РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 16057 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 452997 от 18.07.2018 г., постановено по
гр. д. № 13356/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав е допусната
съдебна делба между съсобствениците Ф.В.Б. и С.Д.К. на следния недвижим имот, а
именно: Апартамент № 15 с идентификатор 68134.1203.917.3.15, находящ се в гр.
София, район „Илинден“, ж.к. „******, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 61,08 кв.м., при съседи по документи
за собственост: изток – ул. „Хр. Панчев“, запад – ап. 16 на Т.В.Н., стълбище и
асансьорни шахти, юг – бул. „Мико Папо“, север – ул. „Илия Кушев“, при съседи
по кадастралана карта: на същия етаж – 68134.1203.917.3.16, под обекта -
68134.1203.917.3.12, над обекта - 68134.1203.917.3.18, ведно с избено помещение
№ 24 под вх. А, без площ по документ за собственост, при съседи: изток – ул. „Хр.
Панчев“, запад – коридор, юг – мазе № 25 на А.Г., север – мазе № 23 на В.и Г.Т.,
заедно с 0,602/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, кв. 41, м.
Разсадника, при съседи на мястото: изток – ул. „Хр. Панчев“, запад – ул. „Пандо
Таков“, юг – бул. „Мико Папо“, север – ул. „Илия Кушев“, с идентификатор
68134.1203.917, при следните квоти: за Ф.В.Б. – ½ /една втора/ идеална
част от правото на собственост върху посочения имот, и за С.Д.К. – ½ /една
втора/ идеална част от правото на собственост върху посочения имот.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от С.Д.К.,
в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Поддържа се, че ищецът Ф.В.Б. се е разпоредил
еднолично с друг недвижим имот, който имот е попадал в наследствената маса,
оставена от наследодателя В.Б.С., починал на 12.04.1997 г. Посочва се, че в
хода на първоинстанционното производство, ищецът не е доказал по безспорен
начин правото си на делба. В тази връзка се сочи, че от страна на Б. били
наведени факти единствено, че същият е син на В.В.Б., която от своя страна е
роднина на жалбоподателката С.К.. Поддържа се, че ищецът не е посочил, защо В.В.Б.
в период от 10 години /след смъртта на своя баща през 1997 г. и преди своята
смърт през 2007 г./ не се позовава на правото на съсобственост върху процесния
недвижим имот. Поддържа се, че СРС е формирал вътрешното си убеждение без да
обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което е
допусната съдебна делба на процесния недвижим имот. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната
страна по жалбата Ф.В.Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който са
изложени съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. В
отговора се поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че предмет на делото не е делба на наследство, а на съсобствен
имот, като се посочва, че по делото ясно е установено кой е делбеният имот, кои
са неговите съсобственици и какви са техните квоти.
Моли се за потвърждаване на постановеното първоинстанционно
решение. Претендират се разноски.
Производството е делбено във фазата на допускане на делбата.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Ф.В.Б.,
в която се твърди, че Б. и С.Д.К. са съсобственици на недвижим имот,
представляващ: Апартамент № 15 с идентификатор 68134.1203.917.3.15, находящ се в гр.
София, район „Илинден“, ж.к. „******, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 61,08 кв.м., при съседи по документи
за собственост: изток – ул. „Хр. Панчев“, запад – ап. 16 на Т.В.Н., стълбище и
асансьорни шахти, юг – бул. „Мико Папо“, север – ул. „Илия Кушев“, при съседи
по кадастралана карта: на същия етаж – 68134.1203.917.3.16, под обекта -
68134.1203.917.3.12, над обекта - 68134.1203.917.3.18, ведно с избено помещение
№ 24 под вх. А, без площ по документ за собственост, при съседи: изток – ул.
„Хр. Панчев“, запад – коридор, юг – мазе № 25 на А.Г., север – мазе № 23 на В.и
Г.Т., заедно с 0,602/100 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, находящо се в гр. София, кв.
41, м. Разсадника, при съседи на мястото: изток – ул. „Хр. Панчев“, запад – ул.
„Пандо Таков“, юг – бул. „Мико Папо“, север – ул. „Илия Кушев“, с идентификатор
68134.1203.917. Поддържа се също, че процесният апартамент е бил собственост на
В.Б.С., на когото бил възложен като дял, съгласно протокол от 15.10.1986 г. на
Димитровски районен съд, 6 състав по гр. д. № 494/1986 г. за делба на процесния
имот между наследниците на К.С.С., а именно: В.Б.С., В.В.Б. и Е.В.К.. Сочи се,
че след смъртта на В.Б.С. на 12.04.1997 г. съсобственици на имота при равни
дялове станали наследниците му по закон – В.В.Б. – майка на ищеца, починала на
26.12.2007 г. и Е.В.К. – майка на ответницата, която с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 186, том III, дело № 586/2008 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 в НК е прехвърлила на
дъщеря си С.Д.К., собствената си ½ идеална част от процесния имот.
Ответницата С.Д.К. е оспорила допускането на делбата
в депозиран от нея отговор на исковата молба. В отговора се излагат
съображения, че приживе В.Б.С. е разпределил притежаваните от него два имота –
процесният имот и апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, между
наследниците си по закон В.В.Б. и Е.В.К., като процесният апартамент е останал
за Е.К., чиято дъщеря е ответницата, а другият апартамент е останал за В.В.Б.,
която го продала, като пълномощник по сделката бил именно ищецът.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
По отношение правилността на обжалваното решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Всеки съсобственик може да иска делба на съсобствения имот.
От събраните писмени доказателства, в частност нотариален акт за собственост
върху жилище построено върху държавна земя от ЖСК № 81, том I, дело № 4494/77 г. на нотариус при СРС,
безспорно се установява, че на 10.01.1978 г. В.Б.С. и К.С.С. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15,
находящ се в в гр. София, район „Илинден“, ж.к. „******. От представения и
приобщен към доказателствата по делото протокол за спогодба от 15.10.1986 г. на
Димитровски районен съд, 6 състав, сключена между В.Б.С., Е.В.К. и В.В.Б., се
установява, че със същия протокол е одобрена от съда спогодба по делбено дело
между горепосочените лица, по силата на която в дял на В.Б.С. е възложен
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в в гр.
София, район „Илинден“, ж.к. „******, за което последният е изплатил на
останалите съделители - Е.В.К. и В.В.Б.,
суми за уравняване на дяловете им.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за
наследници № 000912/28.03.2012 г., издадено от Столична община, район Люлин за
лицето В.Б.С. се установява по делото, че последният е починал на 12.04.1997
г., като е оставил за свои наследници дъщерите си В.В.Б. и Е.В.К..
От горните установени по делото обстоятелства и по
аргумент от чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, се налага извод, че след
смъртта на В.Б.С., наследниците му В.В.Б. и Е.В.К. /дъщери на починалия/ наследили
всяка по ½ идеална част от притежавания от Станоев недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к. „******.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за
наследници № 000322/06.02.2012 г., издадено от Столична община, район Люлин за
лицето В.В.Б. се установява по делото, че последната е починала на 26.12.2007
г., като е оставила за свои наследник сина си Ф.В.Б. – ищец в настоящото
производство.
От горното установено по делото обстоятелство се
налага извод, че след смъртта на В.В.Б., законният ѝ наследник Ф.В.Б. е
наследил притежаваната от починалата ½ идеална част от процесния
апартамент № 15, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к. „******.
От приобщения към доказателствения материал по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том III, рег. № 48370, дело № 586/2008 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 в
Нотариалната камара, се установява, че на 01.10.2008 г. Е.В.К. е дарила на
дъщеря си С.Д.К., собствената си ½ идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ ап. № 15, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к. „******.
От установеното по-горе обстоятелство се налага
извод, че в резултат на извършеното дарение, обективирано в горепосочения
нотариален акт, С.Д.К. е придобила собствеността върху ½ идеална част от
процесния недвижим имот, представляващ ап. № 15, находящ се в гр. София, район
„Илинден“, ж.к. „******.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че искът за делба е
основателен и доказан в посочените по-горе квоти.
По отношение на възражението, изложено във
въззивната жалба, че ищецът Ф.В.Б. се е разпоредил еднолично с друг недвижим
имот, който е попадал в наследствената маса, оставена от наследодателя В.Б.С.,
починал на 12.04.1997 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
поради следните съображения:
Действително видно от приобщения към
доказателствения материал по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 42, том I,
рег. № 474, дело № 37/2007 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в Нотариалната
камара се установява, че В.В.Б., чрез пълномощника си Ф.В.Б. е продала на Ч.Б.Б.свой
собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София,
ж.к. „******.
От друга страна, обаче, не се установява по делото и
не са представени в този смисъл доказателства, че горепосочения недвижим имот,
предмет на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. № 474, дело № 37/2007 г. е
бил еднолична собственост на В.Б.С. и при неговата смърт е преминал в собственост
на неговите дъщери и законни наследници по реда на наследственото
правоприемство, както се твърди във въззивната жалба. На следващо място следва
да бъде посочено, че дори и това да беше така, то след смъртта на общия
наследодател, съсобственост върху същия имот би възникнала между В.В.Б. и Е.В.К.,
т.е. този имот не би могъл да бъде включен в делбената маса в настоящото
производство, доколкото не е налице съсобственост върху същия между Ф.В.Б. и С.Д.К..
Дори да се приеме, че е била налице съсобственост между В.В.Б. и Е.В.К. върху
посочения апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „******, както и че
след смъртта на В.В.Б. нейната предполагаема идеална част в съсобствеността да
беше преминала в собственост на ищеца Ф.Б. по реда на наследственото
правоприемство, то съсобственост би възникнала между последния и Е.В.К., която
видно от документите по делото е жива към датата на депозиране на исковата
молба в съда, но не и между страните в настоящото производство, от което да
може да се направи извод, че в делбената маса не са включени всички съсобствени
между страните по спора имоти.
Относно искането за постановяване на привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, направено от ищеца Ф.В.Б. с молба от 14.01.2019
г., настоящият съдебен състав намира следното:
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите кои от делбените имоти ще ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползването. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде постановена само
занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК акт в сила до окончателното извършване на делбата. Въззивният съд не
споделя мотивите на СРС, че привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК може да се
приложи само когато делбените имоти са няколко /а не един/ и само когато всички
съделители не ги ползват според правата им /а не само един от съделителите да
не ги ползва/. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага когато
имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното
ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да
осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички
съделители докато трае делбеното производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за
да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот се
определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот,
но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от
дела си. В конкретния случай по делото е установено въз основа на събраните по
делото доказателства, в това число показанията на разпитания свидетел Е.К., че
имотът не се ползва от ищеца, а лично от ответницата, което обстоятелство не се
оспорва от последната и изрично се признава, видно от протокола за проведеното
пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 07.07.2017 г. . От
приетото заключение на СТЕ се установява, че размерът на средния пазарен наем е
400 лв. за целия апартамент, или за ½ ид. част от имота - 200,00 лв. При
това положение ответницата следва да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 200,00
лв. срещу ползването на неговата идеална част от имота, считано от влизане в
сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
приключване на делбеното производство. Съдебният акт на въззивния съд в тази
част има характер на определение и подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата
на чл. 344, ал. 3 ГПК с частна жалба пред ВКС.
По отношение на разноските:
На основание чл. 81 от ГПК в тежест на жалбоподателя
е да заплати на ищеца 865 лв. разноски по делото пред СГС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452997 от 18.07.2018
г., постановено по гр. д. № 13356/2016 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на Ф.В.Б., ЕГН ********** *** сумата от 865 лева /осемстотин
шестдесет и пет лева/ разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
С.Д.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща ежемесечно на Ф.В.Б., ЕГН **********
***, сумата 200, 00 лв. срещу ползването на ½ ид.ч. от апартамент Апартамент № 15 с идентификатор
68134.1203.917.3.15, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к. „******,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 61,08 кв.м., при съседи по документи за собственост: изток – ул. „Хр.
Панчев“, запад – ап. 16 на Т.В.Н., стълбище и асансьорни шахти, юг – бул. „Мико
Папо“, север – ул. „Илия Кушев“, при съседи по кадастралана карта: на същия
етаж – 68134.1203.917.3.16, под обекта - 68134.1203.917.3.12, над обекта - 68134.1203.917.3.18,
ведно с избено помещение № 24 под вх. А, без площ по документ за собственост,
при съседи: изток – ул. „Хр. Панчев“, запад – коридор, юг – мазе № 25 на А.Г.,
север – мазе № 23 на В.и Г.Т., заедно с 0,602/100 идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
находящо се в гр. София, кв. 41, м. Разсадника, при съседи на мястото: изток –
ул. „Хр. Панчев“, запад – ул. „Пандо Таков“, юг – бул. „Мико Папо“, север – ул.
„Илия Кушев“, с идентификатор 68134.1203.917, считано от датата на влизане в
сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Определението по чл. 344, ал. 2 ГПК може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.