№ 2383
гр. В., 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Ц.
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. с. в сграда с административен адрес: гр.
В., к.к. „Св. К. и Е.“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „К. 1“, представлявана от
управителя О. В. Ш. срещу Решение № 617 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3097/2022г. по описа
на ВРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.
38 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу А. М. Ж.,
гражданка на Руската Федерация, родена на 05.10.1968г., с адрес: гр. В., к.к. „Св.Св. К. и
Е.“, ул. „50-та“, № 27, ап. 27 иск за осъждане на ответницата да заплати на Е.та с. сумата над
148.30.00 лева до претендираните 1986.40 лева, представляваща три броя незаплатени
годишни вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на е.та с.,
формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., с размер
на вноската 630.04 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., задължение произтичащо
от Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г.; за периода от 01.09.2019г. до
31.08.2020г. сумата от 678.40 лева и за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г. – 678.40 лева,
задължение произтичащо от Решение № 3 от Протокол от ОС на ЕС от 14.08.2019г., с
изключение на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, както и постановяване при нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържаните доводи са, че решенията на ОС на ЕС, чието
изпълнение се претендира в процеса, не са обжалвани и са влезли в сила. Изводът на ВРС за
недължимост на годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС от
ответницата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е необоснован и не почива на цялостен
1
анализ на доказателствата по делото. Същият, извлечен от отразеното от длъжностното лице
по призоваване на ответницата, че при посещение на 27.04.2022г. на адреса по данни на К.
Ц., ответницата не се е прибирала в България от около три години е неправилен и
противоречи на установеното по делото от показанията именно на К. Ц., разпитан в
качеството на свидетел. Същият е заявил пред съда, че се е видял лично с ответницата през
2019г., за да я уведоми, както и че същата не е уведомявала управителя или собствениците,
че няма да я има тук. Самата ответницата в отговора си е заявила, че през 2019г. е била със
съпруга си в имота, по отношение на който се дължат исковите суми. По делото не е
установено ответницата да е отправила изявление до управителя на ЕС или друг собственик,
няма отразяване в книгата на ЕС, нито са налице отправени искания за намаляване или
освобождаване напълно от дължимите в исковия период годишни такси на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС. Доколкото по оспорванията по делото не са ангажирани доказателства, да се
приеме обратното е необективно. Отделно, в отговора на исковата молба ответницата е
признала, че на 29.05.2022г. в жилището й е било изключено електричеството, когато там
живеела дъщеря й. Т.е. освен нея, апартамента се обитава и от членовете на семейството й,
поради което само нейното отсъствие не е достатъчно да се приеме наличие на основанието
по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Дори да се приеме, че отразеното от призовкаря е вярно, то
дължима остава годишната такса за 2019г., а констатацията на длъжностното лице не се
отнася и за членовете на семейството на етажния собственик. Освен това на страните по
делото не е дадена възможност да изразят становище по тази констатация на длъжностното
лице по призоваване, не са дадени указания за предприемане на съответни процесуални
действия в тази връзка, с което е нарушено и ограничено правото на защита на ищеца.
Посочено е, че почти всички собственици в ЕС са чужденци и също не живеят в имотите си
без прекъсване. Задължение на ответницата е било да уведоми за отсъствието си и неговата
продължителност, като впишев книгата на ЕС времето, през което няма да ползва
самостоятелния си обект съгласно т. 5 на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС. Поради всичко изложено е
отправено искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил
отвъззиваемата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба се съдържа твърдение, че длъжностното лице призовкар, което
е удостоверило отсъствието на ответницата от адреса от три години е познато на К. Ц. по
2
повод чести срещи във връзка с връчване на съобщения и призовки на лица, живущи в ЕС,
на които Ц. е администратор. Длъжностното лице е заявило на същия, че така отразеното в
съобщението е грешка и неправилно го отбелязал в съобщението по настоящото дело,
вместо по съобщение за друго лице по друго дело. Свидетелят К. Ц. също отрича да е
правил изявление в този смисъл. В тази връзка е отправено доказателствено искане за
допускане до разпит на лицето К. С. – призовкар при ВРС, в качеството му на свидетел при
режим на призоваване, за установяване на факта, че отразеното от него в съобщение до А.
Ж. от 27.04.2022г. по данни на К. Ц. не се е отнасяло до призоваваното лице или да се
допусне до разпит в режим на водене свидетелят К. Ц. за установяване на факта, че същият
не е предоставял информация на длъжностното лице по призоваване, че ответницата не се е
прибирала в България от около три години. Исканията са обосновани с твърдения, че
отразяването в призовката е станало достояние на въззивника едва с обсъждането му в
обжалваното решение, като на ищеца не е била предоставена възможност да изрази
становище по същото, нито да ангажира доказателства за оборването му.
За да се произнесе, съдът съобрази, че отправените искания за допускане на гласни
доказателства с цел оборване констатацията на длъжностното лице по призоваване в
съобщение на л. 88 от делото са допустими по смисъла на ГПК, но същите са неотносими
към релевантните факти, включени в предмета на доказване по делото с оглед
срещупоставените позиции на страните по спора, нито са необходими за изясняване на
спорен момент в отношенията им. Ето защо исканията следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.07.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Въззиваемата А. М. Ж. да се призове на посочения e-mail: ********************@*****.***,
като по делото се приложи извлечение електронната поща, с данни за изпращането и
получаването на призовката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания обективирани във
въззивната жалба за допускане до разпит на лицето К. С. – призовкар при ВРС, в качеството
му на свидетел при режим на призоваване, за установяване на факта, че отразеното от него в
съобщение до А. Ж. от 27.04.2022г. по данни на К. Ц. на л. 88 от делото на ВРС не се е
отнасяло до призоваваното лице или за допускане до разпит в режим на водене на свидетеля
К. Ц. за установяване на факта, че същият не е предоставял информация на длъжностното
лице по призоваване, че ответницата не се е прибирала в България от около три години.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4