Решение по дело №4538/2018 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Русе, 21.02.2019 г.

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4538 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

         Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иск за отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.

         Ищцата Н.Р.Р. твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба, изповядан на 22.11.2001 г., с ответника придобили при равни права поземлен имот № 346 в кв.28 по регулационния план на с.М., Община Иваново, одобрен със заповед № 100/10.05.1998 г., с площ съгласно скица № 484/17.07.2017 г. от 1900 кв.м., а по нотариален акт от 2083 кв.м., заедно с построените в него сгради: едноетажна жилищна сграда от 50 кв.м. и второстепенна постройка - обор с площ 12 кв.м. и подобрения. На 08.08.2017 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, с който бил признат за собственик по давностно владение и на нейната ½ идеална част от имота. Ищцата твърди, че правопораждащият факт за давностно владение не е възникнал и ответникът не е станал собственик на притежаваните от нея ½ ид.части от имота. В периода от придобиването на имота до издаването на констативния нот.акт за собственост ответникът не е осъществявал непрекъснато владение в продължение на поне 10 години, т.е., по смисъла на закона не е осъществявал явно, спокойно и несъмнено владение така, че да държи вещта само за себе си. В края на 2003 г. Н.Р. заминала на работа в Италия, като ежегодно ползвала отпуск в рамките на месец и повече, които прекарвала в България и през това време се е грижила за имота с личен труд. Последното й пребиваване в имота било м.юли 2017 г., когато ответникът предизвикал конфликт между тях и се наложило да търсят съдействието на полиция. Твърди, че в периода януари 2004 – юли 2012 г. е превела на ответника целеви средства в общ размер 7180 евро за разходи по поддръжка, ремонтно-строителни работи и текущи комунални разходи – ток и вода, както и за заплащане на местни данъци и такси за общия им имот. Освен това, повече от две години, от октомври 2006 г. до февруари 2009 г., страните съжителствали в Италия и през този период ответникът не е осъществявал фактическа власт върху имота. Същият по никакъв начин не бил извършвал действия, които да са обективирали спрямо нея – другият съсобственик на имота, намерението да владее и нейните ид.части за себе си. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на ½ ид.част от описания недвижим имот в с.М., както и да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативния нотариален акт, с който се е снабдил ответникът на 08.08.2017 г., в частта до размер ½ ид.част. Претендира и направените по делото разноски.

         В отговора на исковата молба ответникът Г.С.С., чрез пълномощника си, оспорва изложените обстоятелства в исковата молба, като твърди, че имотът бил закупен изцяло с негови средства след продажбата на негов наследствен имот в с.Тръстеник и фигурирането на името на ищцата в нотариалния акт като втори купувач на имота било израз на уважение от негова страна към нея, предвид намерението им за бъдещо съжителство. Н.Р. винаги твърдяла, че няма претенции към дома му. Същата заминала да работи в Италия. След като отношенията им се влошили ответникът й заявил, че не желае да съжителства с нея, събрал дрехите й в кашони и ги прибрал в мазата, като нееднократно й е казвал да си ги вземе от дома му. Отрича парите, които ищцата му е пращала в годините, да са отишли за разходи по поддръжка, ремонтни работи и заплащане на местни данъци и такси за имота, като заявява, че тези пари били предназначени за нейните деца и след получаването им ответникът ги е предавал на тях. На дъщеря й ги превеждал по банкова сметка, ***. Признава, че сума в порядъка на 250-300 евро, изпратена му след 2008 г. от ищцата, е използвана от него за закупуването на материали за ремонт на банята в къщата. Признава също, че до 2008 г. е работил и живял с ищцата в Италия, но си е идвал 2-3 пъти. Първият път отишъл за 3-4 месеца, след това имал още един престой от около година, след което през 2008 г. се завърнал в страната. Отрича ищцата да е живяла в имота му. Не може да каже кога и къде е пребивавала тя в Р.България, когато се е връщала през отпуските. Уточнява, че в периода 2013-2014 г. се е завръщала, но не е отсядала при него, а е била в дома на сина си, за да му помага в ремонта на апартамента му. Твърди, че владее имота повече от 10 години от закупуването му изключително за себе си, трайно и несмущавано от претенции на трети лица, непрекъснато във времето със съзнанието, че е единствен собственик на имота и това му отношение не било оспорвано от никого, включително и от ищцата. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

С нот.акт № 128/22.11.2001 г. по описа на Нотариус Албена Маркова, ищцата и ответникът купуват недвижим имот в с.М., представляващ дворно място-неурегулирано от 2083 кв.м., за което е отреден парцел ХХ-346 в кв.28 по регулационния план на с.М., при граници: от две страни улица, парцел ХХVII-345, парцел XIX-347, ведно с построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда, стопанска постройка и подобрения, за сумата от 4000 лв.

На 08.08.2017 г. ответникът се снабдява с нот.акт за собственост на целия гореописан недвижим имот, като придобит по давностно владение.

Към исковата молба в превод от италиански език е приложена декларация от А.Т.Н. затова, че Г.С. е живял в Италия за непрекъснат период от октомври 2006 г. до февруари 2009 г., като е съжителствал с Н.Р. в дома на майката на деклараторката.

От представената справка от имотния регистър по партидата на ответника е видно, че през 2001 г. същият е продал недвижим имот в с.Тръстеник.

На 29.05.2000 г. ищцата и сестра й също продават лозе с площ 3.999 дка за 1000 лв. Същата година Н. С продава и две ниви за сумата 1584 лв.

От непълната справка на МВР за пътуванията на ответника извън страната е видно, че същият е влязъл в Р.България на 01.06.2008 г., излязъл е отново на 12.03.2009 г. и се е върнал на 22.03.2009 г.

Разпитаният по делото свидетел Г.С. – мл.полицейски инспектор към полицейско управление Иваново, изнася данни, че къщата в с.М. е закупена от Г. и Н. и двамата заедно са живели в нея. Свидетелят знае, че Г. е бил при ищцата в Италия. Виждал е Н. в имота, когато се връща в страната, виждал е двамата с ответника да пътуват с кола, да пият кафе и да пазаруват в центъра. На 13.07.2017 г. имало подаден сигнал, че в къщата на Г. влизат някакви хора. Като отишъл на място видял входната врата отворена. Разбиване на врати не е имало. След завръщането си в дома, ответникът извадил отнякъде ключове и той отключвал вратите из къщата. Докато вървели с Г. и оглеждали вещите, той заявил на свид.С., че нещата, които Н. товари, са нейни, да си ги взема. Никой не е заявявал пред полицая, че има разбиване в имота.        

Свид.Г. Д.-снаха на ищцата твърди, че от 2006 до 2009 г. свекърва й е живяла с Г. в Италия. От заминаването й тя всяка година се връща за по един месец през лятото и отсяда в къщата им в с.М.. През 2011 г. тя остава при ответника за половин година, а 2014 г. остава два месеца, за да помогнат с Г. на дъщеря й във Варна за ремонта на апартамента й, после двамата се прибират отново в с.М.. През всичките години от заминаването й в Италия през 2003 г. до 2017 г. свекърва й изпраща на Г. пари за лекарства, за издръжката му, за ремонти на къщата – за леене на бетони, направа на тераса, остъкляване с ПВЦ, закупуване на плочки за баня. Свидетелката твърди, че свекърва й е пращала отделно пари за сина си, за дъщеря си и отделно на Г.. Докато не се намесва друга жена в живота им с ответника, ищцата не е имала намерение да се разделя с ответника. Свид.Д. е присъствала на събирането на багажа на свекърва й през м.юли 2017 г. и заявява, че вещите й не са били складирани, а били в стаята - стояли в гардероби, по кревати.

Дъщерята на ищцата – свид.М. Д. от своя страна твърди, че майка й много рядко си идвала през годините – два – три пъти, като отсядала във вилата на брат й. Единия път стояла пет дни при ответника. Много рядко майка й пращала суми на нейно име, около 8-9 пъти по Уестърн юнион. Пращала пари на Г., като му казвала колко да даде на дъщеря й и колко на сина й. Парите за нея ответникът пращал с пощенски записи. Свидетелката също знае, че известно време ответникът е работил при майка й в Италия. Парите пращала по него, имала му е доверие като на съжителстващ партньор. Когато се прибирала за малкото дни и дъщеря й е присъствала, майка й се чувствала като домакиня в дома им. Г. не е демонстрирал къщата като само негова, не е казвал на майка й, че е единствен собственик.            

От пенсионната преписка на ответника в НОИ, ТП-Русе се установява, че за периода 01.01.2007 – 31.12.2009 г. същият има потвърден трудов стаж от Италия 6 месеца и 9 дни. Съгласно представеното в превод на български език Удостоверение  относно осигурителен стаж в Италия /л. 325-327 от делото/, ответникът е работил в Италия през 2007 г. 23 седмици, през 2008 г. 5 седмици и през 2009 г. 3 седмици.

В превод от италиански на български език са представени множество документи, от които се установява, че в периода 2004 г. – 2012 г. ищцата периодично е извършвала в полза на ответника парични преводи, възлизащи общо на сумата 7 180 евро. Отделно от това, в периода 2008 – 2018 г. Н.Р. е изпращала лично на дъщеря си различни суми, възлизащо общо на 4120 евро. На името на сина си от 2006 до 2013 г. ищцата е изпращала суми на обща стойност 4450 евро.

По делото са приложени заявленията за издаване на документи за самоличност на ответника, попълвани лично и саморъчно от него на датите: 04.02.2004 г., 26.09.2005 г., 08.09.2006 г., 03.06.2008 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ищцата по настоящото дело се легитимира като собственик на ½ ид.част от недвижим имот в с.М., представляващ дворно място-неурегулирано от 2083 кв.м., за което е отреден парцел ХХ-346 в кв.28 по регулационния план на с.М., при граници: от две страни улица, парцел ХХVII-345, парцел XIX-347, ведно с построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда, стопанска постройка и подобрения, на деривативно основание – договор за покупко-продажба, изповядан с нот.акт № 128/22.11.2001 г. по описа на нотариус Албена Маркова.

Ответникът от своя страна се легитимира като собственик на целия гореописан имот както следва: за ½ ид.част със същия договор за покупко-продажба от 22.11.2001 г., а относно принадлежащата преди това на ищцата ½ ид.част от имота на оригинерно основание – по давност, като се е снабдил и с констативен нот.акт за собственост № 450/08.08.2017 г. по описа на нотариус Г. Георгиев.

Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС по т.д.№ 11/2012 г., ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В настоящото производство безспорно се установява, че всяка от страните през 2001 г. е закупила ½ ид.част от спорния имот в с.М.. В тежест на ответника е да установи, че чрез давностно владение, продължило в периода 2007 – 2017 г., е придобил собствеността и върху притежаваната от ищцата идеална част от имота.

Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според оборимата презумпция на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При съсобствеността всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

От съвкупния анализ на ангажирания по делото доказателствен материал съдът достига до извода, че в случая изобщо не е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, поради което в полза на ответника не е осъществен уреденият в чл. 79, ал. 1 ЗС оригинерен придобивен способ по отношение на притежаваната от ищцата идеална част от процесния имот. Не се доказа в продължение на десет години, от 08.08.2007 г. до 08.08.2017 г. същият да е владял целия имот явно и необезпокоявано, да е извършил действия, с които е започнал да държи идеалната част на ищцата за себе си и тези действия са доведени до нейното знание. Напротив, делото изобилства от доказателства, че нито един от елементите на придобивната давност не са налице. В първото съдебно заседание Г.С. сам признава, че е живял и работил с ищцата в Италия, като първия път стоял 3-4 месеца, а втория път – към година, след което през 2008 г. се върнал в България. Данните от пенсионната преписка също установяват, че най-много трудов стаж в Италия ответникът има през 2007 г., но е работил там и през следващите две години. От 2000 г. до инцидента с изнасянето на багажа на ищцата от къщата през м.юли 2017 г. тя и ответникът живеели на семейни начала – заедно закупили къщата, като всеки от тях продал лични имоти, заедно работили в Италия и заедно живеели в имота в с.М. при ежегодното връщане на Н.Р. за отпуските си от Италия. През всички години тя изпраща на ответника именно като съжителстващ партньор и съсобственик средства за необходимите ремонти по къщата, за да бъде годна за живеене, изпраща вещи и техника за дома им, лични нейни вещи, както и пари за лекарства и издръжка на самия ответник. В нито един момент той не е заявявал или демонстрирал по някакъв начин пред нея или пред някой друг, че е единствен собственик на къщата. Свид.С. е категоричен, че е виждал в годините двамата в къщата, в центъра на селото да пазаруват, да пият кафе, да се возят в кола. Дори самата свидетелка на ответника-дъщерята на ищцата Мария Д. признава, че майка й е пращала пари на Г. със съзнание на съжителстващ партньор. Когато свидетелката е гостувала в къщата, майка й се чувствала като домакиня в дома си, а Г. не е демонстрирал къщата като само негова.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответникът не доказа, че е придобил собствеността на притежаваните от ищцата идеални части от съсобствеността върху процесния имот. Предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради уважаване на главния иск с правно основание чл.124 ГПК следва да се уважи и акцесорната претенция по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нот.акт от 08.08.2017 г., с който се е снабдил ответникът, досежно притежаваната от ищцата ½ ид.част от спорния недвижим имот.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищцата деловодни разноски в общ размер 950.09 лв., от които 367 лв. разноски за обезпечителното производство и 583.09 лв. разноски по настоящото дело. От приложения на стр.334-335 от делото списък на разноските е видно, че претендираното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е в размер на 770 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.06.2018 г. Същият договор е приложен на л.8 от делото и в него действително е договорено възнаграждение от 770 лв. От тях е платена в брой сумата 136 лв. при подписването му. Предвидено е остатъкът от 634 лв. да бъде заплатен в срок до първото заседание по делото. След внимателно изследване на същото съдът не установи между кориците му да се съдържат доказателства за заплатения остатък от уговореното адв.възнаграждение. Ето защо разноските за него се явяват доказани до сумата 136 лв.  

Мотивиран така, съдът

 

                                     Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Н.Р.Р., с ЕГН **********, че ½ идеална част от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 346 в кв.28 по регулационния план на с.М., община Иваново, обл.Русе, одобрен със заповед № 100/10.05.1988 г., с площ 1900 кв.м. съгласно скица № 484/17.07.2017 г. на Дирекция САУТ при Община Русе, а по нот.акт № 128, т.IV, д.600/22.11.2001 г. на нотариус А.Маркова и по удостоверение за данъчна оценка, същият имот е с площ 2083 кв.м., при  граници и съседи: от две страни улици, парцел ХХVII-345, парцел ХIХ-347 и парцел ХХI-345, заедно с построените в него сгради, а именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м., второстепенна постройка-обор със застроена площ 12 кв.м. и подобрения, не е собственост на Г.С.С., с ЕГН **********,***.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност, № 450, т.III, д.№ 450/08.08.2017 г. по описа на нотариус Г.Георгиев, по отношение на ½ идеална част от правото на собственост на Г.С.С., с ЕГН **********, върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 346 в кв.28 по регулационния план на с.М., община Иваново, обл.Русе, одобрен със заповед № 100/10.05.1988 г., с площ 1900 кв.м. съгласно скица № 484/17.07.2017 г. на Дирекция САУТ при Община Русе, а по нот.акт № 128, т.IV, д.600/22.11.2001 г. на нотариус А.Маркова и по удостоверение за данъчна оценка, същият имот е с площ 2083 кв.м., при  граници и съседи: от две страни улици, парцел ХХVII-345, парцел ХIХ-347 и парцел ХХI-345, заедно с построените в него сгради, а именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м., второстепенна постройка-обор със застроена площ 12 кв.м. и подобрения

ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Н.Р.Р., с ЕГН **********, 950.09 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  Районен съдия: