Определение по дело №183/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

10127

Година

21.12.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.09

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], против М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН] и А. И. Н., ЕГН [ЕГН].

Навежда се в молбата, че ищците са законни наследници на С. М. Н., починал на год. и на Б. К. Н., починала на г. Твърди се, че наследник на тези родители е и брата на ищците И. С. Н., починал на г. Ответниците са наследници на И. С. Н. (М. С. Н. е негова съпруга, а А. И. Н. и П. И. Н., са негови синове. Твърди се, че по наследство от родителите си ищците са собственици на общо 2/3 (две трети) идеални части или всеки по 1/3 (една трета) идеална част от следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. (), с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), номер по предходен план (), квартал (), парцел (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№(), квартал () по плана на [населено място], действащ към 1956 г., при съседи: поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () и поземлен имот с идентификатор (); 2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), с преданзначение - жилище, апартамент, с площ 80,00 кв.м. (осемдесет квадратни метра), брой нива на обекта 1 (едно), с административен адрес: [населено място], п.к. , ул. „" № ()„ етаж (), който самостоятелен обект се намира в сграда № (), разположена в поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), над обекта: няма, ведно с припадащите се 1/2 (една втора) идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект съгласно документите за собственост представлява: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл.№ (), квартал (), парцел (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място], действащ към 1956 г. Поддържа се от ищците, че родителите са придобили по време на брака си правото на собственост върху Поземления имот на основание покупко-продажба през г. съгласно НА № , том , дело № / г. на Б., като по време на брака са построили в парцела двуетажна жилищна сграда, като построеното по силата на закона е било в режим на СИО. През 1975 г. с НА № , том , дело № / г., първият жилищен етаж е дарен при равни части, а именно по () на втория ищец Г. С. Н. и на брата И. С. Н.. Твърди се, че след построяването на жилищната сграда в същата са живели ищците и брата И. С. Н., заедно с родителите си. Навежда се, че през г. първия ищец К. С. се омъжила и се установила да живее със съпруга си в собствено жилище, като в жилищната сграда останали да живеят родителите, ищецът Г. С. Н. и брата И. С. Н..

Твърди се, че през 1984 г. брата И. С. Н. сключил граждански брак с ответника М. С. Н.. Бракът е втори и за двамата, като ответникът А. И. Н. е син на брата от първия му брак. Съпругата на брата е ответника М. Н., която има дъщеря от първи брак. След като сключили граждански брак, брата И. и съпругата му М., както и нейната дъщеря заживели в построената от родителите сграда, като същата година се роди и синът им - вторият ответник П. И. Н..

Твърди се, че семейството на брата И. е четиричленно и между родителите на ищците и двамата братя било постигнато съгласие в първия съсобствен на Г. и И. Н. етаж да живеят и да се ползва от родителите С. и Б. Н. и ищецът Г. Н., а във втория жилищен етаж, собственост на родителите да живее и се ползва от семейството на брата И. С. Н..

Твърди се, че след смъртта на родителите брата И. и семейството му продължили да живеят на втория етаж от жилищната сграда, а на първия етаж от същата ищецът Г. Н., като и към настоящия момент ищецът Г. Н. ползва първия етаж от къщата, а втория етаж се ползва от ответниците М. и П. Н..

Твърди се, че след смъртта на бащата на ищците през г., отношенията между децата и майка им били нормални, като брата И. никога не е демонстрирал на ищците и на майка си Б., че има намерение да придобие по давност наследствените на ищците общо идеални части от втория жилищен етаж и от поземления имот, като е от държател на притежаваните от ищците и майка им идеални части се е превърнал в техен владелец и е придобил еднолично съсобствените недвижими имоти. Твърди се, че дворното място винаги е ползвано общо, като устно били постигнали съгласие с брата И. кой каква част от него да ползва, като поземленият имот към настоящия момент се ползва съвместно от ищците и първата ответница М. Н..

Твърди се, че след смъртта на бащата не е имало никакви спорове относно правото на собственост върху втори жилищен етаж от къщата, като в отношенията винаги е било ясно, че те имат наследствен характер и са съсобствени на ищците, майка им и брата И. Н., който е наследодател на ответниците. Твърди се, че спорове не е имало и след смъртта на майката, като след нейната смърт на втория жилищен етаж продължил да живее брата И. Н. със съпругата си, а на първия етаж ищецът Г. Н., като дворното място се ползва от ищците и ответницата М. Н..

Твърди се, че на г., в разговор със съсед на имота, ищецът Г. Н. разбрал, че ответника М. Н. е казала, че ищците не притежават нищо и целият имот бил само на сина й П.. Твърди се, че след този разговор, Г. Н. направил справка в Служба по вписванията Б. и установил, че на г. брата И. С. Н. се е снабдил с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка на втория жилищен етаж, като на г. заедно със съпругата си М. С. Н. са продали наследствения имот на техния син ответник П. И. Н.. Установил също, че на г. брата И. С. Н. се е снабдил с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка за поземления имот, като на г. заедно със съпругата си М. Г. са продали наследствения имот на сина си - втория ответник П. И. Н.. Твърди се, че при справка Г. Н. е установил, че на г. брата И. С. Н. е дарил на сина си П. И. Н. придобитата по дарение през г. () идеална част от първия етаж, както и () идеална част от поземления имот. Извършеното в полза на ответника П. Н. дарение е обективирано в нотариален акт № , том, рег. № , дело № от 2009 г. на нотариус К. Т..

Твърди се, че Г. Н. същия ден уведомил сестра си К. Г., че брат им приживе се е снабдил с документи за собственост на втория етаж от къщата и дворното място и ги прехвърлил на сина си П., като той и сестра му К. се изненадали от постъпката на брата, защото до настоящия момент отношенията били нормални, никога не е повдиган въпросът за собствеността на имотите, като всички знаели кой какви части притежава, а и брата не е правил нещо, с което да покаже, че не е съгласен с това положение и иска всичко за себе си.

Твърди се, че сестрата К. Г. живее на друго място, но не е спряла да си наглежда имота и да се интересува от него. Никога достъпа до имотите не й е бил ограничен или забранен или пък да е била изгонена от къщата. Твърди се, че страните се съгласили брата И. да ползва втория етаж, а Г. първия за удобство, макар че притежават идеални части и от двата етажа, а от друга страна сестрата има друго жилище, нямало непосредствена нужда да живее в къщата, но винаги е считала имота за свой и не се е отказала от правото си на собственост.

Твърди се, че Г. Н. ползва целия първи етаж, а тримата с ответницата М. съвместно ползват дворното място, засаждат зеленчуци, събират реколтата от засадените овощните дръвчета, която всяка година си разделят на три равни дяла. Оспорват ищците правото на собственост на ответника И. С. Н., на основание давност, удостоверено в нотариален акт № , том , per. № , дело № / 2009 год. на нотариус К. Т., тъй като същият не е бил владелец на притежаваните от ищците идеални части и на притежаваните от майка им Б. Н. идеални части от втория жилищен етаж и никога не е манифестирал пред тях, че има намерение да свои собствените части. Издаденият в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка е незаконосъобразен до размера на притежаваните от ищците идеални части и притежаваните от майката на ищците идеални части от имота. След смъртта на майката, брата И. Н. по наследство е станал собственик на идеална част от втория етаж.

Навежда се, че идаденият в полза на наследодателя на ответниците И. С. Н. нотариален акт № , том , per. № , дело № / 2012 год. на нотариус Д. А. също е издаден в противоречие със закона и морала, тъй като същият не е бил владелец на притежаваните от ищците по наследство идеални части от имота и никога не е манифестрирал пред тях, че има намерение да свои собствените им части. Издаденият в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка е незаконосъобразен до размера на притежаваните от ищците идеални части от имота.

В подкрепа на твърдението на ищците се сочи, че И. С. Н. и ответницата М. С. Н. не са манифестирали, както пред ищците, така и пред майка им намерение за своене на имотите, е извършеното през г. дарение. В нотариалния акт е посочено, че дарената ид. ч. от поземления имот наследодателят на ответниците е придобил по наследство. Към г. И. С. Н. се е считал за собственик само на придобитата по наследство идеална част от поземления имот и към този момент не е имал намерение за своене на притежаваните от ищците идеални части. Нещо повече, наследодателят на ответниците и М. Н. не са упражнявали и фактическа власт върху целия поземлен имот.

Твърди се, че наследодателят на ответниците И. С. Н. и ответницата М. С. Н. са се разпоредили в полза на П. И. Н. с идеални части от имотите, които не са притежавали, като са извършили продажба на чужда вещ. Тъй като никой не може да прехвърли право, което не притежава, то и И. С. Н. и М. С. Н. не са прехвърлили собствеността върху недвижимите имоти на П. И. Н.. По силата на сключената сделка - покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №, том , рег.№, дело №/2009 г. на нотариус К. Т., П. Н. е придобил само наследствената на И. Н. идеална част от втория етаж и не е придобил собствените на ищците идеални части. По силата на обективираните в нотариален акт № , том , рег.№ , дело № от 2009 г. на нотариус К. Т. дарение и в нотариален акт № , том , рег.№ , дело № / 2012 г. на нотариус Д. А. покупко-продажба, П. Н. е придобил само наследствената на И. Н. идеална част от поземления имот и не е придобил собствените на ищците идеални части.

Твърди се, че и към настоящият момент дворното място се ползва от ищците.

Навежда се, че че продажбата, обективирана в нотариален акт № , том , рег.№, дело №/2009 г. на нотариус К. Т. е извършена в нарушение на чл. 33 от ЗС, идеалните части от имота - втори жилищен етаж са продадени на трето лице, без преди това притежаваната от И. Н. идеална част да е предложена за изкупуване на съсобствениците, поради което ищците претендират изкупуване от ответниците на идеална част от процесния недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж при същите условия, като посочените в договора за продажба от г. за сумата 7 681,60 лв.

Правят искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по идеална част от недвижими имоти, представляващи: 1. Поземлен имот с идентификатор () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), номер по предходен план (), квартал (), парцел (), при съседи- поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () и поземлен имот с идентификатор (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място] действащ към г.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), с предназначение - жилище, апартамент, с площ кв.м. (), брой нива на обекта (), с административен адрес: [населено място], п.к. , ул. „" № ()„ ет. ( ), който самостоятелен обект се намира в сграда № (), разположена в поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), над обекта: няма, ведно с припадащите се () идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект съгласно документите за собственост представлява: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл.№ (), квартал (), парцел (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място], действащ към г. и да осъди ответниците М. С. Н. и П. И. Н. да предадат владението на недвижимите имоти, както и прави искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка №, том , per. №, дело №/2009 год. на нотариус К. Т., досежно ид.част от правото на собственост върху описания втори жилищен етаж, както и да се отмени нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка №, том , per. №, дело №/2012 год. на нотариус Д. А., досежно ид.част от правото на собственост върху описания поземлен имот. На следващо място, се прави искане в условията на евентуалност с иска за собственост, правят искане ищците, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да се постанови изкупуване на идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), с предназначение - жилище, апартамент, с площ кв.м. (), брой нива на обекта (), с административен адрес: [населено място], п.к. , ул. „" № ()„ ет. (), който самостоятелен обект се намира в сграда № (), разположена в поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), над обекта: няма, ведно с припадащите се () идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект съгласно документите за собственост представлява: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № , квартал , парцел , който поземлен имот е идентичен на парцел , отреден за имот с пл.№ по плана на [населено място], действащ към г., като заменим ответника П. И. Н. при действително уговорените между страните по сделката И. С. Н. и М. С. Н. и П. И. Н. условия, както и претендират ищците заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът А. Н., в срока за отговор на исковата молба, не е подал такъв.

Ответниците М. Н. и П. Н., в срока за подаване на отговор на исковата молба, са подал такъв, в който навеждат, че оспорват исковете. Навежда се от ответниците, че са наследници на И. Н., който наследодател е син на С. М. Н., бивш жител на [населено място], починал на г. Навежда се, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № , том, дело № /г., С. М. Н., е придобил правото на собственост на недвижим имот - парцел , пл. № , кв. , по плана на [населено място], неурегулиран от кв.м., а урегуларин от кв.м. В така описания имот от родителите на ищците и на наследодателя И. Н., е построена къща с два жилищни етажа. Навежда се от ответниците, че с Нотариален акт за прехвърляне на имот, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСГ, С. М. Н. е прехвърлил на синовете си: ищеца - Г. С. Н. и наследодателя на ответниците - И. С. Н., сутеренен етаж, от жилищната сграда, построена в гореописания недвижим имот, при права по идеална част за всеки един от тях.

Навежда се твърдение, че И. С. Н., винаги е живял на втори етаж от къщата, построена в процесния имот, като при построяването е постигнато съгласие И. Н. да живее на втория етаж, това е била и волята на неговите родители, като това е било и неговият дом. Навежда се, че след сключване на гражданския брак /брака на ответницата М. Н. с И. Н./, като семейство двамата винаги са живееи на втори етаж от къщата, като е било техният дом, като имота владеели спокойно и необезпокоявано от никого, с намерение за своене на вещта, като открито манифестирали пред третите лица, включително и пред родителите на И. Н. /приживе/, както и пред ищците, че считат себе си за собственици на жилищния имот. И. Н. е живял в имота до смъртта си през 2013 г. Навежда се от ответниците, че след сключване на гражданския брака (брака на ответницата М. Н. с И. Н.) се грижели и обработвали и дворното място, като имота владеели явно, спокойно, непрекъснато, с намерение за своене на имота, без каквото и да е било противопоставяне от страна на трети лица, включително приживе от страна на родителите на ишците или от самите ищци.

Ответниците оспорват твърдените обстоятелства от ищците, като навеждат, че още от построяване на жилищната сграда, наследодателят на ответниците - И. С. Н., е живял в процесното жилище (), като през г., ответницата М. Н. сключила граждански брак с И. Н., като след сключване на брака, двамата съпрузи като семейство живеели в процесното жилище на втори етаж, където и отгледали и децата си.

Навежда се, че до предявяване на исковата молба, ищците не са оспорвали по какъвто и да е начин правото на собственост на ответниците, като получавайки исковата молба, са останали изключително изненадани.

Навежда се, че съпрузите, смятайки се за собственици на процесния жилищен имот, се снабдили с документ, удостоверяващ правата им на собственост, като още през г. е издаден Нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на съпруга И. Н. - НА № , том, per. № , дело № /г., вписан в СлВп с вх.рег. № /г., акт № , том , с който е признат наследодателят И. Н. за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор - № , който акт е издаден по време на брака.

Твърди се, че през годините ответниците поддържали жилището, направили редица подобрения в него, като ищците никога не са възпрепятствали или оспорвали по какъвто и да е било начин правото на собственост, като ответниците декларирали същото в Община Б., заплащали дължимите данъци и такси за него. Считайки себе си за собственици и в това именно качество на г., с договор за покупко-продажба прехвърлили съпрузите правото на собственост на жилището на втори етаж с идентификатор , на сина П. И. Н. - втория ответник по исковете, като договорът е обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № , том , per. № , дело № /г., вписан в СлВП с вх. Per. № г., акт № 1, том .

Прави възражение ответникът П. И. Н., за изтекла пет годишна давност по чл. 70 от ЗС и процесният жилищен имот - втори етаж е придобит по давност от този ответник.

Оспорва се от ответниците и твърденията и доводите на ищците, че издаденият в полза на наследодателя констативен нотариален акт № , том , per. № , дело № /г., бил издаден в противоречие със закона и морала. Съображения., с който акт наследодателят на ответниците И. С. Н., е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор , по КК и КР, одобрени със Заповед № /10.05.2006г., на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота [населено място], ул. „" № , с площ от кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, който акт е издаден по време на брака. Твърди се, че процесният поземлен имот съпрузите (ответницата М. Н. и наследодателят И. Н.), владеели явно, спокойно, непрекъснато, с намерение за своене на имота, без каквото и да е било противопоставяне от страна на трети лица, включително без противопоставяне приживе от страна на родителите на ишците или от самите ищци. Поземленият имот, представляващ дворно място, се владеел от И. Н., считано от построяване на къщата, като след сключване на гражданския ни брак през година, двамата заедно със съпруга (И. Н.) се грижели за имота, поддържали го, обработвали го, с ясното съзнание, че е тяхна собственост. Твърди се, че е манифестирано владението и намерението че владеят имота като собствен, чрез предприетите от съпрузите действия по поддръжка на дворното място, почистването му, стопанисването му, засаждане с различни стопански култури, като възражения не е имало от никой. Твърди се, че след смъртта на С. М. Н. // дворното място се обработвало само от съпрузите - М. Н. и И. Н., като ищците до датата на предявяване на исковата молба не са оспорвали по какъвто и да е начин правото на собственост на съпрузите.

Отделно от горното и на самостоятелно основание, ответникът П. Н., прави възражение, че е изтекла кратката пет годишна давност, поради което ответникът П. Н. е придобил имота и по давност.

Оспорва се и иска за изкупуване, тъй като имота е бил съсобствен към разпореждането с него само на продавачите по сделката. Отделно от горното, твърдят ответниците, че искът по чл. 33. ал. 2 от ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок, в който валидно може да се поиска изкупуване.

В съдебно заседание, ищецът К. Г. не се явява, за нея надлежен представител поддържа така предявените искове и моли съда да уважи същите.

В съдебно заседание, ищецът Г. Н. се явява лично, както и с надлежен представител поддържа така предявените искове и молят съда да уважи същите.

В съдебно заседание, ответниците не се явяват лично, явява се само ответника П. Н., и с отделни процесуални представители и оспорват така предявените искове по съображенията, изложени в отговорите, претендират сторените в настоящото производство разноски, за което всеки от тях представя списък, съобразно чл. 80 ГПК.

По доказателствата:

Видно от представените по делото удостоверения за наследници ищците са наследници на С. Н. и Б. Н.. Видно от същите, че ответниците са наследници на И. Н., починал на г., като последния е наследник на С. Н. и Б. Н..

Видно от нотариален акт № / г. на благоевградски районен съдия, че С. Н. е дарил на синовете си И. Н. и Г. Н., недвижим имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда, построена в парцел , пл. № , кв. по плана на [населено място], действащ към г..

Видно от схема № / г., недвижим имот, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда, построена в парцел , пл. № , кв. по плана на [населено място], действащ към г., който представлява поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър.

Родителите Б. Н. и С. Н., са придобили по време на брака правото на собственост върху недвижим имот, представляващ по план (), квартал (), парцел (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№( ), квартал () по плана на [населено място], действащ към г., който представлява поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, като по време на брака са построили в парцела двуетажна жилищна сграда през г., като построеното по силата на закона е било в режим на СИО, видно от НА №, том , дело № / г. на Б..

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давностно владение и наследство № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус Д. А., И. Н. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, на основание наследство и давност.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус Д. А., И. Н. и М. Н., са продали на П. Н., недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, за цена в размер на лв..

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., И. Н. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, на основание давностно владение.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., И. Н. и М. Н., са продали на П. Н., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, за цена в размер на лв..

В хода на производството са допуснати и събрани гласни доказателства, от които се установява следното:

От показанията на свидетеля С. се установява, че познава страните, като сочи, че И. и Г. са деца на С. и Б.. Сочи свидетеля, че срещу неговия нашия парцел на ул. „Г. Т.”, отсрещната страна на ул. „” през г. С. и Б. закупили парцел и си направили къща на два етажа. От майката Б. знае, че на първия етаж били Г. с родителите, а на втория етаж И.. След смъртта на Б. и С. втория етаж е обитавал от И., а след неговата смърт го обитава наследникът му П. и неговата майка М., като ворият етаж не се обитава от друг. П. с майка му живеят на втория етаж, а Г. Н. живее на първия етаж. Сочи свидетеля, че градината се обработва заедно, тъй като е обща на наследниците. В дворното място имат навес, който граничи с гаражите на свидетеля, като навесът се използва и за кола, и за отопление, и за прасета и за кокошки, като се ползва заедно. Половината поне го ползваше И.. Сега П. ползва половината от навеса, а другата половина я ползва Г.. Свидетелят не е чул да има спорове относно собствеността на къщата. Срещал съм се с Б., с Г., с бащата на П., но не е разбрал да имат някакъв конфликт. През месец май тази година е споделил Г. Н. със свидетеля, че брат му И. е прехвърлил всичко зад гърба на сестра му и на него в Общината. сочи свидетеля, че познава К. Г., като тя е второто дете на С. и Б., като преди да се омъжи, тя живеела там, в къщата на ул. „”, като последните 10-20 г. няма наблюдения дали е ползвала къщата. Виждал я в 3 или 4 пъти да отива при майка й. по отношение на втория етаж сочи, че даден по споразумение на И. Н., с цел по-уютно да живее със съпругата си и да се отдели самостоятелно, като първия етаж се ползвал от Б., съпруга й и сина й Г..

Свидетеля А. сочи, че познава страните по делото, тъй като е кумица на К. Преди да се омъжи, К. Г. живеела у родителите си на улица „”, а след като се омъжила заживяла при мъжа си на улица „”, но тя поддържала връзка с родителите си. Не е било известно на свидетеля, страните по делото да имат някакви спорове около собствеността, като сочи, че първия етаж от къщата се ползвал от Б., която починала, и Г., а втория етаж се ползвал от другия син И.. Така се били разбрали. Сочи свидетеля, че последните 20 години на втория етаж живеят П., баща му и майка му, като те се разбрали, че им отстъпват втория етаж, за да живеят там и да не ги притесняват. И. се били разбрали със сестра му К. и брат му Г., че ще ползва втория етаж, като последните 20 години градината се обработва от И. и М. и от кумата К. и брат й Г..

Свидетеля Г. сочи, че страните имат къща на ул. „ ”, която е построена от майката и бащата на И., на Г. и на К., като къщата е построена от С. и леля Б.. Сочи свидетеля, че на втория етаж живее М., а на първия етаж живее Г., като преди 20 г. М. и И. си живеели на втория етаж, на първия етаж живееха бащата и майката на Г., заедно с Г.. Не е известно на свидетеля да е имало спорове за етажите или за собствеността. По отношение на градината сочи, че половината е на И. и на М., като се обработва от всички.

Свидетеля Д. сочи, че е снаха на К. Г., като знае че има къща на ул. „”, която е наследствена на нея и на двамата й братя. Целият имот е около квадрата. Сочи свидетеля, че свекървата посещавала имота, ходи там да сади зеленчуци в градината от г.. Сочи, че първият етаж е разделен между двамата сина, а втория е съсобствен етаж. Дворното място не е делено, като съпругът й и майка му ходили г. да говорят с двамата му вуйчцовци и бабата, която е Б., ако имат възможност да се строи, защото те имали такава възможност. Сочи, че последните отказали и се разбрали това да стане на по-късен етап, като се застрои парцела общо от трите деца. Никога не е ставало въпрос, че някой от тях тримата няма права над този имот. Сочи свидетеля, че приземен е първия етаж, като последните години, откакто е женена в това семейство, втория етаж се ползва от И., но това е съгласие между трите деца и бабата Б. да го използват, а първия етаж да се ползва от бабата Б. и другия вуйчо, Г..

Свидетеля К. сочи, че знае къде живеят П. и М., като това е на ул. „” №. Сочи свидетеля, че П. се родил г., а М. г. е сключила брак с баща му, като оттогава само те живеят на втори етаж. Не е разбрал свидетеля да имало спорове между страните за имота. Сочи свидетеля, че от Б. и то свекърва си знае, че втория етаж е на И., а първия е на И. и на Г.. На К. са й помагали да построи къща на „”.

Свидетеля Д. и Н. сочат, че П. и М. живеят на втория етаж, на ул. „” от година. Друг не е живял на втория етаж, след смъртта на И.. Сочи че спорове не е чула да има между страните, като дворното място се ползва от всички.

Свидетелят А. сочи, че П. и М. живеят на втория етаж, на улица „” №, което датирало поне от години. Сочи свидетеля, че покрива на къщата е правен от свидетеля и П. Н., тъй като къщите били на калкан, като дворното място се обработва от М., майката на П..

Показанията на свидетелите се явяват логични, последователни, непротиворечиви помежду си, кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът кредитира същите като достоверни.

Съдът като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка – по аргумент от чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Установява от приетите по делото доказателства, че ответниците М. Н. и П. Н. са наследници на И. Н., който наследодател е син на С. М. Н., бивш жител на [населено място], починал на г. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № , том , дело № г., С. М. Н., е придобил правото на собственост на недвижим имот - парцел , пл. № , кв. , по плана на [населено място], неурегулиран от кв.м., а урегуларин от кв.м. В така описания имот от родителите на ищците и на наследодателя И. Н., е построена къща с два жилищни етажа, като с Нотариален акт за прехвърляне на имот, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСГ, С. М. Н. е прехвърлил на синовете си ищеца - Г. С. Н. и наследодателя на ответниците - И. С. Н., сутеренен етаж, от жилищната сграда, построена в гореописания недвижим имот, при права по идеална част за всеки един от тях. Установява се, че И. С. Н., винаги е живял на втори етаж от къщата, построена в процесния имот, като при построяването е постигнато съгласие И. Н. да живее на втория етаж, това е била и волята на неговите родители, като това е било и неговият дом, като след сключване на гражданския брак /брака на ответницата М. Н. с И. Н./, като семейство двамата винаги са живеели на втори етаж от къщата, като е било техният дом. Установява се, че И. Н. е живял в имота до смъртта си през г., като след след сключване на гражданския брака (брака на ответницата М. Н. с И. Н.), двамата се грижели и обработвали и дворното място, заедно с Б. Н., а след нейната смърт и Г. Н.. Установява се, че М. и И. Н. се снабдили с документ, удостоверяващ правата им на собственост, като още през г. е издаден Нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на съпруга И. Н. - НА № , том , per. № , дело № г., вписан в СлВп с вх.рег. № /г., акт № , том , с който е признат наследодателят И. Н. за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор - № , който акт е издаден по време на брака. Установява се, през годините ответниците поддържали жилището, като ответниците М. и И. Н. декларирали същото в Община Б., заплащали дължимите данъци и такси за него. Установява се, че на г., с договор за покупко-продажба М. и И. Н. прехвърлили правото на собственост на жилището на втори етаж с идентификатор , на сина П. И. Н. - втория ответник по исковете, като договорът е обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № , том , per. № , дело № г., вписан в СлВП с вх. Per. № г., акт № , том .

Установява се, че М. и И. Н. се снабдили с документ, удостоверяващ правата им на собственост, като още през 2012 г. е издаден Нотариален акт по обстоятелствена проверка на името на съпруга И. Н. - НА № , том , per. № , дело № г.,, с който е признат наследодателят И. Н. за собственик на самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" №, с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), номер по предходен план (), квартал (), парцел (), при съседи- поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () и поземлен имот с идентификатор (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място] действащ към г., който акт е издаден по време на брака.

Установява се, че ищците са законни наследници на С. М. Н., починал на год. и на Б. К. Н., починала на г., като наследник на тези родители е и брата на ищците И. С. Н., починал на г. Ответниците са наследници на И. С. Н. (М. С. Н. е негова съпруга, а А. И. Н. и П. И. Н., са негови синове. Установява се, че семейството на брата И. е четири членно и между родителите на ищците и двамата братя било постигнато съгласие в първия съсобствен на Г. и И. Н. етаж да живеят и да се ползва от родителите С. и Б. Н. и ищецът Г. Н., а във втория жилищен етаж, собственост на родителите да живее и се ползва от семейството на брата И. С. Н.. Установява се, че след смъртта на родителите на И. Н. и семейството му продължили да живеят на втория етаж от жилищната сграда, а на първия етаж от същата ищецът Г. Н., като и към настоящия момент ищецът Г. Н. ползва първия етаж от къщата, а втория етаж се ползва от ответниците М. и П. Н..

Установява се от гласните доказателства, че дворното място винаги е ползвано общо, като устно били постигнали съгласие с брата И. кой каква част от него да ползва, като поземленият имот към настоящия момент се ползва съвместно от ищците и първата ответница М. Н..

Установява се, че на г., ищецът Г. Н. е разбрал, че ответника М. Н. е казала, че ищците не притежават нищо и целият имот бил само на сина й П., което се установило от справка справка в Служба по вписванията Б..

Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор, поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи относно основателността на исковите претенции.

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет на делото – по първия иск, това е спорното материално право е правото на невладеещия собственик да иска предаване на владението от владеещия несобственик, която правна квалификация е чл. 108 от ЗС, както и следващата се от това правна последица за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, по втория иск, това е спорното материално право е правото на изкупуване, която правна квалификация е чл. 33, ал. 2 от ЗС, като по третия иск - това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 ГПК.

Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй като ответника оспорва претенцията му - ищецът цели да установи съществуването на едно право – правото на собственост на ищците върху имота, на който ответникът твърди, че е собственик, както и правото да изкупи дела продаден на лице, което не е съсобственик без да е предложен на останалите съсобственици, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество.

По отношение на иска за да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), номер по предходен план (), квартал (), парцел (), при съседи- поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () поземлен имот с идентификатор (), поземлен имот с идентификатор () и поземлен имот с идентификатор (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място] действащ към г., която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът намира за основателен.

В настоящия казус се установява по безспорен начин ищцовото право на собственост. Наследодателите Б. и С. Н. са придобили през г., чрез продажба, обективирана в Нотариален акт № , том , дело № /г., правото на собственост на недвижим имот - парцел , пл. № , кв. , по плана на [населено място], неурегулиран от кв.м., а урегуларин от кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра). Не са налице данни, които да навеждат на обратния извод, по което и страните не спорят в производството. Ето защо, активната материалноправна легитимация на ищците по иска по чл. 124 ГПК не предполага установяване принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към имуществото на техния наследодател към момента на смъртта, а предполага установяване на наследствено правоприемство. Това наследствено правоприемство е налице, тъй като това се извежда от представените удостоверения за наследници, поради което настоящите ищци се явяват правоприемници.

След като се легитимират наследниците на Б. Н. и С. Н. като собственици на имот - поземлен имот с идентификатор № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), ищците по силата на наследственото правоприемство ( по аргумент от чл. 5, ал. 1 и 9, ал. 1 от Закона за наследството) получават идеални части от поземлен имот с идентификатор № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра).

От друга страна, видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № , том , per. № , дело № /г.,, с който е признат наследодателят И. Н. за собственик на самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), като придобиването на имота на основание придобивна давност е извършено при сключен брак от И. Н. с М. Н., поради което имота е станал СИО между двамата. Цитираният нотариален акт няма конститутивно действие, което да е обусловило обстоятелството на притежание правото на собственост върху спорния имот, точно обратното - акта само констатира носителя на правото на основание давностно владение и той не се ползва с доказателствена сила, досежно отразените в него права, когато бъде оспорен, както е в настоящия казус. В този смисъл следва от момента на установяване на владение върху целия имот до момента на завеждане на иска ( 15.07.2015 г.) да са изтекли десет години, т. е. да са придобили вещното право на собственост по оригинерен начин, което да е довело до изгубване на същото това право от ищците.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.

В конкретния случай, събраните гласни доказателства, установяват, че ищците и първите двама ответници са извършили разпределение на ползването на имота, неформално, както и на построените в имота постройки. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с факта, че е издаден нотариален акт за собственост на основание придобивна давност на втория ответник, не обуславят извод за наличие на владение върху имота от ответника И. Н., обуславя извод за наличие на държане на вещта. С оглед обстоятелството, че И. Н. е съсобственик- притежава идеална част от имота, по наследство, то той владее идеална част от поземления имот, а на останалата част- ид. части, той е държател. Не се установи владение на тези идеални част от процесния имот от И. Н., както от кога датира владението. За установяването на тези обстоятелства не бяха събрани доказателства, поради което не може да се направи категоричен извод, че И. Н., се легитимира като изключителен собственик на имота на оригинерно основание - изтекла в негова полза придобивна давност, за което представя и констативен нотариален. Събраните доказателства не установяват настъпването на юридически факти, относими към фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 от ЗС, а при оспорване на констативния нотариален акт именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Освен това, ответника не е отблъснал владението на ищците, тъй като от събраните доказателства се установява, че достъпа до имота не им е възпрепятстван или ограничаван. В разглеждания случай, поради наследствено правоприемство е настъпила съсобственост върху имота, като при съсобственост, всеки съсобственик е владелец на своята част и държател на частта на останалите съсобственици. За да има надлежно упражняване на давностно владение спрямо съсобствениците от ответника, е необходимо манифистиране на такива действия спрямо останалите съсобственици, които явно показват намерение, че свои веща като своя. Не е достатъчно в случая само упражняване на фактическа власт, тъй като по силата на закона съсобственика е държател и на дела на останалите съсобственици. Затова е необходимо явно манифестиране на намерението спрямо всички съсобственици, което да обуслови начало на срока на установено надлежно владение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че фактическата власт върху имота ищеца Г. Н. упражнява и продължава да упражнява лично, а ищеца К. Н. упражнява и продължава да упражнява не лично, а чрез други лица – държател – Г. Н., т.е. при хипотезата на чл. 68, ал.1, предл. второ от ЗС. Последиците и на личното владение, и на владението чрез другиго, са едни и същи. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява, че първия ищец – е искал да строи в имота, заедно със сина си и снаха си, а втория ищец ползва част от двора за склад, делят плодовете от ябълката на двора. Тези фактически действия по стопанисването на процесния имот са осъществявани именно за ищците. Факта, че ищцата К. Г. не живее на адреса, на който се намира имота не означава, че тя не може да осъществява владение с намерение за своене по отношение на процесния недвижим имот именно чрез хипотезата на владение чрез другиго, като намерението на ищцата е да държи имота чрез тези лица /основно чрез брат си/. Разликата между владелеца и държателя е именно в субективния елемент – в намерението за своене, каквото при държателя не е налице. Установено е и субективното намерение на ищците да своят имота, да го държат като свой лично или чрез посочените лица, т.е. те се смятат за собственици на имота. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда и презумпцията: „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. В случая се установи, че владелец са и ищците и извън установеното от свидетелските показания, по силата на законовата презумпция, необорена от ответниците с пълно доказване, се установява наличието и на субективния признак на владението. А ответниците, от друга страна, не установиха, че И. Н. е манифестирал спрямо ищците, че свои дворното място като свое. На следващо място, не е налице и презумпцията в в отношенията между съсобственици на основание наследяване. В на ОСГК на ВКС е направено разграничение между две хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага, т. е презумпцията на е приложима. Обратно - ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и за другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Презумпцията не се прилага. Не се установи безспорно промяна на намерението за своене за себе си чрез изявени правни и фактически действия, които преценени в съвкупност демонстрират поведение на собственик от страна на И. Н.. След като Праводателят И. Н. не е бил изключителен собственик на целия поземлен имот, то и купувача П. Н., не може да придобие правото на собственост в пълен обем. От друга страна, направеното възражение от ответника П. Н., че е придобил имота по силата на кратката придобивна давност – чл. 79, ал. 2 ЗС, се явява неоснователно. С нотариален акт № , т. , рег. № , дело № от г. на нотариус Д. А., е обективиран договор за продажба, по силата на който И. Н. и М. Н. са продали на П. Н. недвижим имот, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), за цена от лв., като сделката е сключена на дата г. Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС предвижда придобиване право на собственост с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, като тя се предполага до доказване на противното, по аргумент от ал. 2. Ето защо, в настоящия случай, липсват доказателства, от които да се установи, че правното основание – договор за продажба, обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , дело № от г. на нотариус Д. А., е недействително, както и че праводателите на П. Н. не са били собственици на имота. За тази давност като срок, обаче, необходимия период от време, в който П. Н. е владял имота, следва да е 5 години. Безспорно по делото се установи, че владението върху процесния недвижим имот е установено от П. Н. на г., като продължава и до момента, на предявяване на иска – г., с което действие е прекъсната давността, като не е минал период от време от изискуемия 5-годишен срок. През целия този период владението на ответника не е било прекъсвано, но срокът не е определения в закона.

От друга страна, след като съсобственика е продал съсобствената вещ на трето лице в обем права, които не обладава, то петиторната защита и срещу това трето лице е допустима. В настоящия казус, М. Н. и И. Н., с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № , т. , рег. № , дело № от г. на нотариус Д. А., са продали на П. Н. - втория ответник, собствеността на целия имот, а не собствените си идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра). При тези данни, след като ответника П. Н. е придобил собствеността на идеални част от описания недвижим имот, от несобственик, то последния не се легитимира като собственик на тези идеални части, тъй като това е в противоречие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.

Предявеният иск е основателен само досежно полагащите се обем права - по посочените идеални части, произтичащи от наследственото правоприемство и съобразно правата на наследодателя на ищците. Следователно, предявеният иск, по който ищците са доказали правото си на собственост върху спорния имот, следва да се уважи. В настоящия казус са налице трите предпоставки на иска: ищците са собственици на идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), ответника П. Н. и ответника М. Н. не се легитимират като собственик на имота над размер от идеална част.

На следващо място, уважаването на иска по чл. 124 от ГПК, обуславя отменяването или изменението на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, тъй като това е функция на положителния отговор на исковата молба. След като се установи, че лицата, които се легитимират като собственици на спорния имот, не е такъв в целия обем от права, а носителя на вещното право на собственост в обем на определени идеални части са ищците, тогава отпада удостоверяващата сила на официалния документ- нотариалния акт, която произхожда от чл. 179 от ГПК.. Това е така, защото това е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото от издаването му материално право.

По иска за ревандикация на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, с площ от кв.м., ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото,

Ревандикационният иск включва две взаимно свързани помежду си искания за правна защита - да се установи съществуването на ищцовото право на собственост върху вещта и да се осъди ответника да прекрати по- нататъшното упражнение на фактическото си владение или държане.

В настоящия казус не се установява по безспорен начин ищцовото право на собственост. Наследодателите Б. и С. Н. са придобили през г., чрез продажба, обективирана в Нотариален акт № , том , дело № /г., правото на собственост на недвижим имот - парцел , пл. № , кв. , по плана на [населено място], неурегулиран от кв.м., а урегулиран от кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра). Същите са построили през г. в имота двуетажна жилищна сграда, по което не се спори по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Приращение има и в случаите на построяване на сграда над размера и площта, за която е учредено правото на строеж. В настоящия случай, ищците се легитимират спрямо ответниците като собственици на идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра). Върху имота е построена двуетажна жилищна сграда, с предназначение „жилище”, с идентификатор № , на два етажа, с площ на втори етаж кв.м., попадаща в поземлен имот № по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ , [община], одобрена със Заповед № / год. на изп. Директор на Агенция по кадастъра. При тези данни, налице е построяване на сграда в имота, за която няма учредено право на строеж, тъй като е построена от собственика на земята, което да обуслови липса на приращение.

Не са налице данни, които да навеждат на обратния извод, по което и страните не спорят в производството. Ето защо, активната материалноправна легитимация на ищците по иска по чл. 108 ЗС не предполага установяване принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към имуществото на техния наследодател към момента на смъртта, а предполага установяване на наследствено правоприемство. Това наследствено правоприемство е налице, тъй като това се извежда от представените удостоверения за наследници, поради което настоящите ищци се явяват правоприемници.

След като се легитимират наследниците на Б. Н. и С. Н. като собственици на имот – самостоятелен обект с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), ищците по силата на наследственото правоприемство ( по аргумент от чл. 5, ал. 1 и 9, ал. 1 от Закона за наследството) получават идеални части от самостоятелен обект с идентификатор № по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № ().

От друга страна, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., И. Н. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, като придобиването на имота на основание придобивна давност е извършено при сключен брак от И. Н. с М. Н., поради което имота се претендира да е станал СИО между двамата. Цитираният нотариален акт няма конститутивно действие, което да е обусловило обстоятелството на притежание правото на собственост върху спорния имот, точно обратното - акта само констатира носителя на правото на основание давностно владение и той не се ползва с доказателствена сила, досежно отразените в него права, когато бъде оспорен, както е в настоящия казус. В този смисъл следва от момента на установяване на владение върху целия обект до момента на завеждане на иска (15.07.2015 г.) да са изтекли десет години, т. е. да са придобили вещното право на собственост по оригинерен начин, което да е довело до изгубване на същото това право от ищците.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.

В конкретния случай, събраните гласни доказателства, установяват, че ищците и първите двама ответници са извършили разпределение на ползването на имота, неформално, както и на построените в имота постройки. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с факта, че е издаден нотариален акт за собственост на основание придобивна давност на наследодателя на ответниците, не обуславят извод за наличие на владение върху имота от ответника И. Н., обуславя извод за наличие на държане на вещта. С оглед обстоятелството, че И. Н. е съсобственик - притежава идеална част от обекта, по наследство, то той владее идеална част от обекта, а на останалата част- ид. части, тя е държател. Не се установи владение на тези идеални част от процесния имот от И. Н., както от кога датира владението. За установяването на тези обстоятелства не бяха събрани доказателства, поради което не може да се направи категоричен извод, че И. Н., се легитимира като изключителен собственик на имота на оригинерно основание - изтекла в негова полза придобивна давност, за което представя и констативен нотариален. Събраните доказателства не установяват настъпването на юридически факти, относими към фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 от ЗС, а при оспорване на констативния нотариален акт именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Освен това, ответника не е отблъснал владението на ищците, тъй като от събраните доказателства се установява, че достъпа до имота не им е възпрепятстван или ограничаван. В разглеждания случай, поради наследствено правоприемство е настъпила съсобственост върху обекта, като при съсобственост, всеки съсобственик е владелец на своята част и държател на частта на останалите съсобственици. За да има надлежно упражняване на давностно владение спрямо съсобствениците от ответника, е необходимо манифистиране на такива действия спрямо останалите съсобственици, които явно показват намерение, че свои веща като своя. Не е достатъчно в случая само упражняване на фактическа власт, тъй като по силата на закона съсобственика е държател и на дела на останалите съсобственици. Затова е необходимо явно манифестиране на намерението спрямо всички съсобственици, което да обуслови начало на срока на установено надлежно владение. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда и презумпцията: „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. В случая се установи, че владелец са и ищците и извън установеното от свидетелските показания, по силата на законовата презумпция, необорена от ответниците с пълно доказване, се установява наличието и на субективния признак на владението. А ответниците, от друга страна, не установиха, че И. Н. е манифестирал спрямо ищците, че свои втори жилищен етаж като свой, а той му предоставен за ползване от другите съсобственици. На следващо място, не е налице и презумпцията в в отношенията между съсобственици на основание наследяване. В на ОСГК на ВКС е направено разграничение между две хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага, т. е презумпцията на е приложима. Обратно - ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и за другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Презумпцията не се прилага. Не се установи безспорно промяна на намерението за своене за себе си чрез изявени правни и фактически действия, които преценени в съвкупност демонстрират поведение на собственик от страна на И. Н.. След като праводателят И. Н. не е бил изключителен собственик на целия втори жилищен етаж, то и купувача П. Н., не може да придобие правото на собственост в пълен обем. От друга страна, направеното възражение от ответника П. Н., че е придобил имота по силата на кратката придобивна давност – чл. 79, ал. 2 ЗС, се явява основателно. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., И. Н. и М. Н., са продали на П. Н., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, за цена в размер на лв., като сделката е сключена на дата г. Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС предвижда придобиване право на собственост с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, като тя се предполага до доказване на противното, по аргумент от ал. 2. Ето защо, в настоящия случай, липсват доказателства, от които да се установи, че правното основание – договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., е недействително, както и че праводателите на П. Н. не са били собственици на имота. За тази давност като срок, обаче, необходимия период от време, в който П. Н. е владял имота, следва да е 5 години. Безспорно по делото се установи, че владението върху процесния недвижим имот е установено от П. Н. на г., като продължава и до момента, на предявяване на иска – г., с което действие е прекъсната давността, като е минал период от време – до , от изискуемия 5-годишен срок. През целия този период владението на ответника не е било прекъсвано, като срокът е определения в закона.

Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Щом като това друго лице няма намерение да държи вещта като своя, то е просто държател. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът П. Н. е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, втори жилищен етаж, като последния е живял в имота като член на семейството на собственика, като през г. е придобил собствеността на имота по силата на договор за продажба на обекта, върху който му е предадено владението. Фактическата власт върху имота П. Н. е упражнявал и продължава да упражнява лично и чрез майка си М. Н.. Последиците и на личното владение, и на владението чрез другиго, са едни и същи. Тези други лица, чрез които ответника упражнява фактическата власт върху процесния имот са неговата майка. Установено е и субективното намерение на ответника да свои обекта, да го държи като свой лично и чрез майка си. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда и презумпцията: „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. В случая се установи, че владелецът е ответника П. Н. и извън установеното от свидетелските показания, по силата на законовата презумпция, необорена от ищците с пълно доказване, се установява наличието и на субективния признак на владението. По делото са установени и другите елементи на владението: ответника владее постоянно имота от г. до настоящия момент, на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае че праводателя му не е собственик на имота.

Владението на ответника е и непрекъснато, т.е. не е загубвал фактическата власт върху имота в продължение на 6 месеца. Никой не е отнемал на ответника фактическата власт върху имота – нито ищците, нито някое друго лице. От г. единствено и само П. Н. упражнява фактическата власт върху имота, като я противопоставя на тази на ищците.

Владението на ответника е несъмнено – той е демонстрирал лично, чрез извършването на ремонт на покрива, че владее имота за себе си. Същото е и явно – установил е фактическата власт явно, не по скрит начин, чрез сделка за продажба, така, че за всеки е ясно, че тя се упражнява лично с намерение да свои имота. Тъй като владението не е установено по насилствен начин, то е и спокойно. С оглед изложеното по безспорен начин се установи първия елемент от придобивния способ – владение на имота, по отношение на което са налице всички изискуеми признаци – обективни и субективен. Втория елемент на придобивната давност е изтичането на определен период от време, през който се упражнява владението, който както се установи по-горе, е изтекъл.

Правото да иска ревандикиране на съсобствена вещ в обема права, които притежава, има и съсобственикът на тази вещ и може да го упражни срещу останалите съсобственици, които имат цялата фактическа власт върху нея. В този смисъл той разполага с петиторна защита, тъй като правото на собственост съдържа в себе си и упражняване на фактическа власт върху предмета на тази собственост. От друга страна, след като съсобственика е продал съсобствената вещ на трето лице в обем права, които не обладава, то петиторната защита и срещу това трето лице е допустима. В настоящия казус, М. Н. и И. Н., с нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., са продали на П. Н., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, за цена в размер на . При тези данни, след като ответника П. Н. е придобил собствеността на идеални част от описания недвижим имот, то последния не се легитимира като собственик на идеални части, които неговия праводател не е притежавал, тъй като това е в противоречие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Но с оглед уваженото възражение за придобиване на имота по давност, то П. Н. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото. Следователно, предявеният ревандикационен иск, по който ищците не са доказали правото си на собственост върху спорния имот, следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът на имота може да иска същия от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. В настоящия казус не са налице трите предпоставки на иска: ищците не са собственици на идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, ответника П. Н. владее имота на основание налично право на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, а ответника М. Н. държи имота. От друга страна, ответникът А. Н., се установи, че не владее и не държи имота, поради което спрямо него иска е също неоснователен.

По отношение на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, то съдът намира същия за неоснователен, предвид изхода по първия иск. Съображенията за това са следните:

Чл. 33, ал. 2 ЗС дава възможност на съсобственик да изкупи тази част от дела в съсобствеността, при продажбата й на външно за съсобствеността лице, при нарушение изискванията на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗС.

Безспорно по делото бе установено, че ищците не са собственици на процесния имот и следователно не може да се говори за техни права върху същия, произтичащи от института на съсобствеността. Надлежна страна по искът по чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде само съсобственик на общата вещ, а ищците не обладават такова качество по отношение на процесния имот.

С оглед изхода на делото, следва да се отхвърли искането на ищцовата страна за заплащането на сторените по настоящото производство разноски.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени на ответниците сторените по настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН] и А. И. Н., ЕГН [ЕГН], че ищците К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], са собственици на () идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра).

ОТМЕНЯ нотариален акт за право на собственот върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № , том , per. № , дело № / г. на нотариус Д. А., въз основа на постановление по нотариално дело № / г., с който е признато на И. С. Н., ЕГН [ЕГН] правото на собственост на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен поземлен имот с идентификатор - № () по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №/ г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к., ул. „" № (), с площ от кв.м. () с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване- Ниско застрояване (до 10 m - десет метра), до размера от () идеални части.

ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], против М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН] и А. И. Н., ЕГН [ЕГН], за установяване спрямо ответниците, че са собственици на идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), с предназначение - жилище, апартамент, с площ кв.м. (), брой нива на обекта (), с административен адрес: [населено място], п.к. , ул. „" № ()„ ет. ( ), който самостоятелен обект се намира в сграда № (), разположена в поземлен имот с идентификатор (), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор (), над обекта: няма, ведно с припадащите се () идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект съгласно документите за собственост представлява: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл.№ (), квартал (), парцел (), който поземлен имот е идентичен на парцел (), отреден за имот с пл.№ (), квартал () по плана на [населено място], действащ към г. и да осъди ответниците М. С. Н. и П. И. Н. да предадат владението на недвижимия имот, както и искането за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], против М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН] и А. И. Н., ЕГН [ЕГН], да бъде допуснато ищците да изкупят при равни дялове и при условията, договорени в нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том , рег. № , д. № от г. на нотариус К. Т., ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № от г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, ведно с припадащата се идеална част от тавана, както и съответните идеални части на сградата и правото на строеж върху мястото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], да заплатят на П. И. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 900.00 (деветстотин лева) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля иска над тази част, съобразно уважената част.

ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН] и А. И. Н., ЕГН [ЕГН], да заплатят на К. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 910.00 (деветстотин и десет лева) лв., представляваща разноски за възнаграждение за възнаграждение за адвокат, държавна такса, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: