Решение по дело №2807/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         06.01.2020г.                                    Гр.Стара Загора

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       XI Граждански състав

На 11.12.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2807 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.537, във вр.с чл.505, ал.1 и чл.506, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон.

Искът е предявен от Х. *** срещу Л.Р.З. ***. С исковата молба се твърди, че на 20.03.2012г. ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 3000,00лв., като подписал запис на заповед с падеж 05.05.2012г. Ответникът не платил дължимата сума на падежа. Поради тази причина ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който ищецът образувал изпълнително дело при ЧСИ Маргарита Димитрова. Длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 3000,00лв. по издаден от ответника запис на заповед на 20.03.2012г., с падеж 05.05.2012г., както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че действително е взел пари в заем от ищеца в размер на 3000,00лв., но не на датата, на която се твърди в исковата молба, а много по-рано. Страните били роднини по сватовство и ответникът не се съмнявал в добросъвестността на ищеца. Твърди, че е върнал на ищеца сумата от 3000,00лв. на три вноски от по 1000,00лв. пред свидетели, като не е бил съставен документ за връщането на заетата сума. Ищецът искал ответникът да му заплати и още 1000,00лв. лихва, поради което отказал да унищожи записът на заповед. Освен това записът на заповед не бил предявяван на ответника, както е записано в него. Целият ръкописен текст не бил изписан от ответника. Ответникът твърди, че се подписал на празна бланка, която след това е била попълнена от ищеца. Освен това прави възражение за изтекла погасителна давност на основание специалната разпоредба на чл.531, ал.1 ТЗ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да му присъди направените по делото разноски.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на Х.П.Х. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис на заповед. Съдът е издал Заповед за изпълнение №2959/11.10.2013г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Записът на заповед трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 от ТЗ съществени условия, няма менителнична сила. Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до недействителност на записа на заповед.

Представеният към заповедното производство оригинал на Запис на заповед, е издаден на 20.03.2012г. за сумата от 3000,00лв. с падеж 05.05.2012г., издаден е от ответника в полза на ищеца, и съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и представлява валидна едностранна сделка. От формална страна, тъй като записът на заповед е строго формална сделка, същата е действителна.

По направеното възражение относно автентичността на ръкописния текст и възраженията на ответника, че не е изписал ръкописния текст, а се е подписал на празна бланка, съдът назначи съдебно-графологична експертиза, заключението на която съдът прие като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, ръкописно изписания буквен и цифров текст, с който са изпълнени реквизитите на Запис на заповед от 20.03.2012г. от името на ответника, е изписан от Л.Р.З. – ответник по делото. Оспорването остана недоказано. Други доказателства, които да опровергават истинността на процесната запис на заповед не бяха представени. Поради тази причина оспорването истинността на цитирания по-горе писмен документ, в частност автентичността на ръкописния текст, изписан от ответника, остана недоказано от ответника и съдът следва да ползва този документ при постановяване на решението си.

Ответникът сам потвърди в писмения си отговор, че е получил сумата от 3000,00лв. в заем от ищеца, като възрази, че сключването на договора за заем не е било на датата, посочена в записа на заповед, а много преди това. Ответникът твърди, че е върнал на ищеца заетата сума дори преди издаването на записа на заповед. Съдът при разпределянето на доказателствената тежест по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК указа на ответника, че той следва да докаже възраженията си, а именно, че договорът за заем е сключен по друго време, че заетата сума е върната, както и че се е подписал на празна бланка на запис на заповед. Доказателства в подкрепа на възраженията на ответника не бяха представени. Макар да беше допуснато събирането на гласни доказателства, ответникът отказа да води лица в качеството на свидетели за установяване на твърденията му. Твърденията на ищеца за дължимостта на сумата, предоставена в заем на ответника, за обезпечаването на който е бил издаден процесният запис на заповед не бяха опровергани.

Ответникът направи възражение за изтекла погасителна давност.  

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесния запис на заповед на 10.10.2013г. Била и издадена Заповед за изпълнение №2959/11.10.2013г., както и изпълнителен лист от същата дата. От приложените към частното гражданско дело документи за връчване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на ответника е видно, че въз основа на изпълнителния лист от 11.10.2013г. е било образувано изпълнително дело №20188650400689 по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на ответника на 04.04.2019г. Т.е. от падежа на задължението – 05.05.2012г. до получаването на поканата за доброволно изпълнение от ответника са изминали почти седем години, а от издаването на изпълнителния лист – 11.10.2013г. до получаването на поканата за доброволно изпълнение от ответника са изминали също повече от пет години. Не бяха представени никакви доказателства от страна на ищеца, нито бяха наведени твърдения в тази насока, за предприети от него действия за прекъсване или спиране на давностния срок в този период.   

Съгласно т.10. от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №2/2013г., ОСГТК „Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.”

Това означава, че за целия период от настъпването на падежа – 05.05.2012г. до получаването на поканата за доброволно изпълнение – 04.04.2019г. давностния срок за събиране на задължението по процесния запис на заповед не е бил прекъсван или спиран. Поради тази причина съдът приема, че петгодишния давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ответника към ищеца по силата на Изпълнителен лист от 11.10.2013г. издаден по ч.гр.д №4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора, е изтекъл. Поради факта на изтеклата погасителна давност, ответникът не дължи на ищеца сумите по процесния изпълнителен лист. Предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, като същият следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.” Поради факта, че съдът приема иска за неоснователен, следва да признае за неоснователно и задължението за заплащане на разноските в заповедното производство, присъдени със Заповед за изпълнение №2959/11.10.2013г. по ч.гр.д.4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора. С подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът по ч.гр.д.4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора и ответник по настоящото дело е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че следва да присъди разноските в полза на ответника, като ищецът бъде осъден за му заплати сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от Х.П.Х. ***, ЕГН ********** срещу Л.Р.З. ***, ЕГН **********, иск за признаване за установено, че Л.Р.З. дължи на Х.П.Х. сумата от 3000,00лв. /три хиляди лева/ – главница по издаден от ответника запис на заповед на 20.03.2012г., с падеж 05.05.2012г., както и разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 669,00лв./шестстотин шестдесет и девет лева/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2959/11.10.2013г. и Изпълнителен лист от 11.10.2013г. по ч.гр.д.4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора.

ОСЪЖДА Х.П.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Л.Р.З. ***, ЕГН **********, направените от него разноски по делото в размер на 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д.4809/2013г. по описа на РС-Стара Загора разноски в размер на 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: