№190
гр.Елхово,
18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 236/2019 г., за да се произнесе, взе
в предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявени в
обективно кумулативно съединяване искове по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1526.00 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 236
часа за периода от 06.06.2016г. до 23.04.2019година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 150.00 лева, представляваща
изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от
момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата
молба.
Ищецът И.Х.И. *** в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР София, представлявана от Директора - Главен комисар С. К.
излага, че за времето от 06.06.2016г. до момента на предявяване на
иска – 23.04.2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал
длъжността „ст. полицай” в 02 група „Охрана на държавната граница“ в Гранично
полицейско управление - гр.Елхово към РДГП-Елхово при ГД „ГП”-МВР. Сочи, че
през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с
продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и
два дни почивка и за същият период от време той е положил общо 1650 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите
в същия период нормативни актове, възлиза на 1886 часа. Това преизчисляване на
нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 236 часа,
който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото
възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер
на 1526.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за
извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми – от 30-то
число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаването на
исковата молба в съда.
Поради това ищецът
желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден
да му заплати сумата от 1526.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за извънреден труд за времето от 06.06.2016г. до 23.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както
и сумата от 150.00лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за
извънреден труд, считано от 30.07.2016г. до предявяване на иска на 23.04.2019г.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът -
Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т.,
е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и
същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и
съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за
процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но
заявява, че положеният от него
извънреден труд през същия период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че
при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния
ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните
работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е
приложима. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, но неговият процесуален представител в хода на делото и в представената по делото подробна писмена защита
поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно
заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено
и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като е намален от 1526.00 лева на сумата 1972.96 лева и в
частта за разликата над 972.96 до 1526.00 лева производството по делото е
прекратено с влязло в сила определение. Направено е и изменение на размера на
предявения акцесорен иск като е намален от 150.00 лева на сумата
97.79 лева и в частта за разликата над 97.79 до 150.00 лева производството по
делото също е прекратено с влязло в сила определение. По съществото на спора
проц.представител пледира за уважаване на
исковете, като излага доводи, че същите са основателни и доказани. Претендират се и
разноските по делото,
като е представен и списък съгласно чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Я.Т., ответникът
заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по
основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и възнаграждение
с оглед частичното прекратяване на производството по отношение на главния иск,
чрез намаляване на неговия размер. По отношение на главния иск в частта му, с
която се претендира заплащане на положен от
ищеца нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 23.04.2019г. се твърди,
че искът е недопустим и преждевременно предявен, тъй като положения през
посочения период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е.
след датата на подаване на исковата молба в съда. В случай, че с решението
бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е
изложила в представени писмени бележки.
От събраните
по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не
се спори от страните, че ищецът И.Х.И. през процесния
период от 06.06.2016г. до предявяването на исковата молба - 23.04.2019 година,
е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст. полицай“ във 02 група „Охрана на
държавната граница” в ГПУ-Елхово при РД „ГП”-Елхово към ГД „Гранична
полиция“ - МВР – София.
По искане на ищеца, съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, е видно, че за периода от 06.06.2016 година до 23.04.2019
година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1001 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1001 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент
1.143, възлиза на 1144.14 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/.
Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 143.14 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на
ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника
през м. септември 2019г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата
от 972.96 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава
върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 06.06.2016 година до 23.04.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 97.79 лева.
Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не
е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените, в условията на обективно, кумулативно
съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 972.96 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 06.06.2016 г. до
23.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание по
чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 97.79 лева, представляваща
изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по
тримесечия са станали дължими – от 30.07.2016г. до датата на предявяване на
исковата молба – 23.04.2019г.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви,
налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се
твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са основателни по
следните съображения:
І. По отношение на иска с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между страние, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178,ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка
с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни
почивка и е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния
период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188
от ЗМВР, са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички издадени от
Министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези Наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
И в трите посочени Наредби
разпоредбите на чл.3, ал.3 са идентични и визират, че за държавните служители в
МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00
часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа на всеки 24 часов период. В чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази
Наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г.,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В последващите две Наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Съдът приема, че в периода от отмяната на посочената Наредба№ 8121з-592 до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г., отново е била приложима Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., като с оглед на изложеното относно времевото
действие на относимите към спора подзаконови нормативни актове, съдът приема,
че в рамките на процесния исков период са действали, както следва: за периода
от 06.06.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г.; за периода
от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., а за
периода от 02.08.2016г. до 31.12.2017г. е действала Наредба №
8121з-776 от 02.08.2016г. По
време на действие на посочените три Наредби, с изключение на посочения период
на действие на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., при
липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, съдът намира, че действително е налице
нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи,
тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от
НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на
процесния период - 23.04.2019г. приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете
редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено
начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед
уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните
институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в
резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не
следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично
действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. През целия процесен период - 06.06.2016г. - 23.04.2019г. е действало
правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи
нормалната продължителност на работното време за съответния период, представляват
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В
този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен с изключение единствено през времето на
действие от
29.07.2016г. до 02.08.2016г. на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., за останалия процесен период, нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца И.Х.И. извънреден труд за процесния период
от 06.06.2016г. до 23.04.2019г. общо 143.14 часа като неизплатеното
възнаграждение за този труд е в размер общо на 972.96 лева, в какъвто размер е и заявената претенция по този иск
след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Съдът не споделя релевираното в хода на устните прения
възражение на процесуалният представител на ответника за недопустимост като
преждевременно предявена исковата претенция по главния иск в частта
й, с която се претендира заплащане на положен
от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2019г. до 23.04.2019г.,
предвид на това, че положеният през посочения период нощен труд е следвало да
бъде отчетен едва към 30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата
молба. Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.04.2019г.– 23.04.2019г., който не е цял,
а се явява част от нормативно определения по смисъла на чл.187, ал.3,
изр. 3 от ЗМВР тримесечен отчетен период, ищецът е положил общо 16 часа нощен труд, които след приравняването
им на дневни с коефициент 1.143 възлизат на 18.29 часа. Разликата между
приравнен дневен и нощен труд в часове от 2.29 часа не е начислена, съответно не е изплатено възнаграждение в размер на 19.09 лева, с което е
реализиран юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към
датата на исковата молба, което съдът следва да съобрази, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.3 от ГПК. Преждевременното предявяване на тази част от главния иск /преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална пречка за разглеждането му. По същество
означава, че ищецът очаква да получи, но все
още не е получил претендираното от него в
исковата молба възнаграждение, като в зависимост дали ще го
получи или не, искът би бил неоснователен поради липса на активна материалноправна
легитимация на ищеца или основателен, а не и недопустим, в какъвто смисъл е релевираното възражение от
ответната страна.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.06.2016 г. до
23.04.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи
в предявения след допуснатото изменение размер от 972.96 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение
от 972.96 лева, считано от 23.04.2019 година - датата на предявяване на иска, до окончателното й плащане, каквото искане
изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва
да се уважи.
ІІ. По отношение на иска с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно
сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се
доказа ответникът да е платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на
мораторната лихва със съответното натрупване според заключението по експерта възлиза на общата сума от
97.79 лв. върху неизплатеното допълнително възнаграждение в общ
размер на 972.96лв. за положен извънреден труд, считано от 30-то число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се
дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска – 23.04.2019г. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на
кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен
и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като
присъди претендираната сума от 97.79 лв.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят изцяло направените от него разноски по делото в общ размер на 350.00
лева - платено адвокатско възнаграждение.
Съдът не възприема направеното от ответника възражение
за прекомерност на разноските за платено адвокатско възнаграждение. Действително, съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗА, към който препраща ГПК, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Този текст също препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед материалният интерес по настоящото
производство и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в
случая се равнява на сумата от 347.32 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в
случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв.,
т.е. малко над предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което съдът
не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените
в хода на съдебното дирене процесуални действия са по инициатива и проявена
активност на ищцовата страна /изслушване на съдебно-счетоводна експертиза,
извършени по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите
претенции, представена от пълномощникът на ищеца писмена защита/. С оглед на
това съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. се явява съобразено
както с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, така и с фактическата и правна сложност на
настоящото производство и не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията за присъждането му в по-нисък
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и при
прекратяване на делото. В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед на тези разпоредби и доколкото ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по делото има частично
прекратяване поради допуснато по реда
на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК намаляване в размера на главния иск, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 36.11 лева /при определен от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в случая в размер на 100.00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото/.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на
прихващане /компенсация/ на присъдените съдебни разноски, поради
което с оглед изхода на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по компенсация в размер на 313.89 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева върху размера на уважените
искове,
направените по делото разноски в размер на 100.00 лева във връзка с назначената
по делото ССЕ, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 ***, бул. „К***” **, представлявана
от Директора Гл.комисар С. К., да заплати на
И.Х.И. ***, с ЕГН - **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от 972.96 лева /деветстотин
седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.06.2016г. до 23.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в
дневен такъв, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 97.79 лева /деветдесет и седем лева и седемдесет и
девет стотинки/ , представляваща лихва за забава върху
главницата от 972.96 лева, начислена за
периода на забавата от
момента, когато
сумите по тримесечия са станали дължими до датата на
подаване на иска в съда -
23.04.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
представлявана от Директора Гл.комисар С. К., да заплати на И.Х.И. ***, с ЕГН – **********,
направените от
последния разноски по делото в размер на 313.89 лева /триста и
тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ по компенсация след извършено прихващане на дължими
насрещни вземания за разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, представлявана от Директора - Гл. комисар С. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС-Елхово държавна такса в размер на 50.00
лева /петдесет лева/ върху размера на уважените
искове и сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски
по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд
чрез Елховският районен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/В. Апостолова/