РЕШЕНИЕ
№ 2550
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152544 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против В.
Д. В. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумата от 150,57 лева – мораторна лихва върху платена главница в
размер на 1194,21 лева – цена за ползване на топлинна енергия за имот с
адрес за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2020 г. както и сумата от 11,65 лева
– мораторна лихва върху платена главница, представляваща услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. София, ул. Деян Белишки № 54, вх. 1, ет. 4,
ап. 14 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 14.06.2022 г. до датата на направеното
плащане. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор,
с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Не оспорва размера на исковете. Твърди направено плащане.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не
се явява, не изпраща представител, взема становище с писмена молба.
Ответникът се явява и поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
1
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
2
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт от 12.10.2015 г., (л.
14 от делото) от който се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот. На база това доказателство, съдът намира за доказан факта,
че за процесния период ответникът е бил потребител по смисъла на ЗЕ, като
не се споделят съображенията в отговора на исковата молба за оспорване на
това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
3
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение. Доставката на топлинна енергия и ползването на услугата
дялово разпределение не се оспорват от ответника, поради което съдът
намира тези два иска за доказани по основание.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Такова без съмнение е
направено, доколкото и ищецът не го оспорва. Напротив, именно това е
причината с исковата молба да се претендира единствено заплащане на
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и главница
за доставена услуга дялово разпределение. Доколкото обаче, както се
установява по делото, това плащане е извършено частично, исковете за
мораторни лихви върху двете вземания не са погасени чрез плащане.
По отношение на тях обаче, съдът намира следното: съгласно
твърденията в исковата молба, вземанията за дължими суми стават изискуеми
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. От доказателствената съвкупност не се установява на коя дата
фактурите са публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този
факт за невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2
ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна
от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава т.е. този иск е напълно
неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
В заключение, съдът намира, че исканията на ищеца след направеното
плащане не са основателни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва
да се присъдят единствено на ответника. Доколкото от него не са правени
такива, разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: против В. Д. В., ЕГН: ********** с адрес гр. иск за заплащане
на сумата от 150,57 лева – законна лихва за забава върху заплатена сума за
ползване на топлинна енергия за имот с адрес за периода от 15.09.2019 г. до
06.06.2022 г. като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: против В. Д. В., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 11,65 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за имот
с адрес гр. София, ул. Деян Белишки № 54, вх. 1, ет. 4, ап. 14 за периода от
4
01.07.2019 г. до 06.06.2022 г. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5