена на труда
от 28,40 лв. за един нормочас. Последната е изчислена, като са отчетени
предлаганите цени в сервизи, които не притежават европейски сертификат за
качество, както в и сервизи, притежаващи такъв сертификат, като съдът намира, че
именно тази цена на труда е релевантна, доколкото на пазара съществуват и двата
типа сервизи, респ. действителната пазарната цена следва да бъде определена
като средно аритметична стойност между паричния еквивалент на предлаганите
услуги във всички сервизи. Така посочената сума от 1086,34 лв. съответства на пазарните условия към
момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването
за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида,
който е имала към момента на увреждането, поради което и настоящият съдебен
състав счита, че съобразяването с посочения вариант от експертното заключение и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, според които
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката, утвърдена в Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване
на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие (в този смисъл - решение
№ 52/08.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г., І т.о.).
Ирелевантно в разглеждания случай е дали е извършен ремонт на автомобила
след предявяване на иска, както и какви части са вложени при този ремонт,
доколкото увреденото лице не претендира възстановяването на извършените разходи
за осъществените ремонтни дейности.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 1086,34 лв. следва
да бъде приспаднато доброволно заплатеното такова, което съдът приема, че
възлиза на 184 лв., доколкото този размер на обезщетението е отделен за
безспорен с изготвения проект за доклад по делото (предвид разминаването в
твърденията на страните), като ответникът не е възразил преди приемането на
доклада за окончателен, нито е представил доказателства за заплатена сума на
по-висока стойност (185,11 лв. според изложеното в отговора на исковата молба).
Следователно неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в
размер на 902,34 лв. и предявеният иск се явява доказан, освен по основание, и
по размер, поради което следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната сума от 901,23 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 560
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 12), 150 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 25) и 360 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 17.05.2019 г. (л. 72), ведно с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 901,23 лв.
(деветстотин и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
13018100100533/08.10.2018 г. за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищцата лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, настъпили в
резултат от реализирано на 08.10.2018 г. в гр. Варна, на ул. „Пирин“,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с
рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 560 лв.
(петстотин и шестдесет лева),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: