№ 8419
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110158947 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Й. А. с ЕГН ********** за заплащане на
сумите, както следва: 80,96лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2021г. до м.04.2022г., за
топлоснабден имот - магазин №8, находящ се в гр. София, общ. “***, 16,89лв.
- законна лихва за забава от 03.03.2021г. до 28.09.2023г., както и 9,06лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2021г. до м.09.2021г. и 2,05лв. - законна лихва за забава за периода от
03.03.2021г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва от 06.10.2023г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх. №277856 до окончателното изплащане на сумите. След дадени
указания са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на
дружеството. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че не ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния
1
период.Оспорва да е доставяна топлинна енергия през процесния период.
Излага доводи, че липсва валидно правоотношение между ищеца и ответника.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове.Третото лице помагач на страната на ищеца „***“
ООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че
през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или
небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия - битови или
небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
жилищна или не, поради което и доводите на ответника в тази връзка са
неоснователни.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е
собственик, като по този начин се е обогатил.
По делото е представен препис на Нотариален акт за продажба на магазин
в груб строеж № 14, том 1, рег. № 127, дело № 12 от 2002г., от който се
установява, че ответникът е придобил процесния имот чрез покупко-
продажба. От така представените доказателства се установява, че ответникът
е бил собственик на имота, т.е. потребител по смисъла на ЗЕ за процесния
период, като не се споделят възраженията, направени с отговора на исковата
молба за липса на това качество.
В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да
2
отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на
адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези
услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на
ищеца, така и обогатяването в тази на ответника.
Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия
период, а по делото липсват доказателства, от които да се установява, че
същият е предоставил ползването му на трето лице, формалната логика налага
извод, че същият е потребявал доставяното количество топлинна енергия през
исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 66,16 лева,
като до този размер искът за главница за потребена топлинна енергия се явява
основателен, като за разликата до пълно предявения размер, следва да се
отхвърли като недоказан.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза
на ответника погасителна давност, съдът намира неоснователно. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на „***“ ЕАД
са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тъй като претендираният
период е от 01.2021г. - 04.2022г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано от ищеца на 06.10.2023г. то
тригодишният период не е бил настъпил към момента на подаването му.
Погасени по давност биха били възникналите задължения преди 06.10.2020г.,
докато настоящата претенцията е за задължения възникнали след този
период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като от приетата
по делото справка /л.33/ се установява, че за периода от 01.2021г. - 04.2022г.,
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 9,06 лв., до която сума искът е основателен и
следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
При иск по чл.59 от ЗЗД лихви за забава се дължат от поканата. По делото
не са ангажирани доказателства от ищеца преди образуване на делото
ответникът да е канен за заплащане на процесните суми.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава
върху главницата за топлинна енергия и за лихви за забава върху дяловото
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските;
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. За исковото
3
производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 655,83 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК и възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД, че К. Й. А. с ЕГН **********, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 66,16 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
небитов клиент с аб. №378877, потребена в имот, находящ се в гр. София,
общ. “*** за топлоснабден имот - магазин №8, за периода от 01.2021г. до
04.2022г., с която неоснователно се е обогатил и сумата от 9,06 лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2021г. до м.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на потребена топлинна енергия до пълния предявения размер от 80,96
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД, ЕИК ***, срещу К. Й. А. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че К. Й. А. с ЕГН **********, дължи на
„***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 16,89 лв. - лихва за забава за периода от
03.03.2021 г. до 28.09.2023 г., както и 2,05 лв. - лихва за забава начислена
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2021 г. до
28.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Й. А. с ЕГН **********, да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 655,83лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4