Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
13.2.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито заседание 13.2.2020 г. в следния състав
СЪДИЯ: : Владимир
Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1528 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
С Решение
№ 1279 от 20.07.2016 г. е обявена неплатежоспособността на "Т.Р."
ЕООД с ЕИК **** и е открито производство по
несъстоятелност.
С решение № 441
от 28.02.2017 г. търговецът е обявен в несъстоятелност.
С решение № 2427
от 06.12.2018 г. производството по несъстоятелност е спряно при условията на
чл. 632 ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ.
По делото е
постъпило искане от Национална агенция за приходите да бъде възобновено
спряното производство с довод, че в масата на несъстоятелността има недвижим
имот, осребряването на който би могъл да осигури и разноските в
производството., съответно да послужи за удовлетворяване на част от приетите в
производството публични вземания. Застъпва теза, че при липсата на изискване в
закона наличието на краткотрайни активи като предпоставка за възобновяване на
производството, производството следва да бъде възобновено. Позовава се на
съдебна практика.
Искането е
заявено в преклузивния едногодишен срок предвид нормата на чл. 60 ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 632
ал. 1 ТЗ предпоставка за възстановяване на производството по несъстоятелност е
удостоверено от молителя наличие на достатъчно имущество или изпълнение на
даденото указание при условията на чл. 629б ТЗ. Молителят не твърди, а и не се
установява да е привнесена определената сума. Настоящият състав приема, че
визираното от чл. 632 ал. 1 ТЗ имущество следва да е налично и да предпоставя
възможност в кратък срок да бъде осребрено с оглед своевременно посрещане на
разноските, съпътстващи производството по несъстоятелност.
Не се установява
твърдяните в молба недвижими имоти да принадлежат на несъстоятелния търговец.
Приложеното доказателство сочи на придобито право на собственост, но липсва
доказателство за актуалното състояние. Представената справка по лице отразява
част от записите под номера 1, 2, 9, 10 и 11. Самият молител удостоверява като
налично имущество – земя, идентифицирана и от вещото лице в рамките на
производството като имот в с. Баня и сграда. В рамките на производството по
несъстоятелност е реализирана продажба на имот в с. Баня и находяща се в този
имот сграда. Синдикът също заявява, че други недвижими имоти не е установил.
Липсата на яснота за съдържанието на записите под номера 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от
партидата на дружеството, съответстващи на броя на самостоятелните имоти в
сградата, находяща се в имот пл. № 42, поставят под съмнение наличието на това
имущество.
Дори хипотетично
да се приеме, че такова е налично, естеството на имуществото изключва
възможността да обезпечи разноските в производството. При все, че нормата не
очертава изрично характеристиките на имуществото, обосноваващо възобновяване на
производството по несъстоятелност, основание за спирането му се явява
отсъствието на средства, обезпечаващи посрещане на разноските, съпътстващи
производството по несъстоятелност – арг. от чл. 629б ал. 2 ТЗ. Нормата на чл.
639б ТЗ регламентира особени правила, обезпечаващи посрещане на този необходим
разход за постигане целите на производството. Естеството на имуществото,
визирано в първите две алинеи съставлява признат от закона източник за набавяне
на средства с целево предназначение по облекчен ред - пряко договаряне от
страна на синдика (чл. 639б ал. 3 ТЗ). Очевидна е целта на тази норма –
производството по несъстоятелност да не калкулира нови разходи за кредиторите и
съответно нови задължения на масата.
Недопустимостта
на калкулиране на разноски в масата произтича и от утвърдения механизъм за
обезпечаване на средства за посрещането им. Законът предписва това да стане предварително, т.е. преди задължението
да е възникнало като основа за определяне необходимата сума са очакваните разноски (арг. от чл. 629б
ал. 2 ТЗ). Този принцип гарантира и икономическия интерес на кредиторите да са
наясно с допълнителната тежест, която поемат за развитие на производството в
очакване за удовлетворяване на техните вземания.
Нормата на чл.
661 ал. 3 ТЗ предписва текущо задължение за заплащане възнаграждение на
синдика, като липсата на средства, които да обезпечават плащането му изрично е
предвидено като основание за спирането му – чл. 632 ал. 1 ТЗ. При тези
съображения настоящият състав приема, че наличие на имущество по смисъла на чл.
632 ал. 1 ТЗ е попадащото в обхвата на чл. 639б ТЗ. Законодателят обаче изрично
ограничава приложното поле на облекчения ред за продажба до решението за пристъпване
към осребряване на имуществото. Очевидна е законодателната идея – възможността
наличното имущество да осигури реално постъпление на средства за посрещане на
разноските в производството по несъстоятелност е обезпечена от властта на
синдика да предприеме действия към всяко едно имущество. Осребряването му по
общия ред обаче, при отчитане и дължимата от синдика грижа на добрия търговец,
изисква време като пряко зависи от атрактивността на наличното имущество. При
положение, че очертаната от закона цел – кредиторите да поемат произтичащите от
развитието на производството разноски, когато имуществото на несъстоятелния
длъжник не е в състояние да ги осигури и то преди да е възникнало задължението
за плащане, настоящият състав приема, че след пристъпване към осребряване новооткритото
имущество не е достатъчно, за да осигури развитие на производството, но
позволява редуциране на определения размер при условията на чл. 629б ТЗ. От
тази гледна точка и основание за възобновяване на спряното производство поради
липса на средства за посрещане на присъщите му разноски е предплатена сума,
покриваща размера на текущите разходи за времето до разумно предполагаемия
момент на реализация на откритото имущество. Тъй като понастоящем не се
установяват средства, които покриват разноските за необходимата оценка на
твърдяното имущество и ежемесечно дължимото възнаграждение за синдик за
предписания от закона период на реализация на очертаните тръжни процедури,
налице е пречка възобновяването на производството.
Настоящият
състав приема, че целта на чл. 5 ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване е да
обезпечи реализацията на осигурителните права на физическите лица. От
приложеното удостоверение се установява, че държавният орган, призван да
обезпечи реализацията на осигурителните права е уведомен за обективната
невъзможност синдикът да изпълни вмененото задължение на несъстоятелния
търговец – неполучени книги от търговеца. Правният ред предписва нарочен ред за
установяване на осигурителните права, ако и когато възникне необходимост за
това – Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Ето
защо настоящият състав приема, че уведомяването на Националния осигурителен институт,
че местонахождението на книжата е неизвестно за синдика, целта е постигната
чрез внасяне на яснота за реда, по който заинтересованите биха могли да
установят осигурителните си права в случай, че това се наложи.
С оглед на изложеното
съдът намира за налични предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър.
Мотивиран от
изложеното и на основание
чл. 632, ал. 4 от ТЗ съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 1528/2016 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-13 състав.
ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на "Т.Р."
ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК **** от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл. 613а, ал. 1
и чл. 633, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на търговския
регистър при Агенцията по вписванията, на
основание
чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
РЕШЕНИЕТО да се
впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: