|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
30.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и шести ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
6542 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 24.01.2018г. на СРС, 118
състав, постановено по гр.д. № 70957/15г. в частта, в която са
отхвърлени исковете му по чл.422
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД , чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД срещу Х.В.Д..
Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
Хр. Д. не е клиент на топлинна енергия за битови нужди. По смисъла на пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия
за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот,
което използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Без
значение е фактът дали лицето е обитавало имота и дали същото е консумирало
топлинна енергия лично. Погрешно първоинстанционният съд е приел, че след като
лицето не е обитавало имота, следва да се приеме, че няма качеството на
ползвател и съответно не е консумирало топлинна енергия. Законовата
разпоредба, определяща понятието потребител на топлинна енергия не предпоставя
необходимост от доказване на обстоятелството, кое лице е държател на имота,
респективно кой реално е консумирал
топлинната енергия за исковия период. Това не е елемент от фактическия състав
на нормата. В тежест на ищеца в съответствие
с изготвения доклад е било да докаже съществуването на облигационно
правоотношение между страните, реално доставена топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност. От събраните писмени доказателства горното е
доказано. Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване са
потребители на топлинна енергия. Придобитото веднъж качество на потребител на
топлинна енергия законът не свързва със
срок и не го поставя под условие в зависимост от нови основания за загубването
му. Затова ответникът има задължение да заплаща реално доставената топлинна
енергия. Той може да се освободи от това задължение, ако всички собственици и
титуляри на вещното право на ползване в сграда – етажна собственост, декларират
писмено, че не желаят да ползват топлинна енергия за отопление и/или горещо водоснабдяване. В този смисъл
ответникът не е загубил качеството си на
потребител на топлинна енергия.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове спрямо Хр. Д..
Ответникът Хр. Д., в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Ответникът Хр. И. не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, по чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което
е уважено. В предвидените от закона срокове ответниците са подали
възражение. Ищецът твърди, че последните
са потребители на топлинна енергия за
топлоснабден имот- ап.33, находящ се в гр. ******** за периода м.05.2012г. до м.04.2014г. като дължат
разделно сумата от 1677, 10лв. за топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 323,72
лв. за периода 30.06.2012г. до 16.06.2015г. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през
процесния период, е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок от
датата на публикуване на месечните сметки на интернет страницата на ищеца. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по
системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат разделно по 835, 55 лв. за консумирана топлинна енергия за
периода м.05.2012г. до м.04. 2014г., както и лихва за забава в размер по 161, 86
лв. за периода от 30.06.2012г. до 16.06.2015г. Претендира се законната лихва върху главниците от 30.06.2015г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото.
Въз основа на заявление от 30.06.2015г.,
депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за исковите суми.
С нот.
акт № 197/20.11.1995г. ответникът Хр. И. е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим имот. Същата е подал заявление –
декларация до ищеца за откриване на
партида. Не се спори, че имотът е
придобит по време на брака на
ответниците. С искова молба Хр. Д.
е сезирал СРС за извършване на делба на този недвижим имот, която е допусната
и той е изнесен на публична продан с
влязло в сила решение на 07.01.2013г.
По
делото е приет договор от 29.11.2000г., сключен между етажната собственост и
третото лице помагач за извършване на
услугата дялово разпределение, както и протокол от общо събрание на
етажните собственици от с приложен
списък към него.
Приети
са общи условия, действали през исковия период.
Ответникът
Хр. Д. в депозиран писмен отговор заявява, че по време на брака им Х. И. е
купила процесното жилище. С влязло в сила решение на 30.04.1998г. бракът им е
прекратен, но още от 1996г. те са били разделени и той не живее в този апартамент. Счита, че не е потребител/ клиент на топлинна енергия. Между него и Хр. И. е
имало съдебна делба, която е приключила
с влязло в сила решение на 07.01.2013г.
Ответникът
Хр. И. е депозирала отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на чл.62 от ЗЗП. Ищецът претендира, че
между него и нея има договорно правоотношение, но това противоречи на
практиката на ВАС. Поддържа, че има
разлика между реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия.
Вземането за последната поради неосигурен достъп има известен характер на
неустойка. Уважаването на иска на
различни от твърдените от ищеца факти и признаване на различно от това вземане
е недопустимо. Затова счита, че сумите, начислени служебно трябва да бъдат
обявени за недължими. Поддържа, че
ищецът следва да ангажира доказателства
за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлината
енергия за процесния период. Такива не са ангажирани. Топлофикационното
дружество не е ангажирало доказателства
за извършено реално отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради което то е било
възпрепятствано. Недопустимо е да се приемат фактури, които не са подписани от
клиента и не могат да се приемат за доказване на сумите. Съгласно законовата уредба приспадането и
добавянето на суми от изравнителните
сметки към други фактури може да стане
със съгласие на потребителя. Затова
ищецът следва да представи документ за такова, дадено от нейна страна. Счита,
че записаната в ОУ на ищеца възможност
за прихващане на суми за връщане с неплатено задължение за стар период не
изключва приложението на чл.103 от ЗЗД. Позовава се на ЗЗП и за неравноправност на клаузата за
рекламация.
Приетата счетоводна експертиза е дала заключение за дължимата сума и лихвата
върху нея. Въвеждани са изравнителните
сметки в информационната система на „Т.С.“ ЕАД. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания за процесния период.
Съдебно техническата
експертиза е посочила, че технологичните
разходи са за сметка на ищеца. За
процесния период е извършен реален отчет
на УДР. В имота е имало две
отоплителни тела и един водомер. Сградната инсталация е начислявана на пълен отопляем обем на имота от 96 куб.м.
Вещото лице е посочило процентите за сградна инсталация, като счита, че той е
повече от 50% и ищецът е следвало да уведоми етажната собственост. Дължимата сума за топлинна енергия е 1399, 44 лв.
Начислената топлинна енергия и дяловото разпределение са извършени в
съответствие с нормативната уредба. Общия
топломер е преминавал на метрологичен контрол.
Съдът възприема заключенията
като компетентни и безпристрастни.
Пред първоинстанционния съд
са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. е син на
ответника Хр. Д. и заявява, че баща му живее
в ж.к. „Бояна“ от 1996г. Знае за процесния имот, тъй като бившата
съпруга на баща му го е закупила по
време на брака им. Баща му не е живял в
него.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата,
които излага. Те са преценени при условията на чл.172 от ГПК.
В хода на процеса са събрани
и други писмени доказателства,
представени от третото лице помагач.
Районният съд е уважил исковете по отношение на Хр. И., и е
отхвърлил тези срещу Хр. Д.. В
уважената част решението е влязло в
сила.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на
разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е специален установителен
иск. С него разполага кредиторът, чието
вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Той цели да
постигне признаване на вземането му със
сила на пресъдено нещо, което ще доведе до стабилизиране на заповедта за изпълнение. Последната ще бъде
годен изпълнителен титул за принудителното му събиране. В срока по чл.414, ал.2
от ГПК ответникът Хр. Д. е подал възражение, което обуславя правния интерес на
ищеца да предяви специалния положителен установителен иск. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск./ Р №
246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по
гр.д. № 801/11г., ІVг.о. на ВКС, Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ
т.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата,
освен ако констатира нарушение на императивна материалнопрвна норма- чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Подлежащ на разглеждане е въпросът дали ответникът Хр. Д. е потребител на топлинна
енергия и дали дължи сума за доставена топлинна енергия и в какъв размер. Съгласно чл.153,
ал.1 от ЗЕ, пар.1, т.42 и пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титуляр на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление на домакинството си. Съгласно
пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от
17.07.2012г. собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на
топлинна енергия Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване, присъединени към абонатната станция са длъжни да
заплащат цена на топлинната енергия. В цитираните две законови норми ясно се
сочи, че собственикът или титуляр на ограничено вещно право на ползване на
топлоснабден имот дължи заплащане на топлинна енергия. В смисъла на горните легални
определения ответникът Хр. Д. има
качеството на клиент/потребител на топлинна енергия само за периода м.05.2012г.
до м.12.2012г. включително. Не се спори,
че при
условията на режим на семейна имуществена
общност ответниците са придобили
правото на собственост върху процесното топлоснабдено жилище като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение, поради което
те са станали обикновени съсобственици при равни квоти. Без значение е
кой ползва имота, щом има качеството на
носител на правото на собственост.
От това правило има изключение, когато със съгласието на собственика или
на носителя на ограниченото вещно право на ползване, друго физическо или юридическо
лице ползва имота и е сключило договор
за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Бившите
съпрузи като съсобственици дължат цената
на доставената топлинна енергия освен в случаите на горното изключение./ ТР №
2/2017/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС/. С влязло в сила решение на 07.01.2013г. по съдебна делба е прекратена съсобствеността, като имотът е
изнесен на публична продан. Следователно от този момент Хр. Д. не притежава правото на собственост и няма договорно
правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия.
Затова и за периода м.01.2013г. до месец април
2014г. той не дължи заплащане на
топлинна енергия.
Съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. На основание чл.68 от
ОУ от 2014г. те са задължителни за всички потребители и ако потребителят не е възразил срещу тях, то
те го обвързват. / Р № 35/21.02.2014г. по гр.д. № 3184/13г., ІІІ г.о.на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК/.
Клиентът на топлинна енергия заплаща
реално потребената топлинна енергия,
чиято стойност е дадена в заключението
на техническата експертиза. Тя е 1399,
44лв. За периода от м.05.2012г. до м.12.2012г. Хр. Д. дължи сумата от 225, 41
лв.
Неоснователна е претенцията по чл.422 във вр.
С чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 , ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че потребителят на топлинна енергия заплаща
нейната стойност в 30 дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищеца. При незаплащането й кредиторът
има право на едно допълнително вземане в размер на законната лихва. По делото няма представени констативни
протоколи, от които да е видно, че сметките за исковия период са публикувани на
интернет страницата на жалбоподателя.
Поради което искът за лихва за забава
подлежи на отхвърляне.
Поради изложените изводи решението на районния
съд трябва да бъде отменено в частта, в
която искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. от ЗЗД
срещу Хр. Д. е отхвърлен за сумата от 225, 41 лв., както и са му
присъдени разноски над сумата от 87,59лв. В останалата част решението следва да се
потвърди.
Разноски на жалбоподателя се
дължат съобразно изхода на делото: пред СРС в
размер на 217лв., за заповедното производство- 78, 85лв. и за производството пред СГС – 33, 89 лв.
На ответника Хр. Д. се дължат разноски за СГС в размер на 87,59лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
|
|
ОТМЕНЯ решение от 24.01.2018г. на СРС, 118 състав, постановено по
гр.д. № 70957/15г. в частта,
в която е отхвърлен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД до сумата от 225, 41лв. срещу Х.В.Д. и в негова полза са присъдени
разноски пред СРС над сумата от 87, 59 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.В.Д.,
ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***- Г чрез адв. Ел. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 225, 41 лв. / двеста
двадесет и пет лева и четиридесет една стотинки/
на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия
за периода м.05.2012г. до м.12.2012г., в едно със законната лихва върху нея, считано от 30.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.В.Д.,
ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***- Г чрез адв. Ел. К. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, *** сумата от 217лв./ двеста и седемнадесет лева / разноски по делото пред
СРС, сумата от 76, 85 лв. / седемдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски в заповедното производство и 33, 89лв./
тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ***
да заплати на Х.В.Д., ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***- Г
чрез адв. Ел. К. сумата от 87, 59 лв./ осемдесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки/ разноски по делото пред
СГС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените искове срещу Х.И.И..
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|