№ 438
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100500800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 45498/18 г., СРС, ІІ ГО, 168 с-в е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 182468 от
01.08.2019 г по гр. д. № 45498/2018 г. по описа на СРС, 168 състав и в
изпълнителен лист от 16 06 2022 г., издаден по гр.д. № 45498/2018 по описа
на СРС, 168 състав в полза на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******* като вместо
неправилно записаното ЕГН „4**********“ на Р. Б. Б., следва да се чете
„ЕГН **********“.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Р. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника по делото
адвокат Е. Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.******* с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи е, че според установената съдебна практика ОФГ е налице при
разминаване в действителната формирана воля на съда и изразяването й в
диспозитива на съдебния акт, на който се иска поправката. В настоящия
казус, от мотивите на съда не може да бъде извлечена неговата действителна
воля, поради което молбата по чл.247 ГПК е следвало да бъде оставена без
уважение, поради липсата на предпоставките за постановяване на решение за
1
поправка на ОФГ, като според жалбоподателя единствената защита е по реда
на обжалване на решението. По делото има подадена въззивна жалба и
въззивният съд е оставил в сила решението на СРС. При тези данни, към
момента не съществува възможност за поправка на ОФГ, доколкото не са
налице законовите основания за това.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното. Разноски не се претендират.
Въззиваемото дружество/ищец „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от
Изпълнителния директор А. А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника юрисконсулт И. оспорва въззивната жалба.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
СРС е констатирал, че в постановеното по делото решение № 182468 от
01.08.20 г. и издадения в полза на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* изпълнителен
лист от 16.06.2022 г. по гр.д. № 45498/2018 по описа на СРС, 168 състав
единният граждански номер на ответника Р. Б. Б. не съответства на
действителната воля на съда н нейното външно проявление в диспозитива
като вместо неправилно записаното „4**********“, следва да се чете
„********** както е посочено в исковата молба. Приел е, че този пропуск на
съда представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена по реда на чл.247 ГПК.
От правна страна:
Искането за поправка на допусната в решението очевидна фактическа
2
грешка и подаването на въззивна жалба срещу решението са способи за
защита на страната срещу порочно съдебно решение. При очевидната
фактическа грешка порокът на решението е от такова естество, че не води до
неговата нищожност, недопустимост или неправилност. При него не се налага
отмяна на решението и то запазва действието си. Затова отстраняването на
порока в този случай е предоставено на съда, който е постановил решението.
Въззивното обжалване е средство за защита срещу порочното съдебно
решение, в тези случаи когато порокът е от такова естество, че води до
неговата нищожност, недопустимост или неправилност. В този случай
отстраняването на порока е несъвместимо със запазването на решението и се
налага то да се замени с ново. Това обаче не може да бъде извършено от съда
постановил решението, тъй като той не може да оттегля или изменя същото.
Поправянето на порока се извършва по реда на инстанционния контрол чрез
обжалване на решението. От това следва, че искането за поправка на
допусната в решението очевидна фактическа грешка не може да се основава
на твърдения за неправилност на решението и обратното въззивната жалба не
може да се основава на твърдения за наличието на такава грешка. С оглед на
това молба на страна за поправка на очевидна фактическа грешка, ако е
подадена в срока за обжалване на решението и в нея се съдържат доводи за
неправилност на съдебния акт трябва да се квалифицира като въззивна,
съответно касационна жалба и да се администрира като такава. В случая е
подадена молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за допускане поправка на
ОФГ на решението и на издадения ИЛ в ЕГН-то на ответницата Р. Б..
Очевидна фактическа грешка/ОФГ/ по смисъла на чл.247 ГПК е налице
при несъответствие между волята на съда, материализирана в
съобразителната част на решението и отразяването й в диспозитива на
решението. ОФГ е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението, като
данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се
черпят от мотивите на решението, т.е. при изследването за допусната
очевидна фактическа грешка, трябва да се търси има ли разминаване в
действителната формирана воля на съда и изразяването й в диспозитива на
съдебния акт, на който се искала поправката. Не всяко опущение или
неправилност на решението е очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247, ал.1 ГПК. За да е налице условията на чл.247 ГПК е необходимо
3
грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване волята
на съда. Съществуването на очевидна фактическа грешка предполага такова
разминаване, което да се дължи на технически пропуск или техническа
неправилност при изписването на диспозитива, изразяваща се във външно
погрешно изписване в него на, имена, цифри, дати, аритметични изчисления
и други различни от посочените в мотивите.
В конкретния казус е налице погрешно отразяване в диспозитива на
постановеното решение на ЕГН-то на ответницата Р. Б. Б., като е посочено
ЕГН 4**********, вместо **********, както е посочено в исковата молба,
т.е. налице е хипотезата на ОФГ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 45498/2018г. на СРС,
ІІ ГО, 168 с-в, постановено по реда на чл.247 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чал.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4