№ 73
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 260003/20.09.2020г. по нохд № 525/19г., състав на
Карловския районен съд е признал подсъдимия Б. Б. Г. за виновен по чл.129
НК и го осъдил на едно година лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
Съдът се произнесъл по предявения граждански иск и се разпоредил с
веществените доказателства и разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
Решение № 260061/25.02.2021г. по внохд № 2460/20г. по описа на
Пловдивския окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпила молба от осъдения Д..
1
Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и към
оценъчната дейност на съда, който е изградил правните си изводи като е дал
вяра на показанията на свидетелите без да ги анализира детайлно. Оспорва се
заключението по назначената СМЕ. Претендира се възобновяване на делото,
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на Окръжния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила според прокурора са неоснователни. Относно
възраженията по фактите счита, че същите касаят обосноваността на съдебния
акт., която от своя страна не е касационно основание.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи за
неправилна интерпретация на събраните доказателства, както и неправилното
им тълкуване и отнасяне към правната норма, по която е бил признат за
виновен и осъден касатора. Защитата иска делото да бъде възобновено.
Осъденият иска делото да бъде възобновено и върнато за ново
разглеждане.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на
доказателствените източници от решаващите инстанции, но в същността си
касае съставомерността на деянието и е относимо към касационното
основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел
проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материален закон.
2
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, а друга част
не обсъдил въобще. С тези съображения по същество се релевира оплакване
за осъждането му по обвинение, което не е доказано съобразно изискването
по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната
инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от
обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
Тук е мястото да се отбележи и в тази връзка правилно е становището
на прокурора, че проверка на формиране на вътрешното убеждение на съда
при спазване на формалните изисквания за това, намерили израз в
разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото касае
контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
неправилна интерпретация на доказателствата, с оглед това на кои да бъде
дадена вяра и кои да бъдат лишени от кредит на доверие, настоящият състав
намира, че изводите на решаващите инстанции да ценят показанията на
пострадалия П. А. и свидетелите А. А., А. А., Д. А., А. А. и В. А. и да приемат,
че те имат значение за предмета на доказване не е произволен. Тези показания
не са интерпретирани едностранчиво и превратно. Точно обратното, оценката
им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в
3
мотивите на атакуваните съдебни актове. Те са били съпоставени със
заключенията по назначените експертизи и веществените доказателства. И
първоинстанционният и въззивният съд са изложили пространни
съображения защо дават вяра на тези показания и намират, че същите
разполагат с необходимата доказателствена стойност. Поради това
възражението, че съдилищата са допуснали дефект при формиране на
вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на доказване
фактология е неоснователно.
Не може да бъде споделено възражението на касатора за порок в
заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза.
Заключението е пълно, точно, ясно, обосновано и няма съмнения за неговата
правилност. Вещото лице е изградило фактическите си изводи за вида и
характера на телесна повреда и за механизма на причиняването й на базата на
събраните значителни по обем гласни и писмени доказателства в кориците на
делото. Няма и каквито и да било съмнения и в неговата компетентност.
Поради това включването на заключението в общата доказателствена маса е
правилно и законосъобразно и в унисон в с процесуалните императиви.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушението, свързано с отказа на
двете инстанции да признаят подсъдимия за невиновен не е налично.
Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо
приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз
основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният от тях
извод, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 НК по отношение на пострадалия П. А. е
законосъобразен. С убедителни съображения, основани на закона и съдебната
практика и двете инстанции са обосновали изводите за съставомерност на
деянието му по предявената правна квалификация.
В крайна сметка, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5
НПК, които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и
въззивното решение.
Поради това искането на осъдения Б. Б. Г. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
4
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Б. Г. за възобновяване
на наказателното производство по внохд № 2460/19г. на Окръжен съд
Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5