О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 21.02.2020г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 759 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на И.Т.Н. с ЕГН: **********,
чрез повереник – адв. С. К. – БАК, против
постановление на прокурор от РП-Бургас от 23.10.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 867/2018г. по описа на 02 РУ-Бургас, пр.пор.
3296/2018г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 НК.
В жалбата
се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление и неговата
недоказаност. Прави се анализ на приобщените до момента доказателства и
извършени действия, като се стига до извода, че разследването не е проведено
пълно, всестранно и обективно. Счита се, че прокурорът неправилно е кредитирал
показания на св. д.д., я.д., к.д. и с.с., за сметка на тези на св. И.Н. и съпругата му – св. В. Н.
Излагат се съображения защо показанията на първата група свидетели са
недостоверни за сметка на изложеното от сем. Н., които показания според
повереника са подкрепени от приложените по делото фотоснимки. Оспорват се решението
на РП-Бургас да не приобщят по делото материалите от задържането по ЗМВР на св.
Д., както и да се проведе разпит на служителите, осъществили задържането. Счита
се, че е следвало да се проведат очни ставки за преодоляване на разминаванията
в показанията на двете групи свидетели, както и се иска разпит на Г. М., за
когото се твърди, че е съсед на пострадалия Н. и който е видял стъпки през
прекопания двор на свидетеля. Посочва се, че Д. не се е явил в полицията на
02.12. и 03.12. 2018г., което според повереника свидетелства за намеренията и
позицията му. Поставят се въпроси, които нямат пряко отношение към настоящето
производство, като например – защо постановлението за прекратяване е било изпратено на адреса на пострадалия, а
не е било връчено чрез повереника му; защо прокурорът се е произнесъл по
веществените доказателства; защо е върнато оръжието на Д., въпреки че той е
регистриран в Психодиспансера и т.н. Въвеждат се
твърдения за познанство на прокурора със св. Д. Д. и неговия защитник и
провеждането на срещи между тримата извън нуждите на производството. В тази връзка
се иска отвод на прокурор М. и замяната му с друг. Прави се искане за събиране
на доказателства, а именно: изискване и прилагане на административна преписка
по задържането на Д.; разпит на служителите от полицията, предприели
задържането; разпит на Г.М. и провеждане на очни ставки между пострадалия Н. и
св. Д. Д. и Стоев. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като
върне делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице и е насочена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния
седемдневен срок (няма данни кога постановлението за прекратяване е получено от
пострадалия, поради което и съдът приема, че това е датата, посочена от самия
него в писмо на л. 107 ДП, а именно – 11.02.2020г., а жалбата е депозирана на
18.02.2020г.). Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Наказателното
производство е образувано на 02.12.2018г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК - с първото
действие по разследването и се е водило за извършено престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. с ал. 1 НК.
С
атакуваното постановление на БРП от 23.10.2019г. наблюдаващият прокурор приел, че
разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 212, ал.2 НК или друго
престъпление от общ характер. За да стигне до този извод представителят на
държавното обвинение е заключил, че не са събрани достатъчно доказателства,
обосноваващи единствен възможен, безпротиворечив и несъмнен извод, че на
посочената дата и място св. Д. е извършил престъпление от общ характер като е
насочил срещу пострадалия пистолет и му се е заканил с убийство. Посочил е, че
обвинението не може да почива на предположения. На база горните правни изводи и
на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК прокурорът е прекратил наказателното
производство по делото.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните изводи
на прокурор,а поне към настоящия момент, са прибързани, а от там са и
необосновани и законосъобразни и не могат да се подкрепят.
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина,
а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че по делото не е проведено пълно и всестранно разследване, поради което
и прокурорът е изградил вътрешното си убеждение при непълнота на
доказателствения материал, а отделно от това е налице и необоснованост.
Видно е,
че по делото се очертават две основни групи свидетели - в първата група попадат
показанията на св. д.д. и с.с.,
а във втората тези на св. И.Н. и съпругата му – св. В.Н.. Видно е също така, че прокурорът е дал приоритет
на показаният на свидетелите от първата група за сметка на тези на сем. Н.,
което безспорно е негово право, но в постановлението липсват мотиви защо е
решил така. Липсват каквито и да е доводи, защо се дава вяра на показанията на
св. Д. и св. Стоев и се игнорират тези на св. И.Н. и св. В.Н.. Липсата на
мотиви пречи на настоящия състав да провери дали изводите са правилно формирани
и дали почиват на доказателствата по делото. Нещо повече, в случая
противоречията между двете групи са съществени, което задължително налага детайлен и задълбочен анализ както
поотделно, така и съвкупно на гласните доказателства, съпоставянето им с
останалите доказателства, както и с правилата на формалната житейска логика.
Това не е сторено, поради което и заключението, че следва да се кредитират показанията
на св. Д. и св. С. за сметка на тези на
сем. Н., поне към момента, е необосновано и неподкрепено с конкретни правни
доводи. Изрично в Определение
№ 672/09.05.2019г. по ЧНД № 1653/2019г. на БРС и в Определение №
167/21.06.2019г. по ВЧНД № 514/2019г. на БОС, по повод предходно прекратяване
на делото, съдът е посочил, че представителят на държавното обвинение е приел
фактическа обстановка, без да посочи защо не кредитира показанията на част от
свидетелите и без да съпостави показанията им с останалия доказателствен
материал. Въпреки това в настоящето постановление за прекратяване тези слабости
отново се наблюдават. В прокурорския акт не са обсъдени факти, които по мнение
на съда имат отношение към правилно решаване на казуса. Така например не е
обсъдено как и от къде пострадалият Н. би могъл да даде точно описание на
пистолета, с който твърди, че е бил заплашен, което описание поне към момента
напълно съответства на характеристиките на законно притежавания от Д. пистолет,
при положение, че не са събрани каквито и да е доказателства преди случката Д.
да е показал на Н. пистолета си (съгласно разпита на Д. пистолетът му не е ваден
от касата в гр. Бургас от поне 10 години). Пострадалият само няколко минути
след инцидента е позвънил на тел. 112 и е заявил, че е бил заплашен и то точно
с пистолет, като при пристигане на полицаите и в последвалия му разпит същия
ден – изрично е посочил, че се касае за пистолет с петле, който по-късно е описал
в детайли – т.е. житейски неправдоподобно е да се счита, че пострадалият би
могъл да опише толкова точно пистолета, чието описание съвпада с
характеристиките на оръжието на Д., ако не го е виждал. Вярно е, че при
изследването на пистолета не е намерено ДНК на пострадалия, но с оглед
обстоятелството, че пистолетът е предаден няколко дни след инцидента и то само
защото Д. не се е отзовал на полицейските разпореждания и не се е явил веднага в
02 РУ-Бургас с несериозния довод, че гледа мач (който явно е бил много важен за
него, но два дни по-късно нито той, нито св. С. могат да кажат имената на
отборите, които са играли), прави напълно възможно липсата на следи да се дължи
на последващо въздействие, съхранение и т.н. Не може да се подмине и че не при
всяко съприкосновение между два предмета по тях остават следи.
С цел
безпротиворечиво установяване на обстоятелството, дали се касае за същия
пистолет или не, настоящият състав счита, че следва да се проведе разпознаване
на предмети, при което на Н. да се предяви пистолета на Д., заедно с още
няколко (поне три) с подобни характеристики, за да може да се установи по
надлежния ред, дали показанията на пострадалия касая именно оръжието на Д. или
не. Към момента оръжието е върнато на
собственика, но няма пречка отново да бъде приобщено към делото по реда на НПК.
Евентуалното разпознаване на пистолета на Д. от св. Н., на фона на твърденията
на Д., че пистолетът му не е ваден от касата в последните 10 години, сериозно
би дискредитирало показанията на Д. и би наложило още по-подробния им анализ и
преценка.
Между
другото твърдението на Д., че около 23.00 часа на процесната дата е бил посетен
от полицаи в дома си и с тях се е уговорил да се яви на следващия ден в
полицията са недостоверни, доколкото видно от приложените докладни записки –
такива събития не са отразени. В докладните от ПИ П.в (л.5) и Г.Д. (л.7) е
видно, че лицето е било търсено в кв. В., но не е открито.
Поне към
момента в прокурорския акт на доверие е възприетата и тезата на С., че не е
видял Д. да вади пистолет. От показанията на този свидетел обаче се установява,
че той не е видял на мястото и св. Н., чието присъствие недвусмислено се потвърждава
дори и от св. Д. – т.е. щом С. не е видял на мястото св. В.Н., то очевидно
възприятията му за събитията не са пълни и някои обстоятелства са останали
извън вниманието му, поради което и е напълно възможно да не е възприел и други
факти, включително и ваденето на пистолет. Всичко това води до извод, че е
следвало показанията му да се подложат на детайлен анализ и да се кредитират изключително
внимателно, а не на доверие, още повече отчитайки близкото му приятелство с Д..
Такъв анализ и съпоставка липсва в прокурорския акт.
На
последно място, както вече стана дума съдът счита, че са налице съществени
противоречия в показанията на двете групи свидетели, като за преодоляването им,
по мнение на съда, следва да се проведат очни-ставки между тях и/или
допълнителни разпити. Само по този начин биха могли да се изчерпят всички
способи са събиране и проверка на доказателства, като едва след това би могло
да се направи обоснован извод, дали те водят до несъмнен извод за извършено
престъпление или не.
Поради
това съдът в настоящия му състав намира, че към момента не са извършени всички
възможни и необходими действия за събиране и проверка на доказателства, поради
което и крайните правни изводи на прокурора по настоящем са незаконосъобразни.
Отделно от това прокурорският акт е необоснован, като не са изложени мотиви,
защо прокурорът дава вяра на едни доказателства за сметка на други, като извън
прокурорската преценка са останали и редица обстоятелства, имащи отношение към
правилното решаване на делото. Всичко това мотивира съда на приеме, че жалбата
срещу постановлението е основателна и следва да се уважи.
С оглед
пълнота следва да се посочи, че останалите искания на повереника, досежно
приобщаване на полицейска преписка по задържане, разпит на полицейските
служители и разпит на Г.М. са неоснователни. Произнасяне в тази насока е
направено още с Определение №
672/09.05.2019г. по ЧНД № 1653/2019г. на БРС и в Определение № 167/21.06.2019г.
по ВЧНД № 514/2019г. на БОС, към чиито мотиви и настоящият състав се
присъединява без да ги преповтаря.
По
искането за отвод на прокурор М. съдът няма как да се произнесе в настоящето производство.
Съгласно чл. 47, ал.4 НПК по основателността на отвода в досъдебното
производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, поради което
и адв. К. – БАК следва да адресира искането си до ОП-Бургас, а не до съда.
Останалите
искания и бележки в жалбата, касаещи евентуална регистрация на Д. в Психодиспансера (за което няма доказателства),
незаконосъобразен начин на връчване на постановлението за прекратяване и т.н.
съдът намира за неотносими към настоящето
произнасяне, поради което и не се спира на тях.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 23.10.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК
е било прекратено наказателното производство по ДП № 867/2018г. по описа на 02
РУ-Бургас, пр.пор. 3296/2018г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл.
144, ал.3, вр. с ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с
мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП и на соченото за пострадало лице – И.Т.Н., чрез неговия повереник – адв. С. К. – БАК
на адреса на кантората на последния.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: