Определение по дело №397/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2010 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20101200600397
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2010 г.

Съдържание на акта

Решение № 152

Номер

152

Година

19.07.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.19

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело

номер

20135100100211

по описа за

2013

година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР.

Образувано е по жалба на „В и К” О. гр. К., представлявано от управителя С. Д. С. против отказ № *3623-2/12.06.2013 г. на Агенцията по вписванията. Посочва се в жалбата, че длъжностното лице по регистрацията приело, че видно от протокола на проведеното заседание на Общото събрание на съдружниците на 25.04.2013 г., не са присъствали всички съдружници, а за да е взето законосъобразно решение от Общото събрание, следвало събранието да е редовно свикано, т. е. към заявлението да са представени покани и доказателства за връчването им лично на съдружниците. От представените разписки към поканата за свикване на Общо събрание на съдружниците, не се удостоверявало по безспорен начин, че поканата е получена лично от всеки съдружник. Поради това, длъжностното лице направило извод за нередовно уведомяване на съдружниците за провеждане на Общо събрание на дружеството, с изключение на присъстващите представители на МРРБ гр. С. и на О. М.. Жалбодателят счита така постановения отказ за незаконосъобразен. Сочи се в жалбата и това, че в случая не се касаело за съдружници- физически лица, за да е необходимо лично връчване на лицата, а съдружницитÕ били юридически лица- общините на територията на област К., с принципал- съответния общински съвет. От приложените към заявлението покани и разписки било видно, че били редовно връчени преди повече от 7 дни преди провеждането на събранието, било удостоверено от разписките /връчени от куриерска служба/, че са получени от длъжностни лица от Общините- съдружници, като поканата била придружена с дневния ред и съответните приложения, отправени до председателите на Общинските съвети. Моли отказа да бъде отменен като се укаже на Агенцията по вписванията да извърши заявеното за вписване обстоятелство в търговския регистър.

Жалбата е подадена в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТР. Жалбоподателят е надлежна страна, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество- е основателна по следните съображения:

За да постанови атакувания отказ по постъпилото искане за обявяване на годишен финансов отчет за 2012 г. по партидата на „В и К” О. гр. К., длъжностното лице по регистрацията приело, че при извършена проверка на основание чл. 21 от ЗТР се установило, че на Общото събрание на дружеството, проведено на 25.04.2013 г., не са присъствали всички съдружници. В този случай, за да е взето законосъобразно решение от Общото събрание, следвало събранието да е редовно свикано, т. е. към заявлението да са представени покани и доказателства за връчването им лично на съдружниците. От представените разписки към поканата за свикване на Общо събрание на съдружниците, не се удостоверявало по безспорен начин, че поканата е получена лично от всеки съдружник, не се установявало редовното уведомяване на всички съдружници в съответствие с разпоредбите на чл. 138 във връзка с чл. 139 от Търговския закон /не се установявало известията за доставка и обратни разписки от кого и в какво качество са получени/. Съгласно чл. 22 ал. 5 от ЗТР на заявителя били дадени указания за отстраняване на нередовността, срокът за изпълнение на които, бил изтекъл.

Така постановения отказ е незаконосъобразен, поради следното:

Регистърното производство, което е охранително, изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и, ако се констатира очевиден порок /напр. липса на компетентност, липса на предвидено мнозинство/, следва да се постанови отказ. В разпоредбата на чл. 21 от ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, като проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено лице; към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; представена е декларация по чл. 13 ал. 4; друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7 ал. 2 от ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата; платена е дължимата държавна такса. Така, проверката обхваща преценка дали заявеното обстоятелство съществува, като съответствието му със закона се установява от представените по делото документи, която проверка е формална- въз основа на представените със заявлението документи, при наличието на които длъжностното лице е длъжно да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства, подлежащи на вписване. Агенцията по вписванията е административен орган и при наличие на необходимите, посочени в закона реквизити по заявление за вписване на подлежащите на отразяване в търговския регистър обстоятелства, е длъжна да ги отрази, без да излиза извън обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТР. Обхвата на проверката не включва нарушени права на съдружниците в търговските дружества, които могат да бъдат предмет на преценка за законосъобразност в отделен исков процес.

В случая, длъжностното по регистрацията е процедирало извън правомощията си, преценявайки законосъобразност на свикване на ОС, а оттам и на взетото от ОС решение. Разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 3 от ТЗ повелява, че в правомощията на Общото събрание на О., е приемане на годишен финансов отчет, а чл. 40 от Закона за счетоводството, изисква публикуване на този отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Или, за да бъде обявен годишния финансов отчет на дружеството, следва същият в съставните му части, да се представи към заявлението, ведно с решението на върховния орган на О., отразено в протокола на Общото събрание, взето при наличие на изискуемия кворум и с необходимото мнозинство. Поради това в случая, длъжностното лице е следвало да извърши проверка в рамките на изискванията на чл. 21 от ЗТР във връзка с чл. 40 от Закона за счетоводството, който задължава годишният финансов отчет да е приет от Общото събрание на съдружниците, чл. 26 ал. 1 от Закона за счетоводството, който определя съставните части на ГФО и чл. 34 ал. 3 от ЗСч, относно изискванията за неговата редовност. Така, обема на необходимата документация за проверката по чл. 21 от ЗТР, освен заявлението, включва подлежащият на обявяване акт- ГФО и решение на Общото събрание на съдружниците в О. за приемането му, отразено в протокола на Общото събрание, взето с необходимото мнозинство. От преписката към атакувания акт се установява, че са приложени всички изискуеми от закона документи- годишен финансов отчет на „В и К” О. гр. К. за 2012 г. и решение на ОС на дружеството за приемането му, взето валидно при наличие на кворум и с мнозинство. И след като в нормативен акт не е предвидено изискване към протокола от Общото събрание на съдружниците в О., на което е приет ГФО, да се прилагат и изпратените, и връчени до съдружниците покани за Общото събрание, длъжностното лице по регистрацията е излязло извън рамкираните му от ЗТР правомощия, преценявайки законосъобразност на свикване на ОС, а оттам и на взетите от ОС решения.

Извън горното, за пълнота, следва да се посочи и следното: В случая, видно от дружествения договор на „В и К” О. гр. К., членове и съдружници в дружеството са Д. и 7 общини- А., Д., К., К., К., М. и Ч.. В разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от дружествения договор на „В и К” О. гр. К. е предвидено, че заседанията на ОС се свикват с писмена покана до всеки член на дружеството, която трябва да бъде отправена не по- късно от 7 дни преди определената дата. Поканата трябва да посочва дневния ред на заседанието, времето и мястото на провеждането. За надлежно по смисъла на чл. 139 ал. 1 от ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС, следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Самото връчване може да стане по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е четивно. В случая, безспорен е писменият характер на поканата и съдържанието й. Установено е също, че изпращането на документите до съдружниците е осъществено в съответното населено място- до всяка община на територията на област К. Чл. 139 ал. 1 от ТЗ не предвижда способ за връчване на поканата- лично, по пощата, чрез нотариална покана и пр., поради което следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността на получаването й от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Изпращането и получаването на книжа чрез куриерска служба, за което са съставени разписки, е способ за размяна на кореспонденция и ако дружественият договор не го изключва, следва да се приеме, че използването му не е в нарушение на чл. 139 ал. 1 от ТЗ. От друга страна, Търговският закон не въвежда разграничение при връчването на поканата в зависимост от това дали съдружникът е ФЛ или ЮЛ. В случая, съдружниците са ЮЛ, поради което изискването на длъжностното лице, поканата да бъде връчена лично, не може да бъде осъществено. Това изискване, заедно с другото- поканата да бъде връчена на лице с определено качество, не намират опора в закона. Нито чл. 139 ал. 1 от ТЗ, нито дружествения договор, предвиждат кръг на лицата, оправомощени да получат поканата за провеждането на ОС. Поради това, когато съдружник е ЮЛ, валидна е общата разпоредба на ГПК за връчване на адреса на управление на съдружника- ЮЛ, респ. на изрично посочен адрес за кореспонденция, на лице или чрез средство, съответстващо на начина на връчване. От изложеното следва, че в случая е налице редовно, надлежно връчване на писмени покани на съдружниците- юридически лица, съдържащи дневния ред. В посочения смисъл е Решение № 74/14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Впрочем, поради изложеното, неправилно длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ, който като незаконосъобразен следва да бъде отменен, като се укаже на АП при МП да обяви годишния финансов отчет за 2012 г. на „В и К” О.- гр. К. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА отказ № 20130523П3623-2/12.06.2013 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да бъде обявен годишния финансов отчет за 2012 г. на „В и К” О. гр. К. в Търговския регистър по партидата на дружеството по заявление с вх. № *3623/23.05.2013 г.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията при МП да обяви в Търговския регистър по партидата на „В и К” О., с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б. , представлявано от управителя С. Д. С., годишния финансов отчет на дружеството за 2012 г.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Решение

2

ub0_Description WebBody

49B7B32A498D4237C2257BAC00402418