О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 1803 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4279/11.02.2016г., подадена от А. Алексиев
Недялков, чрез адв. Мария Ендрева, в която е обективирано искане за изменение
на Решение № 1858/10.11.2015г., постановено по настоящето дело. в частта за
разноските.
Молителят сочи прекомерност на
присъдените в полза на въззиваемите разноски, като твърди, че същите не са
съобразени с минималните размери предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на
Висшия адвокатски съвет и иска тяхното намаляване, тъй като не е налице фактическа
и правна сложност на спора.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от адв. Петър Станев,
в качеството си на процесуален
представител на Павлина Нейчева Симеонова и Орлин Иванов Симеонов, в който се
излага, че молбата недопустима, поради
липсата на възражение за прекомерност от страна на въззивниците,
направено по реда чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В условията на евентуалност въззиваемите
по делото твърдят неоснователност на молбата, тъй като присъдените
разноски съответстват на действителната правна сложност на спора по предявения
иск.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. Александров
Недялков и Людмил Алексиев Недялков обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК срещу Павлина Нейчева Симеонова и Орлин
Иванов Сименово да се приеме за установено, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.4608 по ККР одобрени със Заповед №
РД 18-92/14.10.2008г., с площ от 800 кв.м. по документ за собственост, а по
скица 801 кв.м., при съседи № 10135.2570.53,
№ 10135.2571.4609 и преходен план 630 идентичен с имот №3011 по плана на
к.к. „Чайка”, целия с площ от 1418 кв.м., при граници: път гр. Варна – Зл.
Пясъци, ПИ №562, ПИ №626, ПИ № 631, идентичен с имот с идентификатор
10135.2571.509 по Заповед на Изп.директор на АГКК, и да се осъдят ответниците
да предадат владението на имота, като се иска също отмяна на Констативен
нотариален акт. № 47, т. I, рег. 1916, дело №
157/2000г.
С Решение № 1795/17.04.2015г.,постановено по гр. дело №4456/2014г. по описа
на ВРС, първоинстанционният съд се е
произнесъл като е отхвърлил изцяло предявените искове.
В производството пред настоящата инстанция
Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба, подадена
от А. Александров Недялков и Людмил Алексиев Недялков срещу
Решение № 1795/17.04.2015г. по гр. дело №4456 по описа на ВРС за 2014г, в която
е обективирано искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от
Павлина Нейчева Симеонова и Орлин Иванов Симеонов, с който се оспорва жалбата
като неоснователна и се излага становище за законосъобразност на решението.
Отправено е искане за присъждане на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, като е представен списък в срока по чл. 80 от ГПК и
доказателство за тяхното извършване. Въззивниците не са възразили по реда на
чл, 78, ал. 5 от ГПК против претендираният размер на разноските.
С Решение № 1858/10.11.2015г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
потвърдил изцяло първоинстанционното решение и е уважил претенцията на Павлина
Нейчева Симеонова и Орлин Иванов Симеонов за присъждане на извършените разноски
пред настоящата инстанция в размер на 3000 лева, представлящи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
В конкретния случай, съдът е сезиран от въззиваемите Симеонови с искането
за присъждане на сторените пред настоящата инстанция своевременно, като е
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие № **********, удостоверяващ тяхното извършване. Въззивниците не са
изложили искане за прекомерност в срока до приключване на последното по делото
заседание.
Анализът на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се
намали присъденото адвокатско възнаграждението следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на
насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя
характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да
присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е
констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил служебно да
следи за наличието на прекомерност.
Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е до приключване на
устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят
всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в
производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно
заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се
запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с
разноските /напр. в производство по чл. 288 ГПК, когато не се допуска
касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде
заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.
В настоящия случай молителите са
имали процесуалната възможност своевременно да заявят искането си по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, тъй като са били редовно призовани за последното открито заседание
по делото. Обективираното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение е извършено едва след постановяване на решението по делото - с
искането за неговото изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което
се явява преклудирано. С оглед на
гореизложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за
изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4279/11.02.2016г.,
подадена от А. Алексиев Недялков, чрез адв. Мария Ендрева, с искане за
изменение в частта за разсноските на Решение № 1858/10.11.2015г., постановено
по в.гр.дело №1803 по описа на ВОС за 2015г.
Определението
подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението – пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.