РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501031 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на КЗСУ
„Св.Петка“-гр.П., представлявано от директора П. К. В., чрез адв. М.И. против Решение №
260466/ 16.02.2021г. постановено по гр.д.№ 15188/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд- I гр.с., с което е признато уволнението на Д. К. Д., извършено със Заповед №
233/28.09.2020г. на директора Комплекс за социално-здравни услуги „Св.Петка“ – П., с
която трудовото правоотношение между страните за половин щатна бройка от длъжността
„***“ е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 28.09.2020г. за незаконното
и отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа – „***“ на
пълно работно време в Комплекс за социални услуги „Св.Петка“-П. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявените от ищцата
искове и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Д. чрез
адв.К.Г., оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения в отговора, моли да
се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените за въззивната инстанция
разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявени по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ обективно
съединени искове от Д.Д. от гр.Пловдив против КЗСУ „Св.Петка“ – гр.П. за признаване
незаконност на уволнение като е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ за половин щатна бройка на заеманата от ищцата длъжност „***“,
считано от 28.09.20202г., неговата отмяна и възстановяване на предишната работа в
предприятието на работодателя.
Обжалваната Заповед № 233/ 28.09.2020г. на работодателя за прекратяване
на трудовото правоотношение за половин щат от заеманата от ищцата длъжност „***“ за
половин щат се основава на извършено съкращаване в щата на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ по щатно разписание за Комплекс за социално-здравни услуги „Св.Петка“ – Център за
настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания – 2“ в сила от 01.09.2020г., с което
числеността на персонала се съкращава, като щатната бройка за длъжността „ ***“ е била
съкратена на половин щат. С предизвестие изх.№ 520/ 27.08.2020г. за прекратяване на
трудовия договор на ищцата по отношение на половин щатна бройка, връчено на
27.08.2020г. , било прекратено трудовото й правоотношение.
С исковата молба доводите, на които се основават така предявените искове,
са незаконност поради нарушение на нормата по чл.119 КТ за изменение на трудовото
правоотношение само с писмено съгласие между страните, както и с позоваване на
разпоредбата на чл.118, ал.1 КТ относно забраната по чл.118, ал.1 КТ за едностранна
промяна съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда,
установени в закона“. Поради това предоставеното от работодателя Допълнително
споразумение от 28.09.2020г. не е било подписано от ищцата, поради което не е породило
валидно изменение на ТПО. С позоваване на съдебна практика на ВКС е мотивирана
незаконност на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по
отношение на половин щатна бройка за заеманата от същата длъжност „***“ и чрез
намаляване на работното й време и заплата. По същество е оспорено наличието на реално
съкращаване на щата на ½ от длъжността „***“ при работодателя, като трудовите функции
били прехвърлени на новоназначено лице на длъжност ТРЗ.
С обжалваното решение е възприет първият посочен от ищцовата страна
довод за незаконност на уволнението, а именно нарушение на забраната по чл.118 КТ за
едностранно изменение на трудовото правоотношение поради недадено от страна на ищцата
писмено съгласие за изменението във връзка с ДП от 28.09.2020г., както и мотивирайки, че
прекратяване на ТПО е прекратяване на трудовоправната връзка между работника и
работодателя чрез прекратяване на сключения трудов договор, в резултат на което
работникът се освобождава от заеманата от него длъжност. Поради това и прекратяването на
2
ТПО за половин щатна бройка е в противоречие с императивните разпоредби на КТ, което
го прави незаконосъобразно.
С въззивната жалба оплакванията на жалбоподателя във връзка с постановеното
решение на първоинстанционният съд се основават на целта на извършваното от
работодателя съкращаване в щата , насочена към оптимизация на работата на
предприятието, в случая след взето решение на Община Пловдив за съкращаване на щатна
бройка за определена длъжност, при което работодателят е в правото си да прекрати
едностранно трудовия договор на някои служители при спазване на законовата процедура.
В случая е било извършено съкращаване в щата след одобрено от Кмета на общината ново
щатно разписание и във връзка с постъпил доклад вх.№ 436/ 20.08.2020г. на главен
инспектор от отдел „Оценка и управление на риска“ на общината. Счита се, че процедурата
по съкращаване в щата наполовина е била спазена, осъществен бил подбор чрез вземане под
внимание отсъствия от работното място и липса на съдействие от страна на служителя ,
поради което е било изразено желание на работодателя да продължи работа със същия
служител чрез разделяне на длъжността и съответните отговорности, с цел изпълнение
предписанията на Община Пловдив. Мотивира се съкращаването на щата като едностранно
действие на работодателя, за което не се изисква съгласие от страна на служителя.
Обжалваното решение за признаване незаконността на прекратеното трудово
правоотношение за половин щатна бройка за заемата от ищцата длъжност „***“ и неговата
отмяна е правилно и законосъобразно като правен резултат. Действително със законовата
разпоредба на чл.118, ал.1 КТ е въведена забраната за едностранно изменение съдържанието
на трудовото правоотношение основана на принципа за неговото изменение само след
писмено съгласие между двете страни по правоотношението с предвидено изключение за
случаи и предвиден ред, установени изрично със Закона. Сред основанията, предвиждащи
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение са тези, посочени в чл.328, ал.1 КТ
, сред които е предвиденото по чл.328, ал.1, т. 2 КТ като уредено потестативно право на
работодателя за въздействие върху трудовото правоотношение поради съкращаване в щата
да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя на това
законово основание. В настоящия случай посоченото от работодателя основание за
съкращаване в щата се характеризира с премахване на определена щатна бройка в щатното
разписание на предприятието поради преустановяване съществуването на определена
трудова функция, за която е определена съответната длъжност и за която е учредено
съответното трудово правоотношение с работника или служителя. Реално съкращаване на
щата е налице когато длъжността е премахната като щатна бройка и трудовата функция е
престанала да съществува като съществено съдържание на отделната длъжност. С така
заявената от жалбоподателя теза с въззивната жалба се поддържа от работодателя
посоченото в първоинстанционното производство наличие на реално съкращаване в щата
поради необходимост от трансформиране на единствената бройка за *** за *** в 0,5 щат за
*** на 4-часов работен ден и 0,5 щат за експерт, труд и работна заплата на 4-часов работен
ден при петдневна работна седмица, при което правото на извършване на подбор не се явява
3
задължение. Касае се следователно за заявена необходимост от трансформиране на част от
функциите, определени от работодателя за длъжността „***“, изпълнявани от ищцата, чрез
тяхното отделяне и създаване на нова длъжност в частта на трудовите функции – експерт
труд и работна заплата. Така извършената от работодателя трансформация на част от
трудовите функции за процесната длъжност сочи на липса на отпадане на трудовата
функция „***“ в същественото за тази длъжност съдържание, поради което и липса на
реално съкращаване в щата по смисъла на Закона и утвърдената в тази насока съдебната
практика, вкл. и независимо чрез подхода на работодателя за предвиждане на половин
щатна бройка за тази длъжност. Следователно и от въззивния съд се намира за недоказана
законността на извършеното от работодателя съкращаване на щата на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ за половин
щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „***“, на което и основание е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата, нереализирана доказателствена тежест на
работодателя, указана с доклада по чл.140 и чл.146 ГПК / по разпореждане от 18.12.2020г./.
По изложените мотиви въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото за въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на
800 лева, съобразно ДПЗС и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260466/ 16.02.2021г. постановено по
гр.д.№ 15188/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд- I гр.с., с което е признато
уволнението на Д. К. Д., ЕГН:**********, извършено със Заповед № 233/ 28.09.2020г. на
директора на Комплекс за социално-здравни услуги „Св.Петка“ – П., Булстат
0004715040730, с която трудовото правоотношение между страните за половин щатна
бройка от длъжността „***“ е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от
28.09.2020г. , за незаконно и като такова е отменено, както и възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението работа „***“ в „Комплекс за социално-здравни услуги
„Св.Петка“ – П., както и в частта, в която „Комплекс за социално-здравни услуги
„Св.Петка“ – П., Булстат 0004715040730 е осъден да заплати на ищцата направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, както и в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 160 лв разноски за държавна такса.
4
Осъжда КЗСУ „Св.Петка“ – П., Булстат: 0004715040730 да заплати на Д. К.
Д., ЕГН: ********** сумата 800 лева / осемстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5