Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 404 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Х.А.А.,
че С.Г.И. е собственик на следните движими вещи: климатик марка „DAIKIN”, модел
FTX35K/RX35K, със сериен номер на вътрешното тяло G014939 и сериен номер на
външното тяло A504931; матрак за спалня двулицев, с мемори пяна, ергономичен, с
размери 160/200 см; спален комплект „Офелия” 160/200 см, цвят: дъб сонома + бял
гланц, включващ легло с размери: L 164, B 204,5, H 29,5/89 см, гардероб с
размери: L 117, B 50, H 185 см, скрин с размери: L 70, B 43, H 76 см, ведно с подматрачна рамка
DS II 160/200 двойна, както и за осъждането ѝ да предаде на ищеца
владението върху тези вещи. При условията на евентуалност ищецът е предявил
осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
равностойността на вещите в размер на 2653 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че от м. ноември 2015 г.
до м. декември 2017 г. живял във фактическо съпружеско съжителство с ответницата
в дома на родителите ѝ, находящ се в гр. Свиленград, ул. „Света гора” №
34. Посочено е, че тъй като стаята, която обитавали страните се нуждаела от
ремонт и ново обзавеждане, а ответницата не разполагала с парични средства,
ищецът със свои средства закупил необходимите мебели и битова техника.
Поддържа, че закупил следните движими вещи: климатик за сумата от 1500 лв.,
матрак за сумата от 643 лв. и спален комплект за сумата от 510 лв., които били
монтирани в обитаваната от страните стая. След раздялата на страните през
декември 2017 г. ищецът напуснал общото жилище, където останала да живее
ответницата. Там останали и собствените на ищеца движими вещи, които
ответницата отказала да му върне. Поради това моли да бъде уважен предявеният
ревандикационен иск. Ако бъде установено, че вещите липсват или са погинали,
претендира при условията на евентуалност на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД
ответницата да бъде осъдена да заплати тяхната равностойност в размер на 2653
лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата Х.А.А., с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Възразява, че изброените от ищеца
движими вещи не се намирали във фактическата ѝ власт. Твърди, че същите
се намират в жилището на родителите ѝ, находящо се в гр. Свиленград, ул.
„Света гора” № 34. Поддържа, че към момента била напуснала това жилище. Също
така оспорва, че ищецът е собственик на претендирания спален комплект, който
бил подарен на ответницата от родителите ѝ. Поддържа, че ищецът не е
искал от нея да му върне процесните движими вещи. Твърди, че страните били
постигнали споразумение в дома на ищеца в с. Въгларово, общ. Хасково да останат
закупени с нейни средства движими вещи, а в дома на родителите ѝ – закупените
от ищеца климатик и матрак. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е налице
спор, че през периода от м. ноември 2015 г. до края на 2017 г. ищецът и
ответницата живели на семейни начала, като ползвали стая, разположена в къща на
адрес: гр. Свиленград, ул. „Света гора” № 34 – собственост на бащата на ответницата
Атанас Атанасов. Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства
се изяснява, че на 08.11.2015 г. ищецът закупил климатик марка „DAIKIN”, модел
FTX35K/RX35K, със сериен номер на вътрешното тяло G014939 и сериен номер на
външното тяло A504931, а на 19.08.2016 г. – матрак за спалня двулицев, с мемори
пяна, ергономичен, с размери 160/200 см. Приложен е и документ, съгласно който
на 09.01.2017 г. ищецът поръчал спален комплект „Офелия” с размери 160/200 см,
с цвят дъб сонома + бял гланц и подматрачна рамка DS II 160/200 двойна.
От заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът възприема като обективно
и компетентно изготвено, се установява, че движимите вещи, предмет на иска,
съществуват, като се намират на адрес: гр. Свиленград, ул. „Света гора” № 34.
След извършен оглед вещото лице е констатирало, че процесните вещи са
разположени в спалня на горепосочения адрес. Според експерта средната пазарна
цена на вещите към момента на изготвяне на експертизата е, както следва: климатик
марка „DAIKIN”, модел FTX35K/RX35K – 1042 лв.; матрак двулицев, с мемори пяна,
с размери 160/200 см– 443 лв.; спален комплект „Офелия” 160/200 см, цвят: дъб
сонома + бял гланц, включващ легло, гардероб, скрин и подматрачна рамка DS II
160/200 двойна – 428 лв.
За установяване на
твърдените факти и въведените възражения по делото са разпитани свидетелите С.
Цолов, Иван И., Атанас Атанасов и Женя Милева. От показанията на свидетеля С.
Цолов, които съдът възприема като обективни и основани на лични впечатления, се
установява, че през м. ноември 2015 г. придружил ищеца до магазин в гр.
Пловдив, откъдето последният закупил климатик марка DAIKIN. След това
свидетелят Цолов монтирал климатика в стая, намираща се в къщата на родителите
на ответницата в гр. Свиленград. Според показанията на свидетеля Иван И. – брат
на ответника, в началото на 2017 г., когато гостувал на страните, видял, че в
обитаваната от тях стая бил поставен спален комплект. Показанията на свидетеля
Иван И., касаещи купуването на процесния спален комплект, нямат доказателствена
стойност, тъй като не са непосредствени, а свидетелят преразказва чутото от
брат му. Друг е въпросът, че в тази част изложеното от свидетеля не се отличава
с особена конкретика и убедителност, поради което не би могло да се приеме, че
ищецът е заплатил цената на спалнята.
От показанията на
свидетеля А. А. – баща на ответницата, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, непосредствени и неопровергани от
останалите доказателствени източници, се установява, че за обитаваната от
страните стая ищецът бил закупил климатик, поради което свидетелят решил да
направи подарък на дъщеря си, като купи спален комплект. Разказва, че
ответницата избрала спалния комплект от уебсайт, а ищецът го поръчал. Спомня
си, че спалнята била доставена в дома му от „Мебели Виденов” и той лично
заплатил цената в размер на 510 лв. на шофьора. Обяснил е, че тъй като
поръчката била извършена от ищеца, издаденият от шофьора документ бил на негово
име. Разказва, че ответницата не живеела в дома му от м. ноември 2018 г., като
към момента обитавала жилище на адрес: гр. Свиленград, ул. „Граничар” № 166,
вх. Ж, ап. 16 заедно със съпруга си Гроздан. Твърди, че бил чул от ищеца, че
дъщеря му била закупила душ панел и комбинирана пералня със сушилня, които се
намирали в къщата на ищеца в с. Въгларово. Според свидетеля страните имали
намерение да живеят там, но тъй като на ответницата не ѝ харесало, се
върнали след една седмица. Свидетелят изрично е заявил, че не знаел за наличието
на уговорка между страните досежно закупените от всеки един от тях вещи.
По горепосочените съображения
относно показанията на свидетеля Иван И. съдът не изгражда фактическите си
изводи въз основа на изложеното от свидетелката Ж. М. в
частта, в която преразказва твърденията на ответницата. Поради това съдът не би
могъл да приеме, че между страните е съществувала уговорка за замяна, така че
закупените от ищеца вещи да останат при ответницата, а тези на ответницата – в
дома на ищеца в с. Въгларово. В тази връзка това твърдение противоречи на
показанията на свидетеля Атанасов, който изрично е заявил, че не знае за
наличието на подобна договорка. Житейски логично е този свидетел да е
по-запознат с въпросите относно собствеността на вещите, тъй като те се намират
в собственото му жилище. В останалата част, в която показанията на свидетелката
Милева се основават на лични възприятия, не са налице причини да не бъдат
кредитирани. От изложеното от нея става ясно, че закупеният по време на съвместното
съжителството на страните спален комплект и в момента се намирал в обитаваното от
родителите ѝ жилище, като се използвал от последните. От показанията
ѝ се установява, че от м. ноември 2018 г. ответницата живеела при съпруга
си на ул. „Граничар” № 166.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За успешното провеждане на
иска с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещите, предмет на
иска, вещите да се намират във владение или държане на ответника и ответникът
да владее или държи вещите без основание.
В разглежданата хипотеза
от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е придобил по
силата на договори за покупко-продажба климатик марка „DAIKIN”, модел
FTX35K/RX35K, със сериен номер на вътрешното тяло G014939 и сериен номер на
външното тяло A504931 и матрак за спалня двулицев, с мемори пяна, ергономичен,
с размери 160/200 см. Не се доказаха въведените от ответницата възражения за
наличието на уговорка за замяна на процесните климатик и матрак със закупените
от нея комбинирана пералня със сушилня и душ панел, които били монтирани в дома
на ищеца в с. Въгларово. Аргумент в тази насока е и нееквивалентността на двете
престации, доколкото за климатика и матрака по твърдения на ищеца е заплатена
сумата от 2143 лв., а за пералнята и душ панела според ответницата – сумата от
1311 лв. Предвид липсата на доказателства за постигната между страните
договорка за замяна на същите тези вещи не би могло да се приеме, че ищецът се
е разпоредил с процесните климатик и матрак и е загубил правото на собственост.
От всичко изложено се установява, че ищецът притежава право на собственост
върху претендираните климатик и матрак, поради което съдът следва да се
произнесе по искането за предаване владението върху тях. Действително от събраните
гласни доказателства става ясно, че от ноември 2018 г. ответницата е напуснала
жилището на родителите си и е заживяла в дома на съпруга си. Но обстоятелството,
че вече се е преместила в друго жилище не означава, че е прекъсната връзката
ѝ с това на родителите ѝ и е престанала да владее ползваните от нея
преди това вещи. Аргумент в тази насока е фактът, че именно там е
регистрираният ѝ постоянен адрес (видно от приложената лична карта), като
на този адрес чрез нейната майка ѝ е връчен препис от исковата молба. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Предвид въведените от ответницата възражения за
наличието на уговорка климатикът и матракът да останат в нейна собственост и
заявените по този начин собственически права върху тези вещи, следва изводът,
че дори след като се е преместила е продължила да държи вещите като свои, като
е упражнявала фактическа власт чрез родителите си. Напълно нелогично е, ако
ответницата се е дезинтересирала от вещите и престанала да ги владее, да
релевира в настоящия процес възражение за собственост. С оглед заявеното
отношение към процесните вещи, сам по себе си фактът, че пребивава в друго
жилище не означава, че е загубила упражняваното владение. В тази връзка не са
налице данни родителите на ответницата да препятстват достъпа ѝ до къщата
и ползваната от нея преди това стая, поради което съдът приема, че след преместването
в жилището на съпруга си същата е продължила да владее вещите чрез своите
родители. Доколкото не се доказа наличието на основание за това, следва да се
приеме, че предявеният ревандикационен иск за признаване правото на собственост
на ищеца върху климатик марка
„DAIKIN”, модел FTX35K/RX35K, със сериен номер на вътрешното тяло G014939 и
сериен номер на външното тяло A504931 и матрак за спалня двулицев, с мемори пяна,
ергономичен, с размери 160/200 см, и за предаването на владението върху тях се
явява основателен.
По отношение спалния
комплект и подматрачната рама ищецът, при негова доказателствена тежест, не
установи при условията на пълно и главно да е придобил правото на собственост.
Действително договорът за покупко-продажба на движима вещ е консенсуален, като
правото на собственост се прехвърля с постигане на съгласие за сделката, но
това му действие се разпростира в отношенията между продавача и купувача на вещта.
Собствеността на вещта преминава върху купувача, когато при продажбата той
действа от свое име и за своя сметка. Когато продажбата е сключена въз основа
на мандат за извършването ѝ, собственик на вещта става поръчителят на
мандата, за чиято сметка е действал пълномощникът. Доказателствата по делото,
обсъдени в тяхната съвкупност, не дават основание да се приеме, че при
покупката ищецът е действал за своя сметка. В тази насока единственото
ангажирано от него доказателство е документ, издаден от „Мебели Виденов”, от
който се изяснява, че е поръчал процесния спален комплект и подматрачната
рамка. Но не са налични обаче данни ищецът да е заплатил продажната цена.
Напротив, от събраните по делото доказателства се изяснява, че свидетелят
Атанасов е платил при доставката цената на спалния комплект, който е бил
закупен като подарък за ответницата. Поради това съдът приема, че спалният
комплект и подматрачната рамка са собственост на ответницата. Предвид липсата
на първата предвидена в разпоредбата на чл. 108 ЗС предпоставка следва да се
отхвърли предявеният иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на
спален комплект „Офелия” 160/200 см и подматрачна рамка DS II 160/200 и за
предаване владението върху тях.
В
разглеждания случай с ревандикационния иск е съединен при условията на
евентуалност иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, който се разглежда само при условие, че
вещта е била във владение или държане на ответника, но към момента на
приключване на съдебното дирене не е налице или е изразходвана изцяло или отчасти.
При евентуално съединяване на искове съдът дължи произнасяне в случай на
отхвърляне на главния иск по чл. 108 ЗС, като условието за разглеждане на
евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е да са налице всички предпоставки за
уважаване на главния иск по чл. 108 ЗС, с изключение на тази процесната вещ да
се намира у ответника към момента на приключване на съдебното дирене. С оглед изложеното, съдът не дължи
произнасяне по иска за заплащане равностойността на климатика и матрака, тъй
като ревандикационният иск по отношение на тях е уважен. Също така не следва да
се разглежда искът за присъждане равностойността на спалнята, доколкото не се
установи ищецът да е придобил правото на собственост върху нея.
По разноските:
Сторените от ищеца
разноски съобразно уважената част от исковете възлизат на 570,38 лв., а тези на
ответницата с оглед отхвърлената част от исковете – на 80,74 лв. От това следва,
че по компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски на стойност 489,64
лв.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 108 ЗС по отношение
на Х.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, че С.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
е собственик на следните движими вещи: климатик марка „DAIKIN”, модел
FTX35K/RX35K, със сериен номер на вътрешното тяло G014939 и сериен номер на
външното тяло A504931 и матрак за спалня двулицев, с мемори пяна, ергономичен,
с размери 160/200 см, и ОСЪЖДА Х.А.А.
да предаде на С.Г.И. владението върху гореописаните движими вещи, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено по отношение на Х.А.А., че С.Г.И. е собственик на спален комплект
„Офелия” 160/200 см, цвят: дъб сонома + бял гланц, включващ легло с размери: L
164, B 204,5, H 29,5/89 см, гардероб с размери: L 117, B 50, H 185 см, скрин с
размери: L 70, B 43, H 76 см, ведно с
подматрачна рамка DS II 160/200 двойна и за осъждането ѝ да предаде
владението върху тези вещи.
ОСЪЖДА Х.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на С.Г.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 489,64 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: